Конспирация за Короната от Майкъл Дж. Съливан
Прилично фентъзи, силно вдъхновено от творчеството на Толкин.
Не знам дали е вина на преводача Григоров или се дължи на стила на автора, но на български текстът звучи често направо кретенски…
Май Григоров все пак е с по-голяма вина — групици, ухилка и тем подобните недомислици или опити за оригиналничене, ще да са личен негов принос в осакатяването на българския език.
Жанра е „Меч и магия“, но в първата част от тази поредица няма много магия, освен директно заимстваната от „Властелинът на пръстените“.
Чете се бързо, краят бе доста претупан, ма става. :)
О, изненада, има елфи и джуджета, за сега набутани в миманса, но кой да знае, какво ни чака в следващите книги…
1280 жители от Джим Томпсън
Ник Кори е лош шериф.
Ник Кори е лош съпруг.
Ник Кори е глуповат, по негови собствени думи.
Обаче, тежко ти, ако си объркате шапките…
Това книжле е супер забавно и го препоръчвам на всеки с вкус към интригите и остроумията.
Четена и препрочитана през годините, „1280 жители“ е страхотно четиво. :)
Валс в тъмнината от Уилям Айриш
Понякога купувам наслуки от кашоните на букинистите от площад Славейков книги оценени на по лев, два. И изненадващо често попадам на бисери, които иначе надали бих прочел.
„Валс в тъмнината“от Уилям Айриш (псевдоним на американския писател Корнел Улрич), е точно такава книга. Включена е в поредицата криминални романи на издателство Х. Г. Данов издадени в джобен формат преди 1989 година. До тук каквото съм прочел от тях, винаги е било много добро — подборът, преводите и редакцията им са безупречни.
Творбите на Улрич са обичани от Холивуд — цели 25 от тях са били превърнати във филми, включително и този му роман (няма да издам кой е филмът, но също не е никак лош, макар и по-различен от книгата).
Авторът е майстор на психологическият трилър, има отличен стил, а героите му са напълно пълнокръвни създания.
Луис Дюранд е преуспял и заможен вносител на кафе от Ню Орлийнс, на който липсва единствено женска ласка. За това той се включва в клуб за запознанства и след тримесечна кореспонденция, предлага брак на г-ца Джулия Ръсел от Сейнт Луис, без дори да я е виждал.
Идва денят, в който тя трябва да пристигне, но от корабът слиза не тя, а фаталната съдба, която ще промени животът му завинаги!
Краят на историята е това, което според мен прави тази книга значима и незабравима. Романът ми достави голямо удоволствие, обичам елегантния изказ на Улрич и я препоръчвам силно на читателите, търсещи добре изпипана криминална и любовна история едновременно.
Беззвучната музика спира.
Танцуващите фигури клюмват
и се отпускат като попарени.
Валсът свършва.
До Чикаго и назад от Алеко Константинов
Интересен пътепис, който стряска със злободневието си.
Все пак, определено това се дължи на гения на Щастливеца и умението му да вижда в сегашното и бъдещето.
Чел съм я като ученик, но чак сега можах да оценя напълно творбата и да и се насладя.
Алеята на прокълнатите от Роджър Зелазни
Чел съм я и препрочитал в още кратката и версия на страниците на любимото списание „Космос“.
Това преработено и допълнено издание е страхотно, ясно е от къде са черпили идеи с пълни шепи създателите на Лудия Макс!!!
Танър Девил е помилван с едно условие, да прекоси постапокалиптична Америка от край до край и да занесе ваксина на иначе обречените жители на Източното крайбрежие.
Зелазни е просто връх тук!!!
И стана ден от Цончо Родев
Достоен завършек на тази епопея на българщината!!!
В книгата са описани създаването и идеите на революционните комитети и безмъртните дело и личността на Апостола на свободата Васил Левски, Априлското въстание и поредната Руско-турска, освободителна за нас война. И естествено много предателства, подлост и кръв.
Сливен не въстава — просто няма кой да поведе хората, смъртта на Левски е страшен удар за святото народно дело. И все пак въстанието постига своето, на света е известено, че робите не искат и не могат вече да са такива и са готови да жертват всичко за това!!!
