Парола „Херострат“ от Петър Бобев
Повече щеше да ми хареса ако бях на петнайсет.
Написана по утвърден за автора шаблон, тази книжка би отвела младите си читатели чак до другия край на света — Папуа Нова Гвинея. И ако приключенията на д-р Крумов им допаднат, то в нета има много допълнителна информация за флората, фауната и хората на тези уникални острови.
Хайка за вълци от Ивайло Петров
Вълци, толкова много вълци бродят сред хората…
Чакат удобен момент или с години давят жертвите си, уверени в собственото си превъзходство и право. А когато настъпят вълчите времена, започват кървава вакханлия без край.
Но един ден разбират, че има хайка организирана и докато чакат жертвите да преминат, удобно разположени на пусията, сами не разбират как са се превърнали в дивеч и когато пропукат пушките, за тях вече е късно, справедливостта е въздадена.
Петров майсторски е описал микрокосмосът на българското село, в едни превратни и тежки за него години, от които никога не успява да се съвземе. През погледа на героите му успяваме да навлезем дълбоко в бездната и аз лично се почувствах съпричастен към случилото се както никога досега, Книгата само щеше да спечели, ако бе писана след 1989 година, но и така си остава знакова и една от най-добрите в литературата ни за посочения период.
Вътрешният мир на добруджанци е точно, богато и целенасочено предаден, историите са много интересни и оплетени, романът не омръзва нито за миг! Отлично е предадена развалата на вековните устои на българите, принудителното отнемане на земята и поминъка им и де факто насилственото им преселение към градовете, където са принудени да робуват в новоизграждащата се по съветски образец безсмислена и икономически неоправдана тежка индустрия, съсипала трайно природата ни и здравето на поколения българи!
Цитат:
„Ако човек нямаше памет, като ангел щеше да живее на този свят.“
P.S. Това е книга, за която ще мисля дълго и вероятно ще препрочета няколко пъти. Най ми легна на сърцето историята за Киро Джелебов и неговото семейство. Когато и да се прочете за първи път — няма да е късно!
Убийства по списък от Лорънс Блок
Обичам много кримките на мистър Блок и често препрочитам няколкото издадени на български език. Имам и на английски, които също изчетох с удоволствие — лек и приятен стил, съчетан с оригинални и интересни истории.
Това е втората книга с навързани разкази за Келър — своенравен и интуитивен наемен убиец, колекционер на пощенски марки. Често поръчките които се налага да изпълнява го вкарват в интересни размисли и ситуации, което прави книгата доста забавна през цялото време.
Сега установих, че има още три книги от серията и ще ги потърся в оригинал.
Светослав Тертер от Цончо Родев
Поредната чудесна книга за юноши на Родев, в която главен герой е слабо познат български средновековен владетел.
Упадъкът на Второто българско царство след смъртта на Иван- Асен II е стремителен и много земи населени с българи са отново във византийски ръце.
Младият Теодор-Светослав има незавидна съдба — макар и царски син, той дълго време е заложник при византийците, а в последствие и при татарите на Ногай. С негова помощ Чака, синът на хана загубил властта от брат си след смърта на Ногай взима трона в Търновград.
Но Светослав Тертер има амбиции да възвърне величието на България и организира преврат, след който сам е провъзгласен за български цар.
Води разумна и смела политика и стабилизира положението на царството си. Успява в много от начинанията си, нещо което не може да се каже за голяма част от предшествениците му.
Книгата на Цончо Родев е интересно и добре написана, увлекателна е от самото начало и разполага с богат речник и исторически извори в края.
За мен бе удоволствие да я прочета!
Неволите на Сали от П. Г. Удхаус
Симпатична история, с предизвестен за читателя край. Исках да се поразведря малко, но не се получи, за съжаление.
Първите стотина страници ме развличаха донякъде, но в един момент ми досади и след като съм сигурен в наближаващата щастлива развръзка, не виждам смисъл да дочитам книгата.
Хумор няма, само клишета — мъжете глуповати, жените умни и практични и прочие тъпотии.
P.S. Засегната е бегло епидемията от испански грип, върлуваща из света по това време. И преди сто години, голяма част от хората са били същите невежи и идиоти, каквито са и сега…
Войната се връща… от Анри Пози
Кое точно от написаното от мен не е вярно?
