Приключението на „Крилатият змей“ от Пиер Гамара
Приятна детска история, кратка е и се чете се бързо.
Жалко, че не ми е попаднала навремето. ????
P.S. За толкова години е поовехтял доста превода ѝ.
Човекът от Пекин от Хенинг Манкел
Очаквах криминален трилър, а получих книга свързваща миналото на Китай с настоящето и бъдещето му.
Манкел пише интригуващо, историята е интересно построена, но героите не са много добре създадени в по-голямата си част и това отнема от стойността на книгата за мен.
Беше ми все пак интересна до края си, много от нещата които авторът е предвидил не са се сбъднали до сега, но пък не е невъзможно дори съвсем скоро да станат реалност.
Този роман показва чудесно, как западняците изобщо не разбират комунизма и в частност жестоката му и безчовечна китайска разновидност. Най-заслепени са тези с настоящи или бивши леви убеждения, като съдийката Руслин. Неслучайно са известни с циничното си прозвище, дадено им от самите комунисти — „полезни идиоти“.
Цитати:
„Власт, която не се гради върху знание и непрестанен приток на информация, накрая не е възможно да бъде отстоявана.“
„Бедността винаги изглежда еднакво, където и да я срещнеш.“
„Комунистическата партия иска да покаже на света, че е възможно да се комбинира икономическо развитие с недемократична държавност.“
„Пияниците по парковете и самотните мъже, които ходят и събират мъртвите листа из църковните дворове, са нещо като пъпа на шведското общество.“
От дълбините на времето от Рьоне Баржавел
Доскуча ми мощно и след 77% прочетени се отказвам, нямам желание дори края на тази история да науча.
Това не е роман, по скоро е някакъв стар сценарий за sci-fi филм, в който „Среща с Рама“ се обединява с една по шестдесетарски наивна притча за „Спящата красавица“…
Очаквах повече и съм разочарован. :(
Метро 2035 от Дмитрий Глуховски
Някоя друга глупост да имаш да споделиш?
Опасно хоби от Фридрих Незнански
Този път Фридрх Незнански е нагазил дълбоко в мътните води на частните колекции от изкуство в Русия и на хората свързани с тях.
И естествено ни показва цялата престъпна мърсотия, която се крие зад това „опасно хоби“.
Чекистите, по пряка заповед от Москва са опоскали почти всичко от окупираните от СССР след ВСВ европейски земи — ешалони с картини, мебели, скъпоценности, сервизи, дрехи и каквото още ви падне на ум са извозвани с ешалони, за да бъдат делени от държавата и „освободителите“. Има малък нюанс естествено — немците са крали изкуство из Европа, а болшевиките го били спасявали.
Но и до днес РФ отказва да върне на законните собственици награбеното, чисто бандитски и в духа на СССР, чиито приемник са само когато им изнася! Огромна част от плячката е „изчезнала“ — препродадена е на частни колекционери още преди десетки години. Отделно хранилищата са пълни с дубликати и копия, заменили отдавна пропадналите оригиниали…
Хареса ми доволно криминалната интрига.
Грешката на президента от Фридрих Незнански
Каква ли грешка може да направи руския президент? И колко често всъщност греши той?
Отговор на тези въпроси получаваме в поредния експлозивен крими трилър на Ф. Незнански!
Хареса ми доста, макар и за първи път в действията на Турецки да имаше нещо дилетантско, нетипично за образа му изграден детайлно в предните романи от серията.
Цитат:
„Това означава, че руският народ е обречен на вечно робство, че тук по предопределение не може да се построи никаква демократична държава.“
Човек без куче от Хокан Несер
Много ми хареса този роман — страхотно създадени и описани герои, интригуваща криминална история и всичко това е отлично съчетано с авторовото чувство за хумор и с усета му да борави умело с думите!
„Човек без куче“ отсрами скандинавските автори на кримки безапелационно, а аз очаквам с нетърпение следващата си среща с инспектор Гунар Барбароти!
Моята оценка — 4,5*.
„Водещото заглавие се запечата в майчиното сърце на Розмари като дамга върху крастава свиня.“????????
P.S. А аз си мислех, че балканските семейства са дисфункционални … Швеците пак ни отвяха с 200!
Завръщане от звездите от Станислав Лем
Понякога май е по-добре да не се завърнеш…
Не бях чел тази книга на Станислав Лем и май това си е чист късмет, защото тя е доста сериозна и изисква пространни размисли, нещо което едва ли би ми се отдало с лекота преди трийсетина години.
Началото е по-скоро описателно и подробно до дребнавост на детайла, Лем залага на една визуалност неприсъща за този вид изскуство — все пак когато четем, ние сами градим картините, героите и световете разпилени между страниците.
