Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стен (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Revenge of the Damned, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2009)

Издание:

ИК „Бард“, 2005

ISBN 954-585-646-7

Поредица: „Избрана световна фантастика“ №125

Английска, първо издание

Превод Камен Костов

Редактор Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“ Петър Христов

История

  1. — Добавяне

30.

Четуинд, космодрумен/брегови главорез, организатор на работната ръка, престъпник с присъда, политически затворник, а в момента нещо средно между привилегирован затворник и амнистиран надзирател в Колдиез, преценяваше какво да строши, докато се спускаше с булдозера си към пристанищния район, за да обърне една насъщно необходима и, както беше убеден, напълно заслужена двойна тръстикова.

От далавераджия, който знае какво върши — най-вече благодарение на което се беше озовал на една затворническа планета, — се беше превърнал в мошеник, който не знае какво се случва.

Не че това беше довело до кой знае каква промяна в поведението му.

Онова, което би трябвало да последва масовия пробив на Колдиез, бяха съответните санкции. Дерзин би следвало да бъде скъсен с една глава, Авренти да бъде прехвърлен в наказателен батальон, Генрик да поеме управлението на затвора, а срещу затворниците да се наложат драконови мерки. Четуинд задейства връзките си за преназначаване — всичко, което би предотвратило изпращането му обратно на Дрю и преследването му от гуриони. Но не се случи нищо такова.

Нищо съществено във всеки случай.

Двама бегълци бяха сгащени, дотътрени обратно и ликвидирани. А останалите?

Нищо. Дори през клюкарската мелница на надзирателите.

Още по-съществен от изчезналите военнопленници беше фактът, че в Колдиез не се промени почти нищо. Нещата и хората продължаваха да следват отмерения си курс.

Друго, което не беше пресметнал, беше случилото се с безкрайно любимото му правителство някъде там в далечината. Четуинд мислеше на глас, когато каза на Стен, че таанците се нуждаят от бърза и повсеместна победа. Но, осъзна по-късно той, беше точно така.

Някъде там безкрайно далеч нещо — без да е сигурен къде и какво — се беше случило. Нещо, от което таанците не бяха доволни.

Съюзът му може и да беше ликвидиран, когато Четуинд беше обвинен, осъден и пратен на един затворнически свят, но връзките му останаха. Наоколо все още се навъртаха приятели. Приятели… познати… врагове… хора, които беше събарял с гравшейната си като момче. Етикетите бяха без значение — израстването върху тъмната страна на властовата структура на Хийт създаваше пожизнен съюз. Ние срещу Тях. Поне докато е изгоден.

Най-неочаквано Хийт се оказа преразпределителен пункт на странни товари — материали, инструменти и корабостроители — към нечуваната досега система Еребус и медицинско продоволствие и персонал в размер на килотон до други светове, където нямаше таански болници.

Далечният свят, което означаваше Империята, не се беше държал любезно с таанците, заключи Четуинд. Още една карта, която засега не знаеше как да разиграе.

Закова точно пред входа на „Кхаг“, най-подходящия бар на Хийт, трябва ли ти нещо забранено, развратно, което не се намира и е извън основните приоритети, и негов щаб. Претъпкан с неговите приятелчета.

Четуинд си сложи маската на безстрашен вожд и влезе.

Поръча по едно на момчетата.

Сръбна от шота, за да накваси гърлото си.

Проведе заседание, едни похвали, други порица, едни награди, други лиши от благосклонността си… и разказа последния виц:

— Един господин най-после получава съобщение. В списъка е. С предимство. Неговата гравшейна най-после му е подръка. Откача. Колко време ще чака? Платил е преди шест години. Кога ще я получи най-после? Шибаният търговец му вика — след четири години. Толкова се чака. На четвъртия ден. Господинът пита сутринта или следобед. Търговецът се чуди: „Господине, че това е след четири години! Какво значение сутринта или вечерта?“ „Щото сутринта съм по списък за водопроводчика…“

Докато всички се заливаха от смях, гаврътна остатъка от шота и махна с ръка за още едно.

След като деловата част приключи, пичовете се дръпнаха настрана, за да оставят великия насаме с мислите му. Докато обмисляше отново различните възможности, Четуинд се подразни, че двама облечени в комбинезони смърдящи докери нарушават спокойствието му, като се вмъкват в сепарето му. Тъкмо щеше да викне на главорезите си да им видят сметката, когато ги позна, прихна и изпръска цялото сепаре с тръстикова.

Алекс му се ухили съчувствено.

— Не си пилей живата вода, момче. Ще дойде време да съжаляваш.

Стен махна с ръка на барманката и подметна:

— Приятел, май ти трябва цяла гарафа.

Наистина му трябваше.

— Мислех, че всички сте се заврели в горите — окопити се той, доволен, че не е задал някой обичаен досаден въпрос и не е реагирал по предвидим начин.

— Не знам за другите — отвърна Стен, — но аз съм си градско момче. Плаша се от тъмното в храсталаците.

— Гадните патрули редовно правят проверки тук — предупреди Четуинд.