Оборете с факти.
Имам я от няколко години, но я завърших едва днес, съзнателно отлагайки научаването на знанията и събитията, които намерих в нея.
Френският журналист и разузнавач Анри Пози описва пътуванията си в поробените след Първата световна война Словения, Хърватска, Македония, Словакия, както и части от Унгария през 1932 година. Отявлен приятел на сърбите е, но и на него му идват в повече фактите, на които се натъква при обиколките си.
Книгата е разделена на три части — в първата е описано положението на Хърватска и Словения, окупирани и изнемогващи под сръбския ботуш, във втората част е описана ужасяващата съдба на българското население имало нещастието да остане в Македония под сръбско иго и в третата част, която е и най-кратка, се описва положението на унгарците в Сърбия и Румъния, както и на словаците попаднали под чешка тирания.
Ще се занимая по-подробно с втората част, която най ме заинтересува като българин.
Авторът е потресен от нивото на корупция, разцъфтелия верикосръбски шовинизъм и наглите нарушения на договорите подписани след края на Великата война. Диктатурата на сърбите в Югославия е кървава и безпардонна, а насилието над поробените от тях народи е сравнимо само с геноцид.
Опитите за принудителна сърбизация на Македония продължава усилено и след Втората световна война, за да се стигне до сегашното гротескно положение, в което там да преобладават сърбоманите и многобройни отявлени безродници, забравили род и Родина.
Всичко това се случва пред погледите на незаинтересованата западна общественост и с усърдна руска и френска помощ. Както и с помощта на безродните комунисти завзели властта в България след преврат и при окупацията ни от СССР през 1944 година.
Оказва се, че Югославия е кредитирана със стотици милиони от Франция след ПСВ, въоръжавана е и оставена да крои планове за Велика Сърбия, с идеята че в една нова война, французите пак ще застанат на тяхна страна безрезервно. Сръбската пропагандна машина работи на пълни обороти, подкупи и лъжи изплитат изкусна мрежа и в нея попадат с малки изключения почти всички западни журналисти и общественици с интерес към региона.
Зверствата на окупаторите в Македония не бих желал да представя тук, но косата ми настръхна, четейки описанията авторови.
От днес не желая повече да чувам нищо за славянска солидарност, братски сръбски народ и каквото и да било подобно. Тези думи са чисто предателство спрямо загиналите, инквизираните и малтретирани и до днес наши сънародници.
В беса си безмерен, тези зверове в човешки кожи унищожават всички доказателства за българското в Македония — разрушени са и изгорени манастири и църкви с уникални библиотеки в тях, всичко по-ценно е плячкосано и отнесено в музеите на Белград, българските свещеници и учители са уволнени, прогонени, избити и заменени със сръбски такива. Насилието над българската интелигенция и общественици, както и спрямо обикновенните хора няма край!
Забранено е на сънародниците ни да разговарят на български — нарушилите този закон са малтретирани и често пребивани до смърт пред погледите на останалите роби. Няма изключение и за децата, жестоко са тормозени психически и физически и в училище, мястото което трябва уж да ги просвети.
За пет години над 500 000 българи от Македония емигрират в България (направо бягат, изоставили земи, къщи и добитък) и се спасяват, сред тях е и моят прадядо Васил, родом от селата над Крива паланка. Останалите са оградени с желязна ограда и бодлива тел от сърбите и не могат да напуснат Македония, даже и да го желаят. Тези заграждения пречат и на бойците от четите на ВМРО да проникват през границата с България и поне частично да отмъстят на поробителите за техните човеконенавистни зверства.
Побоите, издевателствата, мъченията, убийствата без причини и безследното изчезване на българи са всекидневна практика на сърбите — изедници!
Не се посвеняват и да осквернят и гробищата, където всички надгробни камъни с български имена са потрошени и унищожени. Войнишките гробища на героите ни, паднали във войните за национално обединение са осквернени, а в последствие са правени опити и да бъдат тотално заличени.
Изводът направен от Пози е абсолютно пророчески и логичен — ще има нова война и то още по-голяма и жестока. За съжаление, макар и осмян от съвременниците си, той се оказва прав. И най-лошото е, че тази война запазва статуквото и това позволява зверствата и геноцида да продължат.
