Чувала съм много положителни коментари за Мураками и може би това ме накара да
имам прекалено големи очаквания, които книгата не оправда. Не ме докосна, не ме увлече, не ми хареса начина по който автора разказа историята и представи героите.
Напълно съм съгласна. Изобщо не е толкова добър, колкото го изкарват.
Прочел съм всичко от него на български. Добър е, но трябва първо да се прочетът Хрониките на птицата… и Кафка на плажа. Тогава вече познаваш езика на автора и някак всичко ти харесва.
За мен това е първата книга от автора, която чета и трябва да кажа, че съм невероятно впечатлена. Разтърси ме ! С цялото си сърце и давам шестица!
Книгата много напомня Норвежка гора от същия автор, която е по-силната книга. Тази някак е някак посредствена, недоизпипана. Началото някак става, но от средата нататък въобще не ми хареса. Не ме грабна и разитието на героите. Има други по-стойностни книги на Мураками. Тази е слаба, еднообразна и скучновата.
Доста положителни коментари чух за автора и с глътнах книгата за нула време. Признавам, че имаше моменти в които ме увлече. Има нещо в тази книга, което може би не разбрах. Отдавам го на културни различия. Ще я оставя да отлежи и ще я прочета пак.
Харесвам автора и творчеството му. Наистина това не е най-силната му книга и според мен, но ако това е първият ви контакт с Мураками и не ви е допаднал, не бързайте да го отписвате като автор. Свеж, завладяващ, объркващ и най-вече вдъхновяващ писател. Всеки, търсещ четиво, богато напоено с асоциативност, предизвикваща интелигентността му, няма да остане разочарован.
Рядко досадна книга, имах чувството, че по средата са сменили книгата или дори автора ..дочетох я само за да си загубя времето …безкрайно скучна от средата нататък, все едно слушам разговор между шизофреници
Много безинтересна.
Нормално е да е леко отнесена и нереалистична, но ако има претенции, че ще е философско виждане за двойнствена реалност на живота ни, то поне езикът му да беше добър. Все едно писано съчинение от ученик 8 клас. Цитат от 236 стр. :"…Ставам от леглото. Издърпвам старото избеляло перде и отварям прозореца. Подавам глава навън и гледам небето. Да, на него виси полумесец с цвят на плесен. Това е добре. Значи двамата с нея сме в един и същ свят и гледаме една и съща Луна…."
То бива бива прости изречения (имам предвид Просто изречение наричаме изречение, което изразява само една мисъл, съдържа само едно съждение.), обаче цялата книга изписана с допълнителни подробности без смисъл и то в този телеграфен стил. Все едно е писана за да се запълнят повече страници.
Не препоръчвам.
За всички които го хвалят, моля да изкажат мнение защо точно го харесват. Май важи правилото в изкуството :"Дай да харесвам и да ръкопляскам, защото ще ме помислят за глупав, че нищо не съм разбрал!"
На мен пък книгата много ми хареса. По японски лаконична, с интересна фабула и красиви описания на места и чувства. Сближих се емоционално с героите.
Мураками наистина има три книги и нищо повече. Птицата, Кафка и 1Q84. Тази е още една банална история на японски студент, онанист и две шматки дето не знят кого обичат и що сакат. Малко пътуване, малко философия и малко мистика колкото да довърши историята на никъде. Иначе се чете бързо и лесно.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.