Читателски коментари (за „Човекът от Пекин “ от Хенинг Манкел)

Очаквах криминален трилър, а получих книга свързваща миналото на Китай с настоящето и бъдещето му.

Манкел пише интригуващо, историята е интересно построена, но героите не са много добре създадени в по-голямата си част и това отнема от стойността на книгата за мен.

Беше ми все пак интересна до края си, много от нещата които авторът е предвидил не са се сбъднали до сега, но пък не е невъзможно дори съвсем скоро да станат реалност.

Този роман показва чудесно, как западняците изобщо не разбират комунизма и в частност жестоката му и безчовечна китайска разновидност. Най-заслепени са тези с настоящи или бивши леви убеждения, като съдийката Руслин. Неслучайно са известни с циничното си прозвище, дадено им от самите комунисти — „полезни идиоти“.

Цитати:

„Власт, която не се гради върху знание и непрестанен приток на информация, накрая не е възможно да бъде отстоявана.“

„Бедността винаги изглежда еднакво, където и да я срещнеш.“

„Комунистическата партия иска да покаже на света, че е възможно да се комбинира икономическо развитие с недемократична държавност.“

„Пияниците по парковете и самотните мъже, които ходят и събират мъртвите листа из църковните дворове, са нещо като пъпа на шведското общество.“

На мен ми хареса,малко в повече ми дойде частта с комунистическите възгледи но като цяло..идея..сюжет,развръзка доста смислено.