Арнет Лем
Нишките на съдбата (9)

ГЛАВА ДЕВЕТА

Всяка друга жена би започнала да се киска като някоя стара мома при перспективата Майлс да я съпроводи до модната къща на мадам Льоблан, но не и Сюизън. По време на пътуването им дотам тя бе неспособна да мисли за друго, освен за първия път, когато бе зърнала витрината на салона й. Кога бе това? Преди малко повече от два месеца. Прекалено отдавна.

Ами ако Майлс познаеше Нели? А ако Нели го предизвикаше? Не, Нели щеше да прояви благоразумие, не беше вчерашна. От своя страна Сюизън бе на мнение, че това определение подхожда чудесно и за самата нея.

Когато пристигнаха в салона, тя застана пред витрината със смесени чувства, макар вече да знаеше от прислужницата си какво може да очаква. Вместо топчетата фалшифицирано роуардско платно, сега бяха изложили различни дантели от Мехелен, Ирландия и Испания. Надяваше се, че роуардският плат е толкова популярен и затова е бил изкупен. С изключение на едно топче. Възнамеряваше, с помощта на Нели, да изобличи Майлс Кънингам и шивачката. Какво ли щеше да каже той, когато хвърли в лицето му истината? Вероятно щеше да отвърне, че Оли е нанесъл неверни числа в счетоводните книги.

— Влизаме ли? — попита Майлс.

Младата жена се обърна и отново бе поразена от красотата му. Нежните кафяви очи играеха на ярката дневна светлина в очакване и, както й се стори, с възхищение. Най-вече й направи впечатление безгрижният начин, по който й се усмихна и небрежната грация, с която й помогна да слезе от каретата. И, сякаш се бе упражнил поне хиляда пъти, пое ръката й и я пъхна в сгъвката на лакътя си.

Куражът й бе подложен на изпитание от подобен чар и внезапно започна да се моли виновникът за всичко да не е той, а Оли.

— И какъв, миледи, — промълви лениво той, като наклони глава към нея, — е любимият ви цвят?

Младата жена обърна глава на една страна и когато погледите им се срещнаха, бе готова да се откаже. На устните й се оформиха две отдавна забравени думи. Като дете не можеше да казва правилно любимия си цвят „кралско синьо“. Най-добрите й опити не стигаха по-далеч от „каско сиьо“.

Сантименталният спомен за общия й живот с Майлс я изпълни със съжаление. Вместо да позволи миналото приятелство да разруши плановете й, тя се усмихна предизвикателно и отвърна:

— Няма да ти кажа. Сам трябва да откриеш.

Той огледа внимателно лицето й и рече:

— Хм! Нетърпеливата ти физиономия ми говори нещо. Опитът ми обаче казва друго. Мисля, че тайничко харесваш червеното, но няма да избереш него. — Спря и със свободната си ръка хвана дръжката на вратата. — Не, Мора Форбс, не си чак толкова дръзка, за да избереш червеното. Струва ми се, че ще вземеш синьо, което да подхожда на очите ти или тъмнозелено, за да подчертава косата ти.

Изкусителният му тон я накара да изтръпне. Бузите й порозовяха, когато ръката му се плъзна към долната част на кръста й. Огледа се, като вътрешно се презираше за слабостта си, а него мразеше, задето я бе измамил така жестоко.

— Ето, виждаш ли — заяви уверено той, като й направи път да мине през вратата. — Отново познах.

— Нима никога не грешиш — попита с отбранителен тон тя, — в игричките си на отгатване?

— Никога. — Погледът му бе топъл, тонът — нежен. — И както ще откриеш скоро, със сигурност абсолютно никога не греша, когато става дума за теб. Двамата с теб си подхождаме чудесно.

Отново я обзеха съжаление и съмнение. Той изглеждаше толкова искрен, но вече знаеше добре какъв мошеник е в действителност.

— Bienvenu, мистър Кънингам — приветства ги мадам Льоблан.

На Сюизън тя се стори само бледа имитация на имитацията, която й бе направила Нели.

Майлс свали с кавалерски жест шапката си.

— Мадам Льоблан, истинско удоволствие е да ви видя отново. Позволете ми да ви представя мисис Форбс.

Тя отвърна на френски, очевидно отговорът й бе предназначен само за ушите на младия мъж.

— О, тя е много красива, но тъй като е с вас… това обяснява всичко.

Той потрепна.

— Настоявам да говорите на английски.

