Айзък Азимов
Пръстените на Сатурн (14)

14. НА ВЕСТА

Държавният секретар Леймън Фини беше политик от кариерата, който бе служил петнадесет години в законодателното тяло и отношенията му с Научния съвет никога не са били особено приятелски. Вече остаряваше, не беше в най-добро здраве и бе склонен да се оплаква. Той оглавяваше официално земната делегация на Веста. Обаче Конуей разбираше много добре, че той самият, като шеф на Научния съвет, трябва да бъде готов да поеме пълната отговорност, ако конференцията се окажеше неуспешна за Земята.

Фини ясно показа това още преди корабът, един от най-големите космически лайнери, да потегли.

— Пресата е почти неконтролируема — каза той. — Положението ви е тежко, Конуей.

— Цялата Земя е в тежко положение.

— Вие, Конуей.

— Е, не си правя илюзии, че ако нещата тръгнат на зле, Съветът може да очаква подкрепа от правителството.

— Страхувам се, че не. — Държавният секретар пристегна внимателно и с педантична точност предпазните колани срещу тласъците при излитането и се увери, че флаконът с хапчета против космическа болест му е под ръка. — Ако ви окажем подкрепа ще падне правителството, а ще има и достатъчно неприятности с една непредвидена война. Не можем да позволим политическа нестабилност.

През ума на Конуей мина, че Фини изобщо не вярва в успешния край на конференцията и че очаква война.

— Слушайте, Фини, ако се случи най-лошото, аз ще се нуждая от гласове на моя страна, за да спася честта на члена на Съвета Стар от…

Фини вдигна за момент посивялата си глава от хидравличната възглавница и се взря в тревожните очи на Конуей.

— Невъзможно е — отвърна той. — Вашият член на Съвета е отишъл на Сатурн по своя собствена инициатива, без да е искал позволение или да е получил заповед за това. Искал е сам да поема риска. Ако нещата тръгнат зле, с него е свършено. Какво друго бихме могли да направим?

— Вие знаете, че той…

— Аз не зная — отвърна яростно политикът. — Официално не зная нищо. Вие сте бил достатъчно дълго в обществения живот, за да знаете, че при определени условия хората се нуждаят от жертвен агнец и настояват да го получат. Членът на Съвета Стар ще бъде жертвения агнец.

Той се облегна назад и затвори очи. Конуей до него също се облегна. Всички останали пътници бяха по местата си. Появи се далечен тътен от машините, който достигна пределната си височина щом корабът се отдели бавно от стартовата площадка и се издигна към небето.

* * *

„Светкавичният Стар“ висеше на хиляда мили над Веста, уловен от нейната слаба гравитация и я обикаляше бавно с изключени двигатели. Към него беше прикачена една малка спасителна ракета от сириусианския кораб-майка.

Военнослужещият Зейън беше напуснал „Светкавичния Стар“, за да се присъедини към сириусианската делегация на Веста, а на негово място бе останал един робот. В спасителната ракета бяха Бигман и военнослужещият Йънг.

Лъки беше изненадан, когато лицето на Йънг се взря за пръв път в него от приемника.

— Какво правите навън в Космоса? — попита той. — С вас ли е Бигман?

— Да. Аз съм неговият пазач. Предполагам, че очаквахте робот.

— Точно така. Или след тази случка те не смеят да го поверят на робот?

— Не. Това е само малък номер на Девур, за да не участвувам на конференцията и е шамар за Службата.

— Зейън ще бъде там — каза Лъки.

— Зейън е свестен мъж, но е от хората на Девур — изсумтя Йънг. — Той не разбира, че в Службата има нещо повече от сляпо подчинение на заповеди отгоре и че Сириус се управлява в съответствие с непоклатимите закони на честта, от които се ръководи и самата Служба.

— Как е Бигман? — попита Лъки.

— Доста добре, но изглежда нещастен. Странно е, че една личност, така необикновена на външен вид, има по-силно чувство за дълг и чест от вас.

Лъки стисна устни. През малкото време, което оставаше, той се безпокоеше някой от двамата военнослужещи да не започне да размишлява върху неговата загуба на чест. Оттук имаше само една стъпка до въпроса, дали Лъки можеше по някакъв начин да възвърне своята чест. След това те ще се запитат какви са истинските му намерения и после…

— Е — каза Йънг, свивайки рамена, — обадих се само, за да се уверя, че всичко е наред. Аз отговарям да не ви се случи нещо преди да ви вземат долу непосредствено преди започването на конференцията.

— Почакайте, военнослужещ. Вие ми направихте услуга на Титан.

— Не съм направил нещо за вас. Следвах повелята на дълга.

— Въпреки това, вие спасихте живота на Бигман, а може би и моя. Може да се случи така, че когато конференцията завърши, да сметнете, че животът ви е в опасност.

— Моят живот ли?

— След като дам своите показания — каза предпазливо Лъки, — Девур може да реши по една или друга причина да се освободи от вас, въпреки риска сириусианците да научат за борбата му с Бигман.

