Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стен (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Revenge of the Damned, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2009)

Издание:

ИК „Бард“, 2005

ISBN 954-585-646-7

Поредица: „Избрана световна фантастика“ №125

Английска, първо издание

Превод Камен Костов

Редактор Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“ Петър Христов

История

  1. — Добавяне

18.

Танз Суламора си почиваше. Седеше самоуверено в преддверието на императорските покои и търпеливо и самодоволно очакваше да го повикат. Кръстосал крака и сбърчил съсредоточено чело, той беше съвършеният портрет на велик индустриален магнат. Мъж, с когото би трябвало да се съобразяват. Мъж, притежаващ осанката на могъществото.

Вечният император влезе в стаята и без изобщо да погледне Суламора, се приближи до малкото барче и извади бутилка и две чаши.

— Танз, приятелю — подхвърли Императорът. — Имаш нужда от едно питие.

Суламора се притесни. Усети, че грижливо подбраната му поза започва да се разпада. Беше се зарекъл да дава тон на срещата — имаше категорични разбирания относно това какво би трябвало да е поведението на Императора. За жалост Императорът не ги споделяше.

— Хм… не. Искам да кажа, не, благодаря. Малко е рано.

— Довери ми се, Танз. Щом казвам, че имаш нужда от едно питие, значи имаш.

Суламора пое вдървено чашата.

— Има ли някакви… хм, усложнения?

— Не „усложнения“ е думата, която ми идва на ума. „Катастрофа“ е по-подходяща. Производството на кораби е отишло по дяволите.

Суламора изпружи гърба си още по-силно. Това беше сериозно обвинение. Той беше назначен да ръководи корабостроенето на Империята, докато трае войната.

— Но това не е така — изломоти той. — Искам да кажа… хм, последните цифри, ваше величество, хм…

— Глупости. Повтарям, че корабостроенето е в пълен упадък. Което съвсем не е изненадващо. Всички тези работнически вълнения в шестте завода на Каирините. Блокиране на производството. Произволни стачки. Пак ти казвам, че всичко това заплашва успешното водене на войната и трябва да му се сложи точка!

Това вече наистина стресна Суламора. Заводите на Каирините бяха най-високопроизводителните. Направи опит да възрази, но Императорът му махна да замълчи.

— Не те обвинявам, Танз. Никой не би могъл да очаква сам човек, дори със способности като твоите, да се справи с всички възникващи проблеми. Тъкмо това възнамерявам да заявя на утрешната директна новинарска пресконференция.

— Пресконференция? Каква пресконференция? Не съм информиран… Това означава…

Суламора млъкна объркано.

И се задави с напитката си, напълно изгубил самообладание. Императорът вероятно беше прав. Но как си беше позволил подобен пропуск? Каирините. Работнически смутове. Произволни стачки. Блокиране на производството. Поставени под угроза печалби. Най-големият кошмар за всеки капиталист.

Без да откъсва очи от него, Императорът отново напълни чашата му. Остави Суламора да се измъчва още известно време. За Вечния император нямаше абсолютно никакви тайни по отношение на военнопромишленото производство и той отлично знаеше как да го държи под абсолютния си контрол.

— Трябва да ги държиш в неизвестност — каза веднъж той на Махони. — За тях ценовият преразход е единствено синоним на рай.

Най-накрая изпита съжаление към Танз. Макар и съвсем незначително. И се разсмя. Суламора вдигна очи към него, напълно объркан.

— Нима не схващаш, Танз? Това е поредната ми лудория.

— Искате да кажете… че се шегувате? — заекна Суламора.

— Ни най-малко. Никога не съм бил толкова сериозен. Виж какво. Ще направя изявление на пресконференцията. Ще обявя, че съм разпоредил разследване от Имперската комисия по труда.

— Каква комисия по труда?

— По дяволите, понякога много трудно съобразяваш. Такова животно няма. Просто казвам, че го има. Също както работническите бунтове и блокирането на корабостроенето. Докато таанците се усетят, че това е най-безочлива лъжа, ще имате възможност да произведете поне дванайсет кораба, за които те няма да подозират.