— Но разбира се. Вашите предпочитания са и наши предпочитания.

Загадъчните й думи смутиха Сюизън. Всеки, който притежаваше поне капчица разум, щеше да я вземе за платена метреса на Майлс. Но тя не беше уличница! Бе просто една слаба жена, поддала се на неоспоримия му чар.

— Мора?

Вдигна поглед към него. В този момент с крайчето на окото си забеляза Нели и изненадата, изписала се на лицето й, точно преди да се скрие зад завесата на съседната врата.

— Какво има? — попита я младият мъж и я придърпа по-близо до себе си.

Загрижеността му я изнервяше. Тя поклати глава.

— Нищо.

— Бихте ли ме последвали, ако обичате? — обади се мадам.

Минаха през стъклената врата, боядисана в лешниковокафяв цвят и се озоваха в малък хол. Тапицираните с тъмна кожа столове, големият диван и малката масичка с принадлежности за пушене говореха, че това е кътче, определено предимно за мъжко присъствие. Огледалната стена на неголямото помещение създаваше впечатление за по-голям обем, а няколкото месингови лампи компенсираха липсата на прозорци, това създаваше по-интимна обстановка и подчертаваше допълнително предназначението на стаята.

Собственичката на салона плесна с ръце и поръча на незабавно появилата се прислужница да донесе чай за Сюизън и бренди за Майлс. Той се отказа от алкохола и пожела чай и за себе си.

Докато гледаше как мадам говори язвително на слугинята, младата жена се запита как ли се чувстваше Нели сред тази обстановка. Тя не се бе оплаквала нито от новата си работа, нито от мадам Льоблан, която се държеше като истински тиранин.

През младостта си французойката вероятно е била определяна като миньонче, но годините се бяха оказали безмилостни към дребната й структура. Бе вдигнала с един единствен гребен от слонова кост боядисаните си коси. Подобният на патладжан нос и малките черни очички отвличаха вниманието от най-изумителното в нея — кожата й. Блестяща и гладка като порцелан, тя изглеждаше почти прозрачна.

Докато домакинята им събираше каталози с модели, Сюизън хвърли поглед към Майлс, който разглеждаше съсредоточено окачената на стената ловна сцена. Колко ли жени бяха пробвали различни тоалети и парадирали с тях и пред колко ли мъже? Почувства обида при тази мисъл.

— Харесва ли ти? — попита тя.

Въпросът й изглежда го изненада.

— Не се възхищавах от художника, а от животните. — Изкашля се, преди да добави: — Знам малко за дивите животни.

Сюизън огледа на свой ред картината.

— Малкото червено животинче е лисица.

Въпреки старанието си, младият мъж не можа да потисне смеха си.

— Тази сутрин си доста дръзка.

И защо да не бъде? Днес щеше да го изобличи що за измамник е.

— И услужлива? — попита смело тя.

Той преметна ръка през рамената й и рече:

— Точно така, но се питам каква е причината. Да не би езикът ти да е толкова находчив в резултат на нещо, което съм сторил аз или ние двамата?

Сластният му поглед я смути. Забележката, припомняща за часовете, в които се бяха любили, й подейства опустошително. Тъй като той се приведе още по-близо към нея, тя се отдръпна с думите:

— Не трябва да ме целуваш… не тук.

— Тук ли тогава? — докосна с пръст челото й Майлс. — Или тук? — Сега пръстът му бе на бузата й.

Сърцето й се разтупка в гърдите й.

— Не. Никъде.

— Може изобщо да не съм възнамерявал да те целувам — промълви той.

— Но възнамеряваше — прошепна младата жена, която внезапно почувства, че се възбужда. — Сигурна съм!

— Нима мислиш, че ме познаваш толкова добре?

В подобни мигове забравяше за дългата им раздяла.

— Да, и то по-добре, отколкото предполагаш.

Той я изгледа замислено.

— Защо ли ти вярвам? Дали защото току-що се изказа с типичния шотландски акцент? Знаеш ли, от време на време го оставяш да се изплъзне от устата ти. Когато си ядосана или мислиш, че никой не те слуша. Приятно ми е, че си достатъчно спокойна с мен, за да бъдеш самата себе си. Така се и надявах да стане.

Сюизън преглътна с усилие. Чувстваше се съвсем чужда и сякаш не приличаше на себе си.

— Бих предпочела да говорим за нещо друго.

— За лисици ли?

