Уолт Уитман
Върни се от полята, татко

Върни се от полята, татко, дойде писмо от Пит!

Излез на портата, мамо, дойде писмо от твоя син.

 

Виж, есен е.

Дърветата са по-тъмнозелени, по-червени и по-жълти,

листата им треперят от ветреца и разнасят над селата на Охайо свежест и прохлада,

в овощната градина висят зрели ябълки, а по асмата — гроздове.

(Долавяш ли дъха на гроздовете от асмата?

Долавяш ли дъха на елдата? Доскоро там пчели бръмчаха.)

 

Над всичко горе е небето, спокойно и прозрачно след дъжда, с чудати облаци,

и долу също е спокойно, хубаво и пълно със живот, във фермата цари благополучие,

цари благополучие и по полята, но ето че сега бащата се завръща от полята, дъщеря му го е викнала,

отвътре се подава майката, на портата застава,

забързана, нозете й са разтреперани, предчувства нещо,

не е успяла да нагласи ни шапчицата, ни косите си.

 

Отваря припряно плика.

О, не е почеркът на моя син, макар да е написано там името му!

Разбито майчино сърце — наместо нашия скъп син чужда ръка е писала!

Заплува всичко пред очите й — мрак и светкавици — тя схваща само смисъла, не думите,

откъслечните изрази: „Прострелян във гърдите… кавалерийска схватка… откаран в болница…

сега е зле, но ще оздравее…“

 

Ах, ето я пред мен! Единствен образ

сред плодородния и богат Охайо, сред градините и фермите,

с болезнено, измъчено лице, замаяна, съвсем отпаднала,

опира се о рамката на портата.

„Не тъжи, мила мамо!“ — говори й през плач подрасналата дъщеря, а малките сестрички са се притиснали до нея, безмълвни и смутени.

„Виж, мила мамо, в писмото пише, че Пит ще оздравее скоро…“

 

Клетото момче — то няма никога да оздравее, не би могъл да оздравее, смелият и простодушният!

Додето те стоят дома, край портата, той вече мъртъв е, едничкият им син е мъртъв!

Но майката би трябвало да оздравее,

тя — със смалено тяло, облечено в черно,

денем не докосва яденето, през нощта се стряска, често буди се,

буди се среднощ и хълца със един дълбок копнеж,

да би могла да се оттегли, незабелязано и тихо да избяга от живота, да изчезне,

да го последва, да го потърси, да бъде пак със своя скъп и мъртъв син.