Градът на Звяра от Майкъл Муркок
Четеше ми се старомодно фентъзи и тази кратка поредица на Майкъл Муркок ми се видя добра идея.
Намигването към Бъроуз и неговия Барзум е очевидно, книжката се чете бързо и няма претенции.
Продължавам с втората част, третата я има на английски.
Капан за невестулки от Коста Радев
Чудесно изпипана българска криминална и не само история!
Коста Радев е истински майстор, всичките му герои са пълнокръвни и да се чете тази кратичка книга е чисто удоволствие за любителите на жанра!
Ясновидката от Маргарет Атууд
Все забравям, че огромни пропасти зеят не само между мен и следващите поколения, но и с тези преди мен.
Книги като „Ясновидката“ ни позволяват да надникнем отблизо в един живот тотално различен от съвремието ни, че е почти непонятно, как толкова бързо се менят нравите, поведението и бита човешки в последните няколко десетки години.
Атууд е много сладкодумна, героинята и буди симпатия, но често тя е съчетана с объркване, съжаление или присмех. Приятно се изненадах, признавам.
Останалите главни действащи лица се състезават за титлата най-противен образ през цялото време. Албърт печели обаче с убедителна преднина. Добре е наредила и италианците, закостенелостта и предрасъдъците им са останали непроменени вероятно и до днес.
Овехтелият на моменти превод също си има своя чар, не дразни.
По-ниска оценка давам заради пространните откъси от „творчеството“ на Джоун. Но пък в книгата добре е обяснена мотивацията и желанието на жените да поглъщат килограми от тези розовини! :)
Цитат:
„Почти всеки би ви казал, че сте умни, ако признаете, че нямате талант.“
Вечните сенки от Робърт Б. Паркър
Спенсър е корав както винаги и хич не обича да го водят за носа.
Станал свидетел на убийство в театъра на Порт сити, той няма как да остане безучастен. Но китайската мафия въобще не е съгласна някой да ѝ се меси в делата…
Приятно и бързо четиво, идеално за разпускане!
Луната залезе от Джон Стайнбек
Мислех си, че Стайнбек е автор вглъбен единствено в Америка, но това съвсем не се оказа така.
В „Луната залезе“, той обръща поглед към текущите събития в Европа, към черните времена тревожещи всеки нормален съвременник на този ужасен конфликт, наречен ВСВ.
Лесно се разпознават безименната страна и хората ѝ, а майсторството на писателя завършва една правдива фреска, без да пропуска или да украсява ненужно реалностите на войната.
„Хората със стадно чувство печелят битките, а свободните хора печелят войните.“
Шанс от Робърт Б. Паркър
Забавна кримка + лош превод (огромна коса/ огромна прическа, wtf?) = на няколко приятно прекарани часа, нищо неочаквано.
Убийство без следи от Пол Харпър
В един момент осъзнах, че нищо в тази книга не ме вълнува достатъчно и няма защо да я довърша.
Схематично нахвърляни герои, мижава интрига и слаб текст, единствено това ни предлага „Убийство без следи“. Вероятно и затова е издадена под псевдоним.
Чудесна сплав от Иван Мартинов
Авторът пише добре, но сюжетът му е блудкав и немощен — типичен за голяма част от соц произведенията, писани предимно по държавна поръчка.
Няма да довърша „Чудесна сплав“, не виждам смисъл да си губя повече времето!
Гърло от Питър Строб
На моменти прозата на Строб е с качеството на тази на Кинг и то от най-добрите му книги.
„Гърло“ е мрачна криминална история, която те държи в напрежение до самия си край!
Писателят и ветеран от Виетнам Тим Андърхил трябва да се завърне в родния Милхейвън, за да помогне на свой познат — жена му е брутално пребита и намушкана с нож, но като по чудо е оцеляла.
Родния му градец се оказва кълбо от кошмари и престъпления, трудно е да се отличи реалното от фантастичнтото и Тим няма друг избор, освен да се хвърли с главата напред в опита да се залови имитаторът на серия убийства от преди 40 години, убийства засегнали го твърде дълбоко и лично. Трудно е, когато имаш два кошмара — нерадостно детство в Милхейвън и гадна военна служба като младеж по време на Виетнамската война…
P.S. „Гърло“ е третата, последна част от трилогията за убийствата на „Синята роза“, но на български е излязла само тя. Може обаче да се прочете и самостоятелно.
Смъртта на Плъха от Иван Голев
Още една много добра българска кримка, прочетох я с голямо удоволствие.
Любо Дяков, емигрант-милионер се завръща в България след падането на комунистическия режим — има сметки за уреждане с гнидата съсипала живота на родителите му. Депутатът Влаев е мишената, а компроматите които Дяков има могат да го унищожат веднага.
Незвестно защо, той обаче решава да се подвизава като частен детектив по пътя към отмъщението и се сдобива със случай, който ни позволява да надникнем подробно в тогавашните човешки отношения. Изненади няма, но четвото е интересно и стилът на Голев ми хареса.
Корицата също е супер.
Немили-недраги от Иван Вазов
Бягай да читаеш избраните съчинения на Сталин.
Пътят на кралете от Брандън Сандърсън
Първият том на тази фентъзи история е доста брутален, може би е най-доброто написано от Сандърсън до сега!
Чел съм го още като излезе за първи път преди десетина години и препрочитането само затвърди горното ми мнение!
Имаме чудесно развит свят, но и с огромен потенциал за още по-добро навлизане в него. Достатъчно на брой главни герои, умело създадени и интригуващи като характери и постъпки. Второстепенните ги подкрепят силно и тази съвкупност дава силен тласък в развитието на историите в книгата.