Вече ми е много лесно да разбера и кървавия, но неизбежен разпад на Югославия, напълно е логично, с оглед на историческите събития. И не мога да съжалявам за случилото се в края на миналия век.
Книгата на Пози би трябвало да се изучава в българските гимназии, но едва ли това някога ще се случи. И до днес има в страната ни безродници, които за пари обслужват сръбските интереси. На тези същите наши душмани, които продължават да асимилират насилствено и да тормозят братята ни, имали нещастието да останат в Западните покрайнини.
Ето и два цитата от книгата:
„Сега вече знам — няма нищо по-отвратително от потиснатия, превърнал се в потисник!“
Срази ме вражески куршум,
Сърцето ми заспива.
Далеч от родна хижа, друм
И плодоносна нива.
Кръвта ми багри чужда пръст
И знам — след миг ще свърша,
Ей гарвани на орляк гъст
Се вият — чакат мърша.
А аз си мислех, слушайки го, че народ, чиито момичета пеят така, е наистина достоен за свободата…
P.S. Текстът на песента е от Любомир Весов (30.08.1892 — 5.11.1922), български революционер, паднал за свободата на Македония и обединението на българските земи.
В света на бройлерите от Васил Цонев
И аз се чудя, кой си губи времето да пуска такива вехти простотии?
Висок, мургав и… мъртъв от Харолд К. Мейзър
Приятна и кримка, която е остаряла сравнително добре.
Опасни пътища от Саймън Бекет
Слабовато, като някакво упражнение по стил е тази книга.
Стил има, но не и история, за съжаление. Рекламираната еротика куцука и не е нещо запомящо се.
Все пак романчето е четивно и с нормален обем, не успява да омръзне чак толкова.
Билет за отвъдното от Лорънс Блок
Поредицата на Лорънс Блок за Мат Скъдър е много любима за мен криминална серия, която за съжаление така и не бе издадена изцяло на български. Няколко издателства публикуваха три или четири части и до там.
„Билет за отвъдното“ е малко старомодна „noir“ кримка, с напрегнато развитие на сюжета и интересен край.
Жената на Кенан Кури, наркодилър на средно ниво е отвлечена и похитителите искат милион за живота ѝ. Както при почти всяко отвличане, нещата се объркват и тогава Мат Скъдър е въвлечен в този проблем. Ще успее ли обаче да разплете случилото се?
P.S. Всеки роман от серията може да се чете отделно, макар и да има свързващи нишки през всичките книги от поредицата.
Има и филм направен по тази част, гледах го преди няколко години, но не помня добър ли беше…
Купата на небесата от Грегъри Бенфорд, Лари Нивън
Не се надявай много…
Любов в ада от Димитър Кирков
Стига ти да прочетеш няколко реда от тази книга, за да ти се изясни напълно, защо поетът е възкликнал: Родна реч, омайна, сладка…"
Димитър Кирков е сладкодумен разказвач, майстор на историите и героите, безумно влюбен в родния Пловдив, който увековечава макар и малко индиректно в този си роман!
„Любов в ада“ не е поредната прозаична любовна история, въпреки че започва така. Прищявка на съдбата свързва начинаещият, но талантлив художник Дионисий Ралев, още гимназист, с известната и богата пловдивска красавица Юлика Антова и любовта им избуява смело, в едно превратно време — годините на ВСВ.
В книгата находчиво и достоверно са описани много от реалностите в Царство България. Тя е завършена през 1988 година, но авторът абсолютно е избегнал партийните клишета и лъжи, които са опропастили не един български роман от тази часто от миналото ни.
„И всеки според страстите си местеше границите между фарса и трагедията в тази история, смесваше ги, както впрочем постъпваме и ние в своя живот.“
P.S. Аз лично съм изненадан, колко много отлични писатели от по предните генерации като Кирков са натикани дълбоко в миманса, а се рекламират и преиздават пълни некадърници. Надявам се повече читатели да успеят да се насладят на чудесният стил на Димитър Кирков, неговия друг роман който съм чел — „Балкански грешник“ е още по-чудесен!
С правилен актьорски състав би се получил и един страхотен филм!
Корицата естествено е безумно зле…
Повелителят на мухите от Уилям Голдинг
Много е важно, на каква възраст се чете тази книга — според мен, между навършени десет и петнайсет години, тя би могла да е светопроменящо четиво, с огромно значение за изграждане на човешкото у човека!
