Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Маккензи (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Threads of Destiny, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 76 гласа)

Информация

Корекция
maskara (2008)
Сканиране, разпознаване и корекция
Сергей Дубина

Източник: http://dubina.dir.bg

 

Издание:

ИК „Бард“, София, 1997

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от alba)

ГЛАВА ШЕСТА

Майлс опъна леко юздите и конят намали ход. Арабският жребец поклати глава, като тъпчеше неспирно на едно място. Чаткането на подкованите копита по паветата ехтеше из тъмната улица. Младият мъж погали шията на животното, за да го успокои, облегна се назад на седлото и вторачи поглед в лондонския си дом.

От тази страна на улицата, сивата каменна къща изглеждаше като великан сред другите постройки. Майлс знаеше, че би трябвало да се гордее, задето има такъв дом, но никога не бе изпитвал подобни чувства. Скъпата елегантна къща, заради която му завиждаха много хора, бе просто спирка — място, където отсядаше между пътуванията си. Започваше да се уморява от непрекъснатите пътешествия и от факта, че има толкова малко време за себе си. Копнееше да се измъкне от Лондон и от всичко, което представляваше големият град и някой ден действително щеше да го стори.

Конят притихна и сега вече нощното спокойствие се нарушаваше само от далечните удари на някакъв часовник. Девет часа. Днес бе свършил доста работа, макар да действаше по-бавно от обикновено. Знаеше прекрасно причината за това — една чернокоса красавица, с очи, сини като Индийския океан и упоритост, която молеше да бъде укротена.

Многократно през този дълъг ден мислите му бяха отлитали към устните й и начина, по който се бяха притискали към неговите. Бе сигурен, че снощи тя го желаеше не по-малко отколкото той — нея. И не се съмняваше, че щеше да бъде негова преди да се е разсъмнало!

Обзе го страст, подобна по сила на тази, вдъхновявала бардове и породила легенди.

Майлс се засмя тихичко. Затвори очи и помисли за нещо особено приятно — начина, по който щеше да я чувства под себе си, начина, по който щяха да потъмнеят от желание очите й и начина, по който щеше да шепне името му.

Тъй като тялото му не остана бездушно и реагира веднага, както всъщност бе правило през целия ден, младият мъж пренасочи сладострастните си мисли отново към къщата.

Тя му беше харесала още в мига, в който погледът му се бе спрял върху й. Единствено местонахождението й го бе смутило. И продължаваше да го смущава. За момент си представи величествената постройка кацнала на някоя ветровита скала в Корнуол или пък сгушена сред полегатите шотландски хълмове. Вторият образ породи изпълнена с копнеж усмивка на лицето му, върна го към една отдавна отречена мечта. И мечтата бе заменена от тъга.

Жребецът изцвили. Майлс се огледа и забеляза някаква фигура, която се приближаваше, скрита в мрака. Наклони се напред, за да види по-добре кой е пешеходецът.

Непознатата бе привела глава, увита в шал, така че не можеше да различи чертите й. Решителните ядосани стъпки приближаваха все повече. Само след миг тя също щеше да се озове на осветения от уличната лампа кръг. Какво правеше сама насред улиците по това време?

— Крадлив, гаден, презрян англичанин! — промърмори през здраво стиснатите си зъби тя. — Смачкано изчадие на лайнян… — Забелязала Майлс, фигурата се спря на една ръка разстояние от него. — Ох! — възкликна тя.

— Какво правехте там отзад?

И той посочи с глава към задната част на къщата.

Жената отстъпи крачка назад към мрака, но не и преди да успее да зърне златистата плитка, която се подаваше изпод шала й. Подкара коня си към нея, но спря, когато най-неочаквано тя извади пистолет.

— Прибирам се у нас. — Насочи оръжието към гърдите му и додаде: — Не ща неприятности. Ясно лий?

Тонът й недвусмислено бе заплашителен. Пистолетът бе не по-малко красноречив. Решил, че тя просто иска да се защити, Майлс свали шапка и отвърна:

— Аз няма да ви причиня неприятности, мадам.