Суламора вдигна вежди.

— Сега вече разбирам.

Очевидно беше свързано с усилената подготовка за военни действия, за която се говореше. Никой не беше сигурен точно къде. Но нищо чудно слуховете също да бяха част от хитрите планове на Императора.

— Нещо се задава, така ли е, сър? — попита той. — Нещо голямо. Бихте ли споделили какво точно?

— Не се засягай, Танз, но ще ти откажа. Принуден съм да разиграя тези карти съвсем близо пред гърдите си. Ако таанците доловят дори най-незначителен намек, разкатана ни е фамилията.

Това поне Суламора беше в състояние да проумее. Беше спец по разиграване на задкулисни далавери с делови конкуренти, въпреки че рядко се стигаше до нещо повече от незначително кръвопускане.

— Но мога да ти кажа следното — продължи Императорът. — Ако това свърши работа, войната ще свърши след четири години. Максимум пет. Ако успея да ги ударя, както ми се иска, никога няма да се съвземат. Е, вероятно ще продължат битката още известно време, но всичко ще приключи с окончателна капитулация. Под мой диктат.

Дори фригидната душа на Суламора потръпна при тази мисъл. Никак не би му се искало да е партньор на Императора при подписването на диктуван от него договор.

— Разбира се, наистина се надявам на известна незабавна подкрепа. Например сигнал от някои колебаещи се съюзници и поддръжници на неутралитет. — И след кратка пауза добави почти шепнешком: — Тъкмо неутралните ме вбесяват най-много.

Устата на Суламора пресъхна. Прииска му се да каже нещо, но внезапно се уплаши. В този момент Императорът взе чашата му и я постави настрана заедно с бутилката. Това беше знак, че срещата е приключила.

— Нахвърляй петминутна реч за утре — каза Императорът. — Пресаташетата ни да се срещнат довечера. Измисли как да кажеш със собствени думи онова, което искам да кажеш.

Суламора стана. Понечи да се сбогува, но замълча. Императорът се забавляваше: наблюдаваше усилията му да събере кураж да изрече онова, което имаше да казва. Реши да не му помага.

— Аз… мм… ваше величество, питам се… — изломоти накрая Суламора.

— Да?

Гласът на Императора прозвуча безучастно и без нотка на подкана.

— След войната… мм… Какво възнамерявате да направите?

— Да се напия до козирката — отвърна Императорът. — Добре би било, преди да се захвана да броя мъртвите.

— Не, сър. Не това имах предвид… сър. Вижте, вече разговарях с останалите членове на Личния императорски съвет и… Имам предвид, че… Как възнамерявате да постъпите с нас?

Императорът беше учредил Личния императорски съвет непосредствено след избухването на войната. Назначи в него Суламора и още седем важни за неговата кауза членове. На теория тяхното предназначение беше да го съветват. Вечният император никога не се вслушваше в съветите им. Просто това беше начинът му да им позволи да си придават важност и да ги държи настрана. Както и Имперския парламент. Вечният император беше отявлен привърженик на финтифлюшките на демокрацията. Смяташе ги за съществена опора на една абсолютна монархия.

Императорът се престори, че се замисля над въпроса на Суламора, после каза:

— Не знам. Предполагам, че ще разпусна комисията. Защо?

— Ами ние смятаме, че щом сме ви били от полза във военно време, можете да прецените какво бихме могли да направим и в мирно време. Искам да кажа, че имаме известни безпокойства, ваше величество, за които не бихте могли да знаете.

Яс-сноо, помисли си Императорът. Бас ловя, че ще ви се хареса. Никакъв начин да учреди консултативно тяло под каквато и да било официална форма. Но защо да го съобщава на Суламора? Подмина и коментара му, че членовете на Личния съвет са обсъждали подобен вариант помежду си. Може би щеше да се наложи да ги наблюдава по-отблизо.

Вечният император се усмихна с възможно най-чаровната си усмивка и възкликна:

— Твърде любопитна мисъл, Танз! Със сигурност ще я запомня.

Усмивката остана върху лицето му до излизането на Суламора, но след затварянето на вратата моментално се изпари.