Възпитаните трупове пращат писма от Валентин Пламенов
Елегантна и оплетена криминална история от моята родна София.
Валентин Пламенов е просто отличен, така точно е пресъздал хората и задушаващата атмосфера на загнилия до полуда соц, шапо маестро!
Каламбурите и сравненията му са превъзходни, чисто удоволствие си е да го четеш.
Ще издиря и останалите му книги.
Цитати:
„Няма човек, който да не протестира срещу съдбата си, освен гениите и лудите. Те пък протестират срещу други неща.“
„Кошмарите избледняват постепенно, за да ги замени панорамата на комплекс Люлин призори. Вали. Дъждът е омръзнал на самия себе си, стича се по грозните блокове, които замислено го понасят.
Паркингът вече е опустял, а един пуст паркинг в Люлин е по-зловещ от пустинята Гоби, с тая разлика, че в Гоби поне може да ти се привиди нещо вълнуващо, докато в Люлин това е изключено. При условие че не се вълнуваш от вида на камионите за смет, естествено.“
Тайната на Христофор Колумб от Дейвид Хатчър Чайлдрес
Общо взето, в тази книга авторът се занимава основно с историята на тамплиерите/масоните и борбата им срещу римокатолическия свят.
Бързо се чете и е интригуваща, но поне за мен носи малко нова информация. Има доста повторения, а с част от изводите на автора не съм съгласен. На голяма част от разгледаните въпроси не са предложени задоволителни отговори. Но пък мистър Чайлдрес е прочел много книги, които аз никога няма да прочета, та съм склонен да му отдам дължимото уважение.
За Колумб има кратичка глава, от която научаваме, че е абсолютно неясно, кой е бил той в действителност. Съгласен съм, че Америките са били откривани навярно стотици пъти преди експедицията на адмирала, но все пак съвременната им история започва след първото му плаване до Карибите.
Доста голяма част е посветена на пиратството и каперството.
Губи време е, но доставя удоволствие и не съжалявам, че я прочетох. Има и за какво да се разтърси из нета човек, ако го заинтригува написаното. Книгата свършва в нищото, все едно през XIX век масоните са се изпарили…
Шест гроба преди Мюнхен от Марио Пузо
„Непознатият, забравеният или забраненият шедьовър на Марио Пузо?“ — така рекламират издателите този кратичък роман.
И ако през 1967 година може би е бил поне малко интересен, то днес си е цяла катастрофа и би било най-добре да не го бяха преоткривали.
Слаб сюжет и клиширани главни герои — абсолютна мъка!
Затова, само една звезда.
На когото му се чете отличен Пузо — „Сицилианецът“ и „Умират глупците“!
Аутопсия от Патриша Корнуел
Поостаряла кримка, първа от поредицата за д-р Кей Скарпета.
Корнуел е успяла да напише още 23 от серията, а Бард като никога са ги издали всичките на български.
Става, но компютърните тънкости описани в книгата ме развеселиха от сърце, толкова отдавна не се бях сещал за модеми, DOS и свят без мобилни телефони и интернет.
Не мисля да чета останалите книги, не съм достатъчно заинтригуван.
Резерватът на таласъмите от Клифърд Саймък
От много години събирам личната си библиотека, но едва тази година съумях да я разположа поне частично в дома си.
За това реших да препрочета част от книгите които съм прочел през годините и са ми харесали дотолкова, че да останат с мен.
„Резерватът на таласъмите“ е любима моя приказка развиваща се в бъдеще, в което човечеството е покорило огромна част от Космоса, пътува между звездите и из времето, общува и живее с различни чудати разумни видове и изглежда, че няма какво да спре експанзията му. Но може би се е натъкнало на своя първи съперник, неизмеримо загадъчен и зловещ.
Саймък обича в романите му да има група различни индивиди, които да се преборят със зададената им задача. В тази книга това не е по-различно, имаме универстетски специалист по Малкия народ и по-специално по таласъмите, неразделните негови приятели — неандерталецът Уп и Духът, както и Карол от института Време с нейния домашен саблезъб тигър.
Бъдещето на човечеството лежи в тяхните ръце!
