Дейвид Балдачи
Колекционерите (60)

60

Той се събуди, протегна се и погледна през прозореца. Времето обещаваше да бъде същото като предния ден: слънчево и прекрасно, с гальовен океански бриз, който сякаш имаше единствената цел да носи удоволствие. Стана, уви една кърпа около талията си и пристъпи към прозореца. Вилата беше негова за една година напред според условията на наемния договор. Но той имаше твърдото намерение да я купи още преди изтичането на този срок. Уединеното имение имаше от огромен плувен басейн с морска вода, винарска изба, тенис корт и удобна плажна шатра с легло, която предлагаше много повече от обикновено подсушаване след излизане от басейна. Защото той рядко плуваше сам, а още по-рядко използваше бански костюм. В двойния гараж дремеше мощно „Мазерати“ купе, редом с което блестеше мотоциклет „Дукати“, предназначен да доставя удоволствие на любителя на високите скорости. В комплект с вилата имаше готвач, домашна помощница и градинар, разноските по които бяха далеч по-ниски от наема на двустайния му апартамент в Ел Ей. Имението заемаше няколко акра земя, включително просторна плажна ивица на брега на океана. Той напълни дробовете си със свежия морски въздух, обзет от твърдата увереност, че ще живее тук до края на дните си.

Не изпълни съвсем точно инструкциите на Анабел да не парадира с финансови възможности, но офертата беше за човек с пари и със сигурност нямаше да остане дълго в рекламните сайтове. А след като нае тази вила, трябваше да приеме и екстрите, които вървяха с нея. Не се страхуваше, че Багър може да го открие просто защото никога не беше виждал лицето му. В тази част на света гъмжеше от млади и богати хора, а на всичкото отгоре той беше готин, много готин.

Тони долови стъпките й в коридора и остави кърпата да се смъкне от тялото му. В следващия момент тя се изправи на прага с поднос в ръце. Върху него както обикновено имаше закуска за един човек. Стана му смешно. Тази жена преспа с него още на втората вечер, но упорито отказваше да закусват заедно. Вероятно защото беше официалната негова домашна помощница.

— Dos huevos, jugo da naranja, tostada y cafe con leche — обяви тя на мелодичен испански.

— Плюс теб — усмихна се той, изчака я да остави подноса на масичката до леглото и я притегли към себе си. Тя го целуна в устата и му позволи да смъкне леката нощничка, под която нямаше нищо друго. Той докосна с пръст дългата й шия, погали големите твърди гърди, после ръката му се плъзна по стегнатия корем и продължи надолу.

— Tu no tienes hambre? — игриво изгука тя, притисна голите си нозе до неговите и докосна с устни шията му.

— Hambre за теб! Да, глад за теб — прошепна в ухото й той, грабна я през кръста и я хвърли на леглото. Изправи се над нея, стисна с ръце стройните й бедра и ги вдигна високо нагоре. Тя облиза връхчетата на пръстите си, после здраво стисна набъбналите зърна на гърдите си.

— Ще ме побъркаш, Кармела! — задъхано промърмори Тони.

Тя се надигна, сграбчи го за раменете и го дръпна върху себе си.

В този момент вратата отскочи встрани и звучно удари в стената. Двойката в леглото моментално забрави за здравословния секс преди закуска.

В стаята нахлуха четирима едри мъже, следвани от нисък и широкоплещест тип с елегантен костюм и риза с отворена яка.

— Прекрасно местенце, скъпи Тони — триумфиращо се усмихна Джери Багър. — Много ми харесва! Не е ли странно колко хубави неща може да си купи човек с чужди пари?

Седна на леглото и се усмихна на ужасената Кармела, която отчаяно се опитваше да придърпа чаршафа върху голото си тяло.

— Не го прави, скъпа. Наистина си много хубава, или… как беше на испански… bonita. Точно така: Muy bonita кучка! — Обърна се и направи знак на един от охраната, който пристъпи напред, вдигна Кармела на ръце и спокойно я изхвърли през прозореца.

Разнесе се писък на ужас, последван от смразяващо кръвта тупване.

Багър взе чашата с портокалов сок от подноса и я пресуши на един дъх. Избърса устните си със салфетката и поясни:

— Всеки ден пия портокалов сок. И знаеш ли защо? Защото съдържа калций. Можеш ли да ми дадеш шейсет и шест? Не можеш, мамка му! Я ми пипни мускула!

Сви дясната си ръка, но Тони остана парализиран на мястото си.

— Ама защо си толкова разстроен? — попита с престорена загриженост Багър. — Заради кучката, която литна през прозореца? — Обърна се към горилата и подхвърли: — Хей, Майк, нали се прицели в басейна — като в онзи филм за Джеймс Бонд, забравих му името…

— „Диаманти завинаги“, мистър Багър — ухили се онзи.

