Алън Кол, Крис Бънч
Отмъщението на прокълнатите (43)

42.

Дори опитен таански наблюдател би стигнал до погрешни изводи, ако присъстваше на срещата между лорд Феерле и лидерите на двете основни фракции във Висшия съвет, Вихман и Пастур. Ако бяха заснети със скрита камера, седнали в затъмнения кабинет на Феерле, таанският наблюдател щеше да е най-заинтригуван от това кой не присъства на срещата. Т.е. лейди Атаго, очевидният наследник на Феерле. Експертът веднага би предположил, че се създават нови съюзи и Атаго остава зад борда явно защото Феерле възприема новопридобития й статут на герой за заплаха.

И двете предположения на експерта щяха да са погрешни. В действителност Феерле си помисли за нея, когато изпрати поканите на Вихман и Пастур. Но точно поради образа й на „бял рицар“ умишлено я пренебрегна.

Не искаше това, което възнамеряваше да предложи, да опетни по някакъв начин образа й. Ако паднеше, искаше тя да е в състояние да поеме меча му, облечена в бляскава ризница. Феерле смяташе да предложи план, който допускаше и разчиташе на корумпираността и нелоялността на собствените му хора. Атаго щеше да се разгневи дори от самото предположение, че тези неща действително съществуват. Това бяха факти, които елементарното войнишко мислене на Атаго не можеше да приеме.

Вихман щеше да спори, наистина, но в крайна сметка щеше да се съгласи. С подкрепата на реалиста Пастур Феерле нямаше да има никакви затруднения.

Лорд Феерле сервира на гостите си лично — предлагаше от една табла деликатеси по техен избор и смесваше питиета им. Докато се хранеха и отпиваха, той говореше, подготвяйки сцената: навсякъде предатели, шпиони и глупаци на всички нива, които изпяват жизненоважна информация на вражеските агенти. За по-голяма убедителност обрисува ситуацията в доста по-тъмни краски от реалните.

Както предполагаше, Вихман бе шокиран и незабавно отправи апел за героична чистка, която да изкорени попълзновенията на предателството. Това, което не беше очаквал, беше реакцията на Пастур. Той не промълви нито дума, а лицето му ставаше все по-бледо с всяка следваща дума. Нима го беше преценил погрешно? Нима вместо да го подкрепи, Пастур щеше да поеме ролята на Атаго и да подкрепи призива на Вихман за кръвопускане? Ако станеше така, щеше да се наложи да направи светкавична преоценка на положението, иначе планът му никога нямаше да премине към изпълнение.

Онова, което не разбираше, беше, че Пастур страда от почти нелечим пристъп на гузна съвест. Нима Феерле го подозираше? Може би зад вратата го чакаше охрана с насочени оръжия? Ако положението беше такова, защо Феерле продължаваше да гледа така, сякаш се нуждае от подкрепа? Постепенно осъзна, че Феерле я очаква тъкмо от него. Но помощ за какво? По дяволите! Вече беше сложил гениталиите си на масата. Може би беше време да се осмели да замахне с ножа.

— Извинете, милорд — каза той. — Заедно с вас и с уважаемия лорд Вихман и аз осъждам положението, което описвате. Би трябвало да вземем драстични мерки. Но…

— Продължете — отсече малко рязко Феерле в опит да го подтикне да му предостави картбланш.

— Но… вероятно има някаква възможност преди това да се възползваме от тези хора.

При това предложение Вихман почти избухна.

— Как смеете… — И дори се надигна от стола си.

— И аз си мислех същото — каза Феерле.

Вихман се строполи на стола.

— Какво? О, да! Отлична идея. Ммм… точно така! — След което, напълно слисан, не можа да се сдържи повече. — По дяволите! Какви ги приказвам? Що за добра идея?

Феерле и Пастур се разсмяха и след миг Вихман прояви благоприличието да се присъедини към тях. Пийнаха още, докато Феерле им излагаше ситуацията.

Наистина беше измислил начин да използва източниците на поверителна информация, при това толкова извратен, че дори самият Вечен император би му се възхитил. Всъщност планът беше взет направо от наръчника на Императора.

Феерле възнамеряваше да възкреси надеждите от пепелта на руините на двореца на Висшия съвет. Всички бяха озадачени от поведението на Императора след изненадващото им нападение над неговата щабквартира в началото на войната. Императорът незабавно бе задръстил въздушните канали с безкрайна поредица пропагандни портрети, изобразяващи го предизвикателно размахал юмрук срещу таанците. Отначало всичко изглеждаше като безсмислени жестове. Какво щеше да постигне така? Скоро обаче се изненадаха колко много от отдръпналите се от него съюзници се бяха завърнали в лагера му. В кампанията нямаше нищо безсмислено. Тя бе донесла така необходимите кораби и войски сред всеобщо одобрение.

Феерле предлагаше да направят същото, но в много по-грандиозен мащаб. Искаше да предприеме голяма обиколка на двадесет и две системи, при която да проведе лични срещи с лидерите им и да използва всяка възможност да покаже среден пръст на Императора.

