Пърси Биш Шели
Песен на британците

Защо, британци, се потите над земите

на господари сити и пресити?

Защо тъчете, в грижи оковани,

разкошните одежди на тирани?

 

Защо обличате и храните ония,

които силите ви и кръвта ви пият,

и сте слуги на търтеи бездарни

с души жестоки и неблагодарни?

 

Пчели на Англия, защо ковете

оковите, камшиците проклети,

та търтеите с тях да ви владеят

и от труда ви черен да живеят?

 

До вас не стигат радости и обич,

за вас почивка няма — вий сте роби!

Защо прегърбва ви животът жалък

и плащате със болка всеки залък?

 

Вий дрехи шиете, безделници ги носят;

хляб месите, а братята ви просят;

вий сеете, а чезне плод обилен;

ковете пушки, други с тях е силен!

 

Пак шийте дрехи, но за вас самите;

месете хляб, но вий бъдете сити;

пак сейте — но за вас — нивя обилни

ковете пушки — вий бъдете силни!

 

Защо се крийте в тъмните бордеи?

Огледайте се, храбростта ви де е?

Веригата във пламък закалена

от вас — за вас, тресе се разгневена!

 

И сякаш вий самите, клети роби,

със кирките копаете си гроба,

тъчете си надгробните савани,

та Англия ковчег за вас да стане!…

 

1819

(Това знаменито стихотворение е написано по повод нашумялото на времето „манчестърско клане“, едно от най-срамните деяния на тогавашното реакционно английско правителство. На 16 август 1819 година в Питърсфилд, край Манчестър, се е състоял мирен работнически митинг, на който се е поставило искането за всеобщо избирателно право. Войската е разпръснала митинга с оръжие, стотици хора били убити и ранени. По-късно „Песен на британците“ става химн на чартистите и любим революционен марш на английските, американските, ирландските, холандските и германските пролетарии.)