Изправила гръбнак и все така без да сваля поглед от него, непознатата заотстъпва предпазливо назад. Младият мъж я наблюдава докато тя достигна ъгъла. Когато се озова на светлината на следващата лампа, тя се обърна към него. Може би го изучаваше? Чертите на лицето й му се сториха познати, но преди да успее да я разгледа, тя изчезна в мрака.

„Ех, Лондон — помисли си Майлс, когато поведе жребеца към другата страна на улицата и оттам — към конюшнята, — точно когато реших, че си ми показал всички чудатости на живота, ти хвърляш поредната странност в лицето ми.“

Усмихна се, но не на разсъжденията си. През отворения прозорец на мазето забеляза Мора, седнала на малка масичка, отдала вниманието си на синята счетоводна книга. Елегантният й профил се очертаваше ясно на светлината на лампата. Младият мъж я съзерцаваше така, както бе потънала в размисъл, и почувства познатото напрежение, което не го бе напускало почти през целия ден.

Божичко, тя беше прекрасна!

Майлс се размърда върху седлото, за да облекчи натиска в областта на слабините си. Познатата болка бе започнала да го измъчва отново, но тази нощ щеше най-после да я облекчи. Мора сама я бе поставила в тялото му с дръзкия си любопитен поглед и държание. Изпитваше див глад за нея, необуздан копнеж да узнае най-тайните й мисли, да я докосва навсякъде и да я направи своя. Никоя друга жена не можеше да окаже подобен ефект върху него, бе сигурен в това.

И, проклет да е, но щеше да я има!

В този момент Мора извърна глава и се взря в някаква точка на тавана. Внезапно замря на място, а след това малкият й юмрук се стовари върху масичката. Фенерът се заклати, шишенцето с мастило се катурна. Тя грабна счетоводната книга и скочи от стола. Едва тогава Майлс забеляза бонето.

Проклетото къдраво боне се мъдреше предизвикателно върху главата й! Инатът й го възпламени отново. Лично щеше да грабне тази грозотия и да я изпепели… веднага щом изпратеше Уилям да си легне.

По времето, когато застана на върха на стълбите за мазето, Майлс вече бе привидно спокоен, но вътре в него бушуваше истинска карибска буря. Слугинята се бе надвесила над масата с гръб към него. Той слезе, като вземаше по четири стъпала едновременно и с всяка стъпка я умоляваше наум да се обърне.

Така и стана, но изражението й го изненада. Бе очаквал тревога или предизвикателство, а видя гняв.

Решил, че е ядосана на себе си задето е разляла мастилото, младият мъж се спря до нея и рече:

— Няма защо да се притесняваш за това. Имам цели варели от същото.

— Сигурна съм, че имаш — отвърна възмутено тя.

Майлс се намръщи и понечи да я упрекне за язвителните думи, но се въздържа. Вместо това продължи да я наблюдава как нервно и яростно бърше разлятото мастило. В този момент леко и светкавично издърпа противното боне от главата й и го захвърли в цапаницата.

Младата жена зяпна изумено и едната й омацана с мастило ръка литна към косите й.

— Как смееш?

Като прикриваше собственото си изумление и сдържаше не по-малко саркастичния отговор, напиращ да излезе от устата му, Майлс повдигна с царствен вид едната си вежда. Жестът му очевидно се увенча с успех, тъй като Мора отстъпи крачка назад.

— Доколкото знам, получи инструкции да си спестиш това боне — започна с меден глас той.

— Инструкции ли? — повтори предизвикателно младата жена, а сините й очи светнаха предизвикателно. — Не, беше ми заповядано.

Борейки се с желанието си да я удуши, Майлс каза:

— А не съм ли аз господарят на този дом?

— И господар на всичко, което погледнеш, както изглежда? — отвърна саркастично тя, като размаха изпоцапаното от мастило боне.