Устните му се извиха в ъгълчетата си.

— Не, лисиците винаги ги хващат.

— А теб ще те хванат ли, малка заядливке?

Тя откъсна погледа си от него и погледна към мадам. Французойката подреждаше рисунките на избраните от нея модели. Можеше ли да чуе разговора им?

Сякаш прочел мислите й, Майлс каза:

— Предпочитам да чуя отговора ти сега, докато наоколо няма никой.

Младата жена не му обърна внимание.

— И какъв е отговорът ти?

— А ако откажа?

Той вдигна рамене.

— Все още е сутрин, а аз съм търпелив човек.

Ако не престанеше да й поставя уловки, Сюизън нямаше да успее да доведе плана си до успешен край.

— Но аз трябва да се връщам скоро. Куксън ще има нужда от…

— Днес не искам нищо от теб. Обявих деня за почивен — заяви великодушно Майлс. — А аз ще бъда твоят лондонски гид.

— Но аз вече видях всичко от Лондон.

— Кога? — Мускулите на цялото му тяло се стегнаха. — И с кого?

— Моля те! — изсъска младата жена, дочула шумоленето на полите на мадам Льоблан. Сърцето й обаче подскочи при мисълта, че той може би я ревнуваше.

Чаят бе сервиран под бдителния поглед на собственичката.

— Ще поговорим отново по този въпрос, можеш да бъдеш сигурна.

Тонът му беше измамно любезен.

Сюизън разгледа десетина модела. Пред погледите им се разкри истинска изложба от всевъзможни платове, но липсваха тези, които търсеше. Едва когато Майлс поръча и третия тоалет, тя си даде сметка, че намерението му бе да й купи цял нов гардероб.

Мадам им показа розов атлаз.

— Цветовете подвеждат и е трудно да се прецени кое е най-подходящо — заяви тя, като оглеждаше подозрително косата на младата жена.

Сюизън мразеше розовото и с основание — то не подхождаше изобщо на червената й коса. Освен това мразеше да я обсъждат като овца преди стригане.

— Синята коприна — отсъди най-накрая Майлс. — И нещо пастелно, на малки цветчета.

Мадам кимна царствено.

— Имам нещо подобно и сигурно ще ви бъде приятно да научите, че е от Страдклайд.

Младият мъж очевидно бе впечатлен. Сюизън се опитваше да не издава напрежението си — моментът бе дошъл.

Госпожа Льоблан се извини и след малко се върна с топче плат. Сюизън успя да разпознае дори от другия край на стаята памучната батиста, боядисана в светлозелено и избродирана с деликатни розички. Нели бе избрала цвета, Флора Макайвър бе изтъкала платното, Сюизън бе изрисувала цветчетата, а дъщеричката на Нели, Сорча, бе изпълнила бродерията.

Младата жена с усилие се пребори със силния импулс да изкрещи истината. Майлс Кънингам бе предал шотландските кланове, като бе откраднал Maide dalbh, но с фалшифицирането на роуардските платове бе измамил хората, които я бяха приели и се бяха грижили за нея, докато той бе прекалено зает със собствените си работи. Тази нощ щеше да изнесе останалите десени, а щеше да го изобличи още сега.

Протегна ръце и пое топчето. Извъртя го така, че да може да огледа дървената пръчка, на която бе навит платът. Точно както бе предрекла Нели, тук откри доказателството, което търсеше. Върху дървената плоскост бяха изобразени пет стрели, свързани с лента — герба на рода Лохиел Камерон. Емблемата се повтаряше повече от десет пъти по цялата дължина на пръчката и това се отнасяше за всяко топче плат, изтъкано в Роуард.

Вече предвкусваше сладостта на победата. Погледна първо към Майлс, а след това и към французойката, и заяви:

— Това не е страдклайдски плат. Това е творение на становете на Роуард касъл.

Мадам зяпна. Младият мъж се усмихна тъжно и потупа Сюизън по ръката.

— Не, сладката ми, от Страдклайд е — обясни търпеливо той. — Платовете на Сюизън съвсем не са толкова качествени.

Обидена от извинителния му тон, тя го изгледа смразяващо.

— О?

Стана и обхвана топчето от двете страни с длани. Започна да върти китки и да развива плата. Пръчката в средата изскочи и се удари в отсрещната стена. Сюизън прекоси помещението и отиде да я вдигне.

Вирна високо глава. Триумфът бушуваше във вените й, когато се приближи до Майлс и му подаде пръчката.