Свежо написан, с голямо чувство за хумор и ирония, текстът засяга вечни общочовешки проблеми. Авторът твърдо вярва в доброто и е абсолютен оптимист.
Илюстрациите на художничката Красимира Димчевска са доста причудливи, на моменти почти гротескни, но на мен ми допаднаха доста, намирам ги интересни и оригинални.
P.S. В каря на седемдесетте години на XX век, на българския книжен пазар се появяват първите книжки джобен формат, с шарени и причудливи корици и съдържание почти непознато до тогава на българските читатели, предимно фентъзи и фантастични разкази, повести и романи, на някои от най-добрите творци в жанра. Своя разцвет тези джобни чудесии достигат към края на 9оте години на отминалия век и загиват безславно, в зората на вече набралото скорост книгоиздаване с права.
Но те оставят трайна следа и са помогнали във формирането на хиляди ентусиасти и мечтатели като мен и искам да кажа, че те много ми липсват. За късмет, притежавам внушителна колекция и мога да се насладя на избрани шедьоври, когато си пожелая.
Има си забележки по превода — гоблините определено не са таласъми, качеството на хартията е доста лошо, но какво да се прави, такива бяха реалностите на соца.
Наскоро Бард пуснаха ново издание, а старите могат да се открият за по няколко лева почти във всяка антикварна книжарница, друг плюс на соц книгоиздаването са внушителните тиражи, не само на пропагандната литература.
Момчетата от улица „Пал“ от Ференц Молнар
Лошо е остаряла тази книга, въобще не ми допадна.
Не помага и това, че голяма част от първите ѝ читатели навярно са оставили костите си по бойните полета на Голямата война, надъхани да защитават една загнила империя и едни крайно наивни идеали. :(
И да, разбрахме, че Немечек е малко русоляво момченце, мерси че го повторихте само стотина пъти!
Чисти камъчета от Алберт Лиханов
О, Лиханов е истински магьосник на писаното слово! Не знам как е минала покрай цензурата, но повестта му е истински документален дневник за живота в следвоенния СССР.
Рядко съм чел толкова чудесна детска книга, преливат ярки и тъмни багри, борят се доброто и злото, и няма как да не те затрогне живота на Михалка! Все пак, войната е свършила, но него го очакват още по-тежки премеждия.
Жал ми е само, че на повечето съвременни деца книгата ще се види с отвлечена тематика, далечна и непонятна…
Българското издание е с чудесни илюстрации!
„После ядоха «заварѝха» — брашно, забъркано с гореща вода. Михаска лапаше, чак ушите му пращяха, а майка му май днес не харесваше това разкошно ядене…“
„Вървеше до майка си по стария паянтов мост и не се обръщаше назад.
Ако се беше обърнал, щеше да види как малката Лиза и Сашка събират чистите камъчета, които той хвърля.
И през тях гледат към слънцето.
И се усмихват.
Защото ако през чистото камъче погледнеш към водата, то ще стане синьо, ако погледнеш тревата — ще стане зелено, ако погледнеш облаците — ще стане бяло.
А погледнеш ли към слънцето, камъчето ще стане късче слънце и дори ще те опари.
Много особено камъче…“
Мечът на непримиримите от Цончо Родев
За този чудесен приключенски роман, Цончо Родев е избрал малко познат период от историята ни — животът на българите под византийско господство, продължило почти 200 години.
Но преди бунтът на Асеневци да успее, има няколко неуспешни въстания, както и безчет стълкновения, от които става ясно, че българите не са преставали да се борят за свободата си.
Византийската империя е значително отслабена от непрекъснатите външни и вътрешни конфликти и от това се възползват новите вълни хора прииждащи от Азия. Такива са печенегите, населили за известно време териториите около Дунава и в Добруджа.
Главният герой е млад български велможа, който е готов на всичко за да облекчи своите страдащи под гръцкия ярем сънародници. Съдбата му го свързва с главатарите на печенегите и идеалите за свободна България са му пътеводна светлина.
Добре е написан романа, подходящ е за по-млади читатели, но и на мен ми помогна да науча повече за този период.
Подземията на Чикаго от Майкъл Харви
За мен, безспорно това е най-добрия роман от поредицата до сега!
