Уолт Уитман
На европейския революционер, претърпял поражение

И все пак смелост, братко, сестро.

Съвземайте се — каквото и да стане, на Свободата трябва да се служи,

не може тя да бъде провалена от неуспеха, ни от няколкото неуспеха

ни от безразличието и неблагодарността на хората, ни от предателството,

ни от зъбенето на властта, войската, оръдията, наказателните закони.

 

Това, в което ние вярваме, ни чака, притаено по всички континенти,

не призовава никого, не обещава нищо, стои в спокойствие и светлина, ясно и сдържано, не се обезсърчава

и чака, търпеливо чака своя час.

 

(Туй не е само песен за съчувствие, но песен е за бунт,

защото дал съм клетва да възпея всички безстрашни бунтовници в света

и който тръгне с мен, оставя навиците и спокойствието си

и всеки миг рискува да погуби собствения си живот.)

 

Беснее боят с множество гръмогласни тревоги, чести настъпления и отстъпления

и тържествува неприятелят или си въобразява, че тържествува,

затворът, ешафодът, въжената примка, белезниците, желязната огърлица и прангите постигат своето,

знайните и незнайни герои се преселват в други светове,

големите трибуни и писатели отиват в изгнание и бавно креят по далечни краища,

идеята заспала е, най-силните гърла се давят в собствената си кръв,

младежите навеждат поглед към земята, щом се срещнат,

но то не значи, че си е отишла Свободата, нито че неприятелят е станал пълновластен.

 

Свободата не си отива първа, втора или трета,

тя чака всички други да си идат, тя си отива последна.

 

Когато се забравят мъчениците, героите,

когато целият живот и човешките прогонени души не могат да намерят кътче на земята,

тогава само ще прогонят и Свободата или идеята за Свободата и неприятелят ще стане пълновластен.

 

Дръж се смело, европейски бунтовнико, бунтовнице.

Додето всичко друго не престане, не бива и ти да преставаш.

 

Не зная истинското ти призвание (ни моето, ни смисъла на всичко друго на света),

но аз грижливо ще го търся,

дори във бедността, във неразбирането, във тъмницата — те също са велики.

 

Победата ли мислехме велика?

Да, тя велика е, но вече ми се струва, че и поражението е велико, щом то не е могло да се предотврати,

че са велики и смъртта, и ужасът.