Трийсет и пета и други години от Анатолий Рибаков
В този втори роман, Рибаков се е концентрирал основно върху Сталин и неговата безмилостна разправа с довчерашните му другари и съучастници.
Параноя, лудост и желание за уникалност и месианство водят поредния кървав диктатор по добре утъпканата пътека на унищожението на всичко красиво, добро и значимо, в преследването на недостижима и утопична химера — болшевизма.
За партийците, които избива не ми е жал, те просто живи се самоизяждат, като котило слепи плъхиве, зазидани в стена.
Отваряш нета и виждаш — разстрелян, убит, загинал при неизяснени обстоятелства, самоубил се, рядко някой е бил пращан в ГУЛАГ. Но тия същите нямаше да са по-различни от Сталин. Същата е съдбата и на семействата им, както и на палачите от НКВД.
Прошка няма и не може да има.
Цитати:
„Умният тиранин винаги гъделичка народа, на думи, разбира се, а на дело го унищожава.“
„За да подчиниш един народ, трябва или да унищожиш, или да купиш интелигенцията му. Или още по-правилно — една част да унищожиш, друга да купиш и да я държиш под страх.“
„ТОЙ създаде идея за партията като такава, като един вид абсолют, заменящ всичко: бог, морал, дом, семейство, нравственост, закони на общественото развитие.“
Децата на Арбат от Анатолий Рибаков
В края на миналия век, когато за първи път изгълтах първите две книги от тетралогията на Рибаков, бях удивен, как нещо толкова лъжливо, безумно и жестоко като болшевизма е оцеляло десетки години. Автора ни дава ключа за разбиването на този оплетен ребус, чието разгадаване и до днес не е по силите на много хора. Аз лично бях изгубил отдавна илюзиите си, знаех че поколения са съществували в измамна реалност, но не съм очаквал, до каква степен митологемите и заблудите ще продължават да властват над много люде години след краха на СССР, в XXI век.
Сам Рибаков има сложна съдба — заточен е в Сибир за три години, по ноторно известния член 58–10. За контрареволюционна агитация и пропаганда е изключен от университета и комсомола. Но е имал късмет, избегнал е Гулаг и разстрела. Този му роман е силно автобиографичен, писан е тайно над двайсет години и е издаден чак в годините на късната Перестройка.
Воюва през голяма част от ВСВ и достига чин майор.
През 1960 година е напълно реабилитиран.
Убеден, че към момента се справил с външните си врагове, Сталин се готви да консолидира абсолютно властта си и да се разправи с вътрешните си такива — мними или реални. Подготовката за „Големия тереор“ е в ход и милиони ще загубят живота си, за да засити поне за кратко той натурата си на безпощаден кръволок! Започва 1934 година…
Чета за него сега, и ясно виждам паралелите с Путин, негов духовен приемник, почитател и съмишленик — мании, преиначаване на историята и лъжи. И кръвожадност, ни капка жал не съзирам.
Но най-гнусни са ми хилядите Саша Панкратов — смачкани и унищожени, унижени и тероризирани, те са вярвали сляпо в непогрешимата Партия и Вожда ѝ , писали са прочувствени писма и извинения, клели са се във вярност, признавали са несъществуващи грешки и вина, пълзели са на колене. Познато до болка, нали…
„Резултатът — само той има значение. Ей-така се върши работа! За едни е трудно, за други всичко е лесно. По-рано е било лесно само на онези, които са имали пари, сега — на онези, които имат власт.“
„Стабилна е онази власт, която е изградена и върху страха от диктатора, и върху любовта към него.“
„Ще бъде предан от страх, а така е по-добре, отколкото да е предан по убеждение: убежденията се менят, страхът не преминава никога.“
„Но народът, разбира се, трябва да бъде убеден, че страданията му са временни, че служат за постигането на великата цел, че върховната власт познава нуждите му, грижи се за него, защитава го от бюрократите, каквито и постове да заемат те.“
„Държавата — ето религията на руския човек, той тачи царя като бог. И се подчинява. И не иска никаква свобода! Свободата би се превърнала във всеобщо клане, а народът иска да има ред.“
P.S. По-лесно се вниква в историята, сега когато цялата информация е на няколко клика в нета. Биографиите на героите и събитията се навързват много ясно.
Записки по българските въстания от Захари Стоянов
Спри се, русоробе.
Отменено е на хартия. Крепостни си остават до 1991 и си им личи. Както и на бг слугите им.
Малки душици сте.
„Милостта на Калр“ от Ан Леки
Третата я добутах почти до средата, но се отказах.
Много чай изпиха. И това е то…
Чернобилска молитва от Светлана Алексиевич
Що не поизтриете гнусните коментари на някои клети русоробски същества тук?
Лорна Дун от Ричард Блакмор
По мои далечни спомени, мисля че изданието със зелената корица е в по-голям от среден формат. Може би и заради това е с по-малко страници?
Съседи… и не само… от Марко Семов
От секретаря на Пеко Таков и редактор в отдел „Пропаганда“ на в. „Работническо дело“ толкова. Не желая да видя Турция през неговите очи и думи… Погрозня ми чак и част от България, за тези няколко негови странички!