Събитията продължават след края на „Свидетелят от влака“, но криминалната интрига преминава във високооктанов трилър, смесен с един от най-големите страхове на съвремието ни — биологичното оръжие. Използването му за користни цели, макар да не може да се контролира или да се предположи как ще действа пуснато на воля, е просто ужасяващо и фантазията на читателя може да се развихри.
Харви се е справил превъзходно, и да си призная, започнах да се кефя на кмета на Чикаго, голям играч е, па макар и завършен мерзавец!
Следват обрати, корупция и мърсотия на всякакви нива, както и обикновенните човешки грехове — алчност и завист, те правят тази книга неприятно реална.
P.S. И аз като Кели оценявам по достойнство хубавия бърбън — Ноб Крийк е чудесен избор.
Остава ми да измисля, как да се сдобия с петата книга — „Жената на губернатора“. :)
Гробовни тайни от Саймън Бекет
В този роман има ретроспекция към миналото на д-р Хънтър — случай започнал десет години преди събитията в предните три книги и останал донякъде нерешен.
Нивото е прилично, но детайлите куцат малко. Като никога се досетих кой е убиеца, може би защото ми стана неприятен от самото начало.
Шепотът на мъртвите от Саймън Бекет
След бурния завършек на предната книга, д-р Хънтър има нужда от смяна на обстановката.
Поканата на негов американски ментор за специализация в САЩ идва точно на време.
Близо до Ноксвил, Тенеси е разположена известната „Ферма на труповете“, където учените изследват процесите на разлагане след смъртта на дарени приживе тела. Не знам дали наистина съществува такова място, но самата идея за него е интересна.
И както често се случва в крими романи развиващи се в САЩ, появява се сериен убиец, нямащ търпение да си поиграе с жертвите си и представителите на власта.
Малко по-ниска оценка давам, нивото на историята не е толкова високо, както в предните две части от серията.
Село на римски път от Георги Коновски
Прилично написана повест, с възможно злободневено развитие на историята в нея.
Авторът е попресолил манджата с реторика а ла опорките на вестник „Дума“ и червените тролове из нета. Част от готовите клишета имат определено патрЕотичен уклон. :)
На фона на това, изненадващо за самия мен ми бе интересно да я дочета, за да видя какво ще се случи. Леко неубедителен финал и реалната ми оценка е 2,5* от 5.
Дунав мост от Георги Мишев
Прочетох стотина страници и я оставих — не става.
Може би някога е била актуална и скандална, но сега е единствено пошла, като корицата си!
Аз и сериалът по книгата не харесах, доста гнусен беше.
Един ден в София от Янко Трендафилов
Не знам защо качвате тия словесни диарии?
Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година от Елена Чудинова
Тва по радио масква ли го съобщиха или по радиоточката, комрад?
Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд от Поля Мешкова, Диню Шарланов
Тази книга описва началото на края на българската държавност.
Така нареченият „народен съд“ е безпрецедентна разправа с всички мислещи и интелигентни хора в държавата, а избиването им, хвърлянето им в концлагери и депортирането на семействата им е геноцид, сравним единствено с този осъществен от болшевиките в СССР.
Без да даде една жертва в един от най-кръвопролитните конфликти на ХХ век — ВСВ, след 1944 година България губи на фронта от изпратената си като пушечно месо за руснаците армия над 30 000 убити и ранени и дори не получава статут на страна победител, по изричното настояване на Сталин…
Междувременно в развихрилата се след преврата от 9.9.44 година разюздана вакханлия, загиват и безследно изчезват над 35 000 хиляди българи, включително политическия, стопанския и административния елит на нацията ни. Една част са последствие осъдени в беззаконието наречено от комунистите „народен съд“. Загубата е непоправима и това може да обясни много от последвалите ни неудачи като народ. Дестеки хиляди, основно жени и деца са депортирани и оставени да гинат в мизерия!
Палачите са известни, почти до един комунисти и платени безродници, готови на всичко за да угодят на съветските си господари. За да постигнат наредените резултати те не се свенят да прибегнат до побои, мъчения и лъжи.
Авторите са се справили чудесно, книгата е добре систематизирана, но самото ѝ естество я прави тежка за прочит. Включени са и много допълнителни материали и документи, с които може да се вникне в дебрите на тази национална катастрофа.