Към лицето му полетяха студени мастилени капчици. Мора отвори изненадано уста и белите й зъби създадоха истински контраст с червения цвят на устните й. Младият мъж изгуби контрол над себе си, но преди да успее да я достигне, изражението й се промени. Очите й заискряха от смях и тя допря опакото на ръката до устата си, за да прикрие усмивката си. Майлс също забеляза комичността на ситуацията, макар в случая той да бе станал за посмешище.

— Изчисти поразията, която направи, моме — рече спокойно, но авторитетно той.

Очите срещу него разшириха и усмивката им изчезна. Мора преглътна с усилие, но дори не направи опит да изпълни казаното. Очевидно му бе обявила война.

— Веднага! — окуражи я отново той.

На лицето й се изписа съгласие да се предаде, нещо едновременно желано и мило за младия мъж. Думите й обаче го шашнаха.

— Тогава седни — рече със светски вид тя и посочи към стола. — Прекалено си висок за мен, не мога да те достигна.

„Но си подхождаме един на друг във всяко отношение“ — помисли си той.

Изгаряше от желание да я прегърне, но подозираше, че тя щеше да се възпротиви. Реши да напредва бавно и постепенно и се настани на стола.

Успокоена, Сюизън се зае да изпълни дадената й задача. „Какво лошо имаше в това да го докосна?“ — запита се безгрижно тя. Скоро щеше да открие обаче, че това съвсем не бе безобидно занимание, тъй като от Майлс Кънингам се излъчваше мъжественост и сила, които бе мислила, че съществуват само в романтичните легенди. Сега обаче легендите се бяха превърнали в действителност и, подобно на безпомощна просякиня, озовала се сред златна паяжина, тя се отказа от по-нататъшна борба.

Усмихна се криво и същевременно — игриво, и рече:

— Ще трябва доста време да обясняваш от какво са тези петна по лицето ти, знаеш ли. — Надвеси се още по-близо до него и прошепна искрено: — Съжалявам.

На бузата му се образува трапчинка, която смекчи прекрасните линии на лицето му.

— Не е станало кой знае какво, девойче. Ще могат ли да минат за лунички, какво ще кажеш? — попита той, а в тъмнокафявите му очи проблеснаха златисти петънца.

Дрезгавият му глас я накара да потръпне. Усещаше, че я обзема все по-силно желание. Успя да се овладее някак си и отговори:

— Само ако си имал лунички като момче.

— Това бе почти единственото, с което разполагах като малък — отвърна Майлс, без да промени изражението си.

Тъй като знаеше добре какво се крие зад думите му, сърцето на младата жена омекна, но не от съжаление. Други, по-дълбоки чувства се зараждаха в нея и те я плашеха.

Момчешката му усмивка изчезна.

— За какво мислиш? — попита, видимо заинтригуван, той.

Сюизън извърна очи.

— За нищо… за последствията.

— Прости ми, ако си позволя да поспоря по този въпрос — усмихна се той.

Тя го погледна отново.

— И откъде би могъл да знаеш? — заинтересува се младата жена, сгрята от настойчивия му поглед.

— Може би — потри крак в бедрото й той, — по същия начин, по който знам накъде да погледна, за да видя дъга след лятната буря.

Макар погледът му да си оставаше невинен, ръката му се плъзна към талията й.

Сюизън като че ли видя един стар спомен, все още съвсем жив след всички тези години на раздяла. Майлс я държеше здраво в скута си и й показваше многоцветната дъга в небето. Тя прогони картината от съзнанието си, но в нея остана особено усещане за близост.

— Съмнявам се, че имаш време да се оглеждаш за дъгата — рече игриво тя.

Ръката му се премести по-нагоре.

— И откъде знаеш?

Погледите им се срещнаха.

— Шараните ми казаха.

Ъгълчетата на устните му се разтегнаха леко. Толкова й се искаше да продължи, докато се усмихне.

— Казаха — обясни тя, като се опитваше да звучи безизразно, — че имам да свърша доста работа, преди да се запътя към леглото.

