Дейвид Балдачи
Колекционерите (22)

22

Вечерта се натовариха на очукания шевролет и потеглиха към дома на Дехейвън. Междувременно Милтън бе успял да изрови купища информация за противопожарните системи. Според сбития му доклад халон 1301 бе газ без цвят и мирис, който потушава огъня чрез химическа реакция с кислорода във въздуха, понижавайки рязко нивото му. Изпарява се бързо, без да оставя следи. При включена система действа в продължение на десетина секунди.

— Може ли да бъде смъртоносен? — попита Стоун.

— Зависи колко дълго оставаш под влиянието му, а също така и от нивото на концентрация. В определени случаи води до сърдечен удар.

Стоун хвърли тържествуващ поглед към Кейлъб.

— Нека не забравяме, че заключението на патолога сочи белодробен инфаркт — напомни му Милтън. — Ако е получил сърдечен удар, щеше да пише „инфаркт на миокарда“. Сърдечните и мозъчните удари оставят изключително ясни физиологически следи, които никой патолог не би пропуснал.

— Разбирам — кимна Стоун. — Но ти спомена, че е възможно да се е задушил.

— Не мисля — поклати глава Милтън. — Особено след това, което чух от Кейлъб.

— Позаинтересувах се от противопожарната инсталация на библиотеката — поясни Кейлъб. — Оказа се от типа БВСЕ, или „Без вредни странични ефекти“ — стандартна за повечето противопожарни системи. Тя е снабдена с контролиращи сензори за нивото на опасните химикали във въздуха, което означава, че посетителите разполагат с достатъчно време да напуснат помещенията, преди да бъдат обгазени. Но Джонатан би доловил съскането на газа дори при изключена алармена система. Няма начин да е бил толкова обгазен, че да не е в състояние да избяга.

— От всичко това стигам до заключението, че подозренията ми са несъстоятелни — каза след кратко колебание Стоун и насочи вниманието си към улицата. Току-що бяха завили по тясното платно на Гуд Фелоу Стрийт.

— Това не е ли Винсънт Пърл? — попита той.

— Той е — раздразнено изсумтя Кейлъб. — Подранил е, защото сигурно изгаря от нетърпение да разбие на пух и прах моята теза за Масачусетския псалтир.

— Доколкото виждам, оставил си е робата у дома — иронизира Рубън.

— Отваряйте си очите! — предупреди Стоун, отключвайки вратата. — Сигурен съм, че ни наблюдават.

Сякаш в потвърждение на думите му бинокълът на отсрещния прозорец се насочи към групичката пред входа, към която се присъедини Пърл. Собственикът му използва и предварително зареден фотоапарат, за да направи съответните снимки.

Влязоха в къщата. Стоун предложи в приземието да се спуснат само Кейлъб и антикварят, а останалите да чакат горе.

— Долу е доста тясно, а и вие сте хората, които разбират за какво става въпрос — обясни той. — През това време ние ще останем тук.

Кейлъб не се очарова от предложението, защото това означаваше доста напрегнати минути в компанията на експерта. Самият Пърл го погледна с известна доза подозрение, след което сви рамене.

— Всъщност това няма да продължи дълго. Едва ли ще ми трябва много време, за да установя, че не става въпрос за оригинал на псалтира.

— Не бързайте все пак — подвикна Стоун след двамата мъже, които се насочиха към асансьора.

— И се пазете от дървениците — добави Рубън.

Стоун едва изчака затварянето на вратата и каза:

— Окей, а сега да направим един бърз оглед!

— По-добре да изчакаме Пърл да си тръгне — възрази Милтън. — А след това спокойно ще свършим тая работа с помощта на Кейлъб.

— Не ме е грижа за Пърл. Искам да го направим в отсъствието на Кейлъб, който със сигурност ще бъде против.

Разделиха се и през следващите трийсет минути претърсиха каквото можаха.

— Нищо — разочаровано въздъхна Стоун. — Нито дневник, нито кореспонденция.

