Читателски коментари

Напълно съм съгласна. Изобщо не е толкова добър, колкото го изкарват.

Имайте предвид, че версията на Историята, която в момента е качена на сайта, е непълна. По-точно, от частта „Историческо събрание за българския народ“ липсва всичко след смъртта на хан Аспарух (Батоя, според Паисий), т.е. кажи-речи най-съществената част от Историята.

Предложена е редакция в ателието, но чака одобрение или проверка от около една година вече. Дано скоро да стане;)

Междувеременно пълният текст може да се намери в wikisource или на tropcho.wordpress.com.

За съжаление в слово.бг и православието.ком версията е сбъркана, както тук.

Какво да Ви кажа… Страхотен роман, като всички от тази авторка!!! Дано има и други освен тези.

Един напълно нормален човек ,който в очите на другите е тотално луд и с поведение с коеото е спобен да изкара и най-спокойният човек извън кожата или да изглежда ,като пълен шут на фона на безумието на войната. Класика

Първата книга на Балдачи, която прочетох и останах очарована! Точно тази книга ме накара да прочета почти всичко от автора, издадено на български. Лично мен ме разочароваха „Клуб Кемъл“ и „Колекционерите“- пълна скука!Но — мое мнение! Виждам, че на някои са се харесали точно тези две заглавия,но „Лотарията“ си остава фаворита, поне за мен!

Здравейте другари! Това стихотворение съм го учил в училище, преди 21 години! Днес ми дойде на ум, последният куплет! Реших да си го припомня цялото… Беше велико за времето си!

Книгата е великолепна и би могла да бъде наръчник за бъдещите лидери в частта

за равноправието между всички общности и за демократичното управление, което у нас е в сериозна липса,а не в катастрофален недостиг.

Останах възхитена от романа!

Много е добра книгата!Също може да прочетете Сайонара и Суши за начинавщи на същата писателка :)

Романа е уникален и реалистичен донякъде!И все пак любовта възтържествува-в смъртта си Катрин и Хийтклив най-после отново са заедно :)

Партията с главно „П“ от край време си е същата. И никога не е напускала. И наистина все още има хора които разсъждават така както в " поемата" или както там ще го наречеш. :D

Противно на излелите се отгоре негативни мнения, на мен пък романът ми хареса. Именно защото е далеч от стандартната розово-сребриста романтика (като изключим леко захаросаният финал с Хертън и Катрин)…

Хийтклиф бил озлобен, отмъстителен, ирационален, безскрупулен, с отвратителен характер… Да, това е така. Само дето много добре става ясно ЗАЩО е станал такъв. Той изгубва не само „любовта на живота си“ (какво клише, а?) ами и единственият човек, който се е отнасял с него като личност и за когото изобщо е бил НЯКОЙ. Обсебеността му от Катрин се дължи именно на факта, че тя винаги е била единственият човек, който е държал на него.

Това е огромен удар, който завинаги осакатява и без това лишеният от особени чувства Хийтклиф. След смъртта й, той не вижда никакъв друг смисъл да продължава да си живее живота, освен за да си го върне на „зализаното богаташче“, заради което бива зарязан, и на пияницата, който е отровил младостта му.

Катрин от своя страна е една разглезена, не особено интелигентна егоистка, която обаче вярва, че зад идиотските й постъпки се крие истински благороден смисъл (разговорът й с Нели го показва) Тя си вярва, че „жертвата“ която прави, ще донесе щастлив край за всички — и най-вече ще натрие носът на властния й брат.

Да, героите не са симпатични, но съвсем не мога да кажа, че не са реалистични. Сюжетът е меко казано депресивен, но в същото време е и завладяващ. Постъпките на главният герой са грозни и жестоки, но в същото време и страховито логични (говоря логични за него, спрямо НЕГОВИЯТ характер и ситуациите, предизвикали цялата „отровност“ на поведението му).

Разбира се, никой не е задължен да го харесва ;)

Да, Джулия, няма как да съм по-съгласна с Вас!!Романът влизаше в задължителните четива по Английска литература за моята специалност и се наложи да го чета и анализирам, и да пиша по него но така и никога не го заобичах.