Съжали за думите си в мига, в който ги изрече. Трябваше да се досети за отговора му. Дори сега, когато едната му вежда се изви арогантно нагоре, тя не успя да сдържи усмивката си.

— Ще ти помогна да го направиш — предложи великодушно той и стана от стола си.

Сюизън се престори, че не разбира намека, и се отмести, така че да не може да я достигне.

— Много мило от твоя страна. Най-добре обаче да се захващаме на работа. Може би ще ми издиктуваш цифрите така, както Маки ми диктува списъка за покупките?

Майлс я погледна, сякаш се готвеше да протестира, но само се засмя разбиращо и се отправи към купчината щайги. „Колко грациозно се движи само“ — помисли си младата жена, като наблюдаваше възхитено стегнатия му задник и дългите мускулести крака. Дишането й се затрудни и по челото й изби пот. Какво ли щеше да си помисли Кънингам, ако се обърнеше в този момент и видеше погледа й? Потръпна при мисълта за последствията и се помоли това да не се случва.

Той не се обърна.

Сюизън си отдъхна облекчено и набърчи чело. Разположи се на стола, все още затоплен от тялото му, и отвори счетоводната книга.

Когато Майлс се обади, тонът му наподобяваше странно този на Маки.

— Четири каси мадейра за онзи прахосник лорд Аргайл! И нито капка повече.

Младата жена се засмя, като в същото време търсеше колоната, в която трябваше да нанесе съответната цифра.

— А за развратния лорд Ейнсбъри дванайсет каси. Това е повече, отколкото заслужава, но достатъчно, за да създаде някакво занимание за ръцете му за известно време.

Старите спомени отново нахлуха в съзнанието й. Макар да бе започнал да възмъжава още преди тя да успее да излезе от детството, Майлс винаги се бе правил на дете, за да й достави удоволствие. Доставяше й удоволствие и сега, така че докато работеха заедно, тя имаше усещането, че се е върнала назад в миналото. Той бе обогатил детството й, но кой знае как, изминалите години я бяха накарали да забрави този факт. Обзе я срам, изпита тъга. Думите му я измъкнаха от размислите й.

— … каси за Робърт Харпър.

Гласът му звучеше още по-женствено отпреди малко. Сюизън вдигна рязко глава. Младият мъж се бе подпрял на една от купчините щайги, сложил едната си ръка на хълбока, а с другата, свита в китката, държеше въображаема кърпичка. Намръщи се, объркана, но не го попита нищо. Той вдигна рамене, захвърли във въздуха „носната кърпичка“ и отдаде вниманието си отново на работата, която ги чакаше.

Шегата продължи, докато и последната бутилка бе записана на името на новия си притежател. Младата жена постави на масата перото и затвори капачето на шишенцето с мастило. Майлс се приближи до стола й, застана до нея и постави длани върху раменете й. Тя се опита да се изправи, но той я възпря. Сюизън отметна назад глава и с това движение го докосна на интимни места. Познатите сини очи, които бяха започнали да го преследват навсякъде, сега бяха широко отворени и блестяха тревожно насреща му. Той се наклони и рече тихо:

— Ела с мен, девойче.

Тя поклати глава, но отказът й не го притесни. Затова пък бе дълбоко развълнуван от докосването й до слабините му. Пулсът му се ускори, но той продължаваше да стои абсолютно неподвижно. Засега му стигаше да се наслаждава на начина, по който отговаряше тялото му. Свръхчувствителен и изключително възбуден, той се опиваше от допира й, слял погледа си с нейния.

Приведе се по-близо. Сгорещената кръв пулсираше в слепоочията му, неукротимото желание бушуваше в слабините му. Младата жена замръзна на мястото си, дългите ресници се сведоха надолу. Майлс я стисна още по-здраво за раменете, повдигна я от стола и я обърна с лице към себе си. Малките й длани се опряха в гърдите му.

— Отвори очи и ме погледни.

Когато погледите им се срещнаха, Сюизън рече:

— Не, Майлс, това не е предвидено да се случва.

