Айзък Азимов
Пръстените на Сатурн (2)

2. ПРЕСЛЕДВАНЕ

Само допреди месец тук не можеше да се мисли за никаква опасност, докато тя не експлоадира под носа на Земното правителство. Непрекъснато и методично Научният съвет беше прочиствал гнездото от роботи-шпиони, които бяха осеяли Земята и нейните владения и чиято мощ бе съкрушена от Лъки Стар върху снеговете на Йо^[1].

Работата беше сериозна и някак си внушаваше страх, защото шпионажът беше задълбочен, ефикасен и почти бе успял да нанесе сериозни вреди на Земята.

В момента, когато положението изглеждаше най-после напълно изяснено, в оздравителната структура се появи пукнатина и председателят на Научния съвет Хектор Конуей събуди Лъки в малките часове след полунощ. Личеше, че набързо се е облякъл, а хубавата му бяла коса беше разрошена.

Лъки му предложи кафе, гонейки съня от очите си и попита учудено:

— Велика Галактнко, чичо Хектор, визифонната мрежа не е ли в изправност?

— Не посмях да се доверя на визифона, момчето ми. Забъркани сме в ужасна каша.

— За какво става дума? — попита спокойно Лъки, като същевременно свали горната част на пижамата си и започна да се мие.

Бигман влезе като се протягаше и прозяваше.

— Хей, какъв, в името на Марс, е този шум? — попита той, но като разпозна председателя на Съвета се сепна и окончателно се разсъни. — Неприятности ли, сър?

— Позволихме на Агент Х да ни се изплъзне от ръцете.

— Агент Х ли? Тайнственият сириусианец? — Лъки леко присви очи. — Последното, което чух за него, бе заключението на Съвета, че не съществува.

— Това беше преди историята с робота-шпионин. Оказа се умен, Лъки. Дяволски умен. Само умен шпионин може да убеди Съвета в своето несъществуване. Трябваше да те изпратя по следите му, но винаги се налагаше да свършиш нещо друго. Във всеки случай…

— Да?

— Както знаеш, цялата тази работа с робота-шпионин показа, че информацията несъмнено се събира в някаква централна агенция и че тя е разположена на самата Земя. Това ни насочи отново по следите на Агент Х, който по всяка вероятност е Джек Доранс от „Акме еър продъктс“ и действа точно тук, в Международния град.

— Това не го знаех.

— Заподозрени бяха и много други хора. Но тогава Доранс излетя от Земята с частен кораб, преминавайки при светещ авариен сигнал. Голям късмет беше, че при Централния космодром имахме един член на Съвета, който веднага го последва. Щом съобщението за преминаване на кораб при авариен сигнал стигна до нас, само за няколко минути извършихме проверка на всички заподозрени и открихме, че отсъствува само Доранс. Беше си измъкнал под носа ни. Тогава съвпаднаха и някои други неща и… в края на краищата той се оказа Агент Х. Вече сме сигурни.

— Чудесно, чичо Хектор. Тогава какво лошо е станало? Нали си е отишъл.

— Сега знаем още нещо. Взел е със себе си една капсула, а тя без съмнение съдържа цялата информация, която е успял да събере от шпионската мрежа във Федерацията. Вероятно досега не му се е удал случай да я достави на своите босове от Сириус. Един Космос знае какво точно притежава, но трябва да е достатъчно, за да разбие на пух и прах нашата сигурност, ако капсулата попадне в ръцете на сириусианците.

— Ти каза, че е бил проследен. Не са ли го върнали обратно?

— Не — отвърна обидено разтревоженият председател на Съвета — Щях ли тогава да съм тук?

— Оборудван ли е за скок корабът, който е взел? — попита внезапно Лъки.

— Не! — извика с почервеняло лице председателят на Съвета и приглади посребрената си гъста коса, като че ли бе щръкнала от ужас само при мисълта за скока.

Лъки също въздъхна с облекчение. Скокът представляваше, разбира се, преминаване през хиперпространството — едно преместване, което пренасяше кораба извън обикновеното пространство и мигновено го връщаше обратно в него на разстояние много светлинни години от първоначалното му положение. С такъв кораб Агент Х сигурно би успял да се измъкне.