— Вижте какво открих в гардероба — обади се Рубън и вдигна рамкирана фотография, на която бяха запечатани усмихнати мъж и жена. — Мъжът е Дехейвън, познах го от снимката във вестниците.

Стоун разгледа снимката и я обърна обратно.

— Няма дата, няма имена. Но е направена доста отдавна, съдейки по външния вид на Дехейвън.

— Адвокатът му споменал пред Кейлъб, че някога е бил женен — отбеляза Милтън. — Може би точно за тази жена.

— Значи е бил късметлия — заключи Рубън. — Щракнали са се в началото на брака, защото и двамата изглеждат щастливи.

— Засега ще я задържим — промърмори Стоун и мушна снимката в джоба си. После вдигна глава и се огледа. — Покривът на тази къща е доста стръмен, нали?

— И какво от това? — погледна го учудено Рубън.

— Под такива покриви най-често има и тавани.

— Към които водят стълби, а горе няма такава — отбеляза Милтън.

Рубън погледна часовника си и нетърпеливо въздъхна.

— Какво още се бавят онези смахнати любители на книгите? Да не са се сбили?

— Не се прави на глупак! — изгледа го Милтън. — Едва ли ще се замерят с оригинални издания.

— Оставете ги на спокойствие — рече Стоун. — Нека сме благодарни, че ни дават още малко време. Милтън, ти оставаш тук да пазиш. Ако чуеш асансьора, извикай ни.

Огледът отне само няколко минути. Вратата за тавана се оказа скрита в стенния гардероб, на всичкото отгоре беше и заключена. Но той бързо отвори простата брава с инструментите, които предвидливо беше пъхнал в джоба си.

— Този гардероб е сложен тук нарочно — констатира Рубън.

— Точно така — кимна Стоун. — През деветнайсети век стаите за дрехи не са били особено популярни.

Щракна електрическия ключ и пое нагоре по стълбите. Не след дълго се озоваха в просторно общо помещение със скосен таван. Вътрешността му изглеждаше така, сякаш никой не беше стъпвал тук след построяването на къщата. В ъгъла имаше няколко кашона и стари куфари, пълни с непотребни вехтории.

Рубън го видя пръв и посочи към дебелото оловно стъкло на сърповидната капандура.

— Какво търси тук този телескоп?

— Да не би да си очаквал да е в мазето? — усмихна се Стоун.

Рубън надникна в окуляра.

— Боже мой! — стреснато извика той.

— Какво има?

— Насочен е право към отсрещната къща!

— Чия е тя?

— Откъде, по дяволите… — започна едрият мъж, после нагласи фокуса и смаяно поклати глава. — Мамка му!

— Дай да видя! — нетърпеливо го побутна Стоун.

— Чакай малко, Оливър. Нека си довърша наблюдението.

Стоун се подчини, но търпението му бързо се изчерпи. Избута приятеля си, избърса окуляра и се наведе над него. Телескопът беше насочен към един от прозорците на съседната къща. Завесите бяха спуснати, но не покриваха арката над рамката. През нея се виждаше вътрешността на стаята главно заради височината на наблюдателния пост. И веднага разбра какво беше привлякло вниманието на Рубън. Корнилиъс Бихан лежеше гол на широко легло и спокойно наблюдаваше бавния стриптийз на красивата брюнетка пред себе си. Роклята вече лежеше на излъскания паркет. Пръстите на жената бавно докоснаха закопчалката на сутиена. Когато и той се озова в купчината, тя остана само по прашки от черна дантела и елегантни обувки с 10-сантиметрови токчета.

— Мой ред е, Оливър — дръпна го за рамото Рубън. — Хей, не постъпваш честно! Аз пръв открих проклетия телескоп!

Стоун не помръдна. Прашките се плъзнаха надолу по стройните бедра. Жената ги прекрачи, наведе се и ги подхвърли към Бихан, който бързо покри с тях част от анатомията си. Тя се усмихна, хвана единия от стълбовете на балдахина и го използва като пилон с уменията на професионална танцьорка. Стоун я изчака да се освободи от високите токчета и да се присъедини към тръпнещия от нетърпение Бихан, след което отстъпи телескопа на приятеля си.