— Няма да си говорим за пророчества сега — промълви той, изпълнен с удоволствие от начина, по който бе произнесла името му. — Ще говорим за теб и за мен… но най-вече, девойче — гласът му се превърна в дрезгав шепот, — ще говорим за нас двамата.

Младата жена вирна упоритата си брадичка и заяви:

— Не те… не те желая. Не по този начин.

Потрепването в гласа й бе достатъчен отговор, но предизвикателният й поглед го подразни. Едната му ръка обгърна тънкия й кръст, а другата обхвана косите й.

— Странни думи — рече, вторачен в очите й той, — при положение, че тялото ти говори съвсем други неща.

В следващия миг устните му се сляха с нейните. Опита да се отдръпне, но Майлс я задържа. Тя замря неподвижно, макар в нея да се водеше истинска битка. Защо ли изобщо се съпротивляваше?

— Не ми отказвай повече, девойче! — прошепна, без да се отделя от устата й, той.

Юмруците й натискаха гърдите му, но той се бе съсредоточил върху усещането, с което го даряваха устните й. След един безкрайно дълъг миг, когато съзнанието му бе замъглено от страст, тя отстъпи. И двамата щяха да запомнят завинаги този миг.

Майлс се разколеба за секунда, внезапно уплашен да не би тази жена да разбере що за човек е той всъщност. Как щеше да реагира тя, ако научеше онова, което Кънингам криеше така добре досега — самотното и ужасено момченце, изоставено безотговорно от хората, създали го в момент на животинско сладострастие?

Кой знае как усещаше, че Мора вижда истинския му образ в това отношение, във всички отношения и, странно, това му се струваше по-скоро като обещание за голям подарък. За първи път в живота си усети, че го облива вътрешна светлина, чиста и свежа. Искаше му се да може да вярва на тази жена така, както никому досега.

Задълбочи целувката си. Сюизън прокара пръсти в косите му. Когато езикът му заигра с устните й, като се движеше по контурите им, тя изпусна блажената въздишка на влюбените. Отново се превърна в охотно възприемаща ученичка и езикът й се завъртя около неговия по-скоро, отколкото бе очаквал. Обзет от неистово желание, той изви уста така, че да поеме езика й. С лек натиск го задържа, за да може да му се наслади. Когато тя се отдръпна, той я последва. Бедрата му несъзнателно се присъединиха към неговия ритъм. Майлс трябваше да положи неимоверни усилия, за да сдържи страстите си.

Искаше я в стаята си, искаше я в леглото си и то — незабавно. Тъй като чувстваше, че няма да издържи още дълго, той прекъсна целувката. Само можеше да си представя как щяха да изглеждат очите й, затова изчака да ги отвори. Чакането си заслужаваше. Когато дългите ресници потрепнаха и се повдигнаха, младият мъж разбра, че не се е излъгал. Очите й блестяха, а цветът им можеше спокойно да съперничи на кралската роба. И в тях гореше страст. Той се усмихна и когато Сюизън отвърна на усмивката му, Майлс усети, че душата му се освобождава от мрачните си опасения.

Погледът му се плъзна към устните й и първата му реакция бе гордост — та нали той бе отговорен за леката им подпухналост. Приближи се до тях и покри цялото й лице и очи с нежни целувки.

— Време е, сладко мое девойче — прошепна той.

Дрезгавото шумолене на гласа му накара сърцето на младата жена да подскочи. След това две силни ръце я вдигнаха и я притиснаха към солидната като стена гръд. Майлс заизкачва без усилие стълбите, допрял с любов уста в слепоочието й. Топлият му дъх, чиято скорост не се промени изобщо въпреки физическото усилие, галеше лицето й. Това бе светът на мечтите, за който бе копняла. Дори и да грешеше, вече нямаше значение. Тук искаше да бъде и, каквито и да бяха последствията, щеше да остане тук.

— Отвори вратата, любима — върна я към действителността гласът му.

Сюизън хвана дръжката и премахна бариерата пред тях. Младият мъж я пусна внимателно на пода на стаята си. Безнадеждно очарована, тя се облегна на него.