Жал му е на другаря Семов за запусната странджанска земя, но пък и наум не му минава, да иде той да копае или челядта си да прати там. Или да обясни, защо това е така? Много ясно, че крепостните от соца са се разбягали, щом не е трябвало вече да робуват задължително.
Дявол в синя рокля от Уолтър Мосли
Доста добра кримка, хареса ми!
Руски дневник от Джон Стайнбек, Робърт Капа
Нарушени т.4 и 5 от правилата
Така го правят в Чикаго от Майкъл Харви
Свежо криминале, което се чете на един дъх.
Кели е бивше ченге, което се забърква в разследване на старо изнасилване. Следват камара трупове и куп неочаквани обрати, защото — „така го правят в Чикаго“.
Има по малко за всеки — свежи лафове, малко мелодрама, готни мадами, както си е по каноните на жанра.
На български са излезли още четири книги от тази поредица, но тя не е добре рекламирана и вероятно е пропусната от много почитатели на добрия криминален роман.
Освободителят от Виктор Суворов
Десетки години Суворов и съгражданите му са управлявани от врагове — болшевиките са доказани врагове на нормалното, масови убийци и крадци. Няма как и да е било иначе, жестокия режим на съветите разчита да векува благодарение на животинския страх, безправието и изцапаните с кървища ръце на палачите!
„Освободителят“ не е хомогенна книга. В нея авторът е записал различни свои и чужди преживявания, свързани с живота в СССР, с безумната му военна машина и с инвазията, в решилата да се отърве от болшевиките Чехословакия.
Четеш и се чудиш, колко дълго може да издържи един прогнил и основан на страх и терор строй? Оказва се достатъчно дълго, та пипалата, корумпирането и отровите му да действат безотказно и до днес…
Рашистката армия днес е копие на болшевишката — непрофесионална, неподготвена и некадърна. Но готова да зарине с труповете на войниците си света…
Чете се бързо и лекува носталгията по това време почти безотказно.
„Първата и най-сложна задача е окончателното решаване на близкоизточния въпрос изцяло и това напълно пада върху съветската армия. Петдесетата година от съществуването на СССР ще стане последна година от съществуването на Израел.“
Дет се вика, въобще не са антисемити рашистите!
„На войниците съвсем не им беше ясно защо е нужно да се смъква такава красива страна до състоянието на нищета, в което живеем ние.“
Историята се повтаря, асвабадителите не разбират, защо трябва да премачкат Чехословакия. И са заточени на китайската граница…
Кръвен обет от Браян Маклелан
Преводът на този Григоров е катастрофа и убива текста!
Тайко от Ейджи Йошикава
Първата част на този монументален епос ми бе интересна — издигането на Ода Нобунага и неговия слуга, а в последствие самурай и генерал Тойотоми Хидейоши известен още като Маймунката, заради сбръчканото си и старческо лице още от дете.
Обединяването на Япония винаги е било безмилостно и кърваво занимание и описанието му бързо омръзва на читателя. Досади ми и на мен и се отказах…
Като цяло си мисля, че светът е имал голям късмет, че японците са живели изолирани на своите острови на края на света. Стига да се погледне само имперската им политика през XX век и зверствата им преди и по време на ВСВ.
Цитат:
„Честолюбието на един мъж не може да бъде вързано с женски коси.“
Отражения в златисто око от Карсън Маккълърс
История, която макар и да е добре разказана, не успява някак да докосне читателя си.
Надявам се, поне Анаклето да е добре…
Харесаха ми заглавието и българската корица.
Нито Ева, нито Адам от Амели Нотомб
Очаквах роман за живота в Япония, а получих любовна история.
Семпла, кратка и почти безинтересна на моменти, откровената притча на Нотомб все пак задържа вниманието ми до края си.
И съм съгласен с нея — Япония трябва да се посети поне веднъж!
Мъртво вълнение от Ивайло Петров
Мъртвото вълнение на завзелите властта болшевики насилствено подрива реда отколешен и унищожава българското село. Такова е то днес — запустяло и без перспективи.
Този роман е писан доста преди „Хайка за вълци“ и трябва да се прочете преди него. Авторът е много по-внимателен и обран, не е искал да рискува, но все пак определено е искал да извади на светло това мътно време.
Дата Туташхиа от Чабуа Амираджиби
Трябва да се прочете! Паралелите с нашенскста действителност са потресаващо близки!
10*
От любов към Имабел от Честър Хаймс
Повече калейдоскоп на някогашния черен Харлем и обитателите му отколкото кримка, този кратък ноар роман си струва да се прочете, хареса ми.
Самият автор преди да се захване с писане е бил сводник и контрабандист на алкохол и определено знае от собствен опит, какво и как да вкара в историите си.
От любов към Имабел днес би била заклеймена като расистка книга, само дето мистър Хаймс също е бил черен.
P.S. Незнайно защо, хората на корицата са бели, докато в книгата всички главни герои са афроамериканци…
Читателски коментари от Devoted of Slaanesh