— По пътя за насам не се е показал нито веднъж — каза с горчива усмивка Йънг. — Той ще чака в каютата си докато не му се оправи лицето. Засега се намирам в безопасност.

— Все пак, ако сметнете, че сте в опасност, обърнете се към председателя на Научния съвет Хектор Конуей. Имате моята дума, че той ще ви приеме като политически емигрант.

— Предполагам, че имате най-добри намерения, но мисля, че след конференцията тъкмо Конуей ще трябва да търси политическо убежище. — При тези думи Йънг прекъсна връзката.

Лъки остана да наблюдава пробляскващата долу Веста. Мислеше с тъга, че в края на краищата има големи шансове Йънг да се окаже прав.

Веста беше един от най-големите астероиди. Той нямаше размера на Серес, който със своя диаметър от петстотин мили бе гигант сред астероидите, но диаметърът му, равняващ се на двеста и петнадесет мили, го поставяше във втората категория, в която можеха да му съперничат само още два други астероида, Палас и Джуно.

Веста беше най-яркият астероид, видим от Земята, защото имаше шанса най-външната му обвивка да е съставена по-скоро от калциев карбонат, отколкото от по-тъмните силикати и метални окиси, характерни за най-външната обвивка на останалите астероиди.

Учените размишляваха върху тази странна дивергенция в химическия състав (Той не беше подозиран преди кацането на него. Преди това древните астрономи са се чудели, дали Веста не е покрита изцяло с лед или замръзнал въглероден двуокис), но не можеха да стигнат до никакво заключение. А писателите, които го описваха, го наричаха „мраморен свят“.

„Мраморният свят“ бе превърнат във военна база в първите дни на борбата с космическите пирати от Астероидния пояс. Естествените пещери под неговата повърхност бяха разширени и херметизирани. Там имаше място да се събере цяла флота и склад с провизии за две години.

Сега военната база беше почти излязла от употреба, но с малки промени пещерите можеха да бъдат (и бяха) пригодени за заседателни зали за делегати от цялата Галактика.

Доставиха запаси от храна и вода и в пещерите бе създаден лукс, от какъвто военните не се нуждаеха. Когато човек пресечеше мраморната повърхност и влезеше във вътрешността, малко неща можеха да отличат Веста от един земен хотел.

Земната делегация, като домакин (Веста беше земна територия. Дори сириусианците не оспорваха това), разпределяше квартирите и се грижеше за комфорта на делегатите. Това означаваше пригаждане на всички квартири към леките разлики в гравитацията и атмосферните условия, с които те бяха свикнали. Квартирите на хората от Уорън, например, бяха климатизирани до умерен студ в съответствие със суровия климат на тяхната родна планета.

Не случайно положиха най-големи усилия за делегацията от Елам. Това беше един малък свят, който обикаляше около червена звезда-джудже. Условията на него бяха такива, че трудно би могло да се предположи възможността там да живеят човешки същества. Все пак най-съществените недостатъци бяха преодолени от неспокойния гений на човешката раса.

Там нямаше достатъчно светлина за отглеждане на растения от земен тип, така че се използуваше изкуствена светлина и се култивираха специални видове, докато накрая зърнените култури и селскостопанските продукти на Елам не само станаха добри, но бяха и с по-високо качество от всички останали в Галактиката. Просперитетът на Елам почиваше върху неговия износ на селскостопанска продукция, какъвто не можеха да достигнат други, много по-облагодетелствувани от природата светове.

Вероятно поради слабата светлина на Еламското слънце там хората не бяха биологично облагодетелствувани от кожна пигментация. Обитателите му имаха изключително светла кожа.

Ръководителят на еламската делегация, например, беше почти албинос. Казваше се Агас Доремо и повече от тридесет години беше всепризнат лидер на неутралните сили в галактиката. Той поддържаше равновесието при всеки възникнал въпрос между Земята и Сириус (който, разбира се, представляваше крайните антиземни сили в Галактиката).

Конуей разчиташе, че той ще стори същото и на тази конференция. Влезе приятелски настроен в квартирата на еламската делегация. Внимаваше да не прекалява с любезности и топло се ръкуваше. Конуей премигна на слабата червеникава светлина и прие чаша еламска бира.

— Косата ви е побеляла, откакто ви видях за последен път, Конуей — каза Доремо. — Станала е почти като моята.

— Изминаха много години, откакто се срещнахме за последен път, Доремо.

— Значи не е побеляла само през последните няколко месеца?

— Мисля, че сигурно щеше да побелее, ако беше тъмна преди това — усмихна се унило Конуей.

Доремо кимна в знак на съгласие и отпи от чашата си.

— Земята позволи да я поставят в много неудобно положение — каза той.

— Така е, но въпреки това, по всички правила на логиката, тя е права.

— Да — рече с уклончив тон Доремо.

— Не зная колко сте мислили по този въпрос…

— Много.

— Или доколко бихте искал да го дискутирате предварително…

— Защо не? Сириусианците бяха при мен.

— Вече?

