Дейвид Балдачи
Колекционерите (4)

4

Роджър Сийгрейвс хвърли поглед към дребното, приличащо на мишка човече, заело място в отсрещния край на широката заседателна маса. Десетината старателно пригладени косъма имаха тежката задача да прикрият голотата на широкото лющещо се теме, изпъстрено с тъмни петна. Раменете му бяха тесни, но в замяна на това имаше голям задник и добре очертано коремче. Двайсет метра тичане с умерено темпо положително щяха да го доведат до припадък, въпреки че едва ли беше на повече от четирийсет и пет. А силата на ръцете му със сигурност се изчерпваше с вдигането на пазарска торба. Образец на физическата деградация на мъжете през двайсет и първи век, помисли си с леко отвращение Сийгрейвс, за когото добрата физическа форма беше сред основните приоритети в живота.

Всяка сутрин още преди изгрев слънце той пробягваше по осем километра. Все още можеше да прави коремни преси и лицеви опори на една ръка, при това със сила, надвишаваща два пъти телесното му тегло. Издържаше четири минути под вода, а понякога тренираше с гимназиалния футболен отбор на кварталното игрище в Западен Феърфакс. Разбира се, няма мъж на четирийсет, който да издържи на темпото на 17-годишни момчета, но за своя гордост той никога не изоставаше безнадеждно далеч от най-бързите. Благодарение на тези си качества беше успял да оцелее през всичките години на нелеката си кариера.

Вниманието му пак се насочи към мъжа в другия край на масата. И отново, както често му се случваше напоследък, изпита желанието да пласира един десен прав в голия му череп, отървавайки го завинаги от жалкото летаргично съществуване. Но никой не убива кокошката, която снася златни яйца. А в неговия случай — мишката. Макар и да изпитваше открито отвращение към партньора си, Сийгрейвс имаше нужда от него.

Името на мишока беше Албърт Трент. Под жалката телесна обвивка се криеше остър ум — нещо, което Сийгрейвс беше принуден да признае. Най-важният елемент от съвместния им план беше негова идея. И това беше главната причина за партньорството им.

Разговорът се завъртя около предстоящите показания на служители на ЦРУ пред Постоянната комисия по разузнаване към Камарата на представителите на САЩ, член на която беше самият Албърт Трент. После преминаха към по-съществената секретна информация, предоставяна на правителството както от агенти на Управлението, така и от други разузнавателни централи. Информация на експерти, които използваха всякакви средства: космическо наблюдение и телефонно подслушване, контрол на факсове и електронна поща, установяване на всевъзможни подробности от личния живот на обекта.

Приключили с официалната информация, двамата се облегнаха назад и отпиха от изстиналата, отвратително блудкава течност в чашите пред себе си. Сийгрейвс още не беше срещал чиновник, който умее да прави прилично кафе. Сигурно се дължи на водата, която използват по високите етажи, мрачно си помисли той.

— Вятърът се усилва — подхвърли Трент, без да вдига очи от бележника пред себе си. Ръката му механично приглади червената вратовръзка, после разтърка носа.

Сийгрейвс погледна към прозореца. Дойде времето на кодираните послания. Прибягваха до тях, защото любопитни уши и очи имаше навсякъде, включително и на Капитолийския хълм.

— По телевизията казаха, че настъпва облачен фронт — промърмори той. — Може и да завали.

— Чух, че се очаква и гръмотевична буря.

Сийгрейвс наостри уши. Споменаването на гръмотевична буря беше сигнал за тревога. В момента тя беше свързана с председателя на Камарата Боб Брадли, въпреки че той вече лежеше под купчина пръст с няколко увехнали стръка цветя отгоре в родния си Канзас.

— Всички говорят за времето, но никой нищо не прави — усмихна се той.

Трент също се засмя.

— Нещата изглеждат наред — каза той. — Ние ценим сътрудничеството на ЦРУ както винаги.

— Това е част от смисъла на съществуването му — кимна Сийгрейвс.

— Показанията на ЗДО остават за петък, нали? — попита Трент. Имаше предвид заместник-директора на ЦРУ по оперативните въпроси.

— Да. Ще бъде изслушан на закрито заседание, което означава пълна откровеност.

— Новият председател на комисията знае правилата — отбеляза Трент. — Вече е внесено предложение за прекратяване на разследването.

— Играта е нова и различна просто защото сме във война с тероризма. Враговете на страната са навсякъде и ние трябва да действаме според обстановката. Тоест безжалостно да ги ликвидираме, преди те да са унищожили нас.

— Абсолютно вярно — съгласи се Трент. — Нова епоха, нова война. Която между другото е напълно законна.

— Дума да няма — кимна Сийгрейвс и потисна една прозявка. Ако някой действително ги подслушваше, вероятно щеше да остане доволен от тези патриотични глупости. Самият той отдавна ги беше изхвърлил от речника си. Не му пукаше нито за родината, нито за която и да било друга страна. Единствената му грижа беше независимият щат на Роджър Сийгрейвс. Притежаваше уменията, куража и възможността за достъп до информация от изключително значение, която имаше огромен принос в бюджета на въпросния щат.

— Добре, ако няма друго, мисля да тръгвам, защото днес се очаква трафикът да бъде ужасен.

— Че кога не е бил — сви рамене Трент и почука с пръст бележника.

Сийгрейвс придърпа обемистата папка, която Трент му подаде, без да откъсва очи от бележника. Папката съдържаше подробни въпроси, засягащи системата за наблюдение на разузнавателната централа. Бележникът, който той даде на Трент, съдържаше обичайния скучен и преднамерено сложен анализ на дейността, който Управлението периодично предоставяше на надзорната комисия. Той беше истински шедьовър по отношение на възможността да не се казва нищо съществено чрез милион сложни думи.

Но ако човек умееше да чете между редовете като Трент, досадното обемисто четиво щеше да му предложи и нещо много съществено: имената на четирима действащи под прикритие американски агенти в чужбина плюс кодирана информация за местонахождението и същността на задачите им. Въпросните имена и адреси вече бяха продадени на една отлично финансирана терористична организация, която всеки момент щеше да почука на вратите на агентите в три близкоизточни страни и да им пръсне мозъците. Цената беше два милиона щатски долара на човек, а парите вече бяха преведени по сметка в банка, която никога нямаше да бъде подложена на одит от представители на американското правителство. Сега Трент трябваше да пусне тези имена и по останалите канали на веригата.

Сийгрейвс ръководеше един наистина процъфтяващ бизнес. Враговете на Америка по света непрекъснато се увеличаваха, а той без колебание продаваше тайни на всеки, който беше в състояние да плати: ислямски терористи, южноамерикански комунисти, азиатски диктатори, а дори и членове на Европейския съюз.

— Приятно четене — рече Трент, имайки предвид папката, която му беше прехвърлил току-що. Някъде в нея се криеше името, кодирано като „Гръмотевична буря“, комплектовано с всички въпроси и вероятни отговори.

Вечерта, в тишината на дома си, Сийгрейвс идентифицира името и механично започна да планира предстоящата операция. Този път се налагаше да използва далеч по-сложни средства от пушка с оптически мерник. Допълнителната информация, предоставена от Трент, беше безценна. Благодарение на нея задачата се улесняваше многократно, а Сийгрейвс знаеше на кого да се обади.