Айзък Азимов
Пръстените на Сатурн (11)

11. БИГМАН СРЕЩУ ВСИЧКИ

— Нито крачка по-близо! — извика пронизително Бигман. — Иначе ще бъда принуден да стрелям. Вие ще ме убиете.

Той събра кураж за възможния изстрел. Ако нищо друго не можеше да бъде направено, трябваше да стори това.

Но роботите спряха. Нито един от тях не мръдна. Бигман погледна наляво и надясно. Един робот лежеше на земята като безполезен метален къс. Друг стоеше с полупротегнати към него ръце. Трети, отдалечен на стотина фута, беше замръзнал в крачка.

Бигман бавно се обърна. Излизащият от една сграда робот беше замръзнал на изхода й. Още по-далеч се виждаха и други. Сякаш слана ги беше попарила и парализирала моментално.

Всъщност той не беше изненадан. Причината беше Първият закон. Другото оставаше на заден план: заповедите, собственото им съществуване, всичко. Те не можеха да се помръднат, ако движението означаваше нараняване на човешко същество.

— Сега си отидете всички с изключение на един — заповяда Бигман, посочвайки най-близостоящия робот, другаря на унищожения. — Върнете се незабавно към предишните си задачи и забравете за мен и за току-що случилото се. Не се ли подчините веднага, това ще означава моята смърт.

И така, всички роботи с изключение на един трябваше да си отидат. Това беше проява на грубост, а Бигман мрачно се питаше, дали напрежението, контролиращо позитроните, не бе станало толкова интензивно, че да повреди платинно-иридиевата гъба, от която бяха направени деликатните им мозъци.

Той притежаваше недоверието на земляните към роботите и се надяваше, че е станало точно така.

Всички роботи с изключение на един си бяха отишли. Дулото на игления пистолет все още бе допряно до слепоочието на Бигман.

— Върни ме обратно при твоя господар — нареди той на останалия робот. (Бигман искаше да използува по-груба фраза, но какво би разбрал един робот от нанесена обида? Той с усилие се отказа от това си намерение.) — Веднага! Не позволявай на който и да е господар или робот да ни попречи. Ще използувам игления пистолет срещу всеки господар, който се приближи до нас или срещу себе си, ако стане необходимо.

— Аз ще следвам заповеди — каза роботът с дрезгав глас, който беше първият признак за влошената работа на позитронния мозък, както веднъж му бе пояснил Лъки. — Господарят може да бъде сигурен, че няма да направя нищо, което да навреди на него или на който и да е друг господар.

Той се обърна и се отправи към диагравитационната кола. Бигман го последва. Очакваше някаква измама, но такава нямаше. Роботът беше само една машина, следваща неизбежните правила за действие. Трябваше да си припомни това. Само човекът беше способен да лъже и мами.

— Аз ще чакам в колата — каза Бигман, когато спряха пред офиса на Девур. — Няма да излизам от нея. Ти ще влезеш и ще кажеш на господаря Девур, че господарят Бигман е на свобода и го чака. — Бигман се опита да надмогне отново изкушението, но този път то надделя. Беше твърде близо до Девур, за да се съпротивлява успешно. — Кажи му да измъкне дебелото си тяло тук, навън — рече той. — Кажи му, че може да се бием с иглен пистолет или юмруци. За мен е без значение. Кажи му още, че ако не е годен и за двете, аз ще вляза и ще го ритам от тук до Марс.

* * *

Стен Девур се взря с невярващи очи в робота. Тъмното му лице се смръщи, а очите му гневно засвяткаха изпод рунтавите вежди.

— Искаш да кажеш, че той е навън, на свобода? И е въоръжен?

Девур погледна двамата военнослужещи, които отвърнаха на погледа му смаяни.

„Велика галактико!“, помисли си Лъки. „Този неукротим Бигман ще развали цялата работа, а отгоре на всичко ще загине.“

Зейън се изправи тежко на крака.

— Е, Девур, нали не очакваш роботът да лъже? — попита той. После отиде до стенния визифон и набра аварийната комбинация. — При наличието на въоръжен и решителен землянин на базата ще е добре, ако веднага преминем към действия.

— Но как така е въоръжен? — попита Девур, който все още не можеше да преодолее объркването си от този факт, но се отправи към вратата. Лъки го последва, но сириусианецът веднага се обърна.

— Върнете се, Стар. А ти стой при землянина — заповяда той на робота — и при никакви обстоятелства не му позволявай да напуска тази сграда.

Изглежда беше стигнал вече до някакво решение, защото бързо напусна помещението, изваждайки в движение тежкия си бластер от кобура му. Зейън и Йънг се поколебаха за момент, хвърлиха бърз поглед на Лъки, после на робота и решиха да последват Девур.

Районът пред офиса на Девур бе обширен и окъпан от изкуствената светлина, която възпроизвеждаше сириусианския синкав оттенък. Бигман стоеше сам в средата, а на разстояние сто ярда от него имаше пет робота. От другата страна се приближаваха още.