Той изпъшка и устните му отново потърсиха нейните. Сюизън изгаряше от желание да открие всички начини, по които той искаше да я притежава, и нямаше търпение да ги овладее до един. Отвръщаше на страстта му, пуснала на воля своята. Ръцете му разхлабиха връзките на горната й дреха и това моментално облекчи напрежението в нея. На свой ред младата жена разкопча ризата му и зарови пръсти в златистата коприна, с която бяха обрасли гърдите му. Под нейната мекота усети здравите му твърди мускули и настойчивото биене на сърцето му. Удоволствието, надминаващо и най-дивите й мечти, се състезаваше за първенство с очакването и желанието.

Тогава устните му се плъзнаха по бузата й, по слепоочието и чувствителното местенце на ухото й. Забързаното му дишане и топлият му език я запознаха с усещания, за които не бе и предполагала. Майлс целуна голото й рамо и едната й гърда. Зад себе си оставяше диря от невъобразими усещания по хладната и едновременно сгорещена кожа. Обсипваше с целувки гърдата, като се въртеше в кръг, без обаче да докосва връхчето. Сюизън мислеше, че ще умре, ако не я целуне и там, и то колкото се може по-скоро. Надигна подканващо гръдта си към него. Без повече отлагане той обхвана с устни щръкналото, болезнено възбудено зърно.

Младата жена онемя при едновременно нежния и груб допир на езика му.

— О, мили Боже — прошепна тя, когато мъчителната й нужда бе удовлетворена.

Точно когато мислеше, че ще изгуби съзнание, той се премести на другата гърда. Дразнеше със зъбите си нежното връхче, след което го успокояваше и смучеше с езика и устните си. Напълно безпомощна под опитните му действия, които предизвикваха у нея цял непознат океан от усещания, Сюизън почти не усещаше ръцете му, които се плъзгаха по закръглените форми на хълбоците й. Но когато Майлс я стисна здраво за задните части и я притисна към себе си, тя се върна отново към действителността.

— Желая те, девойче! — рече пресипнало, без да се отделя от гръдта й, той, а ръцете му я притискаха все така към пулсиращите му от страст слабини. — И ти също ме желаеш!

Тя се приближи още по-плътно към него, като повтаряше неспирно: „Да, да“.

Безкрайно внимателно младият мъж започна да съблича една по една дрехите й. Всеки път, когато някоя от тях политаше към пода, той прошепваше изпълнени с нежност слова и страстни любовни обещания, които намекваха за онова, което предстоеше да се случи. Възбудена до такава степен, че й идеше да крещи, Сюизън посегна към закопчалката на кожените му бричове. Дъхът му секна рязко и това бе достатъчно, да я окуражи да продължи в този дух, докато панталоните му не се свлякоха на пода.

При вида на възбудения му, твърд като стомана член, младата жена усети болка в долната част на корема си. Явно усетил желанието й, Майлс я привдигна на пръсти и допря гордото доказателство за страстта си точно там, където най-много се нуждаеха от него.

Сюизън отметна глава и се вкопчи в него, за да не падне. Усети прохладната меча кожа под себе си и топлината на Майлс — отгоре. Когато той се отдръпна, тя отвори очи с намерението да го умолява да се върне, но разбра, че той стоеше край нея и събуваше ботушите си.

Използва този миг, за да го огледа. На светлината на огъня от камината всички мускули и сухожилия на прекрасното му тяло изглеждаха бронзови… и непоносимо красиви. Повдигна очи към гърба му, който се разширяваше към раменете подобно на викингски щит и се стесняваше надолу към тънкия му кръст. Меките косъмчета по ръцете и краката му проблясваха, а движенията му, докато се събуваше, бяха сигурни и ловки.

В този момент имаше нещо толкова естествено и непретенциозно. Майлс Кънингам, нейният верен наставник, който я бе носил на раменете си, който я бе научил да щрака с пръсти, който винаги й бе носил подаръци от далечни земи, сега събличаше дрехите си и се готвеше да я люби. Той не бе вече крадецът, отнел богатството й, сега бе същият Майлс Кънингам, когото помнеше от детството си. Но щом младият мъж се обърна с лице към нея, всички спомени и размишления бяха забравени.