Трябва да се учи в училище, но не виждам в наши дни, кой ученик би прочел 3000+ страници…
Бурята от Цончо Родев
Нещо ме ядеше отвътре докато четях тази книга. Още от Тътени, ако трябва да сме честни. И към края и, разбрах какво е. Ние сме забравили героите си… Забравили сме борбите им… Забравили сме и принизили битките и победите им…
Заливан съм от дете с неистова проруска пропаганда, с небивалици за подвизи на шумкари и уж борци против фашизма. За това, колко милеели русите и СССР за нас. И беше пренаписана историята ни, за да пасне на тези ужасяващи, безродни лъжи. А истинските герои си седяха в учебниците, за повечето написано с едва по няколко реда…
Цончо Родев не се е повел по тази тенденция и поради това книгите му са забравени и нечетени. И до наши дни е така.
Нашата земя и народ са дали хиляди знайни и незнайни герои и делото им е било огромно.
Делото на Раковски е само началото, но какво начало!!!
Подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е чутовен!!! А на лобното им място — Бузлуджа, стърчи срамен запуснат соц монумент. А това е само един епизод от пътя на смелите и храбрите.
Поклон пред паметта на предшествениците ни, борили се до последен дъх за род и родина.
А тези, които не знаят миналото си, няма как да имат бъдеще…
Тътени от Цончо Родев
Още един забравен прекрасен роман за българското минало…
Роман, който би трябвало да се изучава в училище редом с Талевия Железен светилник. Ясно е и защо е забравен — не спестява на читателите целите на великоруския шовинизъм и изпълнението им, без оглед на последствията за поробените българи.
Описва с много автентични случки и герои историята на сливенските родолюбци и борбите на българите за осъзнаването им като нация в началото на деветнайсети век.
Много добре написан, увлекателен и пълен с информация.
Няколко къси разговора с др. Георги Димитров от Елин Пелин
През октомври 1944 г., след Деветосептемврийския преврат, комунистът Станислав Вихров прави опит за убийството на Елин Пелин, но се припознава и вместо него убива сатирика и бивш редактор на вестник „Българан“ Борис Руменов.
Това обяснява всичко.
Оправданието ви на това слагачество на Е. Пелин, е по-нелепо и от самото него. 21 век сме!
Другоселец от Йордан Йовков
Вечери в Антимовския хан от Йордан Йовков
Познато клише е, че има книги, които всеки българин трябва да прочете. Йовков има само такива книги!
Два от разказите, По жицата и Другоселец съм чел още като ученик, преди трйсетина години, но сега ме докоснаха и трогнаха много повече — малки сме били и не сме разбирали, какво нещо е мъката човешка. И че надеждата е нещо наистина голямо, стига да я има.
За таланта на Йовков е писно много, разказите в този сборник са силни и e явно, как драстично са се променили живота и обичаите на българите за няма и сто години. Но неговите свидетелства ще запазят историите и духа на времето.
Задължително трябва да се препрочита Йовков, сладкодумен и справедлив разказвач е и чистото удоволствие е гарантирано!
.
Лешояди от Дан Симънс
Лошо написана книга, от един станал много по-добър в последсвие писател. Толкова ми беше досадна, че с голяма мъка си наложих да я дочета, особено последните 400 страници.
Идеята за мозъчни вампири не е особено оригинална и тук за съжаление е развита нескопосано и бездарно. Героите също не ми допаднаха. Както и да е, оставам верен фен на Хиперионите и Ужас.
Ловци в северните гори от Ърнест Томпсън Сетън
Написана от изключителен познавач и любител на природата, тази книга е любовно обяснение към нея. Няма начин да не обикнете Куонаб, Ролф и Скукъм, да не се зарадвате на приключенията им из северните гори, да не се възхитите на красивите описания излезли из под перото на естественика Ърнест Томпсън Сетън. Той, редом с Джерълд Даръл ме научиха на толкова много като дете, но най вече да ценя заобикалящото ни, независимо колко просто и маловажно изглежда на пръв поглед.
Препоръчвам и другата му преведена на български книга — „Уинипегският вълк“, сборник с животоописанието на различни животни.
На брега от Невил Шут
Чете се много. Четат се много глупости. А книги като „На брега“ търпеливо чакат да бъдат забелязани или да им дойде ред. Това е от редките книги, които творят история. Особенно важно е да бъде прочетена от хората, които имат достъп до куфарчетата с кодовете за изстрелване на ракетите с ядрени бойни глави. И се надявам поне малко да е спомогнала за разрешаването на Карибската криза, случила се едва няколко години след публикуването и.
