Алън Кол, Крис Бънч
Отмъщението на прокълнатите (44)

43

Стен наистина беше отвратен от таанците. В края на краищата какво беше една империя на злото без една до пет-шест вътрешни конспирации? Таанците страдаха от липса на дисиденти. Малкото врагове на режима, изглежда, бяха изловени от полицията преди години, а и тяхното дисидентство се състоеше най-вече в представата, че Съветът на Таан може би трябва да каже „моля“, преди да завладее някого. От ограничената изтекла информация, която бе успял да получи от таанското контраразузнаване, в момента държавната измяна се изчерпваше главно с улични клюки и оплаквания, че трябва да се работи по две смени без почивка за храна.

Клеветничеството не понасяше вакуума, затова Стен и Килгър се хванаха за работа, като си направиха полезен списък на предателската сган. Решиха, че за да бъдат интересни нещата, ще става въпрос за военна конспирация.

Изискванията бяха три:

1. Офицерът-конспиратор трябва да се е оплаквал от хода на войната. Дори и записано мърморене пред огледалото по време на бръснене прави офицера подходящ за списъка. По този начин успя да се класира адмирал Уусис от „Сабак“.

2. Офицерът-конспиратор трябва да се ползва с голямо уважение.

3. Офицерът-конспиратор трябва да е участвал във военни действия на свят от фронтовата линия или през мирно време на свят, в който е имало имперско присъствие.

Изобщо не беше необходимо ревностният конспиратор в действителност да е нещо по-различно от яростен защитник на правото на таанците да грабят всичко от по-слабите от тях. Всъщност Стен не искаше подобни хора. Хора с реални политически убеждения го изнервяха — при положение че успееше да намери такива.

След като подготвиха списъка, Стен и Килгър го въведоха в един компютър и започнаха да измислят вътрешните връзки на конспирацията. Нямаше нужда избраните за свръзка офицери да имат някаква особена квалификация, с изключение на тази, че нейната липса не би трябвало да повиши ефективността на таанците. Тъкмо така например третият генерал заместник-ковчежник, вторият в йерархията на таанското контраразузнаване и началникът на капеланската дивизия на дяконите се превърнаха в опасна заплаха.

След като Килгър беше готов с окончателния списък, същият беше изпратен по подслушван канал към една базисна станция на Империята, разположена кой знае къде, за съответната употреба.

По-голямата част от работата по списъка на конспираторите свърши Алекс. Стен имаше друга задача: демонстративната обиколка на лорд Феерле. Нямаше никакъв смисъл. Не че самата обиколка нямаше смисъл, но изглежда, всички знаеха за нея. Или таанските служби за сигурност бъкаха от слабоумни, което Стен дори не си позволяваше да мисли, или пък всеки, свързан с обиколката, страдаше от крайна степен на орална диария.

Той препрати директно към Империята докладите кога тръгва Феерле, къде отива след Арброут, какво ще яде и пие, къде ще дават банкет в негова чест и с кого ще се среща. Всички с оценка Категория 2 или по-ниска — от сведения от достоверен източник през получени лично до улични слухове. И нито един с оценка Категория 1 — приет от станцията за истинен.

Късно един следобед Четуинд изпрати съобщение, че иска среща.

Двамата фехтуваха за развлечение на по две-три питиета. Не било ли крайно време отпусканите на Четуинд кредити да бъдат увеличени? Нямало ли да е по-полезен за каузата, ако Стен му дадял някаква представа за това, което ще се случва по-нататък? Бил ли чувал нещо за провалена нова офанзива?

След това Четуинд премина към същината.

— Едно от моите момичета се натресло на нещо, дето може да те интересува. От най-добрите ми агенти е, ще знаеш.

— С други думи, крадла.

Четуинд изглеждаше силно засегнат.

— По дяволите, Стен, недей да си толкова подозрителен. Тая пичка е заклет борец за свобода.

— Поправям се. Добра крадла.

— Снощи излизала. Из район 23YXL на пристанището. Знаеш го, където са повечето митнически складове. Търсела добра разузнавателна информация и… — Четуинд се изкикоти и отпи — всичко, което не е занитено към пода. Попаднала на един склад. Охраната била ухааа! Което е интересно. Качила се на покрива и се промъкнала вътре. Изведнъж иззад една вентилационна тръба се появили двама цивилни таанци. За малко да я сгащят. Каза, че мястото било бъкано с ченгета. Странно — казва, че познавам двама-трима от тях. От контраразузнаването били. Хич и не знам какво има в онзи склад. Но мислех, че ще искаш да те светна.

Четуинд чакаше. Стен изрови една пачка кредити и му я подаде. При тази размяна нито една от страните не се преструваше, че кредитите са за организацията на Четуинд. Може би свръзката на Четуинд, ако наистина беше печено момиче, щеше да види малка част от тях. Надали.

Килгър огледа подробно склада с бинокъла и процеди през зъби:

— Тия са бая консервативни. В тоз’ склад има повече копои, отколкото мухи по някой шибан кембъл.

Случваха се и други любопитни нещица. На около половин километър от склада кацна кораб. Стен го идентифицира като стандартен брониран транспортьор, само че с много нестандартна охрана. Корабът застана на напълно открита част от пистата. Около него имаше три, не, четири кордона охрана във военни униформи, като всеки охраняваше периметъра си. Монтирани върху преносими кули в периферията на полето прожектори шареха из мрака между кордоните.

— Тоз кораб го товарят — прошепна Килгър. — Хамали в цивилни дрешки.

