Арнет Лем
Нишките на съдбата (23)

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ТРЕТА

От всички гърла зад гърба й се откъсна изумено възклицание.

Майлс прегърна покровителствено съпругата си.

— Това е оскърбление, Флечър! — заяви той. — Така ли не успя да научиш нищо в Лондон?

— Разбира се, че е научил — обади се вместо него Робърт. — Тук сме, за да видим как ще възтържествува справедливостта.

Люси Сандърс изпищя и се провикна:

— Отпратете оттук този ужасен човек! Няма да тръгна отново с него!

Кънингам впери поглед в Харпър.

— Какви лъжи си наприказвал този път?

— Лъжи ли? — отвърна с абсолютна увереност Робърт. — Мисля, че ти се лъжеш, Майлс. Говоря истината, както е длъжен да прави всеки верен поданик на краля.

— Ти не би разпознал истината дори да се облечеш в атлаз и да се разхождаш по „Флийт стрийт“ в събота следобед.

— Ах, презрян… — Робърт се овладя навреме, обърна се към офицера и рече: — Оставям се на вашите заповеди, полковник Флечър. Ако е нужно прочетете кралската заповед, но помнете думите ми: този път ще откриете онова, което търсите. Тя е предателка, създадена по мярката на камеронската си майка. А той… — И Робърт посочи към Кънингам, — той й е съучастник. Вината му е не по-малка от нейната.

Сюизън вдигна лице към любимия си. В погледа й се четеше извинение и дълбоко съжаление. Но защо? Тя опита да се усмихне, но в резултат се получи тъжно изражение.

— Любов моя, любов моя — промълви в ухото й той. — Не трябва да се страхуваш!

С превзет жест полковникът разгъна навития на руло документ. Протегна ръка, за да го отдалечи от лицето си и се премести, за да бъде по-близо до светлината на огъня. Прониза своята домакиня с леден и суров като гранит поглед и зачете ужасния указ.

— По заповед на негово величество, краля на Англия, и в съответствие с волята на парламента, обвинявам Сюизън Харпър в умишлено нарушаване на акта за обезоръжаване…

Неспособна да вникне в смисъла на прочетеното, младата жена погледна към чичо си. В гърлото й бе заседнала горчива буца. Той никога не я бе обичал. Само я бе използвал.

Стисна ръката на любимия си и се извърна, за да не вижда изпълнения с омраза поглед на Робърт. Помисли си как ли се бе чувствал Майлс в Лондон. В кулата Бошан. Като неин законен съпруг, той щеше да страда наравно с нея. Но сега вече нямаше да има повече страдание.

Огънят зад гърба й изпращя. По шлема на офицера покапаха капки от разтопения лед и сняг по перото му. Пламъците хвърляха весели жълти отражения върху обвинителния документ.

— …затворена в Тауър ъф Ландън, в очакване на справедливото си наказание за извършеното предателство.

— Той блъфира, скъпа моя — прошепна Майлс. — Остави ги да претърсят замъка. Ти няма какво да криеш. Не забравяй това.

— Знам — промълви едва чуто Сюизън, като се питаше дали той разчита вината, изписана върху лицето й.

Робърт направи крачка към полковника.

— По-добре дръжте здраво Майлс Кънингам и Маккензи. — Огледа подозрително тълпата. — Племенницата ми е станала любовница на Кънингам. Една дума от него и тези планинци — посочи към разгневеното множество той, — няма да стоят и да наблюдават кротко как арестувате тази предателка, господарката им. — После погледна презрително към Майлс. — Или пък така наречения им господар.

Захабеното черно перо се полюшна, когато офицерът направи знак на един от подчинените си. Преди Майлс да успее да протестира или Лаклан — да помръдне, войникът издърпа Сюизън от ръцете на съпруга й. Други трима измъкнаха сабите си и ги допряха в гърдите му. Груби ръце стиснаха раменете на младата жена. Шалът й се разтвори.

— Тя е бременна, сър — заекна мъжът, който я държеше.

— Махни си ръцете от съпругата ми! — изрева Майлс.

Всяко мускулче в тялото му го болеше от напрежение.

— Пусни я! — изкрещя Лаклан. — Или ще те разпоря от гърлото до чатала!

Полковникът се обърна към планинеца.

— Достатъчно, Маккензи!

Младият мъж замълча, но очите му горяха заплашително.

Офицерът огледа корема на Сюизън и погледна обвинително към Робърт Харпър.

— Защо се грижиш толкова за живота на още едно бунтовническо копеле, Флечър? — изсумтя Робърт. — Бременна или не, тя си остава предателка.

— Тя не е предателка! — изрева Маккензи и сграбчи полковника за ръката.

— Пусни ме или оставаш без ръка! — излая Флечър.