— Виж сам. Това е запазената марка на лейди Сюизън.

Този път вече смръщил вежди, той я пое и я огледа внимателно. Устните му се изпънаха в тясна линия, а кафявите му очи се изпълниха с леден гняв.

— Що за номер е това?

Мадам изглеждаше истински шокирана.

— Мосьо, нямам представа.

Младият мъж се обърна към Сюизън.

— Откога Сюизън използва тази запазена марка?

Сега беше неин ред да се учуди.

— Това бе знакът на майка й, стрелите от герба на Лохиел Камерон.

— Шотландски клан? — Очите на госпожа Льоблан се разшириха, а от френския й акцент не остана и следа. — Не знаех нищо за това, мосьо. Моля да ми повярвате.

— Сигурен съм, че нямаш нищо общо с тази работа — отвърна разсеяно той.

Майлс като че ровеше из паметта си. Но как бе възможно да е забравил? Сюизън се усъмни за момент. Можеше ли друг някой да е отговорен за измамата? Да не би Куксън? Веднага се упрекна за слабостта си. Бе се поддала на чара на Майлс Кънингам и като поразена от любов глупачка бе готова да вярва само най-хубавото за него.

Младият мъж продължаваше да опипва емблемите с все още изранените си от тежката работа на борда на „Шотландска звезда“ ръце. А след това очите му потърсиха погледа на Сюизън. Изражението му бе изпълнено с решимост.

— Сигурна ли си, Мора?

— Да.

— Така да бъде. — После се обърна към мадам. — Обещавам да не разгласявам тази работа, но в замяна искам да огледам всички топове, които ви е продал Робърт Харпър! Искам да знам колко топа сте продали и на каква цена! — Стисна пръчката в дланта си. — Искам да получа цифрите още днес, мадам!

— Разбира се, мосьо.

В главата на Сюизън се въртяха куп амбициозни мисли, чувстваше се едновременно наелектризирана и разочарована. Той бе или изключителен актьор, или казваше истината и нямаше пръст в заговора. Защо тогава първият му въпрос бе за цената? Защо се интересуваше от парите, платени за плата?

Опита да се отърси от подобни разсъждения. Макар вече да бе решила да намери друг разпространител за продукцията си, той трябваше да поправи стореното зло.

— Нима няма да направиш нищо, за да защитиш лейди Сюизън?

— По-полека, Мора. Ще се погрижа грешката да бъде поправена.

Усетила предупреждението в гласа му, младата жена млъкна. Сърцето й обаче не можеше да не се вълнува от вероятността Майлс да не е замесен.

— Имам ли думата ти?

— Кълна се в паметта на Сибийл Харпър — произнесе тържествено той, без да пуска пръчката, очевидно мислеше да я вземе със себе си. — Ти постъпи съвсем правилно. Мое задължение е да изясня тази заплетена ситуация, но няма да позволя тя да развали деня ни. Разбра ли?

Това не беше въпрос. А Сюизън от своя страна бе постигнала повече от очакваното. И въпреки това не можеше да не изпитва тъга от възможността чичо й Робърт да я е лъгал.

— Престани да мислиш за това, девойче. Няма да позволя да се тревожиш. — Тъй като не получи отговор, додаде: — Обещаваш ли?

— Да.

Майлс се усмихна широко и потупа лекичко носа й с края на пръчката.

— А сега да огледаме новата рокля.

Все едно че я порази гръм. Не бе очаквала да я възнагради, задето бе разкрила машинациите му. Действително се отнасяше към нея като към своя слугиня.

Позволи да я изведе от стаята. Дойде на себе си едва след като видя Нели, седнала на табуретка в пробната.

— Помогни на мисис Форбс да се съблече — нареди мадам и побърза да излезе.

— Мисис ли? — проточи многозначително Нели. — Не е нужно човек да бъде учен, нито да ходи при врачка, за да го разбере.

— Сарказмът не ти подхожда, Нели.

Младата жена започна да се разкопчава.

— Е — изфуча прислужницата. — Работата изглежда зле, ако питате мен.

— Не съм те питала.

Нели се изправи, за да й помогне да съблече роклята.

— Но не чак толкоз зле, колкото т’ва тук.

Погледът й бе вперен в рамото на Сюизън. Тя се обърна към голямото огледало и премигна невярващо. Точно над ключицата си имаше белег от просмукано. По дяволите! Защо не го беше забелязала? Защото не предполагаше, че прекрасната любовна нощ може да остави подобни следи. Въздъхна и срещна погледа на прислужницата.

