Читателски коментари

Изключително произведение! Прочетох я за първи път преди около 20 години и останах възхитен. Сега отново я го прочетох и изпитах същото чувство на възхищение. Авторът освен, че дава широки познания за живота на будното българско население от този край на България, провокира да потърсиш и прочетеш сериозни исторически изследвания за онова време. Затова харесвам и се възхищавам от този автор. Благодаря и на Читанката, че в това трудно време дава възможност на четящите люде да бъдат с книгата по един прекрасен и достъпен начин.

Имам чувството, че автора пресъздава забавлението на великите нации посредством гаврата с народите „второ качество“.

Пламене, още веднъж благодаря, и имаш обещание за поредната каса бира. Безценен си.

Красива история, която показва , колко силна може да бъде л любовта, но и колко несправедлив може да бъде света. Препоръчва книгата на всички!

Аз също я четох като дете ,като я видях тук веднага я свалих и я прочетох на един дъх както се казва.БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ НА ЦЕЛИЯТ ЕКИП ЗА ТРУДА КОЙТО ВЛАГАТ.Живея в чужбина и книгите ми липсваха най много ,но БЛАГОДАРЕНИЕ НА ВАС всичко е наред.

„(…) само в бг сайтове мога да прочета как някой като изкаже отрицателно мнение относно някоя тема тутакси скачат вкупом поне десетина човека, които да оплюят това мнение, както и съответния писал го. (…) Каква е тази нетърпимост към чуждото мнение, нулева толерантост към инакомислещите?“

Точно пък Вие ли, мадам, произнасяте това? След като преди известно време ръководихте атаката на нож срещу мен в една друга тема, точно по гореизказания начин…

Очаквах го по-дълго… но наистина е много тъжно

Прочетена на един дъх, започнах я късно вечерта и едвам в 4,30 сутринта я привърших. Невероятна, всичко просто те кара да почувстващ емоциите на героите и да оживеят пред теб.

Интересна книга и увлекателна.

Споделям горния коментар.

Страхотна книга, мислех, че няма да е толкова интересна, но се оказа, че също притежава качествата на другите книги от поредицата.

Хареса ми цялата поредица, въпреки че почнах да я чета отзад напред — т.е. от Фиона и накрая Джудит.

Страхотна книга, хареса ми сюжета и увлекателния разказ.

Абсолютно съм съгласна! Четох „Брулени хълмове“ отдавна и след това преди няколко години .. ами пак не можа да ме впечатли. Понеже често сравняват сестрите Бронте с Джейн Остин ще кажа, че Остин е ВЕЛИКА! Повечето нейни романи са с класи над „Брулени хълмове“ и „Джейн Еър“ на другата Бронте. Все пак всеки си има вкус и затова нека никой да не се обижда.

И така, след толкова дълго време и след толкова много натяквания от типа „Прочети Брулени хълмове, прочети я, уникална е, невероятна е, никога не съм срещала такава любовна история и….“ и дрън-дрън, дрън-дрън и т.н. и след като забелязвах как героините в книгите четат точно тази книга, най-накрая се реших и седнах да я прочета.

Може да се каже, че се оказах разочарована от тази така хвалена „любов“ между Хийтклиф и Катрин. Къде е тази изпепеляваща, помитаща любов между тях, за която толкова много слушах? Защо не мога да я открия между страниците на книгата? Аз ли нещо греша и не разбирам, или наистина тази така наречена „любов“ ми се струва напълно непонятна и прехвалена? Единствените теми, които видях засегнати в тази книга бяха за ярост, отмъщение и омраза.

Не намирам Хийтклиф за привлекателно мрачен, определено не одобрявам отмъщението му и насилието, което той прилага върху дъщерята на Катрин, а още по-малко поведението му към Хертън. Един вид той пресъздава историята, който той самият е изживял и както той сам казва, знае през какво преминава младия Ърншоу, но въпреки това се забавлява от мисълта, че той страда смятайки, че така наказва баща му. Както беше казала Катрин, той е едно жестоко същество, без съвест и морал, което би прегазило всичко по пътя си.

А колкото до Катрин… Рядко съм срещала толкова отблъскваща за мен героиня. Нейните детински прищявките и игрички определено не ми се струват достойни за възхищение. Преиграването и ми беше толкова противно, че на моменти трябваше да затворя книгата от яд. Да не говорим колко лишени от смисъл за нейните доводи и колко повърхностна е тя. Ако не беше толкова себична и не ламтеше за пари, щеше да спести доста страдания на всички.

Далеч съм от мисълта, че това е най-прекрасната любовна история. Но като изключим Хийтклиф и Катрин, има и герои заради които си заслужава да се прочете книгата. Това са Нели, дъщерята на Катрин и Хертън към края.

Човек трябва да бъде проницателен за този илюзорен свят, който трае само един човешки дъх.

Ционистко окупационно правителство е антисемитска конспиративна теория, според която евреите тайно управляват дадена държава, докато официалното правителство е само МАРИОНЕТЕН РЕЖИМ.Изразът се използва от антисемитски настроени групи, като белите супремацисти в САЩ,и Европа,ултранационалистите и десните екстремисти.Думата ционистко в словосъчетанието ционистко окупационно правителство идва от понятието ционизъм — националистическото движение, търсещо създаването на единна еврейска държава в Ерец Израел. В контекста на това словосъчетание обаче думата ционистко не носи това значение, доколкото теоретиците на конспирацията я използват, за да назовават с нея и държави извън Израел. Тази употреба на понятието портретира евреите като КОНСПИРАТОРИ, търсещи да получат КОНТРОЛ над света, подобно на изложеното в ГОРЕПРОЧЕТИВШАТА ТВОРБА.

Страхотен роман

Невероятна книга.

За седми клас съм. От Константинов имам да чета „Бай Ганьо“ и „До Чикаго и назад“. Бях подходила негативно и към двете произведения, защото бях на мнението, че няма да ги разбера (както беше станало и с „Лолита“ на Набоков). Ами, не. Харесаха ми.

„До Чикаго и назад“ е невероятно произведение. Да, няма почти никакво действие, защото това е пътепис — само описание и нищо повече. А аз обичам да разбирам какво става и чрез постъпките, а не само чрез думи. Но изобщо не е скучно, въпреки словесните отклонения на моменти (като онова за бабата при Ниагара). Дава ти представа за онази Америка тогава. За Америка през 19-ти век.