Алън Кол, Крис Бънч
Отмъщението на прокълнатите (16)

15.

Големият X демонстрираше мускули.

Чрез доносниците си Стен разположи контрольорите — нежелаещи да сътрудничат затворници, на които бяха раздадени импровизирани измервателни инструменти и им беше казано да измерват всичко. Стен се опитваше да открие с какво трябва да работи и откъде да започне. След като липсваха планове, които да открие или да открадне, реши да изработи свои собствени.

Нарядите докладваха. Зала A с размери толкова метра широчина, толкова и толкова дължина и височина. Съседните помещения бяха B метра широки, дълги и високи. Самото крило беше C метра широко, дълго и високо. И нито една от цифрите не съответстваше в мозъка на Стен. Изпитваше отчаяно желание Алекс и екипът му да действат малко по-бързо с компютъра. Ама че проклетия! По всяка вероятност нямаше да се получи нищо.

Стен блъсна настрана хартийките, на които разчиташе. По-късно щеше да се занимава с тях. Междувременно, което означаваше утре, беше в работна група.

Работната група беше под командването на първия от таанските куизлинги.

Главен сержантски офицер Риналди Ернандес наричаше всеки „приятелю мой“ — освен таанските надзиратели, към които се обръщаше с подчертано угоднически поклон и „достопочтени господа“.

— Приятели мои — каза той. — Хайде сега. Вдигнете едновременно. Можем да го направим.

„Правенето“ представляваше пренасянето на ръце на огромен генератор — за това беше нужна маклийнова шейна — и натоварването му на един транспортен кораб.

— Изобщо не се опитвате, приятели, мои — продължи той. — Разочарован съм, че ще се наложи да докладвам на нашия командващ, след като се приберем. Не забравяйте, че ни се предоставя солиден порцион, за да свършим солидна работа.

Стен измърмори с останалите двайсетина души и генераторът бавно заскърца по рампата към мястото си. И той като останалите от работната група ненавиждаше Ернандес. Внезапно осъзна, че независимо от постоянните заплахи Ернандес нито веднъж не беше докладвал за никого от работните групи, за които отговаряше.

Любопитно.

След като най-после натовариха генератора, затворниците се тръшнаха изтощени на земята. Ернандес крачеше между тях, потупваше ги, подхвърляше шегички и пренебрегваше измърморените по негов адрес обиди.

— Не беше лошо, приятели мои. Хайде. Смяната току-що започва. Хайде. Трябва да покажем на своите достопочтени господари, че сме не по-малко достойни от тях.

Затворниците запъшкаха и се надигнаха. Следващата задача беше по-лека: товарене на сандъци на друг отлитащ кораб.

Стен си даде сметка, че отделя по-малко време за наблюдение на Ернандес, отколкото за наблюдение на космодрум „Пустош“. На кой от корабите би могъл да се промъкне незабелязано? Кой за къде отлиташе? Какви охранителни мерки се предприемаха след натоварване на кораба?

Помъкна един сандък нагоре по рампата. Ернандес се беше изправил до вратата на товарното отделение, облечен в типичния си торбест свръхразмерен комбинезон.

— Стягай кръста по-чевръсто — затананика той, — приятелю мой. Да го натоварим и да отлита към други светове.

Явно беше предател. Но не беше ли прекалено явен за агент?

— Военни части мръзнат на един арктически свят — продължи Ернандес. — Трябва да направим всичко възможно, за да получат необходимото.

Стен го изгледа навъсено и го подмина — креташе в мравешката редица, която се точеше към корабния трюм. Накрая стовари сандъка и прочете залепения отстрани надпис: „Униформи, тропически, работни дрехи“.

Светкавично обходи с поглед надписите върху съседните сандъци: „Възстановително оборудване, Е-нормална околна среда (ниско калорична)“; „Порциони, товарни животни (не за таанска консумация)“; „Риалити: медицински, образователни, предотвратяване на социални заболявания“; „Риалити: възпитателни: какво да правим, когато близкият ни напусне“; „Спори, семена, адпинеум, за предоставяне на командващи офицери и нагоре“.

Това би имало любопитен ефект върху всеки таански пехотинец — на всеки замръзнал свят, към който щеше да се отправи корабът, — който трябваше да разтовари или да използва сандъците.

Докато се връщаше към рампата, Стен изгледа г-н Ернандес с по-различни очи. За прикритие се блъсна в него и комбинезонът на г-н Ернандес издрънча.

— Внимавай къде вървиш, приятелю мой — смъмри го бащински сержант-офицерът.

— Обади ми се довечера — тихо нареди Стен.

— Моля?

— Големият X — добави Стен.

Шибана история. Ако не беше разконспириран досега, вече окончателно се бе разконспирирал.

Не беше.

За да се увери, че Ернандес не е оборудван с подслушвателно устройство, Стен го накара да се съблече и го обискира, и едва след като установи, че е чист, го поведе на дълга и безцелна разходка по един от коридорите.

Риналди Ернандес беше общ строителен предприемач и беше майстор водопроводчик, дърводелец, фаянсаджия и т.н., постъпил на военна служба още при избухването на конфликта. Беше зачислен в имперските строителни войски — по изключение в този случай некадърната военна бюрократична машина беше поставила точния човек на точното място.

Ернандес отчаяно ненавиждаше таанците. Единственото му внуче беше убито в самото начало на военния конфликт. След това и той беше попаднал в плен. Беше оцелял и през годините на пленничество полагаше усилия да се сдържа, за да остане жив, докато не настъпи моментът да грабне оръжие в ръце и да убива.

— Въпреки че, приятелю мой — каза притеснено той, — след като през целия си живот не съм убил никого, всъщност не знам какво бих могъл да направя.

Междувременно беше опознал таанските светове и беше изпращал товари, предназначени за фронтовите гарнизони и обратно. Беше задигал и унищожавал всяко възможно военно оборудване, което докопаше. Подмолно ликвидираше съобщителните връзки при всяка възможност, когато му разрешаваха да се качи на някой таански кораб.

Ернандес ненавиждаше таанците толкова умопомрачително, че беше готов да пострада заради заблудата на своите колеги затворници. Те го смятаха за колаборационист, предател, агент. Като нищо можеха и да го ликвидират. Тъкмо такъв риск беше готов да поеме Ернандес. Същевременно таанците му се доверяваха точно толкова, колкото и на всеки друг имперски затворник. Често се питал, сподели той със Стен, колко таанци е убил, ако изобщо е успял да убие някого. Никога не бил видял някой от тях мъртъв.

Вероятно не бил свършил нищо.

Стен си помисли, че господин Риналди Ернандес вероятно е убил повече таанци от всеки боен кораб.

Той вече имаше своето момче за всичко.

Много шибана работа, помисли си Стен. Ще събера всички тези бойци. И ще им възложа бойна задача.

Но досега не съм предложил никаква задача.