Иронично е, че същата съдба, като осъдените на смърт постига съвсем скоро след това и един от главните палачи, Трайчо Костов — обесен е своите другари след скалъпен процес през 1949 година. Същият е реабилитиран напълно от БКП през 1989 година, нещо което част от невинните му жертви очакват и до днес да се случи…
Би трябвало голяма част от изнесеното в книгата да е в училищните програми, но това няма как да стане, докато наследниците на убийците, палачите и безродниците са парламентарно представени и никога не са се разкаяли или поне извинили за отвратителните дела на предшествениците си!!!
А и все по малко хора се интересуват от история, особенно от тази нейна нелицеприятна и непатриотична част.
„Нашето столетие се отличава с парадоксалния социален експеримент и неговия провал да се изгради комунистическо общество съобразно с предписанията на Маркс и Ленин. Той се оказа най-скъпо струващият в историята на човечеството, като взе около 60 милиона жертви. Колко ли коства този експеримент на България? Не доведе ли той до генетично увреждане на нацията? Въпроси, които ни тревожат и все още чакат своя отговор.
Досега или се прави всичко възможно комунистическите репресии да бъдат поставени в забвение в името на «национално съгласие», или само скъпернически се признава, че жертви от тях, имало, но това било оправдано. Опитът обаче на човечеството подсказва, че най-трагичните страници в историята на един народ не могат да бъдат заличени в интерес на една или друга политическа сила. Идва онова време, когато те трябва да се разкрият с пълна сила и точност на фактите. И то, ако щете, само за да не се повтарят и в бъдещето.
В тази връзка не може да не се окачестви като морално престъпление унищожаването на архивни документи или укриването им за дълго време със замисъл дано събитията да се позабравят или избледнеят. Все още историците са принудени с голямо търпение и упоритост да се домогват до тях.
Навлизането на Червената армия в територията на Царство България на 8 септември 1944 г. става опора на Комунистическата партия да започне не ограничени, а масови репресии за физическо унищожаване, по нейната терминология, на социалния елит на «фашистката държава», за да се установи «диктатура на пролетариата». Година след това тя ще насочи разпрата към довчерашните си съюзници от Отечествения фронт, възразили и неприели съветизацията на страната. Това е изпълнение на част от схемата на Сталин да наложи своя хегемония в Източна Европа, като създаде в отделните държави комунистически вариант на тоталитарно управление.
Резултатът от 45-годишния социален експеримент за България е тема, за която са необходими дългогодишни изследвания. Но едно е повече от очевидно. Освен икономическа разруха страната преживява и духовна криза. Едва ли може да се намери сериозен научен аргумент, за да се оспори твърдението на американския професор Збигнев Бжежински: «От културна гледна точка нацизмът и комунизмът не представляват нищо друго освен модерни варианти на варварството.»“
„Обвинението е, че са «станали оръдие на германския пропаганден монтаж» за убийството на полски офицери в Катин и за масовите разстрели на граждани в гр. Виница, Украйна. Още в началото народният обвинител заявява: «Процесът има чисто международен характер и е от голямо международно значение.» Трябва да се защити нашата освободителка и най-хуманното, демократично обществено устройство в света.“
Путин преди няколко години си призна с половин уста, че убийците на над 22 000 полски офицери и цивили в Катин и край Смоленск, са от съветското НКВД. За което са били щедро материално възнаградени. Същият засекрети до 2048 година архивите за ВСВ и категорично отказва да върне нашите архиви заграбени по врене на съветската окупация за перода 1944–1947 година. Интересно. защо ли? От какво се боят и до днес?
„С «народния съд», наречен от неговите създатели «законна чистка», завършва един етап на непознати в новата ни история масови репресии. И трагичното е в това, че «българи» убиват българи «в името на народа». Но гилотината не спира дотук. През следващите години под нейния удар попадат опозиционните партии и техните лидери, носители на българските демократични традиции…“
Мацакурци от Асен Г. Христофоров
Мацакурци е името с което се назовават сами жителите на днешно Говедарци.