Когато легна до нея, Сюизън бе шокирана от вида на доказателството за неговото желание, което се издигаше гордо от покритите му с косъмчета слабини, подобни на разтопено злато.

— Не се страхувай — прошепна той, сякаш усетил тревогата й. Тъй като тя не отвърна, додаде: — Девойче?

Младата жена изпусна събралия се в дробовете й въздух и си наложи да отмести поглед от издутата му мъжественост и от очите му. Те се затоплиха от нежност, а в ъгълчетата им заигра удоволствие.

— Предполагам, че си девствена, девойче — усмихна се мило той.

Това бе по-скоро заявление, отколкото въпрос.

Сюизън усети, че се изчервява и отговорът заседна в гърлото й.

Топлите силни пръсти проследиха линията на раменете й и оттам тръгнаха нагоре по врата й. После устните му минаха по същия път. Допрял уста в шията й, в чувствителната вдлъбнатина зад ухото й, младият мъж промълви:

— Девствена ли си, сладко мое девойче? Това ли те притеснява толкова?

— Да — едва успя да произнесе тя.

— Няма от какво да се страхуваш — прошепна той и по цялото й тяло преминаха тръпки.

С безкрайна нежност започна да целува шията й, а после слезе към рамото. Хвана ръката й, отдалечи я от тялото й и същите любящи, топли устни замилваха нежната плът под мишницата й. Кожата й настръхна. Когато дланта му се приближи към тъмния триъгълник в долната част на корема й, Сюизън помисли, че светът започва съществуванието си отново. А когато докосна бижуто на нейната женственост, тя извика името му. Майлс улови възклицанието й с устните си и със сладострастни думи трескаво й обясни какво щеше да стори, за да я удовлетвори.

Когато се настани между разтворените й крака, Сюизън бе на път да изгуби разсъдъка си. Когато започна да прониква лекичко в нея, тя бе пред лудост. В нетърпението си да задоволи засилващата се страст, тя повдигна бедра, но внезапната болка я отрезви.

— Не толкова бързо — рече дрезгаво младият мъж, като се намести на лакти и се измъкна леко от нея.

— Нещо не е наред.

Гласът й прозвуча приглушено от напиращите сълзи.

— Шшт! — прошепна успокоително в ухото й той. — Всичко е както трябва, кълна се. — Обсипа с целувки сбърченото й чело, носа и устата й, като се движеше бавно. — Още съвсем малко, сладко девойче, и ще бъдеш моя.

Наложил контрол над страстите си, какъвто никога не бе предполагал, че притежава, Майлс се опитваше да не обръща внимание на раздиращото го желание. Целува я и я приласкава, докато тя се успокои отново. Вече бе разбрал, че пред него стои проблем. Не само, защото бе девствена, а и защото девствената й ципа очевидно нямаше да позволи да бъде разкъсана лесно.

Подпря главата си до нейната, обхвана я през кръста и, като стисна здраво челюсти, натисна напред и премина през бариерата на нейната невинност.

Задушен болезнен вик заседна в гърлото на Сюизън и ноктите й се забиха в раменете на Майлс. Сърцето му се сви.

— Прости ми, любов моя — прошепна той, като се бореше с естествената реакция на тялото си да проникне още по-дълбоко в нея.

Потръпна от напрежение. Това момиче чисто и просто бе самият рай. Бе ангел, превърнал един основен животински акт в нещо вълшебно, нещо, което не можеше да бъде забравено. Привикнал с превратностите и странностите на живота, Майлс Кънингам разбра, че никога вече нямаше да бъде същият.

