Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Клуб „Кемъл“ (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Collectors, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 47 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ultimat (2009)

Издание:

Дейвид Балдачи. Колекционерите

Издателство „Обсидиан“, София, 2006

Редактор: Матуша Бенатова

Художник: Николай Пекарев

Техн. редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN 10: 954-769-132-5

ISBN 13: 978-954-769-132-2

История

  1. — Добавяне

23

— Ще получите имейл с подробни инструкции от моите хора — каза Анабел. Намираше се в оперативния център на казино „Помпей“ сред неколцина от служителите на Багър.

— Не обичаме да отваряме имейли от неизвестен подател — обади се един от мъжете.

— Тогава го пуснете през антивирусната си програма — отвърна Анабел. — Предполагам, че разполагате с най-добрата.

— Така е — кимна мъжът.

— В такъв случай направи каквото ти казва дамата — нетърпеливо се намеси Багър.

Лио седеше в ъгъла и внимателно оглеждаше лицата на присъстващите. Задачата му беше да регистрира всяка поява на загриженост или подозрение. Но очите на всички бяха заковани във високата фигура на жената, облечена в къса, плътно прилепнала пола и небрежно разкопчана блузка. Не носеше чорапогащник. Мъжете не отделяха погледи от съвършения овал на ханша и лекото потрепване на гърдите под тънката материя. И, разбира се, не разсъждаваха ясно. Лио отдавна беше разбрал, че Анабел Конрой е жена, която умее да използва пълноценно всичките си качества.

— Комуникацията между нас ще се осъществява единствено чрез кодирания уеб портал, който се съдържа в имейла — продължи тя. — При никакви обстоятелства не трябва да използвате телефон или факс, защото те лесно могат да бъдат проследени. — Хвърли кос поглед към Багър и добави: — И на практика вече са под наблюдение.

Собственикът на казиното леко вдигна вежди, но коментар не последва.

— Чухте дамата — промърмори той. — Нищо друго освен мрежата! — От цялото му поведение се излъчваше увереност, тъй като разполагаше с асо в картите си. Всъщност с две аса, защото Анабел и Лио оставаха негови заложници до завръщането на вложените пари.

— Във въпросния имейл ще откриете указания къде и как да преведете парите. След два дни парите автоматично ще се върнат в сметката ви плюс съответната лихва.

— Което означава, че милионът ще стане милион и сто, нали така? — пожела да се осведоми Багър.

— Вече се разбрахме по този въпрос, Джери — кимна Анабел. — Една хубава надница, не мислиш ли?

— Дано! — заканително сбърчи вежди той. — Кога започваме?

Анабел погледна часовника си.

— Мисля, че имейлът ще се появи в системата ви всеки момент.

Багър щракна с пръсти и един от хората му отиде да погледне в компютъра.

— Ето го — обяви той и натисна няколко клавиша. — Ще го сканирам с няколко програми, за да сме сигурни, че е чист.

Две минути по-късно програмистът вдигна глава.

— Окей, всичко е наред.

— Отвори го! — заповяда Багър.

— Надявам се, че имате възможност да правите електронни преводи — подхвърли Анабел, макар че отдавна беше проверила това.

— Системата ни е свързана директно с банката — отвърна Багър. — Не обичам парите ми да бъдат контролирани от посредници, нито пък някой да знае накъде пътуват. Банката прехвърля съответната сума тук, а ние сами осъществяваме превода. Това е начинът, който ми харесва.

На мен също, помисли си Анабел.

Десет минути по-късно един милион долара от парите на Багър поеха към една много специална сметка.

Собственикът на казиното стана и тръгна към вратата.

— Смятай се за моя гостенка през следващите четирийсет и осем часа — обърна се към Анабел той. — Надявам се, че това време е достатъчно, за да се опознаем! — ухили се той, а очите му с одобрение пробягаха по стройната й фигура.

— Звучи добре — кимна тя.

— И аз мисля така — обади се Лио.

Багър сепнато го погледна, очевидно забравил за съществуването му.

— Да, да.

През следващите два дни те се превърнаха в неразделно трио — закусваха, обядваха и вечеряха заедно, а през останалото време бодигардовете стърчаха пред стаите на Лио и Анабел в хотелската част на „Помпей“ и ги придружаваха навсякъде. Вечер младата жена изпиваше по някои коктейл в компанията на собственика, майсторски поддържайки огъня на очевидните му сексуални апетити, но без да преминава границата. И също така майсторски „споделяше“ по някой дребен, но правдоподобен факт от „биографията“ си — което имаше за цел да поддържа както интригата, така и интереса на Багър. Самият той не се свенеше да говори за себе си с типичното за неговите среди самохвалство.

— От теб става великолепен шпионин, Джери — промълви с възхищение тя, докато седяха на канапето и пиеха мартини. — Защото притежаваш рядката комбинация от ум и здрави нерви.