— Вярно, „Диаманти завинаги“. Обичам ги тези филми за Джеймс Бонд! В тоя не играеше ли оная, забравих й името… С тесните бикини, дето й влизаха в задника. Май беше Стефани Пауърс.

— Джил Сейнт Джон, мистър Багър — почтително го поправи Майк.

— Да, точно така. Постоянно ги бъркам двете кучки, особено когато са съблечени. Иди ги разпознай, ако си нямаш работа!

— Преди малко не успях да улуча басейна, мистър Багър — призна с леко притеснение Майк.

— Важното е, че се опита — успокои го Багър и отново насочи вниманието си към Тони. — Нали това е най-важното, момче?

Но Тони не отговори, вкаменен от ужас.

— Така е по-добре, да знаеш — добави Багър. — Защото онези дъртите долу направо паднаха и умряха, а малката кучка, макар и доста сладка, не би могла да върти сама тая голяма къща. Да знаеш, че сме ти направили услуга, Тони!

Младежът с усилие преглътна и кимна.

— А сега искам да ми пипнеш мускула. Искам да усетиш силата на моето прекрасно тяло! — Без да чака отговор, Багър дръпна ръката на Тони и я положи върху стегнатия си бицепс. — Усещаш ли колко е твърд, Тони? Получи ли представа колко съм силен в този момент?

— Не ме убивайте, мистър Багър, моля ви! — проплака Тони. — Съжалявам, ужасно съжалявам!

— Стига, момче! — стисна пръстите му Багър, после му позволи да отдръпне ръката си. — Само слабаците се извиняват. Освен това измамата беше превъзходна, от начало до край. Всичко живо в света на комарджиите разбра как сте ме прецакали с цели четирийсет милиончета!

Багър отмести поглед от лицето на младежа и тежко въздъхна, очевидно сдържайки желанието си да го разчлени със собствените си ръце.

— Но първо трябва да изясним един важен въпрос. От теб се иска да ме попиташ как те открих. Искам това, за да разбереш колко съм умен и колко тъп си самият ти. Затова те моля, Тони, попитай ме как успях да те открия, след като ме измами, въпреки че имаше възможност да се скриеш в целия шибан свят? — Протегна ръка, сграбчи слабичкото вратле на младежа и го придърпа към себе си. На слепоочието му започна да пулсира тъничка вена. — Попитай ме, задник!

— Как ме открихте, мистър Багър? — подчини се с пресекващ глас Тони.

Багър стовари длан върху гърдите му и го повали на леглото, после скочи на крака и закрачи напред-назад.

— Радвам се, че ми зададе този въпрос. Кучката, която организира цялата измама, те е накарала да ме следиш още от първата вечер, но така, както го правят ченгетата. Единственият начин да виждаш какво става в кабинета ми е да наемеш стая на двайсет и третия етаж на хотела срещу казиното. И тъй, аз се отбих там и зададох няколко въпроса за хората, наели всички стаи на етажа срещу кабинета ми на съответната дата. И ги проверих един по един.

Прекрати разходката си, обърна се към Тони и се ухили:

— Така стигнах до теб. Проявил си достатъчно разум, за да се регистрираш под чуждо име, но си допуснал една малка грешка за разлика от кучката и съучастника й. Точно затова не съм ги открил досега — защото не са допуснали грешки. — Багър размаха пръст под носа на младежа. — Но ти не си като тях — поискал си масаж, ама и една-две безплатни екстри от мацката, която те е обслужвала. Само че не си издържал дълго и си избягал в банята да драйфаш. Докато си бил там, кучката ти е измъкнала портфейла и си е добавила малка премия към жалката стотачка, с която си й се извинил за заешката работа. И точно по време на този акт тя е видяла шофьорската книжка с истинското ти име. Доста тъпо от твоя страна да я носиш със себе си. И така, мислел си, че свирката ти е струвала само стотачка, но се оказва, че е много повече. Оная пачавра ми каза всичко, което ми трябваше, срещу хилядарка. Не се доверявай на кучките, Тони! Винаги са готови да те прецакат, да знаеш!

Отпусна се на леглото до младежа, който тихо ридаеше.

— Ти имаш добра репутация, момче. Известен си като голям специалист по компютрите, с които можеш да правиш каквото си поискаш. Като например да вкараш шпионска програма в мрежата ми и да откраднеш четирийсет милиона от парите ми. Откъдето и да го погледнеш, това си е талант. Но както и да е. Та аз дадох пари където трябва, проверих семейството и приятелите ти, проследих няколко твои обаждания вкъщи, убих двама-трима нещастници, които отказаха да ми сътрудничат, и ето ме тук, седнал до теб в слънчева Испания, Португалия, или където и, по дяволите, да се намираме сега.

