Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Hollow Men, 1925 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Цветан Стоянов, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2010)
- Корекция
- NomaD (2010)
Издание:
Томас Стърнс Елиът. Избрани стихове
Послеслов: Владимир Левчев
Съставител на бележките: Владимир Левчев
Рецензент: Александър Шурбанов
Водещ редактор: Федя Филкова
Английска. Първо и второ издание
Редактор: Владимир Трендафилов
Редактор на издателството: София Бранц
Художник: Стефан Груев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Библиотечно оформление: Стефан Груев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Людмила Стефанова
Формат: 70×90/32. Тираж: 2,000. Печатни коли: 7,50
ЕООД „Народна култура“ — София
ДФ „Полиграфически комбинат“ — София
Народна култура, София, 1993
ISBN–954–04–0075–9
Книгата е издадена с конкурс на Националния център по книгоиздаване.
T. S. Eliot. The Complete Poems and Plays, Faber and Faber, London, 1969
История
- — Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, корекция: NomaD)
- — „#“ вместо „>“ в стихотворение
Миста Курц — той умрял.[1]
Едно пени за стария Гай![2]
I
Ние сме кухите хора
ние сме натъпканите хора
покланяме се заедно
шлемове пълни със слама. Уви!
И сухите ни гласове, когато
зашепнем заедно,
са тихи и безсмислени
като вятър в сухата трева
или като миши стъпки върху счупено стъкло
в нашия сух килер
очертание без форма, нюанс без цвят,
парализирана сила, жест без движение
Тези, които пресякоха с отворени очи
другото царство на смъртта
ни помнят — ако изобщо ни помнят —
не като загубени устремени души, а само
като кухите хора
натъпканите хора.
II
Очите, които не смея да срещна й сънища
в сънищното царство на смъртта
те не се явяват:
там, очите са
слънчеви лъчи по счупена колона
там, едно дърво се люлее
и гласовете са
вътре в пеенето на вятъра
по-далечни и тържествени
от падаща звезда.
Нека да не доближавам
сънищното място на смъртта
нека също да надяна
такива свободни дегизировки
палто на плъх, гарванова кожа, пресечени петолиния
на нивата
и да се държа както вятърът се държи
да не доближавам —
не тази крайна среща
в помръкналото царство
III
Това е мъртвата земя
това е кактусова земя
тук каменните идоли
се издигат, тук получават
просбите от ръката на мъртвеца
под мигането на падаща звезда.
Така е то
в другото царство на смъртта
да се будиш сам
в часа когато ние
треперим от нежност
устни които биха целували
образуват молитви към счупения камък.
IV
Очите не са тук
няма очи тук
в тая долина на умиращи звезди
в тая куха долина
тая счупена челюст на нашите изгубени царства
в това последно място за срещи
опипваме заедно
и избягваме говора
събрани върху този бряг на подутата река
без зрение, освен когато
очите отново се появяват
като вечната звезда
многолистна роза
в помръкналото царство на смъртта.
Надежда само
за празни хора.
V
Хайде да се завъртим около бодливата круша
бодливата круша бодливата круша,
хайде да се завъртим около бодливата круша
в пет часа сутринта.
Между идеята
и реалността
между движението
и действието
пада Сянката
Защото Твое е царството[3]
Между понятието
и творението
между чувството
и отговора
пада Сянката
Животът е много дълъг
Между желанието
и гърченето
между мощността
и съществованието
между същността
и падението
пада Сянката
Защото Твое е царството
Защото Твое е
Животът е
защото Твое е Цар…
По тоя път светът завършва
по тоя път светът завършва
по тоя път светът завършва
не със взрив а с хленч.