Джоана Линдзи
Само ти (42)

Четиридесет и трета глава

Къртни беше в най-западната част на ранчото, когато видя, че Шандос се връща. Пришпори своя кон към съпруга си. Дано поне този път да носеше добри вести…

Трудно й беше през последните седем месеца. Не само защото Кейси избяга или защото реши да поеме всички грижи за ранчото „К. С.“, докато Шандос пътуваше, но просто защото мразеше да се разделя със съпруга си толкова дълго.

— Колко време мина! — каза тя, скочи от седлото и се хвърли в обятията му.

Целувката им продължи дълго, а после тя се отдръпна, за да прочете отговора в очите му. Беше останала без дъх, а той се смееше. Това забеляза най-напред, а не голямата му брада или косата, която стигаше до раменете му. Обичаше тази усмивка и игривите пламъчета в сините му очи!

Беше се променил, видимо беше остарял. Гневът вече го нямаше, от очите му бликаше живот. И всичко това — заради Кейси. Беше й безкрайно благодарна!

Шандос имаше нужда да се откъсне от ранчото, да се отдаде на онова, което най-добре му прилягаше. Къртни забеляза това веднага след смъртта на Флетчър. Докато баща му беше жив, имаше с кого да се съревновава в поддържането на стопанството, имаше мотив за работа. Но всичко това си отиде заедно с Флетчър…

— Да се надявам ли, че този път няма да си за кратко тук? — попита тя.

Шандос не можеше да превъзмогне чувството на вина спрямо Кейси и след като тя избяга от къщи, тръгна веднага по дирите й. Не беше трудно да я открие — той беше истински следотърсач. Беше научил Кейси на всичко, което знаеше и не се учуди, като разбра, че тя е поела по неговия път… Искаше само да я наблюдава, за да бъде сигурен, че е добре.

— Край, Котешко око! — отговори той и леко въздъхна. Котешко око беше галеното обръщение към съпругата му. — Кейси пристига с обедния влак. Но не знам дали ще се добере до ранчото, преди да падне нощта. Вървеше толкова бавно, като че ли отиваше на собствената си екзекуция.

— Ако те е видяла, ясно ми е как се чувства.

Шандос наведе глава.

— Мисля, че причината е друга. Вървеше така, защото сигурно съжаляваше за нещо, което е изгубила. Няколко пъти я видях отблизо, без тя да ме забележи: видът й беше ужасен. Явно скърби по нещо… Или по някого…

— Да не би да се е случило нещо, което не си споменал в телеграмите си?

— Много неща се случиха, но те едва ли са причина за състоянието й. Тя свърши работата, за която я нае онова конте от Изтока, и след това се разделиха. Беше толкова близо до смъртта… Може би това я е накарало да осъзнае, че се захванала с нещо, което не е по силите й, знам ли!

— Близо до смъртта? Близо до смъртта? Кога, по дяволите стана това? Нали щеше да я пазиш, за да не й се случи нищо лошо?

Той се усмихна вяло. Беше се замислил, връщаше се назад в спомените си.

— Не можех всеки път, когато тя извадеше револвер, да бъда до нея. Веднъж дори я изгубих, мисля, че тогава ме беше видяла.

— Кога точно беше на крачка от смъртта? И как стана това? — настояваше Къртни.

— Последната работа, за която я наеха, беше малко по-опасна. Онзи от Изтока я нае да открие някакъв на име Карътърс. Разпитах момчетата, с които и тя беше говорила. Карътърс също беше от Изтока, което ме притесни доста.

— По-опасен от другите престъпници?

— Той самият не, но беше наел хора да го пазят. Всичките — известни бандити, дето окото им няма да мигне, докато убиват. Настигнах ги някъде около Сандерсън — бяха тръгнали посред нощ. Тогава попаднаха в клопка…

— Какво?

— Успокой се, Котешко око!… Тя има бързи ръце и всъщност това я спаси. Като си помисля, сега ми става смешно, но тогава хич не ми беше до смях. Отвсякъде свистяха куршуми. Мислех, че това ще бъде краят й. Исках да я измъкна, колкото се може по-бързо, и да я върна вкъщи.

— И какво толкова смешно си видял, когато дъщеря ни е била в центъра на престрелката?

— Ами ако можеше само да видиш как изглеждаше, щеше и ти да се разсмееш… Иначе градът изглеждаше видимо спокоен, поне на пръв поглед. Кейси беше по средата на улицата, облечена в разкошна рокля, каквато никога досега не е носила, с колан пищови на хълбока и стреляше…

— И казваш, че е било смешно?

— Спри, моля те да ме гледаш така — нали ти казах, че е жива и здрава, и че се връща у дома?

Къртни наведе глава и отмести погледа си от него, не можеше да спре ужаса, който я обземаше някъде дълбоко в душата й.

— Може и да е било смешно, но аз не съм била там, за да го видя. Сега ми кажи, защо не я върна веднага вкъщи?

— Защото конят ми си счупи крака.

— И какво общо има конят ти? Нали сте били в един и същи град?

Шандос се намръщи, като че ли му беше трудно да преодолее спомена, който го връщаше назад.

— Онези копелета я увериха, че надпреварата в стрелба ще бъде честна. Тогава се включих и аз, без да ме забележат — тя успя да се прикрие. Онова конте от Изтока се появи по същото време — не знам защо се бяха разделили… Нещо беше станало в Сандерсън, но не знам какво. Както и да е, куршуми се сипеха от двете страни на улицата и докато се усетя, бандитите се бяха скрили, вече. После се срещнаха в конюшнята извън града, там Кейси беше пленена и поеха на юг.

— Все още не разбирам с какво ти е попречил конят.

— Лошото дойде по-късно. Тръгнах след нея. Рътлидж яздеше пред мен.

— Онзи от Изтока? И кога конят ти си нарани крака?

Шандос кимна.

— Следите водеха на юг към Сандерсън, но явно се бяха отклонили. Все пак успях да открия дирите им — бяха тръгнали на запад. И Рътлидж не го забеляза веднага — изостана след мен. Тогава конят ми си счупи крака. Бях решил да сваля него от коня му и да му го взема, но той мина като стрела покрай мен и не успях. Мисля, че не ме видя дори. Бях на около пет мили от града и трябваше да си потърся друг кон… Когато се върнах, видях Кейси и контето да яздят обратно към селището. Бяха пленили престъпниците.

— Значи той я е спасил?

Шандос въздъхна.

— Едва ли, тя имаше всичко необходимо под ръка, за да се справи сама. Единият от бандитите беше мъртъв, и другите двама бяха овързани като коледни подаръци.

— Когато се върне, ще ни разкаже всичко. Мислиш ли, че те е видяла?

— Не знам, ще разберем, като си дойде. Важното е, че свърши. А ти се опитай да разбереш, какво толкова я измъчва, та се връща нещастна вкъщи.