Надигна се на лакти и потърси погледа й. Болезненото изражение, изкривило прекрасното й лице, го прободе като нож в сърцето. Толкова му се искаше да я успокои и да види отново очите й да заблестят от страст. Младият мъж се зае да пробуди отново желанието й. Докато я целуваше, той ту шепнеше извинения, ту обясняваше колко прекрасно било усещането да бъде в нея и как благодарение на нея се чувствал цялостен. Най-накрая Сюизън въздъхна и измърка като доволна котка. Това му подейства като живителен океански ветрец, който поохлади прекалено сгорещените му сетива.

„Какво ли се очаква още от мен“ — питаше се младата жена. Желанието бушуваше в тялото й, съсредоточено най-вече в областта на слабините. Майлс остана неподвижен над нея толкова дълго, че накрая тя реши да го помоли да продължи, за да й даде онова, което бе обещал. Когато той най-после се размърда в нея, нежно и същевременно настойчиво, тя затвори очи.

— Девойче?

Отвори очи и видя напрегнатия му поглед.

— Болката премина, така ли? — попита той.

— О, да, Майлс — отвърна Сюизън, като постави длан на бузата му и го погледна право в очите.

Той се усмихна и се приближи още повече, така че устните им почти се докосваха.

— Тогава дръж се, скъпа моя! Оттук връщане няма — прошепна той и сля устата си с нейната.

И тогава тя се озова в непознат свят на блаженство и удоволствия и се издигна до невъобразими висоти. Майлс се отдръпна бавно и тя реши, че ще излезе напълно. Стисна мускулите на хълбоците си, за да му попречи да го направи. В този момент обаче той натисна надолу и проникна дълбоко, като я изпълни цялата. Последвалият ритъм оказа върху й такова въздействие, че й се прииска да вика от радост.

— О, Боже, сигурно ще умра! — възкликна тя.

— Не, няма, любов моя! — обеща той. — Но се кълна, че скоро ще се озовеш в рая!

— Страхувам се, че вече съм там — отвърна Сюизън, смаяна както от заявлението си, така и от мъжа върху себе си.

Той се засмя, след което поднови целувките и движенията на любовта. Когато тялото й изпита нещо ново и непознато досега, младата жена разбра смисъла на уверената му усмивка.

— Е, кажи сега, девойче — обади се дрезгаво той, като дишаше задъхано.

— Мила света Маргарита — пропя тя. — Майлс, прекалено е хубаво, за да мога да го опиша.

— Да, така е.

След тези думи той ускори движенията си до дяволски бързо темпо. Неспособна да следва повече ритъма му, Сюизън се остави напълно в неговите ръце и, преди да успее да си поеме дъх, получи разтърсващ оргазъм. Той продължи няколко безкрайни, както й се стори, мига и накрая помисли, че ще изгуби съзнание. Единствено гласът на Майлс, който повтаряше неспирно „да, сладко мое девойче“ й помагаше да запази свяст.

Младият мъж изпъшка и сякаш замръзна отгоре й. Мускулите на врата и ръцете му бяха изпънати от напрежение и още нещо, което Сюизън не можеше да определи. В този момент усети, как той се уголемява още в нея. Майлс отметна глава, понесен от собствения си оргазъм.

Мъжът се свлече до нея. Гърдите на младата жена се изпълниха с такава гордост, по-голяма от която не бе изпитвала никога досега. Споменът за радостта, която бе изживяла тази нощ, щеше да я следва през всички предстоящи самотни дни. Почувствала се истинска жена за първи път в живота си, тя попита смело:

— Винаги ли е толкова прекрасно?

Майлс провря ръце под кръста й, обхвана я и се завъртя заедно с нея. Когато погледите им се срещнаха, очите му я погледнаха замислено, но той не отговори.

— Майлс? — настоя тя.

Лицето му се преобрази от развратна усмивка.

— Не — целуна я леко по носа той. — Не винаги е така хубаво.

Младата жена се усмихна доволно.

— Много си топъл.

Майлс се засмя и тя усети как пулсът му се ускори, все така в нея.

— И ставам все по-топъл, много, много по-топъл — промълви той, като я постави отново по гръб, тя беше готова още веднъж за целувките и страстта му.