Битките и интригите са реалистично предадени, задържат интереса на читателя и въпреки огромния си обем, „Пътят на кралете“ не досажда и за миг.
Историите и пророчествата от миналото също са предизвикателство и очаквам с нетърпение да се изяснят в следващите части на тази напрегната фентъзи сага!
За първи път магията действаща на Рошар не подробно обяснена, както в другите му поредици и ще ни се наложи да я изучаваме заедно с героите му! ;)
Продължавам с втората част — „Сияйни слова“ и съм сигурен, че Сандърсън няма да ме разочарова!
P.S. Преводът е на моменти колеблив, но не до толкова та да изпорти кефа на читателя. Еднотомният вариант обаче е супер тежък и неудобен за прочит. Отделно текстът е много ситен и затова го довърших на телефона си.
Издателството се е постарало, включени са оригиналните рисунки и карти — част от тях са дори цветни.
Самоков от Асен Г. Христофоров
Историята на град Самоков е предадена интересно и неочаквано добре от Асен Христофоров на страниците на тази кратичка книжка.
Описани са подробно икономическите борби и възходи, борбите за просвещение и срещу опитите на фанариотите и протестантите да вземат града, както и борбите за национално освобождение на местните българи.
За мой срам, не си давах сметка колко важно и родолюбиво място е бил Самоков, преди Освобождението ни от турската власт. Най-неочаквано обаче, свободата съсипва този уникален по своята същност градец, за да не може той да се възстанови никога в предишната си сила…
Книгата е публикувана през 1962 година и естествено най-новата история на града е представена банално и изключително през призмата на болшевишките безродници. Това, както и малоумния послеслов от някой си М. Костов лишиха „Самоков“ от максимална оценка!
Още въздух от Джордж Оруел
Приятно четене! :)
Превъзходен Оруел!
Много приятна изненада се оказа краткия му роман „Още въздух“.
И аз, както вероятно и много други читатели свързвам името на писателя предимно с късните му антиутопии, носещи му ноторна известност и до днес. След прочита на тази книга, започнах истински да жаля, че ни е напуснал толкова млад, без да успее да ни даде още от чудесната си проза.
„Още въздух“ е портрет на една безвъзвратно останала в миналото Англия, на изгубената невинност от преди Голямата война, носталгия към едно идилично детство, което авторът вероятно не е живял. Преди едва стотина години, в Темза още са плували пъстърви…
Достави ми голямо удоволствие, чете се леко и плавно, а житието на Джордж Боулинг трогва дълбоко. Защото промените го удрят по-фундаментално отколкото си дава сметка той и страховете от прогреса и от неминуемата война не го напускат нито за миг. Трябва му просто още глътка въздух…
„Преди войната винаги е лято…“
P.S. Испанската авантюра на Оруел го е наранила дълбоко, но му е помогнала да прозре през плътното було на червените идеи. Самият факт, че приравнява Сталин на Хитлер още преди 1939 година е значителен и е много показателен за идейното му израстване през тези няколко предвоенни години.
Летопис на смутното време от Вера Мутафчиева
Силно и красиво написана книга.
От човек с много талант и с още повече знания за епохата. Епоха, в която се е разпаднала една империя, а в кървите и се е преродила една нация — българската.
Съдбите на Селим III, Кара Фейзи, Осман Пазавантооглу и Софроний Врачански, както и тези на останалите герои, заслужават всяка отделна книга. Но събрани в едно, дават истинска и доста правдива картина за едно страшно време — кърджалийското.
От училище помнех малко, естествено чел съм „Индже“ на Йовков, но сблъсъкът ми с този роман успя да ми изясни много за това, кои сме българите, от къде идваме и на къде сме се запътили. Процесите продължават бавно и неотклонно да следват своя ход и посока…
И да, българите не са били роби, нещо по-лошо са били — живота им не е имал никаква стойност, в едно жестоко, размирно време, в което човек за човека е бил вълк, но макар и рядко — брат.
Препоръчвам този роман, както ѝ другите и два, които съм прочел до сега — „Случаят Джем“ и „Предречено от Пагане“.
Кенилуърт от Уолтър Скот
Приятна, макар и малко наивна история.
Не знаех почти нищо за царуването на „кралицата-девственица“ Елизабет I, така че определено обогатих познанията си за този период от английската история.
Уолтър Скот е майстор на историческия роман, следва да прочета „Роб Рой“.
Фантомът на паметта от Александра Маринина
Единственото излишно нещо е злобния ви коментар. Аре, у лево!
Много силен роман на Маринина!
Аз съм твърд почитател на творчеството ѝ, прочел съм доста от кримките ѝ от серията за Каменская, както и няколко самостоятелни нейни творби, но в тази книга виждам отчетливо разгърнат талантът ѝ на разказвач, както и на тънък психолог.
Сюжетът е чудесно изпипан, допадна ми похватът роман в романа, а героите са истинско съкровище — реални, живи хора ще речеш!
Дори не успя да ме подразни модерното религиозно хапче, вплетено в историята. :) Вероятно е има доста истина в мнението ми — за хора, дето са много тежко забравени от бога си, руснаците прекалено се надяват на него…
Препоръчвам с две ръце!
„Послушната личност не може да създаде нищо. Такъв човек пораства като перфектен изпълнител, но никога не става творец.“
Ловен сезон от Дж. К. Майо
Започна добре тази кримка, но към средата рязко се скофти сюжета и ми беше почти безинтересна до края си. Героите са изградени потресаващо зле.
Ако се пипне тук-там, може да стане основа за приличен холивудски филм.
Читателски коментари от Devoted of Slaanesh