Айзък Азимов
Пръстените на Сатурн (16)

16. ИЗМАМЕНИЯТ ИЗМАМНИК

Агас Доремо беше станал на крака и с традиционното чукче се опитваше напълно безрезултатно да въдвори тишина. Конуей с труд си проправи път напред през множеството заплашителни жестове и освирквания и включи алармения сигнал. Пронизителният стържещ звук с променяща се сила прозвуча сред безпорядъка и принуди изненаданите делегати да млъкнат.

След малко той го изключи и във внезапно настъпилата тишина Доремо каза бързо:

— Аз се съгласих да дам думата на председателят на Научния съвет Хектор Конуей от Земната федерация, за да разпита члена на Съвета Стар.

Чуха се викове „Не, не“, но Доремо твърдо продължи:

— Помолих конференцията да постъпи честно в това отношение. Председателят на Научния съвет ме увери, че разпитът ще бъде кратък — сред шумолене и вълна от шушукания Конуей се приближи към Лъки. Усмихваше се, но заговори с официален тон:

— Член на Съвета Стар — каза той, — Девур не ви попита какво целяхте с всичко това. Кажете ми, защо навлязохте в Системата на Сатурн?

— За да колонизирам Мимас, шефе.

— Чувствуваше ли, че имаш право да го сториш?

— Мимас беше един необитаем свят, шефе.

Конуей се обърна така, че да остане с лице към внезапно озадачената и притихнала група делегати.

— Ще повторите ли току-що казаното от вас, член на Съвета Стар? — попита той.

— Аз пожелах да заселя човешки същества на необитаемия свят Мимас, който принадлежи на Земната федерация, шефе.

— Мимас е част от Системата на Сатурн! — извика яростно скочилият на крака Девур.

— Точно така — съгласи се Лъки, — също както Сатурн е част от Слънчевата система. Според вашето тълкуване, обаче, Мимас е само един незаселен свят. Преди малко вие признахте, че сириусиански кораби никога не са го приближавали, преди моят кораб да кацне на него.

Конуей се усмихна. Лъки също беше схванал тази грешка на Девур.

— Членът на Съвета Стар не беше тук, мистър Девур, по време на вашето встъпително слово — каза Конуей. — Позволете ми да цитирам дума по дума един пасаж от него: „Един незаселен свят е незаселен, независимо от специфичния път по който минава през Космоса. Ние го колонизирахме първи и той е наш“. Ако гледната точка на Земната федерация е правилна — продължи предпазливо, обръщайки се към делегатите председателят на Научния съвет, — тогава Мимас принадлежи на Земята, защото този свят е бил незаселен и ние първи сме го колонизирали. Според сириусианската логика на разсъждения фактът, че един друг спътник на Сатурн е колонизиран от Сириус няма никакво значение. И в двата случая нахлуването в един свят, принадлежащ на Земната федерация и отстраняването оттам на наш колонист е военен акт и показва истинското лицемерие на нарушителя, тъй като отказва на другите правата, за които той сам претендира.

Сега отново настъпи смущение и Доремо взе думата.

— Джентълмени, аз искам да кажа нещо. Фактите, както бяха изложени от представителите на Научния съвет Стар и Конуей са неопровержими. Това показва пълната анархия, която ще настъпи в Галактиката, ако трябва да надделее сириусианската гледна точка. Всяка незаселена скала ще бъде източник на раздор, а всеки астероид — заплаха за мира. Със собствените си действия сириусианците показаха своята неискреност.

Настъпи внезапен и пълен обрат.

Ако на Сириус беше дадено време, той можеше да продължи да обединява своите сили, но Доремо, който бе опитен и умел парламентарист, тласна конференцията към гласуване, докато просириусианските светове бяха все още напълно объркани и нямаха възможността да обсъдят дали да действат в разрез с простите и така внезапно разбудени факти.

В подкрепа на Сириус гласуваха три свята. Това бяха Пентазилея, Дувари и Мулен. Те бяха малки и се знаеше, че са под политическото влияние на Сириус. Останалата част от делегатите, повече от петдесет гласа, бяха на страната на Земята. На Сириус бе наредено да освободи земляните, които беше задържал, да демонтира своите бази и до един месец да напусне Слънчевата система.