P.S. Не Госпожа, а Госпожица Бронте, от сестрите Бронте само Шарлот за кратко е била омъжена, което може би обяснява озлоблението към света ;)

Напълно се съгласявам с мненията на Боби и Джулия и няма да пиша подробен коментар, за да не се повтаряме. Ще спомена само, че филма изобщо не можах да издържа да го гледам, макар да харесвам много актьорската игра на Ралф Файнс по принцип. Тъй като става дума все пак за романа, започвах го, спирах, отново го започвах и т.н. За да се разбере защо този роман е толкова харесван, може би следва да се съпостави нашето съвремие с епохата, в която се разиграва действието и в която е създадено произведението. Определено моралните ценности и възгледи, чувствата на любов и омраза, отмъщението, самообвиненията са същите, но гледани от различен ъгъл и интерпретирани от авторката в този им вид на мен лично са ми досадни, неприемливи, неубедителни и откровено казано твърде невъзможни като реалност.

„Джейн Еър“ е различен, четох го без да прекъсвам и макар да имам забележки към него, за мен е определено по-добрият на сестрите Бронте. Ако имате колебания кой от двата да прочетете, то нека да е „Джейн Еър“.

Все пак едно нещо в Хълмовете ме впечатли достатъчно, за да си представя защо този роман се определя като световна класика. Сложно заплетените семейни отношения, неспособността да обичаш собствения си син (които от вас са родители знаят какъв абсурд е това), люшкането между омраза и любов, любов и омраза, абсолютният култ към отмъщението, това хем да си като едно цяло с някого, но хем да е недостоен?! за брачен партньор, хмм … мисля че това са основите на един нов жанр в литературата — „психосоциалната фантастика“ :). Ако предположенията ми са верни, то оттук идва и въодушевлението през десетилетията от тази книга, а целият този емоционален и психически хаос в нея, ненадминат и до днес. Та, както е думата, оригиналът и липсата на опит за каквото и да е копие са сами по себе си уникалност, което обяснява и харесването на този мрачен романтизъм от доста хора, както и благосклонноста на някои критици.

Всеки имащ себе си за интелигентен човек би уважил мнението на другите. Независимо дали отговаря на неговите вкусови предпочитания. Иначе, цитирам, „излага себе си“. Не вярвам да искате да ви сметнат за тесногръд и надмен, нали?

Колкото и странно да изглежда този мой (коментар),

все-таки го представям пред Вас, защото мисля,

че е безкрайното важно да засвидетелствувам

огромното си уважение към настоящето произведение

и по-специално към феноменалната Памела Травърз.

Ето, в ранните си юношески години, имах едничко възможността

да гледам филма за Мери… — О! какви прекрасни и фантастични,

незабравими мигове от това високо и съдържателно,

изградено майсторски филмово произведение!

Но малко по-късно, разбрах, че има книга, по която е съставен филма за Мери.

Потърсих я и… Уви!

До ден днешен не мога да открия книгата! Сякаш много хора не желаят нещо,

свързано с Мери — може би им пречи?!…

„Много им здраве“!

Аз открих тази книга не в книжарниците или издателствата и благодаря

на прекрасния WEB — Сайт на „МОЯТА БИБЛИОТЕКА“, задето това се случи.

Благодаря!

Сега ми остава да почета.

С уважение и поздрави.

Изключително произведение! Прочетох я за първи път преди около 20 години и останах възхитен. Сега отново я го прочетох и изпитах същото чувство на възхищение. Авторът освен, че дава широки познания за живота на будното българско население от този край на България, провокира да потърсиш и прочетеш сериозни исторически изследвания за онова време. Затова харесвам и се възхищавам от този автор. Благодаря и на Читанката, че в това трудно време дава възможност на четящите люде да бъдат с книгата по един прекрасен и достъпен начин.

Имам чувството, че автора пресъздава забавлението на великите нации посредством гаврата с народите „второ качество“.

Пламене, още веднъж благодаря, и имаш обещание за поредната каса бира. Безценен си.

Красива история, която показва , колко силна може да бъде л любовта, но и колко несправедлив може да бъде света. Препоръчва книгата на всички!