Средата ми дотегна, не съм сигурен защо бяха нужни тези криви емоции и този „романс“, може би всичко това е въображаема котва за Хел, начин да се справи с непосилното?
А краят е чудесен, много човешки и истински, дори в отчаянието, в донкихотовщината си и с един извод за мен — стерилното не ни трябва, иначе просто бихме престанали да сме хора. Непрефектни, ужасни, непредвидими и все пак умни, смели и чудесни!
„Ние унищожихме ада на страстите, но заедно с това престана да съществува и раят.“
„Човек винаги се връща с празни ръце…“
Легион от Брандън Сандърсън
Прилична новела — става да убиеш няколко скучни минути.
При все това, не е нищо особено и самата идея за многолика, но гениална личност е предадена по-скоро сковано и суховато. Сандерсън може и много по-добре. ????
P.S. Ако ми попаднат останалите книжки от серията, ще ги прочета.
Тъмната кула от Стивън Кинг
Сагата на Тъмната кула приключи и за мен.
Но не мога да кажа, че съм удовлетворен. Не знам, защо му е било нужно на Кинг да ни влачи през тези почти 900 страници, след като ще ни даде един неприятно елементарен по всеки един книжен критерий край…
„Тъмната кула“ е прилично четиво, затваря окончателно поредицата, но се съмнявам да се е харесала много на читателите си. Нивото по принцип спадна доста след „Вълците от Кала“, и лично аз доста се чудех, дали въобще да дочета поредицата.
Правят ми впечатление бедния речник и многото повторения в книгата, неизпипано и непрофесионално изглежда. :(
Обща оценка за цялата серия — 3/6*, последните две книги я занижават доста мнението ми за нея.
Стрелецът от Стивън Кинг
Двайсетина години са минали от първата ми среща с Роланд Дисчейн, но написаното от Кинг е все така вълнуващо мрачно. Драго ми е, че противно на очакванията си, той все пак успя да завърши притчата си за Тъмната кула, история на която аз ще се насладя напълно сега.
Роланд, последният Стрелец останал на този свят преследва неуморно своя архивраг — „Човекът в черно“. Очакват го много премеждия и нелеки избори и само лудостта по Тъмната кула, която не го напуска, му помага да продължи напред.
„Само враговете казват истината. Приятелите и любовниците лъжат неуморно, оплетени в мрежата на дълга.“
P.S. Преводът от 1998 за съжаление е доста поостарял, на места не е никак добър, ма карай — ще позатварям оче, когатто трябва. Всичко е в името на голямата ми цел, да прочета целия цикъл.
Грехът на Малтица от Лиляна Михайлова
Забравените превъзходни български романи са твърде много, повече отколкото можете да си представите!
„Грехът на Малтица“ от Лиляна Михайлова е един от значимите между тях.
Чудесно написана и структурирана, тази кратка книга ни отвежда в смутното време преди Априлското въстание, когато малцината дръзки избраници са решавали съдбата на робското ни племе. И това е бил единствения им грях — тежък, непростим, но необходим!
Препоръчвам!
P.S. При ново издание би било добре да се извадят част от турцизмите в текста като бележки под линия. Ще е от полза за по-младите читатели.
Когато слънцето беше бог от Зенон Кошидовски
Интересен, макар и доста поостарял разказ за изследването и преоткриването на някои от най-древните евразийски и южноамерикански цивилизации. Книгата е излязла през 1956 година и в нея има доста соц пропаганда, която определено втръсва на читателя по някое време.
Книгата върви малко наивно, но прохождането на археологията си има своя чар и заслужава да ѝ отделите от времето си.
Отделно, авторът някак твърде удобно забравя, че по това време (XVI-XIX век), Русия е една от най-изостаналите и мракобесни империи на планетата. И отгде ги найдоха тез пролетарски революционери из Мала Азия?
На мен ми бе най-интересно да чета първата част — за историята на малоазийските цивилизации и по специално за тази на шумерите. За тях знаех най-малко.
Забавно е, как някак руските и после съветските учени са разгадали робството, дълбоките класови и имуществени различия на шумерите, а не са видели същото под носа си в Руската империя и СССР. :)
В скана на читанка липсват оригиналните илюстрации, но от колеги читатели знам, че тези в книжното тяло не са на особенна висота. Въпреки, че в последните години наизлязоха толкова филми по специализираните канали, интернет е пълен с допълнителна информация, то все пак „Когато слънцето беше бог“ все още може да послужи на децата и юношите, като разпали въображението им за древното и непознатото!
Ново, редактирано издание с качествени снимки би вдъхнало пълноценен живот на тази интригуваща компилация от есета за зората на археологията.