Невил Шут майсторски описва края на света. Бавно, ненатрапчиво, но неотклоно, смъртта иде и нищо не може да я спре. Хората се преструват за да се спасят от лудостта, създават си светове и идеи, но всичко е напразно, смъртта идва за всеки един. За да останат накрая само зайците, поне за още една година… Болезнено е, но е абсолютно възможно това да се случи и днес.
Книга, която трябва да се прочете задължително и даже да се изучава в училище.
Аварията от Тихомир Димитров
Сюжетът е до болка познат, героите нелогични и банални, постъпките им нелогични и дори противоречиви, клишетата изобилстват. Американския сетинг на действието в български условия просто не се получава. Не е пример за добре изработено произведение.
Очевидно има продължение, но не съм заитригуван да го потърся.
В телата си разпръснати върнете се от Филип Хосе Фармър
Следващата е Приказният кораб, но не виждам да е качена тук.
Златото на партията от Игор Бунич
Стряскащо и подробно описание на болшевишките безумия. Четейки си мислех — това няма как да е истина, но всеки път фактите се оказваха неоспорими и често ужасяващи, извън пределите на човешкото въображение. Това е историята на най-големия успешен престъпен заговор в човешката история, за чието осъществяване плащат с живота си милиони напълно невинни. Чудовищата от болшевишката партия не се спират пред нищо, в името на личното си обогатяване. Ленин е един отявлен безродник и сатрап на собствения си народ, започнал геноцид в невиждани до тогава размери. Създател на първите концлагери и кръволок надминат единствено от наследника си Сталин. Алчни и безпардонни, ръцете им са изцапани с толкова кръв, че още ми е непонятно, как има хора които ги прославят и на които липсват.
Интересно е да се проследи, как се разпада престъпната им империя — СССР, изкуствено раково образование, обречено на самоунищожение. Също така подробно е описано, как комунистите се превръщат в капиталисти и продължават да грабят хората в Русия и републиките и до днес. Докараната до оскотяване тълпа даже слави и обича поробителите си.
Книга която трябва да се прочете от възможно най-много хора. За да не се повторят грешките и ужасите от миналото.
В момента в който пиша това ревю, Путин вдига разложения труп на СССР от гроба и плаши света с трета световна и ядрена война. Войските му избиват невинни в Украйна и Сирия, а народа на Русия вярва на пропагандната му машина. И ако онези предишните нещо ги удържа, сега гаранция за нищо няма.
Една грешка само? Толкова сте и вие грамотен.
Пренощува облачето златно от Анатолий Приставкин
Много истинска, тъжна и трогателна история. Две сирачета се борят да оцелеят в разорен и разкъсан от противоречия военновременен СССР. Кузминчетата преживяват неща, които нито едно дете не заслужава да му се случат. Глад, произвол, мърсотия и никаква сигурност дори в днешния ден. Но тези неща се случват и до ден днешен, в други смазани от война места — Сирия, Украйна, Нигерия… Момчетата се борят с живота, както само те си умеят. Сашка мисли, Колка действа. И цялата циничност на безпризорните, не може да скрие, че те просто искат да бъдат обичани, макар и сами да не го знаят.
Засегната е депортацията и съпротивата на чеченците, обявени за врагове, при което загива половината им народ, предимно възрастните и децата… Амнистирани са чак през 1957, 4 години след смъртта на чудовището, разпоредило се така жестоко със съдбините им. И с тези на още милиони невинни…
Книгата е автобиографична, авторът е преживял голяма част от описаното. И е оцелял, но колко други не са успели…
Описано е накратко и верюто на онези винтчета в системата, изпълнявали заповедите на безумците — „Та те са врагове.“ Същите тези убивали и изтезавали, спят спокойно и живеят нормален живот между нас, без въобще да се притесняват от такова глупаво нещо като съвест.
Интересно написана, повестта е свидетелство на поредната мракобесна част от историята на комунизма и трябва непременно да се прочете. За да помним и по възможност да не правим същите грешки.
Тарас Булба от Николай Гогол
Гогол е известен руски писател класик, но определено славата му не се дължи на това произведение. Слабо, наивно, исторически и чисто приключенски недостоверно, обслужващо пошло великоруския шовинизъм. На истинските казаци никак не би им се понравило. Определено съм разочарован, очаквах повече.
Читателски коментари от Devoted of Slaanesh