Дейвид Балдачи
Колекционерите (36)

36

Кейлъб успя да вкара Стоун и Рубън в библиотеката под предтекста, че става въпрос за важни клиенти, които трябва да се запознаят по спешност с интересуващите ги ценни експонати, но го стори нервно и с доста голяма доза притеснение.

— Имам чувството, че съм съучастник в престъпление — оплака се той, докато асансьорът ги сваляше в подземието на сградата.

— О, престъплението още не е извършено — успокои го Стоун и му показа голяма връзка ключове. — Това, което направи на входа, ще ти се стори една невинна лудория.

Кейлъб го изгледа с широко отворени очи, но не каза нищо.

Това, което търсеха, се оказа зад солидна двойна врата, но Стоун я отключи за броени секунди, избирайки съответното приспособление от връзката си. Противопожарната инсталация беше разположена край една от стените на просторното помещение.

— Сега разбирам защо вратата е толкова голяма — промърмори Стоун.

Апаратурата се състоеше от няколко огромни цилиндъра, може би по един тон всеки, на които пишеше „Халон 1301“. От тях излизаха дебели тръби и изчезваха в тавана.

— „Файър Контрол Лимитед“ — прочете Стоун името на компанията, която бе инсталирала съоръженията. После огледа тръбите. — Това е ключ за ръчно пускане на газа, а тръбите очевидно стигат и до други помещения освен до хранилището. Не ми е ясно точно коя от тях води до работното ти място, Кейлъб.

Рубън надникна над рамото му.

— Не е ясно дали от цилиндрите изобщо е източван газ.

Стоун разгърна чертежа на Милтън и насочи вниманието си към вентилационната система, чиито тръби се издигаха отвесно към тавана.

— Защо се интересуваш от тези тръби, Оливър? — попита Рубън.

— Ако Джонатан е бил убит с някакъв газ, убиецът трябва да е знаел кога ще се появи на точно определено място, за да пусне газа оттук.

— Не бях се сетил за това — призна Кейлъб. — След като не е имало пожар, значи газът е бил пуснат ръчно. Някой трябва да е бил тук, в тази зала, за да го направи. Но как е разбрал кога Джонатан ще влезе в съответното помещение горе?

— Според мен е бил запознат с навиците му — винаги пръв в хранилището, неизменно отбиване на определени места, включително и там, където е намерил смъртта си.

— Добре — поклати глава Рубън. — Но Кейлъб твърди, че го е намерил на седем-осем метра от вентилите, тоест на идеалното място да бъде умъртвен от газа. Как е възможно убиецът да е знаел това?

Стоун направи нова справка с чертежа на Милтън и вдигна ръка към тавана.

— Онези тръби вървят право нагоре, пресичайки всички етажи.

— Е, и?

Очите на Стоун се плъзнаха по стената и спряха на място, което не се виждаше от централната част на залата. Приятелите му направиха крачка напред и също надникнаха.

— Защо е поставена тази розетка тук? — учуди се Рубън.

Стоун отвори вратичката на малката метална кутия, вградена в стената на шахтата.

— Кейлъб, нали помниш открехнатата решетка на вентилацията горе?

— Помня я — кимна Кейлъб. — Ти ми обърна специално внимание.

— Ако на нея се закрепи камера и кабелът й се пусне в шахтата, стоящият тук ще получи отлична възможност да наблюдава хранилището от приемник, свързан към кабела на камерата, включително движенията на Джонатан вътре.

— Мамка му! — възкликна Рубън. — Значи са използвали шахтата за…

— Точно така — кимна Стоун. — Това е бил единственият начин, защото безжичният сигнал едва ли може да пробие толкова дебел бетон. Ако разгледаме шахтата около онази решетка, вероятно ще открием следи от закрепването на камерата. Убиецът си стои тук и чака. Когато Джонатан влиза в хранилището, той просто дърпа шалтера за ръчно управление на системата, като преди това се е погрижил да изключи сирената. За десет секунди газът изпълва хранилището и Джонатан умира.