— Определено не е мисис Бихан — констатира той. — Виждал съм снимките й във вестниците.

— Успял си да го разфокусираш! — сопна се Рубън и нетърпеливо започна да върти колелцето в горната част на тръбата.

— По-скоро ти си замъглил стъклото! — не му остана длъжен Стоун.

Рубън погледа известно време, после поклати глава.

— Толкова красива жена да прави кефа на този нещастник! Как стават тия работи?

— По милион причини — отвърна Стоун и замислено промълви: — Значи и Дехейвън е надзъртал в спалнята…

— Лично аз не го обвинявам — изломоти Рубън, изцяло ангажиран в гледката. — Охо, от това трябва да го е заболяло! Не, не, всичко е окей. Тая мацка е гъвкава като змиорка! В момента петите й са точно пред лицето!

— Това пък какво трябва да означава?

Но Рубън беше прекалено погълнат от шоуто, което се разиграваше пред очите му.

— Аха, сега се прехвърлиха на пода! Господи, човече! Тя го вдигна във въздуха!

— Милтън сигнализира, Рубън! Онези излизат!

— Много важно! — изръмжа едрият мъж. — Такива изпълнения бях виждал само в клетката на маймуните, мамка му! А полилеят трябва здраво да е вързан за тавана.

— Достатъчно, Рубън!

— Абе как го прави тая без ръце?!

— Хайде, тръгвай! — извика Стоун, сграбчи приятеля си за раменете и го помъкна към стълбите, без да обръща внимание на протестите му. Появиха се само секунда преди Кейлъб и Пърл да излязат от асансьора. Милтън ги възнагради с унищожителен поглед, но не каза нищо. Антикварят изглеждаше замаян, а Кейлъб сияеше.

— Това беше голям шок за вас — промърмори той и покровителствено потупа Пърл по рамото. — Но аз ви предупредих, че става въпрос за оригинал!

— Значи е изданието от 1640 година? — огледа лицата им Стоун.

— Без съмнение — неохотно кимна Пърл и безсилно се отпусна на близкия стол. — Държах го с ей тези две ръце… Щях да припадна. Наложи се да помоля Шоу за чаша вода.

— Никой не е застрахован от грешки — съчувствено подхвърли Кейлъб, но тържествуващата усмивка не напускаше лицето му.

— Сутринта направих справка във всички институции, които притежават псалтира — все така неохотно продължи Пърл. — Йейл, Библиотеката на Конгреса, църквата „Олд Саут“ в Бостън… При тях всичко е наред, екземплярите са по местата си. — Той замълча и избърса с носна кърпа потта от лицето си.

Кейлъб се възползва от паузата, за да прибави своите обяснения.

— Забавихме се, защото направихме всички проверки за установяване на автентичността.

— Дойдох с убеждението, че става въпрос за фалшификация — призна с въздишка Пърл. — Но разбрах, че е оригинал, щом разгърнах първите страници. Това си личи от неравностите върху страниците, характерни за първите печатарски преси, а също така и от неравномерното полагане на мастилото. Всички първи издания съдържат миниатюрни капчици мастило между буквите, които затрудняват четенето. По онова време изобщо не са прибягвали до периодично почистване на подготвените за печат плаки. Няма да споменавам и за останалите многобройни белези, които са характерни за оригиналните печатни издания, каквито открихме и в книгата.

— Разбира се, автентичността й трябва да бъде потвърдена от експерти, които ще направят подробен стилистичен, исторически и научен анализ — добави Кейлъб.

— Точно така — съгласи се Пърл. — Но аз вече знам какво ще бъде тяхното заключение.

— Значи говорим за дванайсети екземпляр на Масачусетския псалтир? — изпитателно го погледна Стоун.