— Той е действал сам и е избягал сам — каза Конуей.

— Това е една от причините да ни се изплъзне изпод носа. Корабът, който е взел, е междупланетен крайцер, конструиран за управление от един човек.

— А корабите, оборудвани за хиперпространството, все още не се конструират за управление от един човек. Но чичо Хектор, ако е взел междупланетен крайцер, вероятно той му е бил достатъчен.

Лъки бе свършил с миенето и чевръсто се обличаше. Изведнъж той се обърна към Бигман:

— Ами ти? Бързо скачай в дрехите си, Бигман!

Малкият човек, който седеше на ръба на кушетката, се преметна през глава, за да стане от нея.

— Може би някъде в Космоса го чака кораб със сириусиански екипаж, оборудван за преминаване през хиперпространството.

— Точно така. Той е взел бърз кораб с такъв старт и скорост, че едва ли ще успеем да го хванем или дори да го уловим в обсега на оръжията. В такъв случай остава…

— „Светкавичният Стар“. Изпреварвам мислите ти, чичо Хектор. Ще бъда на кораба до един час заедно с Бигман, стига да се облече дотогава. Дай ми само местоположението, курса на преследващите го кораби и идентификационните данни на кораба на Агент Х и потегляме.

— Добре — каза Конуей и изписаното на лицето му безпокойство се поразсея — Дейвид — използува той истинското име на Лъки, както правеше винаги в момент на вълнение, — ще се пазиш, нали?

— Зададе ли същия въпрос и на екипажите на другите десет кораба, чичо Хектор? — попита Лъки, но гласът му беше тих и развълнуван.

Бигман вече беше нахлузил единия ботуш и държеше в ръка другия. Той потупа малкия кобур върху кадифената вътрешна повърхност на още необутия ботуш.

— Тръгваме ли, Лъки? — попита той.

Очите му блестяха в очакване на предстоящите приключения, а малкото дяволито лице се разтегна в усмивка.

— Тръгваме — потвърди Лъки и посегна да разроши жълточервеникавата коса на Бигман. — Колко дълго ръждясвахме на Земята? Шест седмици? Мисля, че е достатъчно.

— Така е — съгласи се с радост Бигман, нахлузвайки и другия ботуш.

* * *

Вече бяха пресекли орбитата на Марс, когато успяха да установят задоволителен субетерен контакт с участващите в преследването кораби, използвайки най-трудния шифър.

Отговори им членът на Съвета Бен Весилевски от борда на Т.К.К. „Харпун“.

— Лъки! — извика той. — Присъединяваш ли се към нас? Чудесно! — Лицето му на видеоекрана се усмихна и той намигна. — Ще направиш ли малко място в един ъгъл на твоя екран за грозничкото лице на Бигман? Или той не е с теб?

— С него съм — извика Бигман, мушвайки се между Лъки и предавателя. — Мислиш ли, че председателят на Съвета Конуей би пуснал този висок твърдоглавец да отиде някъде без аз да го държа под око и да следя да не се препъне в нещо?

Лъки хвана Бигман и както пискаше го взе под мишница.

— Изглежда връзката ще бъде шумна, Вес — каза Лъки. — Какви са координатите на кораба, който преследваме?

Вес стана сериозен и ги посочи.

— Корабът е „Космическа мрежа“ — каза той. — Частна собственост е и има законен документ за производство и продажба. Агент Х го е купил вероятно под фалшиво име и много отдавна го е приготвил за бягство в краен случай. Корабът е добър и откакто е излетял непрекъснато увеличава скоростта си. Ние изоставаме.

— Какъв е капацитетът на мощността му?

— Сетихме се за това. Проверихме документацията, дадена от производителя. При скоростта, с която изразходва енергията, не може да отиде много далеч без да спре двигателите или да пожертвува маневреността при достигане на местоназначението. Точно към това разчитаме да го тласнем.

— Вероятно се е сетил все пак да увеличи мощностния капацитет на кораба.