— Добре, но той по някакъв начин е отишъл горе да си прибере камерата — възрази Рубън. — Защо не е върнал решетката на мястото й?

— Вероятно се е опитал, но веднъж изкривени, тези решетки трудно възвръщат първоначалната си форма. — Очите на Стоун загрижено се спряха върху лицето на Кейлъб. — Хей, добре ли си?

Лицето на приятеля му беше станало пепеляво.

— Ако това е вярно, значи Джонатан е бил убит от човек, който работи в библиотеката! — прошепна той. — Външни хора не могат да влизат в хранилището без придружител!

— Чухте ли това, по дяволите? — изведнъж изсъска Рубън.

Стоун се завъртя към вратата.

— Някой идва! Елате насам, бързо!

Втурнаха се към пространството зад вентилационните тръби, като Рубън почти носеше на ръце парализирания от ужас Кейлъб. Секунди по-късно двойната врата се отвори и в залата влязоха четирима души в сини работни комбинезони. След тях се появи малък електрокар, управляван от пети работник, а процесията завършваше някакъв мъж с клипборд в ръце, очевидно началникът им.

— Ще извадим ей тези — разпореди се той, посочвайки три от големите цилиндри, два от които бяха свързани с тръбите. — На тяхно място ще монтираме новите.

Работниците мълчаливо започнаха да демонтират огромните цилиндрични контейнери, докато Стоун и останалите ги наблюдаваха от прикритието си.

Рубън погледна към Стоун, който опря пръст до устните си и поклати глава. Кейлъб трепереше толкова силно, че се наложи да хванат ръцете му.

Половин час по-късно цилиндрите бяха свалени и заменени от новите. Електрокарът напусна помещението, следван от работниците. Стоун изчака вратата да се затвори след тях и пристъпи към новомонтираните контейнери.

— FM–200 — установи той. — Значи действително подменят газа, както спомена Кейлъб.

— Предполагам — промърмори библиотекарят.

— Тръгваме след тях! — обяви Стоун.

— О, не, Оливър, моля те! — изскимтя Кейлъб.

— Няма как.

— Не искам… Не искам да умра!

— Я се стегни! — изсъска Стоун, хвана го за раменете и здравата го разтърси.

— Хей, не ми харесва това, което правиш! — гневно го изгледа Кейлъб.

— Накъде е товарната рампа? — не му обърна внимание Стоун.

Тръгнаха в посоката, в която посочи Кейлъб, но в същия момент телефонът на Стоун изжужа. Беше Милтън.

Стоун му разказа с няколко думи за развоя на събитията.

— Тръгваме след контейнерите, ще те държим в течение — заключи лаконично той и прекъсна връзката.

Милтън изключи мобилния си телефон и се извърна към Анабел, седнала на леглото в хотелската стая.

— Това може да е опасно, защото нямат представа в какво се забъркват — промълви тя, след като изслуша разказа му.

— Нищо не можем да направим.

— Хей, забрави ли, че сме резерва? — извика младата жена, стана и отвори вратичката на гардероба. В ръката й се появи малка кутийка и Милтън смутено отмести очи, защото това бяха тампони.

— Не се шашкай — усмихна се Анабел. — Не си ли чувал, че жените крият разни неща между тампоните си? — Тя отвори кутийката, извади нещо от нея и го пъхна в джоба си. — Компанията се казва „Файър Контрол“, нали? Предполагам, че са тръгнали към склада й. Дали ще можеш да го откриеш?

— В хотела ти има интернет — каза Милтън, обърна се към компютъра на масичката и пръстите му затичаха по клавиатурата.

— Виж дали наоколо няма и някой по-голям магазин — подхвърли тя.

— Има — кимна след кратък размисъл той. — Освен това работи до късно.

— Много добре.