Читателски коментари

Аз също я четох като дете ,като я видях тук веднага я свалих и я прочетох на един дъх както се казва.БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ НА ЦЕЛИЯТ ЕКИП ЗА ТРУДА КОЙТО ВЛАГАТ.Живея в чужбина и книгите ми липсваха най много ,но БЛАГОДАРЕНИЕ НА ВАС всичко е наред.

„(…) само в бг сайтове мога да прочета как някой като изкаже отрицателно мнение относно някоя тема тутакси скачат вкупом поне десетина човека, които да оплюят това мнение, както и съответния писал го. (…) Каква е тази нетърпимост към чуждото мнение, нулева толерантост към инакомислещите?“

Точно пък Вие ли, мадам, произнасяте това? След като преди известно време ръководихте атаката на нож срещу мен в една друга тема, точно по гореизказания начин…

Очаквах го по-дълго… но наистина е много тъжно

Прочетена на един дъх, започнах я късно вечерта и едвам в 4,30 сутринта я привърших. Невероятна, всичко просто те кара да почувстващ емоциите на героите и да оживеят пред теб.

Интересна книга и увлекателна.

Споделям горния коментар.

Страхотна книга, мислех, че няма да е толкова интересна, но се оказа, че също притежава качествата на другите книги от поредицата.

Хареса ми цялата поредица, въпреки че почнах да я чета отзад напред — т.е. от Фиона и накрая Джудит.

Страхотна книга, хареса ми сюжета и увлекателния разказ.

Абсолютно съм съгласна! Четох „Брулени хълмове“ отдавна и след това преди няколко години .. ами пак не можа да ме впечатли. Понеже често сравняват сестрите Бронте с Джейн Остин ще кажа, че Остин е ВЕЛИКА! Повечето нейни романи са с класи над „Брулени хълмове“ и „Джейн Еър“ на другата Бронте. Все пак всеки си има вкус и затова нека никой да не се обижда.

И така, след толкова дълго време и след толкова много натяквания от типа „Прочети Брулени хълмове, прочети я, уникална е, невероятна е, никога не съм срещала такава любовна история и….“ и дрън-дрън, дрън-дрън и т.н. и след като забелязвах как героините в книгите четат точно тази книга, най-накрая се реших и седнах да я прочета.

Може да се каже, че се оказах разочарована от тази така хвалена „любов“ между Хийтклиф и Катрин. Къде е тази изпепеляваща, помитаща любов между тях, за която толкова много слушах? Защо не мога да я открия между страниците на книгата? Аз ли нещо греша и не разбирам, или наистина тази така наречена „любов“ ми се струва напълно непонятна и прехвалена? Единствените теми, които видях засегнати в тази книга бяха за ярост, отмъщение и омраза.

Не намирам Хийтклиф за привлекателно мрачен, определено не одобрявам отмъщението му и насилието, което той прилага върху дъщерята на Катрин, а още по-малко поведението му към Хертън. Един вид той пресъздава историята, който той самият е изживял и както той сам казва, знае през какво преминава младия Ърншоу, но въпреки това се забавлява от мисълта, че той страда смятайки, че така наказва баща му. Както беше казала Катрин, той е едно жестоко същество, без съвест и морал, което би прегазило всичко по пътя си.

А колкото до Катрин… Рядко съм срещала толкова отблъскваща за мен героиня. Нейните детински прищявките и игрички определено не ми се струват достойни за възхищение. Преиграването и ми беше толкова противно, че на моменти трябваше да затворя книгата от яд. Да не говорим колко лишени от смисъл за нейните доводи и колко повърхностна е тя. Ако не беше толкова себична и не ламтеше за пари, щеше да спести доста страдания на всички.

Далеч съм от мисълта, че това е най-прекрасната любовна история. Но като изключим Хийтклиф и Катрин, има и герои заради които си заслужава да се прочете книгата. Това са Нели, дъщерята на Катрин и Хертън към края.

Човек трябва да бъде проницателен за този илюзорен свят, който трае само един човешки дъх.

Ционистко окупационно правителство е антисемитска конспиративна теория, според която евреите тайно управляват дадена държава, докато официалното правителство е само МАРИОНЕТЕН РЕЖИМ.Изразът се използва от антисемитски настроени групи, като белите супремацисти в САЩ,и Европа,ултранационалистите и десните екстремисти.Думата ционистко в словосъчетанието ционистко окупационно правителство идва от понятието ционизъм — националистическото движение, търсещо създаването на единна еврейска държава в Ерец Израел. В контекста на това словосъчетание обаче думата ционистко не носи това значение, доколкото теоретиците на конспирацията я използват, за да назовават с нея и държави извън Израел. Тази употреба на понятието портретира евреите като КОНСПИРАТОРИ, търсещи да получат КОНТРОЛ над света, подобно на изложеното в ГОРЕПРОЧЕТИВШАТА ТВОРБА.

Страхотен роман

Невероятна книга.

За седми клас съм. От Константинов имам да чета „Бай Ганьо“ и „До Чикаго и назад“. Бях подходила негативно и към двете произведения, защото бях на мнението, че няма да ги разбера (както беше станало и с „Лолита“ на Набоков). Ами, не. Харесаха ми.

„До Чикаго и назад“ е невероятно произведение. Да, няма почти никакво действие, защото това е пътепис — само описание и нищо повече. А аз обичам да разбирам какво става и чрез постъпките, а не само чрез думи. Но изобщо не е скучно, въпреки словесните отклонения на моменти (като онова за бабата при Ниагара). Дава ти представа за онази Америка тогава. За Америка през 19-ти век.

Абе, вие хора така си белите, къде да ги сложат тези творби в по-горните класове? Нали ще се претупа програмата. Тези книги не са за ранна възраст, това е така, но в гимназиите гледат да захванат най-лесната тема относно тях,която да е разбираема за тях . Пък после в късни години ще се върнат на тези книги сами.

Щом сълзи потекоха от очите ми, значи душата ми е харесала написаното.

Книгите на Алеко трябва да се четат след определена възраст. Несериозно е да сложиш „До Чикаго и назад“ на осмокласници или пък „Бай Ганьо“ на петокласници и да очакваш да го схванат.

Как ще разберат пет-шестнайсет годишни лапета сатирата, залегнала дълбоко и в двете произведения? Отговор — ИЗОБЩО няма да я отразят (с тук-там някои изключения), просто защото не разбират какво е окарикатурено, какво е разкритикувано и какво е оценено.

Тези две книги трябва да бъдат включени в последните класове, а не в първите гимназиални…

Както и да е — приятно четене на едно от най-интересните произведения в българската литература. :)

Не очаквах Декамерон да ме плени до такава степен, но това произведение наистина е невероятно. Нямам търпение да го изучаваме в клас!