Цветан Стоянов

(автор и преводач)

Романи

Повести

Пиеси

Поеми

Поезия

[±]

Цветан Стоянов (1930–1971) е виден български интелектуалец, литературен историк, критик, философ, преводач на автори като Гьоте, Байрон, Емили Дикинсън, Шели, Колридж, Б. Шоу, Стайнбек, Киплинг и мн. др.

Автор на „Невидимият салон“, „Културата като общение“, „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература“, „Геният и неговият наставник“, „Непобеденият победен“ и др. От статиите и есетата му се открояват „Невидимият салон“, „Броселиандровата гора“, „За хубавите разговори“, „Българско, наистина българско“, „Случаят Емили Дикинсън“, „По повод духа на мястото“, „Езикът на певеца“, „Поуките на житието“ и др.

Умира само на 41 г. вследствие поредица от лекарски грешки, започнали с операция от апендицит. Невероятно каква трудоспособност трябва да е притежавал, за да напише и преведе всичко, което ни е оставил, и то да е с такова високо качество.

За него Константин Павлов казва, че „Единствените неща, които можеха да го ядосат, бяха бездарието и невежеството. Доказва го написаното от него, доказва го и личният му живот. Доказа го и смъртта му: бездарието и невежеството — в едно от своите медицински превъплъщения — го убиха“. В спомените на поета той е битувал еднакво уютно и в чуждите държави, и в различните векове, а като човек Цветан Стоянов е бил мек и деликатен.

Тончо Жечев го смята за най-видния мислител на своето поколение.