— Ник’ъв проблем — успокои го Килгър. — Седим си с наш’то уважавано приятелче. Що да бием камбаната.

Четуинд ненавиждаше поражението. Можеше да се разкрещи и да хванат двамата бегълци. Можеше да получи и някоя награда. И все пак, мина му през ума, щом официалната версия бе, че всички тия скапаняци са изтрепани при опит за бягство, как щяха да обяснят господарите му появилите се изневиделица двама имперци?

— Освен това — добави Стен, прочел мислите му — и двамата ще ни подложат на мозъчно сканиране, а и двамата отделяме всеки ден по пет минути в размисъл за това колко много те обичаме.

Четуинд не го вярваше и не можеше да си представи, че изобщо някой, дори тези явно надарени имперски агенти, биха могли да се настроят предварително, за да дадат фалшива информация на таанските мъчители. Проблемът беше, изкъркори стомахът му, че не смяташе, че таанците вярват в това.

— Отлично, момчета. Има задни стаички. Има разхладителни. Освен това и двамата воните. Но първо… какво търсите?

Стен обясни. Бяха се измъкнали от затвора без предварителен маршрут за бягство или нещо друго освен фалшиви дори при бегъл оглед документи за самоличност. Искаха документи за самоличност — не фалшиви. Искаха да станат действителни граждани на Хийт. Стен — основателно — предполагаше, че тъй като работната ръка е намаляла, таанците набират младоци, безработни, криминални и несъгласни, все такива, които биха могли да са приятели на Четуинд.

Стен и Алекс възнамеряваха да заместят които и да било двама от приятелчетата му, навити да скочат от високото. А след това да постъпят като доброволци в таанската армия. Със сигурност никой нямаше да потърси двама имперци на военна служба. След това съмишлениците на Четуинд можеха отново да се заемат с бизнеса си.

— И си мисля — добави Алекс, — че не ти е ник’ъв проблем да дадеш на някой друго именце.

Щом постъпеха в армията, Стен и Алекс лесно щяха да се справят с обучението, да участват като доброволци в сражение, да се промъкнат през фронтовата линия — по земя или през пространството — и да се приберат вкъщи.

В този момент Четуинд се разтресе. Но не от възмущение, осъзна Стен, а от смях.

— Момчета, момчета — успя да изръмжи най-накрая той. — Сега разбирам защо вие, имперците, се натресохте в тази война.

Надигна се и размаха ръка… и ножът на Стен се плъзна в дланта му. Дотичаха две барманки.

— Моите приятели — разпореди Четуинд — имат нужда от почти всичко. Искат тиха стая. Вани. Две вани. За всеки. Храна. От личните ми запаси. Всякакъв алк, който поръчат. И някой да разтрие гърбовете им. — Той се обърна към Стен и Алекс. — Жени за удоволствие.

Никакво несъгласие. Килгър и Стен бяха онемели.

— Чисти са. И още една кана веднага.

Четуинд си седна на мястото. За първи път от дни нещо му беше ясно и знаеше какво е следващото, което да направи.

— Искате да направя всичко това със смътната надежда, че вие, две сирачета, ще се доберете до дома? Момчета, нека ви кажа нещо. Всичките ми хора са толкова невредими от тази война, че е противно. Вашата сделка е най-калпавата, за която съм чувал напоследък. Поправям се. Единствената по-калпава, за която се сещам, е повторно да ви заловя вас двамата скапаняци. Така. Да ви кажа ли какво ще се случи? Под този вертеп има стаи. Ще ви бутна в тях. Ще ви угоявам и подготвям за всички трудности, ще ви екипирам и произведа в чин до определена дата. Когато се разпоредя, ще ви отведат тихо и кротко по улиците до определено място, където ще ви представя на един очарователен мъж, който се казва Уайлд. Джон Уайлд.

Четуинд остана изумен, когато най-напред Стен, а след него и Алекс прихнаха. Джон Уайлд беше изисканият контрабандист, когото бяха отгледали няколко години преди започването на войната. Стен беше обещал да го остави на мира, стига да не внася контрабанда военни стоки в Таанската империя и да предоставя информация. След като започна войната, базата на Уайлд на Ромни беше разрушена и складовете бяха празни. Но сред развалините нямаше трупове.

Стен може и да беше прекарал прекалено дълго като един от императорските събеседници на кафе, но изпита лично удовлетворение, че Уайлд и операциите му са оцелели.

— Познаваме го — обясни Стен. — Продължавай.

Увесил нос, Четуинд довърши. Уайлд щял да ги изведе от таанските системи и да ги откара на неутрален свят. Щели да им бъдат предоставени всякакви пари и документи за самоличност, от които имат нужда, за да се доберат до някой имперски свят.

— Ще довърша — прекъсна го Стен. — Тъй като явно допускаш, че сме свързани, би искал малко златни карати в своя фиш, за да не се озовеш в старата ми килия в Колдиез, когато Империята кацне на Хийт.

— Естествено.

Четуинд така и не разбра колко много означава този отговор за мъже, слушали години наред за поражения и смърт.