— От кого го чувам! — подхвърли той, седна по-близо до нея и лекичко я потупа по бедрото. В следващия миг се наведе и направи опит да й лепне една целувка, но тя се отдръпна и с лека въздишка промърмори:

— Недей, Джери. Поема ли по този път, неприятностите ми са сигурни.

— Че кой ще разбере? — вдигна вежди той. — Както виждаш, тук сме сами. Не съм първа младост, но поддържам форма и трябва да те уверя, че ще те изненадам приятно в леглото.

— Трябва ми малко време, Джери. Не казвам, че не ме привличаш, но в момента имам други грижи. Добре, ето… — Целуна го лекичко по бузата и той най-после се отдръпна.

Точно след четирийсет и осем часа Багър стана по-богат със 100 000 долара.

— Какво ще кажеш за пет милиона, Джери? — попита Анабел. — Няма ли да ти стане хубаво, когато лапнеш лихвата от 500 бона? — Седеше на бюрото на собственика, небрежно преметнала крак върху крак, а Лио наблюдаваше развоя на събитията от канапето.

— Само ако останеш, докато транзакцията приключи — отвърна Багър, забил жаден поглед в коленете й.

— Това си е част от сделката — намигна тя. — Ще бъда изцяло на твое разположение.

— Говори ми, говори ми! — блажено се усмихна Багър. — Между другото, накъде отлитат миличките ми парички?

— Нали ти казах? В карибската банка.

— Имам предвид задграничните операции, които финансират.

Лио се размърда на дивана и заплашително изръмжа:

— Ако ти каже, ще се наложи да ви видя сметката и на двамата!

Настъпи кратко, изпълнено с неловкост мълчание. После Анабел се разсмя, а лицата на двамата мъже бавно омекнаха. Усмивката на Багър беше леко пресилена.

Два дни по-късно петте милиона се върнаха в сметката на казиното, приятно закръглени с нови 500 000 долара.

— Това си е жива печатница на мангизи! — доволно каза Багър при поредната им среща в кабинета. — По принцип съм наясно, че Чичо Сам е фрашкан, но все пак се питам, възможно ли е държавата да си позволява подобни неща?

— Изобщо не е възможно — отвърна Анабел. — Доказателство е търговският дефицит, който възлиза на милиарди долари. Когато имаме нужда от пари, просто продаваме ценни книжа — най-често на саудитците или на китайците. Разбира се, това не може да продължава вечно, но засега спасява положението. — Обърна се към Багър и леко докосна ръката му. — Но ако ти е толкова мъчно за Чичо Сам, ние нямаме нищо против да използваме безплатно част от парите ти…

— Вече четирийсет години се придържам към едно просто правило — ухили се онзи. — „Всеки мръсник сам за себе си“!

Правило, което ти отива, помисли си Анабел, дарявайки го с поредната възхитена усмивка.

Багър се наведе към нея, хвърли кос поглед към Лио и прошепна:

— Никога ли не се разделяш със сянката си?

— Зависи — отвърна Анабел.

— От какво?

— Докъде е стигнало приятелството ни.

— Аз знам как да станем добри приятели.

— Как?

— Превеждам десет милиона и за този труд получавам един отгоре. Но се питам дали Чичо Сам е готов да покрие такъв разход…

— Достатъчно е да преведеш парите, Джери.

— А ти оставаш тук, докато си ги получа обратно?

— Оставаме и двамата — обади се Лио.

Багър направи гримаса, но не го погледна.

— Предполагам, че ако му забия един на тоя, сигурно ще нагазя в дълбоки лайна! — прошепна той.

— Нали помниш каймака на боклуците, за който ти споменах? Дори с пръст да го пипнеш, и ще почукат на вратата ти! Най-настоятелно те съветвам да не го правиш!

— Мамка му! — изруга Багър.

— Не е чак толкова трудно, Джери — сладко му се усмихна тя. — Два дни ядеш и пиеш в моя компания, а след това получаваш едно хубаво милионче!

— Нали знаеш, че искам нещо повече?

— Знам, Джери. Усетих го в момента, в който опита да ми пуснеш ръка под полата.

— Харесвам стила ти, скъпа! — разтресе се от смях Багър. — Мисля, че си прекалено добра за правителството. По-добре ела да работиш за мен. Двамата със сигурност ще повдигнем нивото на тоя град!

— По принцип съм отворена за всякакви предложения, но в момента имаме друга работа — въздъхна Анабел и се надигна. — Я по-добре да ти изкараме милиончето, за което споменахме. Имай предвид, че няма да ти е лесно да поддържаш стандарта, с който съм свикнала… — Потупа ръката му и усети електричеството, което разтърси тялото му.

— Направо ме убиваш, скъпа! — дрезгаво простена Багър.

О, и това ще стане, но малко по-късно!