Асен Христофоров е принуден от обстоятелствата да напусне София и се мести да живее там, като си построява малка къща в планината над селото.
Описва самобитно и даровито местните шопи, както и множество случки, на които е бил свидетел през годините на доброволното си отшелничество в тоя самобитен край на родината ни.
Не е спестил почти нищо — добро или лошо, но естествено е внимавал да бъде в тон с новата власт. Все пак е арестуван за предполагаеми връзки с английски шпиони и антикомунистически изказвания по време на ВСВ, нищо че е един от основателите на ОФ. Провървява му и изкарва само половин година в Белене, а в последствие натискът върху него съвсем престава и му е позволено даже да пътува в чужбина. Но за съжаление, животът на този ерудиран и можещ човек е похабен безвъзвратно.
Книгата е интересна и си струва да се прочете. Основния акцент в нея освен перипетиите на автора е създаването на кооперативното стопанство.
На тясно в ъгъла от Съмърсет Моъм
Само истински майстор може да разкаже толкова много в кратък роман като този.
Очарован съм от стила на Моъм още от първия ми досег до неговото творчество — „Луна и грош“ и оттогава очаквам и получавам неизменно много.
Ключово за стойноста на романите му се явява почти свръхестественото му познание за човешката натура и неподражаемото и пресъздаване в историите, избрани да вдъхне живот на героите си!
А най-хубавото е, че той е бил плодовит писател и има още много негови творби, до които не съм стигнал.
„— Убих един човек.
— На твое място не бих го разправял насам-натам — каза докторът.
— Ти го прие доста спокойно. Убивал ли си човек?
— Само професионално.“
„По правило глупаците и подлеците съжаляват, когато им се наложи да страдат от последствията на действията си.“
Литургия за Илинден от Свобода Бъчварова
Трудно ми беше да напиша това ревю.
Както казват във филма „Мера според мера“, направен по мотиви от тази книга, името Македония идва от мъка. Много мъка са изстрадали българите в тая пуста Македония! Първо от турците, после от същите в сговор с гърците и на края като за капак — от сърбите. И това продължава вече над сто години…
Всеки камък, всяка педя земя са напоени с българска кръв. Най-свидните и чеда са оставили там костите си, а Македония така и не успя да се обедини с България.
И двамата ми прадядовци са бегълци от Македония — единия от гърците бяга заедно с брат си, цялото им село е избито и опожарено, другия бяга от сърбите. И дочакват най-голямото българско предателство — да ги карат в името на съветския интернационал да се определят като македонци, те които винаги са били българи, милеели са и са бленували за отечеството. И двамата са участвали в 1 световна война, за малко сбъднала отколешната ни мечта за обединено отечество. А комунистите са искали да ги накарат да се отрекат от всичко. Самият факт, че в изданието от 1969 е обяснено кратко под линия, кой е бил Гоце Делчев е ужасяващ…
Книгата е страхотна, научих много за това смутно време. Което въобще не се или много малко се изучава в часовете по история в училище. И от нея разбрах едно — българите хем са сговорни, хем не са. И са най-големия си враг. Враждата между върховистите и ВМРО е толкова страшна, безмилостна и братоубийствена, че просто не мога все още напълно да я възприема. Гъркомани, туркомани, сърбомани и обикновенни страхливци и предатели също е имало бол. Жадно е окото човешко, за бели алтъни забравя и род, и братя, и родина. Досущ като в наши дни. Леко е да се кланяш на чужд господар, трудно е да си мъж, да си истински българин.
Поклон пред делото и саможертвата на воеводите Гоце Делчев, Яне Сандански, Христо Чернопеев, Кръстьо Асенов, Апостол Петков наречен Ениджевардарското слънце и хилядите знайни и незнайни четници, чийто събирателен образ се явява Дилбер Танас.
Светла им памет!!!
Цитат:
„Македония му изглеждаше като една многодетна майка, на която изяждаха децата. Накрая тя не можеше вече да ражда от изтощение…“
Хайдушки песни — Пейо Яворов
https://chitanka.info/text/7076-hajdushki-pesni
https://www.youtube.com/watch?v=aP7NU…
Нямате край безродници червени! Гнусни сте.
Читателски коментари от Devoted of Slaanesh