— Да. И той е собственост на Джонатан Дехейвън. — Замълча за момент и после продължи: — Не мога да повярвам, че не ми е казал. Да мълчиш, когато притежаваш една от най-редките книги в света, мечтата на най-големите колекционери! Защо? — Очите му безпомощно се спряха върху лицето на Кейлъб. — Защо, Шоу?

— Не знам — призна Кейлъб.

— Колко може да струва тази книга? — попита Рубън.

— Да струва?! — възкликна Пърл. — Тя е безценна!

— Но след като ще я обявите за продажба, някой трябва да предложи и цена.

— Цената ще бъде най-високата — отвърна Пърл, скочи и закрачи напред-назад. — И тя ще възлезе на милиони долари! Има институции и частни колекционери, които са пълни с пари и няма да ги пожалят за подобно съкровище. Вече шест десетилетия на пазара не се е появявал екземпляр на псалтира! Това без съмнение ще бъде вероятно последен шанс за собствениците на големи колекции! — Спря да крачи и закова замислено очи в лицето на Кейлъб. — За мен ще бъде чест да стана организатор на този аукцион. Разбира се, в сътрудничество с „Кристис“ или „Сотбис“.

— Много ми дойде, мистър Пърл — въздъхна Кейлъб. — Нека обмисля нещата ден-два, след което ще ви се обадя.

Пърл скри разочарованието си зад крива усмивка.

— Добре. С нетърпение ще чакам обаждането ви.

Стоун го изпрати до вратата и се обърна.

— Кейлъб, докато бяхте в хранилището, ние претърсихме къщата — обяви той.

— Какво?! — смаяно го погледна Кейлъб. — Това вече е прекалено! Получих достъп до къщата на Джонатан единствено като изпълнител на литературното му наследство, нищо повече! Нямам право да докосвам останалите му вещи, вие също!

— Кажи му за телескопа — подкани Стоун с лукава усмивка Рубън.

Стоун се подчини. Гневът на лицето на Кейлъб бе заменен от дълбоко смайване.

— Отвратително! — прошепна той. — Никога не бих допуснал, че Джонатан ще гледа тайно как съседите му правят секс!

— Изобщо не е отвратително, а обратно — дори вдъхновяващо! — с жар възрази Рубън. — Искаш ли да хвърлиш едно око?

— Рубън! — изгледа го предупредително Стоун, след което извади снимката на младата жена и Дехейвън.

Кейлъб внимателно я разгледа и поклати глава.

— Не знам. Ако е съпругата на Джонатан, това е било, преди да го познавам.

— Може би е поддържал връзки с нея, след като е запазил снимката — предположи Милтън.

— Трябва да разберем — каза Стоун и сведе очи към обемистото издание в ръцете на Кейлъб. — Какво е това?

— Книга от колекцията на Джонатан, която се е навлажнила и има нужда от реставрация. Не я забелязах при предишното посещение. Мисля да я предам в отдел „Реставрация“ на библиотеката. Нашите хора са най-добрите в света, а един от тях работи и частно. Сигурен съм, че ще успее да я възстанови.

— Излиза, че Джонатан Дехейвън е притежавал едно от най-редките издания в света — предупредително подметна Стоун. — Освен това е шпионирал съседа си, известен търговец на оръжие, и вероятно е видял нещо повече от секс. В допълнение никой не може да каже от какво е умрял… — Очите му бавно обиколиха лицата на хората около него. — Мисля, че ни се отваря доста работа.

— А защо изобщо трябва да правим нещо? — попита Рубън.

— По всяка вероятност Джонатан Дехейвън е бил убит — тежко отвърна Стоун. — Нас изведнъж започват да ни следят, а Кейлъб е посочен за изпълнител на завещанието на колегата си. Ако Корнилиъс Бихан има пръст в смъртта на Дехейвън, той със сигурност подозира, че Кейлъб знае нещо. А това автоматично го поставя под заплаха. Ето защо трябва да открием истината, при това колкото по-скоро, толкова по-добре!

— Прекрасно! — възкликна с горчив сарказъм Кейлъб. — Остава ми да доживея, за да го видя!