— Сигурно — отвърна Вес, — но дори да е така, той не може безкрайно да го увеличава. Това, което ме безпокои, е възможността да се изплъзне от нашите уреди за откриване на маса при пресичането на астероидите. Ако успее да влезе в Астероидния пояс, има опасност да го загубим.

На Лъки бе известен този трик. Оставяш един астероид между себе си и преследвача и уредът за откриване на маса определя местоположението по-скоро на астероида, отколкото на кораба. Когато се приближи втори астероид, корабът се премества към него, а уредът на преследвача още е фиксиран към първата скала.

— Той се движи твърде бързо, за да направи маневрата — каза Лъки. — Трябва половин ден да намалява скоростта.

— Би било чудо, ако успее — съгласи се Вес, — но ние по чудо попаднахме и на следата му, така че почти очаквам едно друго чудо да компенсира първото.

— Какво беше първото чудо? Шефът спомена нещо за авариен сигнал.

— Точно така.

Вес разказа накратко какво се беше случило.

Доранс или Агент Х (Вес го наричаше и с двете имена) се изплъзнал от наблюдението, използувайки един уред, който изкривява следящия лъч и го прави безполезен. (Местоположението на уреда беше открито, но той беше така стопен, че дори не можеше да се определи дали беше сириусианско производство). Агент Х достигнал без затруднение своя спасителен кораб „Космическа мрежа“, който е бил готов да излети с пуснат в действие протонов микрореактор, проверени двигатели и управление и чисто пространство над себе си. Точно в този момент обаче в стратосферата се появил изневиделица един повреден от метеоритен удар товарен кораб, който не бил в състояние да предизвести пристигането си и отчаяно сигнализирал за чисто поле.

Светнал сигнал задържал всички кораби на космодрома. Наредили им да прекъснат подготовката си за излитане.

Същото трябвало да направи и корабът „Космическа мрежа“, но не го сторил. Лъки Стар добре разбираше как се е чувствал Агент Х на борда. Държал в ръце най-прясната новина от Слънчевата система, а всяка секунда му била преброена. След като предприел своя решаващ ход, не можел да разчита че Съветът няма да тръгне веднага по петите му. Да спре подготовката за излитане означавало непредвидимо дълго да закъснее, очаквайки авариралият кораб да се приземи и линейките бавно да го опразнят. След като полето се очисти отново ще се наложи да реактивира микрореактора и повторно да провери управлението. Агент Х не е можел да си позволи подобно закъснение.

И така, соплата изхвърлили огън и той заминал. Агент Х все още имал възможност да избяга. Зазвучал аларменият сигнал и полицията на космодрома изпратила яростни заповеди към „Космическа мрежа“, но само членът на Съвета Весилевски, намиращ се в момента на служба в Центъра на космодрома, направил нужното. Той участвал активно в търсенето на Агент Х. Заминаването на един кораб въпреки аварийната блокировка намирисвало страшно много на отчаяна постъпка, подобаваща на Агент Х. Това била възможно най-безумната догадка, но той решил да действа.

С авторитета на Научния съвет зад себе си (който обезсилваше всеки друг авторитет с изключение на съдържащия се в пряка заповед на президента на Земната федерация) той наредил на корабите от космическата охрана да излетят в космоса, свързал се с Главния щаб на Съвета и после се качил на Т.К.К. „Харпун“, за да ръководи преследването. Минали часове преди целият Съвет да разбере какво се е случило. По-късно обаче получил съобщението, че наистина преследва Агент Х и че другите кораби трябва да се присъединят към него. Лъки слушаше със сериозно изражение на лицето.

— Струвало си е да поемеш риска, Вес — каза Лъки. — И правилно си постъпил. Браво.

Вес се усмихна. Членовете на Съвета обикновено избягваха публичността и парадността, но колегиалната похвала се приемаше с голямо задоволство.

— Продължавам напред — каза Лъки. — Нека един от корабите да поддържа обикновен контакт с мен.