Облачен воин от Патрик Тили
Жалко е, че за пореден път Бард не доиздадоха интересна поредица.
На повърхностните мнения на дилетанти за тази книга не заслужава да се отделя внимание!
Отвъд килера от Уилям Уортън
Силата на миналото не трябва да бъде подценявана или пренебрегвана.
Винаги е несравнимо предизвикателство да се натъкнеш на книга от любим автор, за която някак си пропуснал да узнаеш през годините.
А когато тя се окаже неговата „лебедова песен“, то тогава усещането е несравнимо!
Израстнал съм и се лаская, че и съм се формирал като личност донякъде с книгите на Уортън. Неговия съкровен вътрешен свят ми отговаря толкова много, до степен понякога да не мога да различа, кое е неговата магия и кое — моята реалност.
Обгърнат в анонимност и потайност, той все пак открехва вратата към своята сърцевина, повежда те към непресъхващ извор, от който може да се пие до насита и до живот. А аз лично, вечно ще съм жаден за повече и само фактът, че той вече не е сред нас, прави ситуацията почти безутешна. Но след него остават творбите и героите му, картините, вярата в доброто и нормалното, в семплото и все така чудно приключение наречено от нас за удобство просто живот!
Дай боже всекиму, да има поне един около себе си, който умее да обича и да дарява обич като великия Уилям Уортън!!!
Мистър Мерцедес от Стивън Кинг
Маратонът ми с по-новите произведения на Кинг продължава! Понатрупали са се с годините цяла купчина, май след разочарованието „Джойленд“ не бях подхващал друга негова книга.
Чета ги малко разбъркано, но това си има и плюсове — знаех, че трилогията за Кърмит „Бил“ Ходжис силно ще ми допадне, след задочното му участие в „Другият“. Така и стана — „Мистър Мерцедес“ е от романите на Краля абсолютно по мой вкус. За много читатели може да не е някакъв връх, но на мен ми пасна като чифт стари кожени ръкавици — меки и изключително удобни, припомнящи едно отминало време.
Бил се е пенсионирал след десетки години служба в полицията, има куп награди и медали, но нещо няма цел пред него и полицейската класика „дуло в устата“, му се вижда все по-реално продължение/край…
И тогава на сцената се изплясква наглия масов убиец „Мистър Мерцедес“ — в една мрачна и мъглива сутрин, тоя урод е прегазил с краден автомобил от споменатата марка опашка от безработни, надяващи се да получат каква да е работа от общината. Една от жертвите му е бебе на няколко месеца…
Всеки полицай има поне по няколко неразкрити големи случая и появата на този тип дава силен импулс на Бил, който естествено се залавя да го залови! ????
Следва отличен криминален роман, но героите са истинското съкровище в него, описани са толкова чудесно, че аз съм сигурен, че те съществуват някъде наистина, па дори и само в паралелна вселена на нашата.
P.S. Да, появи се Холи Гибни, не е черна и контрастът с по-старото и аз е умело постигнат. И много се радвам, че един ирландски сетер на име Одел припка невредим, насам-натам.
Има още работа недовършена по българското издание, не личи редактор и коректор да са помогнали за добрия превод на г-жа Прошкова…
Оказва се, направен е сериал — три сезона за сега. Ще го загледам веднага. ????????
Жената в капан от Юси Адлер–Улсен
Посредствена кримка.
Коньовица — квартал по поръчка от Боримир Фурнаджиев — Бари
Лакърдии от София на прогнилия соц, неангажиращо и забавно четиво, без да е нещо изключително. Авторът е виден столичен доктор и към всяка глава от текста има и предложение за музикално оформление — все корави банди.
„Този номер се практикувал много рядко. За него били нужни печени мъже, дето и граната да им метнеш, окото им не мига; които да са покривали най-тежкия тест «Сам срещу един» (жена македонка и ти — трезвен, с червило на яката в 23 часа). Щом и този тест са покрили, вече от нищо не би трябвало да ги е страх.“
Отмъстителят от Фредерик Форсайт
Щото СССР, в последствие РФ и Китай не изнасят тоталитъризъм, нали?
Читателски коментари от Devoted of Slaanesh