Читателски коментари (за „Брулени хълмове “ от Емили Бронте)

Противно на излелите се отгоре негативни мнения, на мен пък романът ми хареса. Именно защото е далеч от стандартната розово-сребриста романтика (като изключим леко захаросаният финал с Хертън и Катрин)…

Хийтклиф бил озлобен, отмъстителен, ирационален, безскрупулен, с отвратителен характер… Да, това е така. Само дето много добре става ясно ЗАЩО е станал такъв. Той изгубва не само „любовта на живота си“ (какво клише, а?) ами и единственият човек, който се е отнасял с него като личност и за когото изобщо е бил НЯКОЙ. Обсебеността му от Катрин се дължи именно на факта, че тя винаги е била единственият човек, който е държал на него.

Това е огромен удар, който завинаги осакатява и без това лишеният от особени чувства Хийтклиф. След смъртта й, той не вижда никакъв друг смисъл да продължава да си живее живота, освен за да си го върне на „зализаното богаташче“, заради което бива зарязан, и на пияницата, който е отровил младостта му.

Катрин от своя страна е една разглезена, не особено интелигентна егоистка, която обаче вярва, че зад идиотските й постъпки се крие истински благороден смисъл (разговорът й с Нели го показва) Тя си вярва, че „жертвата“ която прави, ще донесе щастлив край за всички — и най-вече ще натрие носът на властния й брат.

Да, героите не са симпатични, но съвсем не мога да кажа, че не са реалистични. Сюжетът е меко казано депресивен, но в същото време е и завладяващ. Постъпките на главният герой са грозни и жестоки, но в същото време и страховито логични (говоря логични за него, спрямо НЕГОВИЯТ характер и ситуациите, предизвикали цялата „отровност“ на поведението му).

Разбира се, никой не е задължен да го харесва ;)