— Елате и вземете това същество — изрева Девур, жестикулирайки към стоящите по-близо роботи и сочейки Бигман.

— Те няма да се приближат в на сантиметър — извика в отговор Бигман. — Ако се опитат да дойдат към мен, ще ви застрелям и те знаят, че ще го сторя. Най-малкото, няма да рискуват.

Той стоеше спокойно, а в очите му се четеше насмешка.

Девур почервеня и вдигна своя бластер.

— Не се наранявайте с този бластер — каза Бигман. — Държите го твърде близо до тялото си.

Десният лакът почиваше в дланта на лявата му ръка. Десният му юмрук се сви леко, докато говореше, а от едва подаващото се между втория и третия пръст дуло на игления пистолет бликна струя деутерий, която се насочваше от периодично създаващо се магнитно поле. За постигане на подходящо положение на палеца и притискане се изискваше умение от най-висока степен, но Бигман го притежаваше. Никой човек в Системата не можеше да го направи по-добре.

Върхът на дулото на Девуровия бластер се превърна в мъничка бяла искра, а Девур извика от изненада и го изпусна.

— Не зная кои сте вие, приятелчета — обърна се Бигман към двамата военнослужещи, — но ако някой от вас се опита да насочи бластер, никога няма да завърши движението си.

Всички замръзнаха на място.

— Как така сте въоръжен? — попита накрая предпазливо Йънг.

— Един робот не е по-умен от приятелчето, което го командва — отвърна Бигман, — Роботите, които ме претърсваха на кораба и тук, бяха инструктирани от някой, който не знае, че един марсианец използува ботушите си не само за да си пъха краката в тях.

— А как се измъкнахте от роботите?

— Наложи се да унищожа един от тях — отвърна хладно Бигман.

— Вие сте унищожили робот?

Тримата сириусианци бяха поразени от ужас. Бигман почувствува, че напрежението се повиши. Той не се страхуваше от заобикалящите го роботи, но всеки момент можеше да се появи друг сириусианец и да го застреля в гърба от безопасно разстояние.

Мястото между рамената започна да го сърби в очакване на изстрела. Е, това щеше да стане за миг и той нямаше да усети нищо. А после те ще загубят властта си над Лъки и мъртъв или не, Бигман ще излезе победител.

Той само искаше първо да си отмъсти на Девур, на това изнежено сириусианско приятелче, което, седнало на масата срещу него, му бе казало неща, каквито никой човек във Вселената не можеше да каже безнаказано.

— Бих могъл да ви застрелям всичките — каза Бигман. — Съгласни ли сте да направим една спогодба?

— Вие няма да ни застреляте, защото това просто би означавало проява на враждебност от страна на землянин на една сириусианска планета — отвърна спокойно Йънг, — което значи — война.

— Освен това, ако вие предприемете каквато и да било атака, тя ще освободи роботите — изрева Девур. — Те ще предпочетат да защищават три човешки същества пред едно. Хвърлете този иглен пистолет и се върнете в ареста.

— Добре. Отпратете роботите и аз ще се предам.

— Роботите ще се справят с вас — отвърна Девур и се обърна небрежно към другите сириусианци. — Кожата ме засърбява от необходимостта да разговарям с този деформиран хуманоид.

Игленият пистолет веднага проблесна и малкото огнено топче експлодира на един фут пред очите на Девур.

— Кажете отново нещо подобно и ще ви ослепя — закани се Бигман. — При първото движение на роботите това ще постигне и трима ви, преди те да ни достигнат. Може по този начин да предизвикам война, но вие няма да я доживеете. Наредете на роботите да се махнат и аз ще се предам на Девур, ако той успее да ме надвие. Ще хвърля игления си пистолет на един от вас, другите двама, и ще се предам.

— Предложението му звучи разумно, Девур — каза сдържано Зейън.

— Тогава вземете пистолета му. Идете при него и го вземете — нареди Девур, който още триеше очите си.

— Чакайте! Още не мърдайте! — каза Бигман. — Искам вашата честна дума, че няма да бъда застрелян или предаден на роботите. Девур трябва да ме надвие.

— Да дам честна дума на теб? — избухна Девур.

— На мен, но не вие. Искам дума на един от другите двама, които носят униформата на Сириусианската служба. Ако им предам игления пистолет, те ще стоят ли настрана и ще ви оставят ли вас, Девур, да се биете с мен с голи ръце?

— Имате моята честна дума — каза Зейън.

— И моята — добави Йънг.

— Нямам намерение да докосвам съществото — отсече Девур.

— Страх ли ви е? — попита тихо Бигман. — Аз съм твърде голям за вас, Девур. Вие ме нарекохте с разни имена. Бихте ли заменили страхливата си уста със своите мускули? Ето ви моя иглен пистолет, военнослужещи.

Той внезапно подхвърли пистолета към Зейън. Последният протегна ръка и ловко го хвана.

Бигман чакаше.

Зейън пъхна игления пистолет в джоба си.

— Роботи! — извика Девур.