Заповедите можеха да бъдат наложени единствено чрез война. Но Земята беше готова за война, а Сириус трябваше сега да я води сам, без подкрепяна на външните светове. Нямаше дори един човек на Веста, който да очаква, че Сириус ще се бие при тези условия.

С изкривено от злоба лице и задъхвайки се, Девур се обърна още веднъж към Лъки.

— Това беше един глупав номер — изсъска той. — Един начин да ни принудите да…

— Вие ме принудихте мен — отвърна спокойно Лъки, — застрашавайки живота на Бигман. Спомняте ли си? Или искате да бъдат публикувани подробностите по случая?

— Вашият маймунски приятел е все още в наши ръце — започна злобно Девур — и независимо от гласуването на конференцията…

Председателят на Научния съвет, който също присъствуваше на разговора, се усмихна.

— Що се отнася до Бигман — каза Конуей, — той не е във ваши ръце, мистър Девур. Той е в наши ръце заедно с един военнослужещ на име Йънг, който ми каза, че членът на Съвета Стар му обещал открит лист за Земята в случай на нужда. Очевидно чувствува, че при сегашното ви настроение няма да бъде безопасно за него да ви придружи по обратния път до Титан. Смея ли да предположа, че вие обмисляте въпроса, дали ще бъде безопасно за вас да се върнете на Сириус? Ако желаете да кандидатствувате за политическо убежище…

Но Девур му обърна гръб и излезе без да каже нито дума.

* * *

Усмихнат до уши, Доремо се сбогуваше с Конуей и Лъки.

— Предполагам, че с радост ще видите отново Земята, млади момко — каза той на Лъки.

Стар кимна в знак на съгласие.

— Отивам си у дома с пътническия кораб, който тръгва след един час, сър, с бедния стар „Светкавичен Стар“ взет на буксир и честно казано в момента няма нищо, което да ме радва повече.

— Хубаво! Поздравявам ви за отлично свършената работа. Когато в началото на сесията Конуей помоли да му позволя да ви разпита, аз се съгласих, но помислих, че навярно е луднал. Когато вие свършихте с показанията си и той сигнализира да му дам думата, вече бях сигурен, че е луд. Но очевидно всичко е било планирано предварително.

— Лъки ми беше изпратил съобщение какво в общи линии се надява да направи — каза Конуей. — Разбира се, едва през последните един-два часа бяхме сигурни, че това ще свърши работа.

— Мисля, че му имате вяра — каза Доремо. — В първия си разговор с мен вие попитахте дали ще застана на ваша страна, ако показанията на Лъки останат без резултат. Разбира се, тогава аз не можех да проумея какво имате предвид, но когато му дойде времето, разбрах.

— Благодаря ви, че защитихте нашата позиция.

— Защитих позицията, която очевидно доказа, че е правилна… Вие сте изкусен опонент, млади момко — похвали той Лъки.

— Разчитах само на липсата на искреност у сириусианците — отвърна с усмивка Лъки. — Ако те наистина вярваха в това, което представяха за своя позиция, моят колега от Научния съвет щеше да бъде оставен на Мимас и всичките ни усилия щяха да бъдат възнаградени с един малък спътник от лед и една трудна война.

— Точно така. Е, разбира се, когато делегатите се завърнат по домовете си, те пак ще премислят случилото се и някои от тях ще се разгневят на Земята и на мен, а и на себе си, задето са допуснали да изпаднат в паника. Но като се овладеят все пак ще установят, че са утвърдили принципа за неделимост на звездните системи и че тържеството на този принцип е по-важно от наранената им гордост или от техните предразсъдъци. Аз наистина мисля, че историците ще се връщат към тази конференция като към важно събитие, допринесло много за мира и благоденствието на Галактиката. Безкрайно съм доволен.

Той енергично стисна ръцете на двамата.

* * *

Лъки и Бигман бяха отново заедно и макар корабът да беше огромен, а другите пътници — много, те не общуваха с останалите. Марс беше зад тях (Повече от половин час Бигман го наблюдава със задоволство), а Земята не много далеч през тях.