— Насили ли ви туй копеле?

Сюизън с усилие задържаше сълзите си.

— Не — отвърна хрипкаво тя. — Не ме е насилвал.

Нели се успокои и, за изненада на господарката си, се усмихна.

— Крайно време бе да станете жена. Той успя ли да ви достави удоволствие?

Сюизън се изчерви.

— Виждам, че се е справил добре — заяви мрачно Нели. — Той е красив мъж, вече ви го казах, и, бас държа, че има с какво да се похвали и в други области.

— Той е мошеник, и крадец, и…

— Ваш любовник.

Стомахът й се сви.

— Няма да позволя на вулгарната ти уста да ме разстройва, Нели. Затова млъквай!

— Туй са просто приказки между жени и изобщо не са вулгарни — възрази слугинята, сякаш ставаше дума кога трябва да изтупа килимите.

— Всичко, свързано с Майлс Кънингам, е вулгарно.

— Добре. Туй означава, че е пламенен любовник и не се притеснява от проповедите, че брачното ложе се използва единствено за създаване на деца. Не е работа на свещениците да казват на хората колко често да утоляват страстите си и как да…

— Нели… — рече предупредително Сюизън.

Без да се смущава, прислужницата продължи излиянията си.

— Не виждам за какво се косите. Не обсъждаме за първи път таз тема.

Сюизън започваше да се чувства все по-неудобно.

— Бях дете, когато ми… когато ми обясни за мъжете и жените.

— Бяхте на дванайсет години, миледи, а аз — на двайсет и две, когато говорихме за правенето на любов… за туй какво прави един мъж, когато някоя жена му влезе под кожата и за удоволствието, което жената може да…

— Нямах избор.

Нели я погледна замислено.

— Не, и на мен ми се струва, че не сте имали избор, миледи. Кой би могъл да устои на красавец като него?

— Самозабравяш се.

— И кой не би? — отвърна предизвикателно слугинята. — Откакто напуснахме дома си видях толкова измама и нещастие, че ще ми стигне до края на живота. Ако работата не ме поддържаше, щях да си изгубя ума и да заприличам на Ейлис, когато я прихване някой от пристъпите й.

Сюизън се трогна от отчаянието в гласа й.

— Аз също съм объркана.

— Никога преди не съм служила на такъв тиранин, нито пък съм живяла в град, който вони като сметище. — Спря и въздъхна тежко. А след това тонът й се поуспокои. — Моята господарка в повечето случаи е нежна и обична.

Младата жена я прегърна буйно.

Когато след малко се отдръпна, Нели изпитваше дълбоко разкаяние.

— Простете ми, лейди Сюизън, но работата тук направи езика ми хаплив. Би трябвало по-често да мисля за вас и положението, в което се намирате.

— Не, не би трябвало — отвърна младата жена, отново се чувстваше добре. — И вече можеш да напуснеш тази работа.

Прислужницата се усмихна.

— Да, мога. Чух ви, като си говорехте — завъртя очи тя. — Наречете ме глупачка, но според мен той е невинен.

Сюизън нямаше желание да обсъжда противоречивите си чувства към Майлс Кънингам.

— Възможно е. Но никой повече няма да ни измами. Аз сама ще се заема с продажбата на платовете, а Майлс Кънингам може да върви по дяволите.

— Започнали сте да милеете за тоз вагабонтин.

— Не чак толкова — излъга младата жена. — А и си тръгваме само след ня…

— Шт! — прошепна Нели и хвърли поглед към вратата. — Покрийте изсмуканото или утре цял Лондон ще знае за него. Ей за туй живеят тез презрени англичани — заради клюките.

Сюизън побърза да прикрие следата с длан.

Появи се мадам с преметната през ръка богата дантелена бяла рокля. Нели се поклони и посегна към дрехата.

— Погрижи се да направиш подходящи панделки, но гледай това да не ти отнеме целия ден. — После обърна изпълнената си с презрение физиономия към Сюизън и добави: — Сигурна съм, че знаете — мосьо Кънингам не обича да го карат да чака.

— Да, мадам — отвърна покорно Нели.

Как ли съумяваше да сдържа езика си? Бе станала свидетелка на това, че платовете им се продаваха под фалшиво име и се подчиняваше на строгите заповеди на мадам. Очевидно продължаваше да играе ролята си.