— Оставете ни, роботи! — извика също толкова енергично Зейън и после се обърна към Девур. — Ние му дадохме нашата честна дума, Девур. Ти ще трябва сам да го заведеш в ареста.

— Иначе аз ще те заведа там — подхвърли с насмешка Бигман.

Девур изръмжа и тръгна бързо към Бигман. Дребният марсианец го чакаше леко приклекнал. Той отстъпи встрани, за да избегне протегнатата към него ръка и после скочи като пружина. Юмрукът му срещна лицето на другия. Чу се тъп звук като от удар на дървен чук върху зелка, а Девур се олюля назад и седна на земята. Той гледаше Бигман замаян от учудване. Дясната му буза беше почервеняла, а от ъгълчето на устата му бавно се стичаше тънка струйка кръв. Той я докосна с пръст и я избърса, а после погледна кръвта, невярвайки на очите си.

— Землянинът е по-висок, отколкото изглежда — отбеляза Йънг.

— Не съм землянин, а марсианец — поправи го Бигман. — Станете, Девур. Или сте твърде слаб? Нищо ли не можете да направите без помощта на роботите? Избърсват ли ви устата, след като се нахраните?

Девур извика дрезгаво и скочи на крака, но не побърза да се нахвърли върху Бигман. Вместо това започна да го обикаля в кръг, дишайки тежко и наблюдавайки го с пламнали очи.

Бигман също се въртеше и наблюдаваше това задъхващо се тяло, отслабено от лекия живот и помощта на роботите, неумелите ръце и тромавите крака. Бигман беше сигурен, че сириусианецът никога не се е бил с юмруци.

Бигман пристъпи отново към него, улови с бързо внезапно движение ръката му и я изви. Девур политна с вик и се просна на земята.

Бигман отстъпи назад.

— Какво има? — попита той. — Аз не съм човек, а само някакво същество, а? Какъв е проблемът?

Девур хвърли убийствен поглед на двамата военнослужещи. Той се изправи на колене и изпъшка, когато постави ръка върху натъртената при падането страна.

Двамата сириусианци не се помръднаха да му помогнат. Те невъзмутимо наблюдаваха как Бигман го поваля отново и отново.

Накрая Зейън пристъпи напред.

— Марсианецо — каза той, — ще го нараните сериозно, ако продължите. Нашето споразумение беше да оставим Девур да ви надвие с голи ръце, а мисля, че получихте, какво искахте. Това е всичко. Сега се предайте на мен, защото в противен случай ще трябва да използувам игления пистолет.

Обаче Девур, дишайки тежко изстена:

— Махай се! Махай се, Зейън! Вече е твърде късно. Отстъпи назад, ти казвам! Роботи! Елате тук!

— Той ще се предаде на мен — каза Зейън.

— Никакво предаване — отвърна Девур. Подутото му лице потрепваше от физическата болка и силния гняв. — Късно е за каквото и да било предаване… Ти, роботе, най-близостоящият, не ме интересува серийният ти номер. Иди и хвани това същество — гласът му се извиси до писък, когато посочи Бигман. — Унищожи го! Натроши го! Натроши всяко парченце от него!

— Девур! — извика Йънг. — Полудя ли? Един робот не може да направи такова нещо.

Роботът остана на мястото си без дори да се помръдне.

— Ти не можеш да навредиш на човешко същество, роботе — каза Девур. — Не те карам да го правиш. Но това там не е човешко същество.

Роботът се обърна, за да погледне Бигман.

— Той няма да повярва! — извика Бигман. — Вие може да не ме смятате за човек, но роботът знае по-добре.

— Погледни го, роботе — каза Девур. — То говори и има човешки вид, но не е човек. Мога да го докажа. Виждал ли си някога толкова дребен възрастен човек? Това доказва, че не е човешко същество, а някакво животно, което… което ме нарани. Ти трябва да го унищожиш.

— Бягайте при робота-бавачка — присмя му се Бигман.

Роботът обаче направи първата крачка към него. Йънг пристъпи напред и застана между робота и Бигман.

— Не мога да позволя това, Девур — каза той. — Един робот не трябва да върши такова нещо, дори да няма друга причина освен вероятността да бъде повреден при напрежението, породено от това действие.

Но Девур не го послуша.

— Аз съм по-старши от теб — каза той, шепнейки дрезгаво. — Ако направиш само едно движение да ме спреш, до утре ще те изхвърля от Службата.

Навикът да се подчинява беше силен. Йънг отстъпи назад, но лицето му изразяваше страдание и ужас.

Роботът тръгна по-бързо и сега. Бигман отстъпи предпазливо крачка назад.

— Аз съм човешко същество — каза той.

— Това не е човек! — извика като луд Девур. — Натроши го на парчета. Бавно.

Студени тръпки полазиха по гърба на Бигман, а устата му пресъхна. Не беше предвидил такъв развой на събитията. Бърза смърт, да, но това…

Нямаше повече място за отстъпване, а за него нямаше спасение, дори да притежаваше игления пистолет. Отзад имаше и други роботи и всички бяха чули твърдението, че той не е човек.