— По пътя си насам спрях на Титан — каза, поклащайки глава, Доремо. — Имат разкошна база там, както успях да видя веднага щом ми дадоха тъмни очила (На Сириус има ужасна синкава светлина, която, разбира се, разваля всичко). Вие трябва да им вярвате, Конуей. Те вършат нещата със замах.

— Решихте ли, че имат право да колонизират Сатурн?

— Драги мой Конуей — отвърна Доремо. — Аз реших само, че искам мир. Една война няма да донесе на никого нищо добро. Положението обаче е следното: Сириусианците са в Системата на Сатурн. Как може да бъдат принудени да напуснат без война?

— Има един начин — отвърна Конуей. — Ако другите външни светове покажат ясно, че считат Сириус за нашественик, той не би могъл да се опълчи срещу цялата Галактика.

— Да, но как ще убедите външните светове да гласуват срещу Сириус? — попита Доремо. — Прощавайте, но повечето от тях са традиционно подозрителни спрямо Земята и ще си кажат, че в края на краищата Системата на Сатурн е била необитаема.

— Но откакто Земята е дала независимост на външните светове се прие положението, съгласно доктрината на Хегел, че никоя единица, по-малка от звездна система, не може да се смята за независима. Една незаселена планетна система не означава нищо, ако звездната система, от която е част, не е незаселена като цяло.

— Съгласен съм с вас и признавам, че така е било прието. Но никога не е било изпробвано на практика. Сега ще бъде проверено.

— Мислите ли, че е мъдро да се анулира нещо вече прието, за да се приеме нов закон, който ще позволи на всеки чужденец да нахлува в една система и да колонизира всички незаселени планети и планетоиди, на които случайно се натъкне? — попита тихо Конуей.

— Не, не мисля така — отвърна Доремо. — Аз мисля, че е в интерес на всички нас звездните системи да се смятат за неделими, но…

— Но?

— На тази конференция ще се разбунтуват страсти, които ще попречат на делегатите да подходят логично към въпроса. Ако мога да се осмеля да посъветвам Земята…

— Продължавайте. Разговорът е неофициален и не се документира.

— Аз бих казал, че Земята не бива да разчита на подкрепа в тази конференция. Позволете на Сириус да остане засега на Сатурн. Накрая той ще разкрие своите истински намерения и тогава ще можете да свикате втора конференция с по-голяма надежда за успех.

— Невъзможно е — отвърна, поклащайки глава, Конуей. — Ако не успеем тук, ще се надигне недоволство от наша страна. То вече се надига.

— Недоволство има навсякъде — сви рамена Доремо. — Аз съм много песимистично настроен относно успеха на конференцията.

— Но ако вие самият вярвате, че Сириус не трябва да остане на Сатурн, не бихте ли могъл да убедите и другите в това? — попита Конуей. — Вие сте влиятелна личност, която се ползува с уважение в Галактиката. Не ви моля за нищо друго, освен да се придържате към собствените си убеждения. Те може да се окажат решаващи за това дали ще има война или мир.

Доремо остави чашата си настрана и избърса устни с една салфетка.

— Много бих желал да направя точно това, Конуей — каза той, — но на тази конференция не смея дори да се опитам. Сириус така изцяло е поел нещата в ръцете си, че за Елам може да се окаже опасно да застане срещу него. Ние сме един малък свят… В края на краищата, Конуей, ако вие сте свикал тази конференция, за да постигнете мирно решение, защо тогава едновременно с това сте изпратил военни кораби в Системата на Сатурн?

— Това ли ви казаха сириусианците, Доремо?

— Да. Показаха ми някои от доказателствата, които имат. Беше ми показан дори един заловен земен кораб в полет до Веста, който беше в магнитната прегръдка на сириусиански съд. Казаха ми, че на борда му бил не друг, а самият Лъки Стар, за когото дори и ние на Елам сме чували. Разбирам, че Стар сега обикаля Веста в очакване да го призовем за свидетел.

Конуей бавно кимна.

— Ако Стар признае, че сте предприели военни действия срещу сириусианците — продължи Доремо. — а това ще стане, защото в противен случай не биха му позволили да свидетелствува на конференцията, шансовете на Земята за успешен изход от нея са равни на нула. Никакви контрааргументи няма да издържат. Мисля, че Стар е ваш осиновен син.

— В известен смисъл, да — измърмори Конуей.

— Разбирате, че това влошава още повече положението. И ако кажете, че е действувал без разрешението на Земята, както предполагам, че трябва…

— Това е вярно — прекъсна го Конуей, — но не съм подготвен да кажа с какво твърдение ще излезем.

— Ако се отречете от него, никой няма да ви повярва. Ваш собствен син е, нали разбирате? Делегатите от външните светове ще извикат: „Какво вероломство!“, възмутени от предполагаемото лицемерие на Земята. Най-голяма врява ще вдигне Сириус, а аз нищо не ще мога да направя. Дори няма как да дам собствения си глас за Земята… По-добре е да отстъпите.

— Земята не може да го стори — поклати глава Конуей.

— Тогава това ще означава война на всички ни срещу Земята — каза с тъга Доремо.