Самотният Таан, който въпреки всички прогнози продължаваше да воюва срещу подстрекаващия военни действия империалистически гигант. Дал клетва да спечели напук на тези прогнози. Нещо от този род. На четири очи щеше да използва дебелия край, за да позакрепи поразклатените съюзи. Щеше да ги убеди да се окопаят още по-дълбоко и да се бият до последно. Ако това свършеше работа, победата, на която се надяваше Императорът, щеше да е на такава цена, че Феерле се съмняваше дали ще е готов да я плати.

Вихман взе идеята присърце. Пастур неохотно призна, че в нея може би има известен резон. Въпреки това помнеше кървавата баня при бомбардировката на града и странното появяване на Стен в строго охраняваното му имение. Щом Императорът можеше, когато му скимне, да осъществи всичко това…

— Опасявам се за живота ви, милорд — каза накрая той. — Какво би попречило на Императора да узнае за вашия план и да ви нападне, когато най-малко очаквате? Ако станете жертва на покушение, не съм сигурен как ще реагира народът.

— Аз искам Императорът да узнае плана ми.

Вихман отново се слиса. Пастур обаче моментално схвана. Феерле щеше да накара хората си да планират два маршрута. Първият щеше да включва обиколка, започваща от Арброут. На пръв поглед това бе логичният избор, тъй като Арброут бе напълно предан на Таан. Поданиците му щяха да коленичат пред Феерле и да го възхваляват, което щеше да послужи за чудесна пропаганда. Информацията за този маршрут щеше да изтече. Всъщност Арброут беше калпава начална точка. Поданиците му бяха дотолкова безмозъчно и сляпо предани, че така или иначе щяха да продължат да се бият до последния човек.

Истинската първа спирка щеше да е Кормартен. Пастур веднага разбра замисъла. Хората от този свят бяха диви бунтовници — полукелтски сепаратистки култ, чийто единствен мотив да подкрепят таанците беше безпричинната им омраза към Империята. След края на войната, при положение че спечелеше Таан, те със сигурност моментално щяха да се обърнат срещу съюзниците си. На практика след скорошната серия поражения те вече проявяваха колебания. Феерле планираше незабавно да сложи край на това. В първия ден от обиколката на двадесет и двете планети той щеше да има възможност да подари на народа си дипломатическа победа.

Останалата част от обиколката щеше да е подготвена по същия начин. Щяха да подхвърлят на имперците фалшиви следи, докато Феерле изниква на най-неочакваното място, за да ги вбеси и да се присмее на Вечния император.

Пастур и Вихман заявиха възторжената си подкрепа. Щяха да обработват своите хора, както и да лобират сред останалите фракции. Феерле имаше гарантирано единодушното одобрение при официалното представяне на предложението пред Висшия съвет.

Докато Феерле и Вихман се поздравяваха за все още непостигнатия успех, Пастур си спомни за Стен. И за Колдиез. Беше отделил немалко време за размисъл върху странното искане на младежа. Наскоро беше открил начин не само да изпълни обещанието си, но и да вдигне джакпота с хиляда процента.

При разрастването на конфликта таанците бяха взели милиони най-различни военнопленници. Само няколко от тях обаче създаваха особени затруднения.

Те бяха важни дипломати, политици и висши офицери, попаднали в таански ръце. Дори инстинктивното презрение на таанците към военнопленниците не им позволяваше да боравят с тях по друг начин, освен с кадифени ръкавици, казано относително. Постоянният проблем беше намирането на подходящи надзиратели с поне минимални познания по отношение на политическата реалност.

Понастоящем това беше невъзможно. Пленниците бяха разпръснати в лагери из цялата Таанска империя.

Желанието на Пастур беше да разреши проблема с един замах. Щеше да събере всички тези пленници в Колдиез. След това лично щеше да надзирава отношението към тях с помощта на свои доверени хора. Събирането на всички камъчета на едно място носеше и друго, още по-голямо предимство. Ако и когато таанците бъдеха победени, Пастур щеше да разполага със сериозна разменна монета, която да използва при мирните преговори с Императора.

Очевидно не можеше да формулира нищо от това точно по този начин, ако искаше да привлече Феерле и Вихман на своя страна. Вместо това се позова на кръвожадността им.

— Ако ги съберем всички на едно място — обобщи в края на изложението си той, — ще е достатъчно да държим само една пушка насочена към главите им.

— И ако Императорът ни откаже — прекъсна го Вихман, — ще ги избием до крак. Одобрявам!

Феерле също даде подкрепата си.

Когато Пастур се прибра, позатоплен и замаян от питието и компанията, си помисли с умиление колко добре работи управленската система на таанците. Няколко добре подбрани думи — далеч от ушите и данданията от противоречащи си гледни точки на обществото — и се вземаха точните мерки за гарантиране бъдещето на расата. Това го накара да се почувства горд и патриотично настроен.

На следващия ден, на трезво, щеше да планира следващите си ходове по отношение на Колдиез.