Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стен (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Revenge of the Damned, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2009)

Издание:

ИК „Бард“, 2005

ISBN 954-585-646-7

Поредица: „Избрана световна фантастика“ №125

Английска, първо издание

Превод Камен Костов

Редактор Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“ Петър Христов

История

  1. — Добавяне

25.

Великолепието на лейди Атаго съответстваше на величието на таанците — както и на тяхното поражение.

Таанците разработваха старателно военните си планове до най-малката подробност. Ако плановете по време на военните действия се окажеха погрешни, таанците бяха гении на импровизацията. Бяха в състояние — и го правеха — да скърпват военни части от коренно противоположни елементи, да ги мятат на предните линии и да побеждават.

Култивираната чрез обучение готовност на воините им по-скоро да загинат, вместо да отстъпят, не беше вредна, разбира се. Но им липсваше способността да внесат промени в даден план, след като вече е бил одобрен.

Така че лейди Атаго измерваше с крачки командния пункт и тропотът на токчетата й отекваше в празното пространство.

В момента би трябвало да дава инструктаж на дванайсетимата командващи военните действия командири с окончателните и пълни подробности относно постепенното нападение на Дюрер. Командният пункт беше напълно екипиран и полусферичният куполен екран можеше да демонстрира всяка подробност от цялостното стратегическо нападение до дислоцирането на най-незначителния патрулен екип.

Вместо това лейди Атаго беше уведомена с най-секретния шифър да отложи срещата и да изчака, без да предприема нищо.

Според следващите разпореждания — САМО НА ЧЕТИРИ ОЧИ — ръководителят на Таанския съвет лорд Феерле отправяше молба да проведе съвещание с командващия флотилиите в удобен за нея момент.

Атаго изпрати само обичайното потвърждение. Не се разпореди и да го посрещнат, когато бойният кораб на Феерле остана без АМ2 и беше изтеглен на буксир.

Помощният персонал и щабните офицери можеха да предоставят съоръженията. Атаго се разтревожи. Ставаше нещо твърде, твърде нередно.

И опасенията й бяха напълно основателни.

Феерле влезе в командния пункт, поздрави според съответстващите на поста й формалности и освободи помощниците си.

Лейди Атаго най-учтиво го запита дали желае да бъде удостоен с възможността да се запознае с плановете й за предстоящата операция.

— Не — отговори Феерле. — Напълно съм запознат с тях и ги одобрявам, разбира се.

Тогава защо си тук, помисли си Атаго.

— Съветът проведе заседание и се ангажира с този грандиозен план. Всъщност имат желание да се засили стратегическата му мощ.

Атаго надуши някаква… не, няколко неприятности. Натисна с длан един ключ и върху тъмния екран с галактическата карта над главите им се появи диаграмата за нападението срещу системата Дюрер. Нито един от таанците не погледна нагоре.

— Май не разбирам — отсече Лейди Атаго.

— Благодарение на великолепната ви планировка и анализ си дадохме сметка — продължи Феерле, — че вашето нападение следва да бъде осъществено масирано. — Той се извърна към екрана и хвана командния лост. — Ето тук: дванайсет бойни флотилии ще нахлуят към системата Дюрер. Ето тук заблуждаващата военна маневра срещу системата Ал-Суфи ще ангажира имперските сили, докато не стане твърде късно.

Лейди Атаго дори не си даде труд да отговори.

— Ударът, както всички се споразумяхме, е насочен към сърцевината на Империята. Затова след подробен анализ и обсъждане в Съвета постигнахме съгласие, че трябва да разширим плана както поради неговото великолепие, така и в името на съвършенството на таанския идеал.

— Което означава?

— Смятаме, че запазените в резерв флотове могат да бъдат включени изцяло в активни бойни действия. Няма да се притесняваме за нашите флангове, а по-скоро ще приложим тактика „прескочи кобила“ на придвижване напред. Всеки кораб, бойна част или флот, които вземат участие, ще отпаднат от главния удар. Други части ще се придвижват през и около тях към главната цел.

— Главната цел, милорд — напомни Атаго, — беше да си осигурим системата Дюрер и да я използваме като трамплин за окончателната атака.

— Лесно постижима цел — отговори лорд Феерле. — Която вероятно би ни принудила да се забавим и да се прегрупираме. Съветът реши да се придвижим до Дюрер и да предприемем окончателната атака.

Ва банк.

— Да предположим — продължи Атаго, като огледа екрана над главата си, — че имперските сили, които нападнат фланговете ни на и около Ал-Суфи, успеят да се измъкнат? И след това атакуват главния удар към Първичен свят?

— Това няма да се случи — отсече с нетърпящ възражение тон Феерле. — Убедени сме, че вашият заблуждаващ план ще ги принуди да защитават фалшивата цел, докато не стане много, много късно. Освен това… — той замълча за миг — разполагаме с допълнителни военни подкрепления за потвърждаване на заблудата.

— Тоест?

— Има и още една причина — добави Феерле. — Лейди Атаго, тази война се проточи много повече и от най-песимистичните ни прогнози. Ние чисто и просто не разполагаме с ресурси от АМ2, за да си позволим и най-малкото забавяне.

Лейди Атаго можеше да приведе основания защо бойният план на Феерле — беше сигурна, че е лично негов, а не творение на Съвета — е зле обмислен, мятане на подправен зар в полза на казиното.

Но тя беше таанка — и не каза нито дума.

— Има още две модификации на вашия план — продължи Феерле. — Умно замислената от вас фалшива диверсия срещу Ал-Суфи. Липсва само едно. Тази бойна част следва да бъде под командването на човек, когото Империята счита за най-добрия ни главнокомандващ. Нашият вдъхващ страхопочитание стратег.

Лейди Атаго усети страните й да поруменяват, а ръката й да посяга към личното й оръжие, но успя да запази самообладание.

— За мен е чест — отвърна тя и се изненада, че гласът й не потрепна. — Но щом трябва да поема командването на диверсионното нападение, кой ще поеме моите дванайсет флота — поправям се, моите дванайсет и допълните части, които Съветът е взел решение да участват в нападението?

— Тъй като това е операция с всички възможни налични средства — отговори лорд Феерле, — ние, които отговаряме за нападението, би трябвало да представляваме мощта на нашата Империя.

Лейди Атаго успя да даде израз на официалното си съгласие с Волята на Таан — отправи официален поздрав към своя заместник лорд Феерле, след което напусна.

Едва когато се озова в покоите си, изпадна в яростен пристъп, а думите, които избълва, биха възхитили дори някой таански докер.

Най-накрая се овладя.

Извади личното си оръжие.

Да, честта й беше опетнена. Но не, даде си сметка тя, заради собствените й действия. Беше извършена несправедливост. Както обикновено. Не за първи път се случваше. Беше успявала да превъзмогне много несправедливости. Както и своята раса. Отвъд тях беше победата. Добре, щеше да се примири с разпорежданията. Щеше да поеме командването на диверсионния флот. Щеше да постигне повече, много повече от който и да било приспособенец. Без да предприема нищо, готова да помогне.

Беше сигурна, че планът й ще успее въпреки идиотските модификации на лорд Феерле. Но след като Дюрер бъдеше унищожена и докато обединените таански флотове нападаха Първичен свят, лорд Феерле щеше да разбере колко трудно е командването, за разлика от отстраняването на военния ръководител, за да станеш фигурант в последната минута.

Беше сигурна, че за окончателната победа Феерле ще има нужда от помощта й.

И възнамеряваше след поражението на Империята да го принуди да плати много скъпа цена.