Разстроена и разгневена, задето Нели трябваше да търпи подобно грубо отношение, Сюизън рече:

— Това ще бъде всичко, мадам. Момичето е много способно.

Госпожа Льоблан се изнесе, съпроводена от високомерното шумолене на копринената си рокля. Когато слугинята направи неприличен жест с ръка, Сюизън трябваше да внимава, за да не се изсмее прекалено силно.

— Старата вещица заслужава горещ ръжен в задника. И аз с радост ще дам и последното пени, коет’ ми е платила, за да го сторя, но ще трябва да чакам на опашка. Има други, изгарящи от желание да го направят и те работят тук преди мен.

— Не е нужно да идваш повече.

Прислужницата се усмихна.

— Благодаря, миледи. Шотландия ми липсва все повече и повече. Нищо чудно, че презрените англичани хвърлят непрекъснато око към нашата прекрасна земя. Превърнали са собствената си страна във воняща дупка. Но, стига за т’ва. Довършете онуй, дето започнахте да казвате, преди да ви прекъснат така грубо.

— Помогни ми да облека роклята, докато говорим.

Сюизън се наведе и протегна нагоре ръце.

— Внимателно, да не си разрошите косите. — Нели промуши дрехата през главата на господарката си и закопча копчетата. — А сега ми кажете.

— Трябва да измъкнем останалите десени колкото се може по-скоро.

Нели се взря в огледалото и погледите им, по-скоро техните отражения, се срещнаха.

— Не съм и възнамерявала да стоя тук до Нова година.

— Чичо Раби идва на гости на Майлс.

— Мила света Маргарита! — Ръцете на прислужницата замръзнаха във въздуха. — Някой му е казал и пристига да ни отведе. Само да открия мръсния предател, който му е казал…

— Никой не знаеше, освен хората в Абърдийн.

Лицето на Нели почервеня от гняв.

— Бас държа, че Дъндас и онези негодници, които нарича войници, са раздрънкали пред половин Абърдийн. Той никога не е успявал да ги държи под свой контрол. — Започна да надипля полите на дрехата. — Чудесен ескорт се оказаха. Радвам се, че не ги доведохте до Лондон. Макар да не бе честно да заплашвате Дъндас, че ще го уволните, ако не изпълни нареждането ви.

Сюизън отново почувства вина. Бе се държала сурово с Дъндас, но той не й бе оставил никакъв друг избор. Престори се, че оглежда роклята, но всъщност всичките й сетива бяха настроени към Нели. Най-накрая рече, с надеждата да я поуспокои.

— А как ти се струва подобна гледка: нашите шотландци да маршируват из Купър’с гардън или по Флийт стрийт. Ами да, те сигурно щяха да щурмуват Уестминстърското абатство и да измъкнат короната изпод носа на крал Джордж.

— И да я върнат в Сконското абатство, където й е мястото — допълни Нели.

Младата жена погледна внимателно прислужницата си и реши, че е по-разумно да смени темата на разговор.

— Роклята е хубава, но няма да я взема.

И тя докосна белега от изсмуканото, който се виждаше без проблеми, тъй като дрехата бе с дълбоко изрязано деколте.

Нели обаче не можеше да бъде отклонена така лесно.

— Ако чичо ви не пристига, за да ни отведе у дома, защо тогава изобщо идва според вас?

— Вероятно само ще се отбие, преди да отиде на почивка във Франция. Лятото е почти към края си, както знаеш.

— Знам го по-добре от всеки друг — измърмори слугинята.

— Есента обаче няма да прекараме в Лондон.

Нели се изсмя, загледана в някакъв детайл на роклята. Гневът й бе преминал.

— Да, хубава дрешка, и от най-хубавото платно, което някога е правила вдовицата Маккормик. Той ще се ядоса ли, ако откажете да я носите?

— Вероятно, но не ми пука.

— Помислите за туй от таз гледна точка — започна слугинята и очите й проблеснаха. — Ще олекотите малко портфейла на онзи чакал, тъй като мадам не е имала нито една великодушна мисъл от времето, когато Христос е бил дете. И — проточи Нели, — ще откупи обратно нашия плат. Така му се и пада, не мислите ли, като се има предвид начина, по който ни изигра? Освен ако не мислите, че е невинен.

Сюизън се опита да забрави шокираното му изражение и отвърна:

— Разбира се, че е виновен.

