Алън Кол, Крис Бънч
Отмъщението на прокълнатите (18)

17.

Третият портал в централния олтар се отвори и майорът по безопасността Авренти пристъпи в затворническия двор.

Основата на триъгълника — подкрепата за бегълците — задейства.

Старшина Изби се приведе върху столчето си и повдигна превръзката от ампутирания си крайник, за да го понапече слабото слънце.

Ефрейтор Морисън пусна пропагандната си брошура от балкона на втория етаж.

В другия край на затворническия двор майор Фрела подви едно пипало — отбеляза поредния влязъл таанец — и продължи да се пита с втория си мозък дали тази необикновена архаична мелодия от Земята, написана от някой си Вайл, би могла да бъде изтананикана с помощта на шест от осемте й бели дроба.

Механик Блевенс изкрещя — по всяка вероятност опарен от горещия котел, който беше докоснал — и го изпусна на пода на затворническата кухня.

Трясъкът отекна в затворническия двор.

И думата плъзна.

— Всевишният да ни пази — каза Кристата. — Време е да вървим.

Маркиевич моментално пусна импровизирания си лизгар и започна да се плъзга назад, отдалечавайки се от дъното на тунела. И тя, като всеки здравомислещ изкопчия, който би могъл да бъде подложен на неочаквана проверка, работеше гола.

Кристата я сграбчи за краката и й помогна да се измъкне до най-близкия пътен пост. Огледа заинтригуван тялото й. Чудеше се защо някои религиозни човеци смятаха за срамна гледката на тяло без покритие. Изведнъж се досети. Разбира се. Даваха си сметка, че телата им би трябвало да са покрити с козина, а не с бледа плът. Срамуваха се от онова, което би трябвало да бъдат вместо това, което са.

Реши, че тази мисъл е достойна за следващата му медитация с Всевишния, и като изпитваше благодарност за поредното просветление, с което Той го беше дарил, забърза обратно нагоре по шахтата след Маркиевич.

Тя навлече комбинезона си и двамата се измъкнаха от тунела в двора през плъзналите се встрани плочи, които отново се затвориха след тях. Двама войници изсипаха кошница миризливи лишеи върху плочите и почнаха да ги белят за вечерята.

Соренсен тъкмо спускаше осемнайсетата стъклена пластина, за да я намести под финалните инструкции на клатушкащия се Краулшавн, когато ботушът се стовари върху вратата. Веднага сложиха пластината на масата. Краулшавн махаше френетично за указания.

„Таанци. Приближават“.

„Гадове!“

Краулшавн дръпна провесената до него корда и връзките на един тюфлек, завързан за мертека над тях, се развързаха. Отгоре им се спусна облак прах.

Всички части, върху които бяха работили днес, трябваше да бъдат почистени и стерилизирани грижливо, за да може работата по проекта да продължи.

Измъкнаха се в коридора и затвориха вратата. Пазачът заключи и покри вратата с още прах, издухан от един малък мях. Взе и една последна предпазна мярка, ако таанците решаха да проверят коридора с детектори за топлина: провеси една захранена електрическа жица от горния етаж пред вратата на килията, върху която вече бяха изрисувани петна като от изгорено; тъй като от време на време от жицата изскачаха искри, всяко топлинно показание би било приписано — поне на това се надяваха — на късо съединение.

Пазачът за кой ли път се запита какво по дяволите правят двамата в работилницата, но пък г-н Килгър му беше напомнил, че „туй не ти влиза в работата“. И продължи към двора.

Онова, което ставаше в работилницата, беше бавното и усърдно конструиране на компютъра, от който се нуждаеше Стен.

Мечтателите често се питат какво би станало, ако успеят да се появят в друго, по-ранно време и създадат някакъв универсален инструмент, който да ги превърне в божества или крале. Проблемът, който никога не отчитат, е, че почти всяка технология изисква шест нива на настройка, за да се осъществи подобен номер.

Така че компютърът на Стен трябваше да започне с чип. Серия чипове.

Все пак никой не би могъл да познае какво конструират като компютърен чип Соренсен и Краулшавн.

Техните „чипове“ представляваха кубове с равни страни от трийсетина сантиметра. За по-голяма простота решиха да използват един базисен модел на двайсет и четири пластов чип. Всеки пласт представляваше стъклена плоча, върху чиято повърхност бяха гравирани с киселина каналите за електрическата мрежа. На мястото на всяко съпротивление, диод и всичко необходимо беше оставено свободно пространство. Всички компоненти бяха или изградени, или задигнати от работните групи. Елмрежата беше „излята“ от разтопено сребро в гравираните с киселина канали. Свързващите фази на чиповете бяха конструирани от злато и прикрепени ръчно. Двайсет и четирите плочи образуваха всеки чип.

Вече разполагаха с дванайсет чипа, което беше около една трета от изпълнението на задачата.

Соренсен и Краулшавн се питаха къде възнамерява да инсталира техния компютър Алекс. Не им беше казал, но пък те си даваха сметка, че засега е по-добре да не знаят. Същевременно не им беше ясно какво е намислил да използва Килгър за захранващо устройство. Поредната неразрешима задача — но някак им се струваше, че когато настъпи моментът, ще се намери решение.

Майор Авренти крачеше по коридорите на затвора и ръмжеше към затворниците, без да обръща внимание на поздравите и уставните команди, които имперците изкрещяваха, за да застанат „мирно“ при всяко негово влизане в поредното помещение.

Представяше си, че е медиум-октопод, изпружил пипалата на съзнанието си във всички посоки, за да долови усещанията на своите подопечни.

Дали бяха враждебно настроени — някакви признаци за потенциален бунт? Дали не бяха самодоволни, прикриващи някаква тайна — признаци за планирано бягство? Дали не бяха навъсени — лишени от надежда? Авренти продължи обиколката си.

Килгър гледаше след таанеца, докато той не се скри от полезрението му.

Авренти приключи проверката на затворническото отделение и излезе на двора. Спря за момент, за да направи впечатление. В същия момент забеляза в центъра на двора някакъв среден по размери — и на височина, и на ширина — имперец да боядисва. Боята му беше от вар, а четката — навит на топка парцал. Рисунката напомняше звезда.

Авренти се приближи до мъжа.

Имперецът — Авренти прерови умствената си картотека и си го спомни като Калгард или Килгър, незначително третостепенно създание — изглежда, не забеляза таанеца.

— Какво правиш?

Имперецът се изправи отривисто в стойка „мирно“, при което разплиска варов разтвор. Авренти се навъси — няколко капчици попаднаха върху мундира му.

— ’Звинявам се — заекна Килгър. — Не ви видях.

Авренти почти не разбра какво дърдори имперецът, но му се стори извинение.

— Какво правиш?

— Гоня кембълите.

— Кембъли ли?

— Ъхъ.

— Мога ли да попитам какви са пък тия? Или това?

— Чудати гадни шесткраки скотове и живеят от подлости и супа.

— Глупости — изсумтя Авренти. — Не съм чувал за нищо такова.

— Да де — съгласи се Килгър. — Бачкатор съм, нъл’ тъй?

Авренти се вторачи в импереца. Върху лицето на затворника не се забелязваше и следа от усмивка.

— Добре. Продължавай.

— Слушам, сър.

Килгър продължи да рисува звездата си, а Авренти излезе през трите портала, замислен дали не би трябвало да съобщи на комендант Дерзин за вероятността, че някои от имперците може би се нуждаят от психиатрично лечение.

Алекс довърши рисунката си, обиколи я три пъти и тръгна към помещението си. Тоя Авренти не беше никакъв медиум, а само голям натегач.