Шляпна голия крак на Тони и въздъхна:

— Е, добре, излях си мъката. А сега да вървим напред. — Направи знак на един от хората си, който измъкна малък пистолет от колана си, завиши заглушител на дулото, зареди и го подаде на Багър.

— Не, моля ви! — изскимтя Тони и млъкна, защото дулото проникна в устата му, избивайки два от предните му зъби. Багър заби лакът в гърлото му, приковавайки го към възглавницата. Пръстът му бавно се уви около спусъка.

— Слушай внимателно, момче — процеди той. — Ще ти дам един шанс. Само един, защото днес съм в добро настроение. Не знам защо го правя, може би защото започвам да остарявам. — Замълча, облиза устните си и изръмжа: — Кучката! Името й и всичко, което знаеш за нея. Отговориш ли правилно, ще живееш. — Очите му пробягаха по луксозно обзаведената стая. — Не тук, не за моя сметка! Но ще живееш. Ако не отговориш… — Дулото рязко изскочи от устата на Тони, покрито с кръв и парченца от зъби. — Ама ти сериозно ли си помисли, че ще те гръмна? — засмя се Багър. — Не, момче. Тези работи не стават така…

Подаде пистолета на един от помощниците си и протегна ръка. Майк скочи и положи нож с назъбено острие върху дланта му.

— Тези работи ние ги правим бавно, защото имаме голям опит — поясни Багър, протягайки другата си ръка към стоящия до него мъж, който бързо му нахлузи тънка гумена ръкавица. — Някога използвахме ръкавиците само срещу отпечатъци, но в днешното време на боклуци и всякакви болести човек не бива да рискува. Ти например знаеш ли колко мучачос в града е изчукала твоята бонита, преди да започнеш да шибаш дебелия й задник? Надявам се, че все пак си използвал гумички!

Ръката с ръкавицата се спусна надолу и силно стисна гениталиите на Тони.

Младежът изкрещя, но мутрите на Багър го държаха здраво.

— Честно казано, не разбирам с какво толкова си привлякъл твоята бонита — заяви Джери след кратък оглед. После вдигна ножа и изръмжа: — А сега искам името на кучката и всичко останало! Ако остана доволен, ще живееш. Иначе започвам с топките. Предупреждавам те, че истинската болка ще дойде след това. Какво решаваш, Тони? Давам ти пет секунди. След това почвам да режа и нищо не може да ме спре!

От устата на Тони излетя задавен звук.

— Какво? Не те чух.

— Ан-н-н…

— Говори по-ясно, да те вземат мътните! Нищо не разбирам!

— Анабел! — изкрещя извън себе си Тони.

— Анабел? — втренчи се в него Багър, после изкрещя с такава сила, че от устата му излетяха пръски: — Коя Анабел?!

— Анабел… Конрой.

Джери Багър пусна рязко гениталиите на младежа. Подаде ножа на един от хората си и бавно пристъпи към прозореца. Очите му равнодушно се плъзнаха по тялото на мъртвата Кармела, размазано върху каменния лъв до задната врата, след което се насочиха към далечния хоризонт.

Анабел Конрой? Възможно ли е? Никога не беше чувал, че Пади има дете. Но явно е имал. Абсолютно изключено е двама измамници от толкова висока класа и с тази разлика в годините да носят една и съща фамилия, ако не са баща и дъщеря. Което означаваше, че сладкото момиченце на Пади Конрой се беше появило в собственото му казино, за да го направи на глупак и да му измъкне пачка, за която татенцето дори не би могъл да мечтае. Невероятно!

Добре, сладка Анабел! Навремето видях сметката на майка ти, сега е твой ред!

Изпука кокалчетата си, обърна се и спря поглед върху окървавения Тони, който скимтеше на леглото с ръце върху срамните си части.

— Друго? — попита. — Ако искаш да дишаш, трябва да ми кажеш абсолютно всичко!

И Тони се подчини. Разказа му всичко, отначало докрай, включително инструкциите й да се спотайва и да не пилее пари.

— Жалко, че не си я послушал — промърмори Багър и щракна с пръсти на хората си. — Свършвайте, момчета. Нямаме цял ден за губене.

Една от горилите отвори със замах куфарчето, което носеше. Вътре имаше четири бухалки за бейзбол. Раздаде ги на колегите си, запазвайки последната за себе си.

— Разказах ти всичко! — отчаяно изкрещя Тони. — Нали каза, че ще ме оставиш жив?

— Казах и държа на думата си — кимна съдържателят на казиното. — Ще останеш жив, след като момчетата приключат с теб. Почти жив.

Първият удар раздроби дясното коляно на младежа в момента, в който Багър затвори вратата след себе си. Босът слезе на долния етаж за чаша кафе, като си подсвиркваше, за да не чува отчаяните писъци на жертвата.