— Успокой се, Лаклан — предупреди го Майлс.

Шотландецът се подчини неохотно.

Офицерът се обърна към младата жена.

— Съпруга ли сте на Майлс Кънингам?

Това бе възможно най-лесният въпрос.

— Да, негова съпруга съм и се гордея с това — отвърна с високо вдигната глава тя.

— Тогава обвинявам и двама ви в предателство.

Усетил тревогата й, Майлс погледна към мъжете на Пъруикшир.

— Спокойно, приятели.

— Не — извика Гибън Макайвър, — това са английски кучета! Какво знаят те за нашите обичаи, за нашия начин на живот? Видяхме вече тяхното правосъдие — блатото край Кулоден почервеня от него.

Сред тълпата преминах одобрителен шепот.

Офицерът вдигна ръка и описа кръг във въздуха. Без да слизат от конете си, кавалеристите започнаха да заобикалят присъстващите. Жителите на Пъруикшир замълчаха смутено — противникът ги превъзхождаше числено. Вдовицата Маккормик се олюля и щеше да падне, ако Роуина не бе успяла да я хване. Нели и Сорча се притискаха една към друга, а хубавите им кръгли лица бяха пребледнели от страх. Люси кършеше ръце, като гледаше ту към Робърт, ту към Сюизън.

— Съпругата ми е почтена жена — заяви Майлс и се хвърли към Флечър.

— Казах ви да го арестувате — извика Харпър.

— О’Брайън! — излая полковникът. — Донеси оковите!

Изпълнена с ужас, Сюизън видя как един от войниците домъкна дълга тежка верига.

— Не — проплака тя.

Металните обръчи обаче бяха нанизани на китките на съпруга й. Когато О’Брайън се отдръпна след малко, ръцете на Майлс увиснаха под тежестта на веригите.

— Уигс! Бел! Досън-Смит! — извика офицерът.

Уморените от пътя войници се появиха сред тракане на саби и скърцане на кожените им ботуши. Козируваха по всички правила.

Флечър се обърна към Харпър.

— Каза, че тук ще намерим десените на шотландските кланове.

— Тя знае къде са — изсумтя Робърт.

Сюизън вдигна високо глава. „Нека търсят. Ще намерят само един празен сандък и купчина пепел.“

— Негово величество не екзекутира никого без доказателство — отбеляза полковникът.

— Нямам никакви десени на шотландските кланове — заяви младата жена.

Достатъчно бе Флора и другите жени да мръднат встрани, за да се убеди сам.

В този миг изтракаха вериги.

— Тя казва истината — обади се Майлс. — Maide dalbh не съществуват вече, полковник. Бяха унищожени. Робърт Харпър отново ви е измамил.

„А ти — помисли с болка съпругата му, — бе измамен от мен.“

— Кънингам лъже! — изрева Робърт и тръгна към племенницата си. Погледна я право в очите и рече злобно: — Предай ги, Сюизън. Ако Флечър не може да обеси теб, ще обеси наследника на брат ми и бащата на ревливото бебе в корема ти. Да, ще го обесят веднага, още тук.

Отвратена от жестокостта му, младата жена се взираше в лицето, което бе обичала до съвсем неотдавна, лице, което напомняше толкова много на баща й и от което я гледаха същите като нейните очи. Чичо й Раби бе единствената връзка със семейството, което бе изгубила още като дете. Беше го уважавала, беше го обичала, а през цялото това време той я бе мразил и грабил.

Трябваше да положи усилия, за да попита сравнително спокойно:

— Защо, чичо Раби? Защо? Първо платовете ми, а сега и…

— И сега какво, скъпа ми племеннице? — Държеше се студено и коравосърдечно като непознат. — Брат ми не ми остави нищо, освен някаква мизерна сума. А нима Сибийл щеше да подели с мен наследството? Не! Кучката бе отровена от Едуард и неговите лъжи. Не получих нищо от тях.

— Но все пак не те оставиха без нищо, Раби — отвърна тя, като се чувстваше съвсем малка и ужасена. — Дадоха ти мен.

Той се изсмя презрително и все едно че я прободе с нож в сърцето.

— Да, окачиха воденичен камък на шията ми.

Младата жена бе поразена от жестоките му слова. И последният й копнеж да си възвърне обичта му се изпари.

— Ти ме измами! — провикна се тя. — Видях платовете си в Лондон, прекрасни платове, които ти продаваше като страклайдски. Видях и миниатюрата! И подправените писма! Не ти бе достатъчно да подбиваш репутацията на моите тъкачи, ами трябваше и да ме накара да вярвам, че Майлс не ме обича…

Гневът пулсираше във вените й, изместваше мъката и на нейно място вливаше смелост в тялото й.