Бигман успя най-после да изрази с думи своето смущение.

— Космос, Лъки — каза той, — аз нито веднъж не разбрах какво правиш. Помислих си… Е, не искам да кажа какво си помислих. Само че, марсиански пясъци, бих желала да ме предупредиш.

— Не мислех, Бигман. Това бе единственото нещо, което не можех да направя. Не разбираш ли? Аз трябваше да изманипулирам сириусианците да отведат Вес от Мимас без да заподозрат усложненията. Не можех да им покажа, че аз искам да направят това, иначе веднага щяха да забележат клопката. Трябваше да изглежда, сякаш съм принуден да го сторя против волята си. Уверявам те, че отначало сам не знаех как ще го направя, но ми бе известно едно: ако знаеше плана, Бигман, ти щеше да издадеш номера.

— Аз да издам номера? — попита разгневен Бигман. — Земен червей, ти знаеш, че и с бластер не могат да го изкопчат от мен.

— Зная, че с никакви мъчения не могат да те принудят, Бигман. Ти просто ще им го издадеш доброволно. Знаеш, че си слаб артист. Щом веднъж се разгневиш, ти ще го изплюеш по един или друг начин. Затова почти ми се искаше да те оставя на Мимас, спомняш ли си? Знаех, че не мога да ти доверя плана си за действие, че ще разбереш погрешно това, което правя и ще се чувствуваш нещастен. Както стана, но ти все пак се оказа дар Божи.

— Наистина ли? Като натупах това приятелче?

— Косвено, да. Благодарение на това те повярваха, че аз искрено разменям свободата на Вес срещу твоя живот. Беше ми по-лесно да ги убедя, отколкото при каквито и да е условия в твое отсъствие. Фактически аз не положих никакви усилия. Размяната беше добра. На всичко отгоре, ти беше така съкрушен от това, че те изобщо не заподозряха номера. Всеки, който те наблюдава, би се убедил че аз наистина предавам Земята.

— Марсиански пясъци, Лъки! — възкликна Бигман поразен. — Би трябвало да зная, че ти никога не би направил подобно нещо. Показах се като последен глупак.

— Радвам се, че се показа такъв — отвърна пламенно Лъки и нежно разроши косата на дребния си приятел.

* * *

— Прибирането у дома няма да е така, както очакваше Девур, отбеляза Вес, когато заедно с Конуей се присъединиха към тях за вечеря. — Корабното субетерно радио непрекъснато предава какво пише земната преса за нас и специално за теб, разбира се.

— Няма защо да им благодарим — рече намръщен Лъки. — Само ще направят по-трудна работата ни в бъдеще. Публичност! Спри и си помисли какво щяха да пишат, ако сириусианците бяха само малко по-съобразителни и не бяха се хванали на въдицата или бяха ме изтеглили от конференцията в последната минута.

Конуей видимо потрепери.

— Предпочитах да не се случи — каза той. — Но както и да е, Девур получи каквото трябваше.

— Предполагам, че ще оцелее — рече Лъки. — Чичо му ще го измъкне.

— Във всеки случай, вече приключихме с него — намеси се Бигман.

— Приключихме ли? — попита мрачно Лъки. — Не съм сигурен.

Те се храниха мълчаливо в продължение на няколко минути.

— Разбира се, в известен смисъл сириусианците не биха могли да си позволят Вес да остане на Мимас — каза Конуей, който очевидно се опитваше да разведри внезапно помръкналата атмосфера, — така че ние наистина не им дадохме никакъв шанс. В края на краищата те търсеха капсулата в пръстените и доколкото знаят, Вес само на тридесет хиляди мили извън тях можеше…

Бигман изпусна вилицата и облещи очи.

— Гърмящи ракети! — възкликна той.

— Какво има, Бигман? — попита любезно Вес. — Сигурно се сети внезапно за нещо и ти се схвана мозъкът, а?

— Млъкни, глупако! — сряза го Бигман. — Слушай, Лъки, в цялата тази бъркотия ние забравихме за капсулата на Агент Х. Тя е още там, в Пръстените, ако сириусианците вече не са я намерили. А ако не са, все още имат две седмици да го сторят.