„Библията се оказва сборник, компилация от праисторически народни митове, предания и легенди.“
„Владеят минойците средиземноморието, търгуват с целия познат им свят, с културата си влияят на всички народи, но изповядвали квиетизъм…“ Дорогой Зенон, узбагойся!
„Интересен факт — над 120 години след откриването им, критско-минойската йероглифната писменост и линейно писмо А остават неразчетени!
Линейно писмо Б се оказва архаичен старогръцки. Най-вероятно континенталните гърци са разработили Линеар Б на базата на минойската писменост.“
По-ниската ми оценка бе повлияна и от явната некохерентност на историите в текста. Не знам какво общо имат преоткриването на забравените градове от миналото, с конкистата на испанските главорези в Централна и Южна Америка?
P.S. Ние всички сме духовни наследници на шумерите!
Кръвно отмъщение от Фридрих Незнански
Много добър криминален роман.
Почти всичко е ясно още от самото начало на книгата, но с приближаването на развръзката напрежението нараства и на читателите се иска, ако може края да е някакъв друг…
Майстор е Фридрих Незнански, познавал е в тънкости както криминалния свят на Русия след разпада на СССР, така и неумолимата политическа клика, неспирно и безмилостно бореща се за надмощие по върховете на властта.
И за мен бе много съмнително това, че КГБ мирно и тихо позволи уж да бъде разформировано. Само за да се завърне с гръм и трясък на власт през 2000 година, още по-гнусно, корумпирано и зловонно от преди…
„Говорят свързано, научили са се да се усмихват лъчезарно и може би дори са изпълнени с най-светли идеали. Но властта си е власт. Тя е като радиацията. Ходиш си, радваш се на живота, а тя се натрупва. И докато разбереш, вече си инвалид.“
Укротяване на степта от Луис Ламур
Слабо и схематично нахвърляна история, която не дава почти нищо на читателите си. Не ми хареса и краят ѝ.
Разочарован съм, очаквах повече от признат класик в жанра какъвто безспорно трябва да е Луис Л’Амур.
P.S. Отделно, деветдесетарския превод е просто кошмарен. Горкия Плътарк…
Снежната кралица от Джоан Д. Виндж
Малко се проточи историята, но доволно ми хареса.
Странна планета, интересни герои и ситуации, тайни и интриги на локално и междузвездно ниво. Макар и действието да върви относително бавно, „Снежната кралица“ няма да ви разочарова.
Започнах да чета World’s End на английски.
P.S. Естествено, издателство Бард не са си направили труда да издадат останалите книги от поредицата.
Силас и черната кобила от Сесил Бьодкер
Много увлекателна момчешка история, за деца от 8 до 88 години!
„Силас и черната кобила“ е първата книга от серията приключения на немирния хлапак Силас. В нея той се справя с много премеждия и печели отличен кон и добър приятел — Гудик Куция.
Все забравяме, че и скандинавските страни са били преди стотина години не така богати и свободни, каквито са сега.
Тази кратка история на Сесил Бьодкер е отлично написана и е интересна на читателя до самия си край. Жалко, че на български са преведени само първите две части.
Страхотен превод от датски на Анюта Качева!
P.S. Илюстрациите в тази книжка могат да докарат кошмари на всяко нормално дете.
Последно разсъмване от Александра Маринина
Попроточи се тази кримка, но развръзката в края ѝ ме удовлетвори.
Но не е от най-добрите книги на авторката — очаквах повече.
Формата на водата от Андреа Камилери
Интересно написано и стегнато криминале, няма как да не харесате веднага комисаря Монталбано.
Успяваме да надникнем зад туристическото лустро на Италия и да научим повече за проблемите съсипващи предимно поизостаналата ѝ южна част — корупцията, продажните политици, беднотията, безработицата и вездесъщата мафия.
Хареса ми много тази първа книга от поредицата!
Преводът на г-жа Цалова също е на ниво.
Името от Джумпа Лахири
Майсторски написана книга, „Името“ е една модерна семейна сага, изградена и предадена точно по мой вкус.
Лахири е надарен богато разказвач, запленен съм от умението ѝ да пресъздаде зимен пейзаж, чувство или ужаса на катастрофа, с едва няколко кратки изречения.
Това е емигрантски роман, разкриващ проблемите и живота на хора, решили да напуснат познатото и удобното, в търсене на по-добър живот за себе си и за децата си.
Просперитетът винаги има цена, понякога твърде висока или дори непосилна. Липсата на близки, трудната адаптация и пропастта между пололенията са само част от нея, всеки емигрант трябва сам да се пребори и да намери покой, ако това въобще е възможно.
Чисто книжно удоволствие!
Читателски коментари от Devoted of Slaanesh