Очите на прислужницата се присвиха.

— Тогаз защо да не си отмъстим?

Това предложение й се стори привлекателно. Какъв по-добър начин да държи под контрол емоциите си, когато има вземане даване с Майлс, от това да знае, че последната дума ще каже тя?

— Мога да се попресторя мъничко, струва ми се.

— Разбира се, че можете.

Усмивката на Сюизън бе ослепителна.

— Благодаря, Нели.

— Няма защо. Сама щяхте да се сетите за т’ва.

Слугинята отстъпи няколко крачки и огледа господарката си от глава до пети. След това измъкна една ножица от джоба на престилката си и скъси жълтата лента, висяща от фльонгата, прикрепена непосредствено под гърдите на младата жена. От друг джоб измъкна четка.

— Седнете тук.

И тя кимна към табуретката.

Измъкна фибите от косите й, разреса ги и пусна дългата им черна маса върху белязаното рамо на Сюизън, като по този начин скри изсмуканото място. След това завърза лентата във формата на безупречна панделка около косите й.

— Трябваше да застрелям Майлс онази нощ, докато имах възможност — заяви Нели, докато превръщаше един дълъг кичур в къдрица.

— Ти ли си била? — възкликна младата жена. — Ти ли си го нарекла „презрян англичанин“?

— Нямаше време да го нарека всичко, което заслужава. Стойте мирно — смъмри я прислужницата, макар очите й да искряха от едва сдържан смях и гордост. — И щях да го фрасна хубавичко, ако оназ’ вечер носех някой от десените. Хубаво оръжие са те.

— Но той каза, че си имала пистолет!

Нели я погледна замислено.

— Нямаше да го застрелям. Прекалено мръсно е.

— Радвам се да го чуя. Ако носеше някой от десените, сега най-вероятно вече щяхме да гнием в затвора.

— На това бунище, наречено град, човек може да си изгние където и да отиде. Не е нужно да го тикнат в зандана. — Огледа изпитателно Сюизън. — Изглеждате прекрасно.

Младата жена се погледна в огледалото. Видът й бе променен, както можеше да се очаква, но чак пък прекрасно? Не бе сигурна.

— Не се превземайте — смъмри я Нели. — Вий сте си красавица, независимо дали с черна или червена коса. И мисля, че накарахме сър Гризач да чака достатъчно.

— Сър Гризач ли?

— Подхожда му — изви като дъги веждите си прислужницата. — Да дойда ли тази нощ?

— Да, и наеми карета. Ще трябва да вземеш всичките. Нямаме време за губене.

— Няма да мога да се справя с карета. По-скоро бих се доверила на самия Къмбърланд да ме вози из Лондон.

— Тогава каруца. Ще се оправиш ли с каруца?

Нели я погледна оскърбена.

— Разбира се, миледи.

— В такъв случай всичко е наред. До девет часа. — Младата жена се запъти към закрития със завеса вход. — Нели…

— Да, миледи, какво има?

Сюизън се обърна.

— Не искам деца от… — Гласът й я предаде. — От Майлс. Не мога да рискувам да имам дете като Ейлис, дори заради Maide dalbh.

— Правенето на деца изисква време — заразсъждава слугинята. — А ние си тръгваме прекалено скоро, за да има подобна опасност.

— Сигурна ли си?

Нели се усмихна развратно.

— Моят Ян, мир на праха му, трябваше да се труди месеци, преди да зачена малката Сорча.

Сюизън все още не бе убедена.

— Но…

— Не се тревожете — прекъсна я слугинята. — Все още не е сторена никаква беда, а ако използвате женските си хитрости, ще може да го имате когато пожелаете.

Нели имаше право — Сюизън не използваше главата си. Увлечена от идеята да изиграе Майлс Кънингам и окуражена от факта, че скоро си тръгва от Лондон, тя рече:

— Чакай ме край задния вход тази вечер, не при прозорчето на мазето.

Прислужницата видимо бе впечатлена.

— Това се казва умение, миледи. Първо трябва да се пофлиртува малко с един мъж, докато помисли, че те е спечелил. Заложете на чара си, миледи, и ще го повалите в краката си. А когато си заминем, негодникът ще се чуди откъде му е дошло на главата т’ва зло. И ще му послужи за урок.