— Мислех си за това, Бигман — обади се веднага Конуей. — Но честно казано, реших, че е загубена за добро. Нищо не можеш да намериш в Пръстените.

— Но шефе, Лъки не ви ли каза за уредите за откриване на маса с ренгенови лъчи, които те имат и…

През цялото време всички бяха вперили поглед в Лъки. Той имаше странно изражение на лицето, сякаш не можеше да реши дали да се смее или да ругае.

— Велика галактико! — възкликна той. — Аз напълно забравих за нея.

— Капсулата? — попита Бигман. — Ти я забрави?

— Да. Забравих, че е в мен. Ето я.

При тези думи Лъки извади от джоба си метален предмет с диаметър около един инч и го постави на масата.

Бигман първи докопа капсулата и я запремята с пъргавите си пръсти. После, един след друг, другите също я сграбчваха и започваха на свой ред да я разглеждат.

— Сигурен ли си, че това е капсулата? — попита Бигман.

— Почти съм сигурен. Ние, разбира се, ще я отворим и ще се уверим.

— Но кога, как, къде? — обсипаха го всички с въпроси.

— Съжалявам — вдигна ръка той, сякаш да се предпази от тях. — Аз наистина съм… Слушайте, спомняте ли си няколкото думи, които доловихме от Агент Х точно преди да се разбие корабът му? Спомняте ли си сричките „нормал орб“, които решихме, че означават нормална орбита? Е, сириусианците са направили естественото предположение, че „нормална“ значи „обичайна“, че капсулата е хвърлена в орбита обичайна за частиците на пръстените и са я търсили там. Но „нормална“ означава също и „перпендикулярна“. Пръстените на Сатурн се движат в посока от запад към изток, така че капсулата в една перпендикулярна на тях орбита би се движела в посока от север към юг или от юг към север. Това има смисъл, защото тогава тя не би се изгубила в Пръстените. Сега, орбитата около Сатурн на всяко движещо се тяло в посока север-юг трябва да минава над Северния и Южния полюси без значение как другояче се изменя. Ние се приближавахме към Южния полюс на Сатурн, а аз следях по уреда за откриване на маса всичко, което изглеждаше да е в подобна орбита. В пространството над полюса почти нямаше частици, поради което чувствувах, че трябвала я открия, ако е там. Не исках да говоря по този въпрос, защото шансовете за успех бяха малки, а не желаех да събуждам напразни надежди. Но уредите за откриване на маса регистрираха нещо и аз използувах шанса. Изравних скоростите и после напуснах кораба. Както ти отгатна по-късно, Бигман, аз използувах това излизане, за да извадя от строя Аграв-устройството, подготвяйки се за предаването, но успях да прибера и капсулата. Когато кацнахме на Мимас, аз я оставих между климатизационните серпентини във временната квартира на Вес. После, когато се върнахме да го вземем и предадем на Девур, взех капсулата и я сложих в джоба си. Спомням си, че когато слязох от кораба бях рутинно претърсен за оръжие, но роботът-претърсвач не изтълкува сферата с диаметър един инч като такова… Използуването на роботи има сериозни недостатъци. Във всеки случай, това е цялата история.

— Но защо не ни каза? — попита с укор Бигман.

— Възнамерявах да го направя — отвърна Лъки, който изглеждаше смутен. — Честно ви казвам. Но след като взех капсулата първия път и се върнах на кораба, ние вече бяхме открити от сириусианците и въпросът беше как да избягаме. Спомняш ли си? После, ако се върнеш мислено назад, ще видиш, че непрекъснато изникваше нещо ново и нито за момент не ни оставяха на спокойствие. На мен просто никак не ми дойде на ум да кажа на някого.

— Какъв мозък — рече презрително Бигман. — Нищо чудно, че не обичаш да ходиш никъде без мен.

Конуей се засмя и потупа дребния марсианец по гърба.

— Точно така, Бигман — каза той. — Грижи се за дангалака и се уверявай, че знае правилния път.

— Но първо намери някой да ти каже кой път е правилният — обади се Вес.

А корабът летеше надолу през земната атмосфера към космодрома.