Подаде бинокъла на Стен, който погледна и кимна.

— Единственото цивилно в тях е, че не маршируват в крачка.

Впечатляващо. Очевидно в склада не само се съхраняваше нещо изключително ценно, което го правеше крайно любопитен за имперското разузнаване, но и корабът се зареждаше от войници в тъмна доба. Стен изпита непреодолимо желание да открехне някой от необозначените сандъци. Товареха ги много старателно, забеляза той, сякаш бяха пълни с чуплива стока.

Като мърмореше под нос, Килгър измъкна от ботуша си мултифункционален компютър и зачатка по клавишите. Стен се съсредоточи върху склада и задейства уменията си за бързо осмисляне на ситуацията, придобити в „Богомолка“.

Можем ли да се промъкнем вътре? Не и ако някой не извади шапка-невидимка. Можем ли да влезем през покрива? Трябва да сме по-чевръсти от оная Четуиндовата. Малко вероятно. Да минем отдолу? Нямаме време да се правим на къртици — със скоростта, с която действат, до сутринта корабът ще е натоварен. Ами ако просто влезем направо? Като се представим за инспектори? За висши офицери? И двете не стават. Не че не можем да се измъкнем, ако ни разкрият — но не ми се иска някой да разбере, че сме били тук. Да се включим в товаренето? Не. Групи от по десет души. Дори таанските подофицери ще забележат, ако товарачите са повече на брой от пръстите на двете ръце.

— Мисля, че можем го направи, шефе — обади се Килгър. — Направих замервания на стражите. Имат паузи. А и прожекторите им не вършеят както трябва.

Стен се втренчи в абсолютно пустото пространство между сградата, до която се спотайваха, и кораба и преглътна от страх.

— Направи хореографията, господин Килгър!

След пет минути Алекс изсумтя:

— Три… две… едно… нула!

И двамата — облечени в черно — се отправиха към кораба.

— Шестнайсе… седемнайсе… легни, шефе! Едно, две, три, четри, пет… стани! Двайсе крачки… легни!

Двамата се сляха с пистата. Лъчът на прожектора пролази съвсем близо до тях.

— Единайсе, дванайсе, давай! Три, чет’ри, пет… шест — на място!

Единствената музика, която отмерваше „танца“ им, докато пресичаха полето, беше тежкото им дишане.

— Плъзгачът, шефе, Право към него и мязай на амортисьор. Две, едно, давай, момче!

Стен се залепи до един огромен, омазан с масло плъзгач и се запита дали наистина прилича на олеоподпора.

— Ей на — ръмжеше Алекс в ухото му, — ако съм прав, скоро ще прекосим мостчето. Зад и под рампата са сложили пазач. Май на момчето не му харесва, кат’ му светне прожекторът в очите. Зат’ва стъпай лекичко, Стен. Не щем трополенето на копитата ти да го стресне, нали?

— Ами ако има пазач и в кораба?

— Ще му кажем, че сме тръгнали по курви, и ще офейкаме ухилени. Три… две… давай!

Тичането на пръсти по нанагорното на рампата изискваше доста усилия.

Влязоха в кораба. Килгър извади късмет — вътре нямаше охрана.

Стен вдигна ръце с дланите нагоре — и сега какво? Килгър сви рамене, забеляза една дъска за закрепяне на заповеди и я грабна. Придаде си загрижен вид и махна с ръка да влязат навътре в кораба.

Всъщност това си беше по-скоро шегичка между тях — никой не се меси на човек, който има загрижен вид и носи дъска за заповеди вместо истинска маскировка. И двамата отлично знаеха, че нито един достоен да носи махмурлука си член на екипаж не би се качил на борда преди третото изсвирване на сирената след последното извикване. Коридорите пустееха. Като се изключеше някакво хлопане, вероятно от кухненското отделение, и нечие пиянско хъркане от спалното помещение, не се чуваше нищо.

Стен забеляза, че корабът е много, много чист — беше наскоро пребоядисан. Или го командваше някой натегач, или очакваха високопоставени пасажери.

Намериха стълбите, водещи към багажното отделение и се спуснаха по тях. Багажното беше пълно малко над половината. Началникът по товаренето и заместниците му крещяха заповеди към помъкналите товарите войници къде какво да сложат и ругатни защо го слагат не където трябва.

Двамата спряха до няколко струпани близо до входа на багажното сандъка и Стен отвори един.

Вътре имаше посуда, и то скъпа посуда с гравирания герб на Съвета на Таан. Стен отвори следващия.

В шестия откриха ключа към загадката. Съдържаше церемониални мантии, изработени от материал, който нито един таанец не беше виждал от години. Вляво на гърдите на всяка мантия беше избродиран в златно и сребърно малък триглав дракон. Килгър се опули и запляска с ръце беззвучно.

Затвориха сандъка и се върнаха по пътя, по който бяха дошли, като танцуваха па-дьо-дьо покрай прожекторите и охраната.

И на двамата не им беше нужен кратък курс по хералдика, за да разберат какъв е този триглав дракон. Поданиците на Кормартен бяха прочути с това, че носят тази емблема навсякъде, където ги отведе тяхната непреклонност, и я слагат на всичко, включително, твърдяха някои, на тоалетната хартия.

Така че, както предполагаше Стен, Феерле изобщо нямаше намерение да ходи на Арброут или другите споменавани системи. Но той или някой от другите големци от Съвета наистина предприемаше голяма обиколка. И Стен си помисли, че Императорът вероятно би проявил бегъл интерес какъв ще е истинският маршрут на Феерле.