Той прекъсна визуалния контакт и неговите силни изящни ръце се приближиха почти безгрижно към пулта за управление на неговия кораб, на неговия „Светкавичен Стар“, който в толкова отношения бе най-приятният съд в Космоса.

„Светкавичният Стар“ имаше най-мощните протонни микрореактори, които можеха да бъдат поместени в един кораб с този размер. Те бяха достатъчно мощни, за да ускорят боен крайцер до позволената за една флота скорост и да извършат скок през хиперпространството. Корабът имаше йонно задвижване, което изключваше повечето от отрицателните последици при ускорението посредством едновременното действие върху всички атоми на кораба, включително и тези, от които бяха изградени живите тела на Лъки и Бигман. Той дори притежаваше един Аграв, който беше наскоро разработен и все още в стадий на експериментиране, позволяващ му да маневрира свободно в интензивните гравитационни полета на по-големите планети.

И сега бръмченето на мощните двигатели се увеличаваше плавно до един по-висок тон, който едва се чуваше, а Лъки чувстваше лекия натиск от това теглене назад, което не се компенсираше напълно от йонното задвижване. Корабът се движеше все по-бързо към периферията на Слънчевата система.

Агент Х все още беше далеч, а „Светкавичният Стар“ бавно скъсяваше разстоянието.

— Работата изглежда зле, Бигман — каза Лъки, след като бяха оставили зад себе си главната част от Астероидния пояс.

— Ще го стигнем, Лъки — рече Бигман, който изглеждаше изненадан.

— Бях сигурен, че мястото, към което се е отправил, е сириусиански кораб-майка, чакащ да го прибере и да направи скок към дома. Но един такъв кораб трябва да е или извън плоскостта на еклиптиката, или да бъде скрит в Астероидния пояс. И в двата случая може да разчита, че няма да бъде открит. Но Агент Х остава в плоскостта на еклиптиката и се отправя отвъд астероидите.

— Може би иска само да ни заблуди, преди да се насочи към кораба.

— Може би — съгласи се Лъки, — а нищо чудно сириусианците да имат база на външните планети.

— Не думай, Лъки — рече дребният марсианец, усмихвайки се подигравателно. — Точно под носа ни?

— Понякога е трудно да забележим нещо точно под носа си. Неговият курс е насочен право към Сатурн.

Бигман провери корабните компютри, които непрекъснато следяха курса на другия кораб.

— Виж, Лъки — каза той, — приятелчето е все още на балистичен курс. В продължение на двадесет милиона мили не е докоснал двигателите си. Може да му се е свършило горивото.

— А може би го пести за маневри в Системата на Сатурн. Гравитацията там е много силна. Поне се надявам, че пести енергия. Велика галактико, дано да е така. — Слабото симпатично лице на Лъки имаше сериозно изражение, а устните му бяха здраво стиснати.

— Марсиански пясъци, Лъки, защо? — попита го учудено Бигман.

— Защото ако в Системата на Сатурн има сириусианска база, на нас ни е нужен Агент Х, за да ни заведе до нея. Сатурн има един чудовищно голям спътник, осем порядъчно големи и десетки малки светове. Много ще е от полза да узнаем къде точно се намира тя.

— Приятелчето не е толкова глупаво, че да ни заведе до нея — намръщи се Бигман.

— Или да се остави да го хванем… Бигман, изчисли неговия курс напред до точката на пресичане с орбитата на Сатурн.

Бигман го изчисли. Това бе рутинна работа за компютъра.

— А какво ще кажеш за положението на Сатурн в момента на пресичане? — попита Лъки. — На какво разстояние ще е Сатурн от кораба на Агент Х?

Имаше кратка пауза, необходима за получаване на съставните части на орбитата на Сатурн от ефемеридата^[2] и после Бигман въведе данните. След няколкосекундно изчисление скочи паникьосан на крака.

— Лъки! Марсиански пясъци! — извика той.

Не бе нужно да пита за подробности.

— Мисля, че Агент Х е избрал единствения начин да не ни заведе до сириусианската база — каза Лъки. — Ако продължи по същия балистичен курс, както досега, той ще се удари в Сатурн, което означава сигурна смърт.