Майлс се чудеше какво я бе задържало толкова дълго. Дали не бе все още разстроена заради плата? За Бога, щеше да накара Робърт Харпър да плати за стореното. Трябваше да предупреди Сюизън и да постави под наблюдение чичо й. И ако проклетникът се опиташе да изиграе отново подобен номер, щеше да го остави да продава платове като амбулантен търговец, вместо да му помага да заеме онзи пост в Министерството на финансите. Можеше да се оправи с Робърт. Нима Мора не знаеше това? Възможно бе тя самата да е тъкала въпросното топче плат и гордостта бе разпалила още повече гнева й. Е, щеше да прекара деня заедно с нея и това може би щеше да пооправи настроението й. Другите жени в живота му неизменно бяха отговаряли благосклонно на подобно внимание.

В този момент младата жена се появи на вратата. Синият цвят може и да й приличаше най-много, като се имат предвид очите й, но с този бял къдрав тоалет приличаше на пролетно цвете. Кожата й блестеше, а елегантният начин, по който косите бяха подредени по раменете й, го накара да се усмихне неволно. Тя също се усмихваше, дръзко и самоуверено. А и защо да не бъде доволна от себе си? Бе разкрила маневрите на Робърт Харпър във връзка с платното на Сюизън. Сюизън. Как щеше да реагира, когато научи истината за чичо си? На Майлс никак не му се искаше да я натъжава. Надяваше се само, че ще приеме неговата утеха и подкрепа.

— Не ти ли харесва? — попита младата жена.

— Спри там и се обърни — помоли Майлс, като се наклони напред и започна да почуква по пода с пръчката от топчето плат.

Тя се завъртя, по същия начин, както бе постъпила в нощта на посещението на Ейнсбъри. Споменът породи изпълнени с желание мисли. Младият мъж се ухили широко, когато тя направи дълбок реверанс и тръгна към него.

— Не ми отговорихте, милорд.

Шеговитият й тон го развесели. Ако продължаваше да го предизвиква, щеше да забрави плановете си и да й даде възможност да се наслади на дълга, сладострастна гледка към тавана на спалнята му. Твърдо решен да се възползва от доброто й настроение, той се опита да потуши копнежите си.

— И роклята ми харесва.

Стана и подаде ръка. Тя пое дланта му.

— С огромно облекчение чувам тези думи — измърка Сюизън, докато излизаха от стаята. — И къде ще ме водиш сега?

Ето че пак започваше и този път младият мъж не се сдържа.

— В леглото, ако не престанеш да ме предизвикваш.

— О!

Бузите й поруменяха и тя обходи с поглед помещението. Решил, че е сложил край на престорената й свенливост, Майлс каза:

— Ще отидем ли да пожелаем приятен ден на госпожа Льоблан?

— Ако настояваш.

— А ако не настоявам?

Въпросът му я изненада. Беше му любопитно да разбере какво мисли. От всички жени, които познаваше, шотландското момиче бе най-сложната като личност, най-непредвидимата.

— Тогава просто няма да й пожелаем приятен ден, Майлс — отвърна приветливо тя.

Напълно объркан, младият мъж я поведе към каретата. Когато се настаниха, заяви:

— Тъй като вече си се нагледала до насита на Лондон в нечия друга компания, предлагам да се разходим извън града. Казаха ми, че Джон Стемънс се сдобил с част от арабските жребци на Дарли. Искаш ли да отидем да ги видим?

— Ако става дума за коне — да. Ако говориш за лисици — тогава не.

Някакъв минувач подсвирна силно и тя се обърна по посока на звука. Немирникът я целуна по бузата, след което се поклони дълбоко. За първи път в живота си Майлс изпита острото жегване на ревността. Това усещане не му допадна, изобщо не му допадна.

— Кажи на приятеля си, че няма да го придружаваш повече при разходките му.

— Приятеля ми ли?

— Да — изръмжа младият мъж. — Онзи, с когото си излизала.

Очите й блеснаха и той едва се удържа да не я нацелува.

— Непременно, милорд — отговори покорно Сюизън. — Сигурна съм, че приятелят ми ще разбере.

Младият мъж изпита облекчение при тези думи, но нещо в тона й предизвикваше подозрения.

— Да не би да ме залъгваш?

За момент тя приличаше на прекрасно дете, научило нещо забранено.

— Moi? — възкликна тя, като постави длан пред сърцето си и замига учудено.

Майлс избухна в смях. Обхванат от нетърпение да се озове насаме с нея на някой пуст път, той опъна юздите и поведе конете към покрайнините на Лондон.