— Ами Люси Сандърс! За Бога, Раби… как можа да ме лъжеш, че ми е леля?

Сюизън вдигна длан и го зашлеви с всичка сила. Десницата й пламна, но тя прие болката като балсам за яростта си.

Харпър се олюля. Изръмжа и вдигна ръка, за да отвърне на удара й. Пъргав като сърна, Лаклан скочи и сграбчи дланта му.

— Ще те убия! — ревеше Майлс, който се спусна към тях и се опитваше да вдигне смазаните си от тежестта ръце.

— Дръжте Харпър!

Рязката заповед на английския полковник разсече въздуха като стомана.

Най-после Сюизън бе свободна, свободна да се хвърли в окованите обятия на съпруга си, да почувства непоколебимата му сила, да чуе познатия му глас.

— Вече си при мен, любов моя — усмихна се криво той. — Вече си при мен.

— Намеси се още веднъж, Харпър — изръмжа Флечър, — и ще те постигне същият край като предателите!

— Какво сме предали? — попита Майлс. — В Роуард касъл няма никакви десени. Нямаше десени и в Лондон. Робърт Харпър отново ви манипулира.

Офицерът размишляваше върху положението.

— Отдръпнете се от него, миледи — обърна се към своята домакиня той.

Жителите на Пъруикшир зад гърба й се бяха превърнали в разгневена тълпа. Огънят пред нея се надигаше, сякаш решил да достигне легендарни размери. Англичаните измъкнаха сабите си във въздуха. Конете цвилеха и потропваха нервно. Полковникът вдигна ръка, сякаш за да даде знак на хората си да се бият. Обзе я див гняв. Гняв и безпомощност. Тъй като Флечър я пронизваше с поглед, Сюизън се отдръпна от съпруга си.

Нели се спусна към господарката си. Оставеното зад нея празно място разкри съдбоносния сандък.

— Ето ви доказателството! — изрева Робърт. — Това е камеронският сандък. — Започна да се бори, докато се отскубна от ръцете на войника, който го държеше, и хукна към огъня. — Казах ти, че са тук, Флечър. — Изсмя се злобно и хвана ключалката. — След като предам рапорта за случилото се тук на твоите началници, ще те откарат в колониите, където ще трябва да се спасяваш от стрелите на индианците. Ще проклинаш деня, в който си се усъмнил в думите на Робърт Харпър!

Отвори със замах капака и се взря във вътрешността на сандъка. Ченето му увисна. От устните му се откъсна бясно ръмжене.

— Кажи на полковника какво намери, Харпър — присмя му се Дъндас.

— Планът ти се изпари като дим — прошепна на себе си Сюизън.

Чичо й заоглежда трескаво тълпата, сякаш търсеше сред нея десените. Най-накрая пламналият му поглед се спря върху огъня.

— Изгорила си ги! — извика той, като се завъртя към племенницата си. — Проклета кучка!

Младата жена стоеше с гордо вдигната глава, докато не забеляза шокирания поглед на съпруга си.

— Какво, по дяволите… — Майлс не довърши мисълта си.

Лаклан се изсмя гръмогласно.

— Е, кой е сега глупакът, Харпър?

— Тишина!

Изражението на полковника бе строго. Изпод шлема му се стичаха капки пот, които блестяха на светлината на огъня. Поколеба се за момент. След това бавно вдигна ръка и даде знак на хората си да се отдръпнат. Жителите на Пъруикшир съзерцаваха безмълвно.

Майлс тръгна към съпругата си. Към врата му незабавно се устреми върхът на сабя. Младият мъж спря безсилно. Беше го излъгала, че е хвърлила пръчките в кладенеца, но когато се появиха драгуните, бе направила каквото трябва. „Вие не разбирате нашите обичаи.“ Сега вече осъзна напълно какво означаваха тези думи.

— Знаеш, че десените бяха в този сандък — обърна се ядосано към офицера Робърт.

— Нищо такова не знам — отвърна той.

— Глупак! Забрави ли кои са прадедите й? Тя е бунтовничка като всички останали Лохиел Камерон!

— Тишина! — сряза го Флечър.

Харпър се подчини, но ненавистта, с която гледаше към племенницата си, обещаваше възмездие. Майлс бе обзет от силно съжаление, докато се взираше в тези познати очи. Облечен в по-тъмно палто от обичайните ярки цветове на контешките си дрехи, Робърт приличаше поразително на Едуард. Приликата обаче бе само външна. Същността на Робърт бе корумпирана, черна като греха.

Младият мъж се упрекна за собствената си наивност относно този човек.

— Проклет да си, Харпър! — извика той, като желаеше силно думите му да успеят да наранят най-после извратения негодник. — Проклет да си, задето й причини толкова много мъка!

— Достатъчно, Кънингам! — нареди офицерът.

Сюизън се обърна и дори от това разстояние съпругът й забеляза безутешното й изражение. Прекрасните й очи, обикновено светещи от радост и дяволит смях, бяха пълни с болка и сълзи.

Майлс изгаряше от желание да утеши съпругата си — тя несъмнено се чувстваше изоставена и предадена от обичания си чичо. Докато я наблюдаваше как се опълчва гордо срещу противника си, не можеше да не си спомни за Сибийл. Гърлото му пресъхна.

Съкровищата на Сибийл не бяха изгнили в кладенеца на подземието. Сюизън ги бе изгорила тази нощ. Беше го излъгала отново. Обзе го непоносимо униние.

Впери уморените си очи в издутата й от неговото дете фигура. Прониза го чувство на вина. Мили Боже, колко нещастна трябва да се чувстваше. Гневът и разочарованието му се стопиха под влияние на съчувствието. Започна да се моли беззвучно тя да се обърне към него.

Забрави за лъжата й, че уж е унищожила десените, забрави и болката си, причинена от тази лъжа, и двете бяха незначителни сравнени със саможертвата й. Беше пожертвала Maide dalbh на забранените от закона шотландски кланове, за да спаси неговия живот, живота на едно лондонско сираче.

Сираче, което вече бе свързано завинаги с нея и с нейния народ.

Бяха загубени кралства, цели кланове бяха загинали, за да запазят онова, което пазеше Сюизън. Застанал така, с опряна в гърлото му сабя, младият мъж изгаряше от любов към нея и към тези хора.

— Ти си един слабак, Флечър — провикна се Робърт. — Направиха те на глупак.

Полковникът се извъртя рязко.

— Хванете го!

Пет-шест войника заобиколиха Харпър.

— Да не сте си изгубили ума? — разкрещя се той, като размахваше ръце и опитваше да се отскубне от пазачите си. — Ти си само един гаден страхливец, Флечър! Имаше заповед да ги обесиш. Тя е престъпничка. Тя престъпи кралския закон!

Кръвта на Майлс кипна от гняв.

— И смееш да ни наричаш страхливци? — изрева той. — След всичко, което направихме за Люси Сандърс?

Робърт хвърли нервен поглед към нещастницата, все така вкопчена във Флора Макайвър.

Всичко това бе наистина прекалено за Майлс. Съпругата му можеше да припадне всеки момент, хората му не можеха да си намерят място.

— Докато си стоим тук — обърна се към полковника той, — моите адвокати са представили на председателя на Камарата на лордовете доказателство за многогодишните злоупотреби и кражба от малолетни на Робърт Харпър. В продължение на няколко години той е лъгал и ограбвал лейди Сюизън и нейните тъкачи.

Младият мъж стисна окованите си ръце и обхвана с жест смаяната тълпа. Пълната тишина се нарушаваше само от подрънкването на веригите и пращенето на огъня.

— Робърт Харпър е мамил тези добри шотландци и е осквернил тяхната култура. Освен това негодникът е откупил Люси Сандърс от Аксминстърската лечебница и я е представил на съпругата ми като нейна леля.

Обърна се към Сюизън, сърцето го заболя от отчаянието, изписано върху любимото лице.

— По онова време лейди Сюизън е била още дете. Повярвала е на изтъканите му от лъжи приказки и приела нещастницата в дома си. Злото обаче е още по-голямо, полковник Флечър — обърна се Майлс към офицера, — тъй като заради предателството на чичо си, моята съпруга се страхуваше, че ще ми роди ненормално дете.

— Той лъже! — изкрещя истерично Робърт. — Лудата е наистина сестра ми Ейлис Харпър.

Люси се приближи страхливо до полковника.

— Не съм му сестра, макар понякога да се чувствам съвсем объркана. В Аксминстър ще си спомнят за мен. Там се грижех за градината.

Флечър я погледна право в очите и изражението му се смекчи.

— Ще накарам този негодник да замълчи завинаги. Извинете ме, мадам.

И се отправи към Харпър. Вдигна увитата си в ръкавица ръка, сви я в юмрук и го удари с всичка сила в челюстта. Коленете на Робърт се огънаха и той се свлече на земята. Офицерът се завъртя на пети и се приближи до Майлс.

Сюизън изправи рамене и тръгна към тях. Прекрасните й сини очи гледаха тъжно. Гласът й прозвуча глухо, когато каза:

— Кълна се пред Бога — няма причина да бесите нито мен, нито съпруга ми, сър. Ако решите, може да претърсите целия замък.

Полковникът свали каската си. Погледна към сандъка, после към огъня. Най-накрая отправи взор към младата жена.

— Не, лейди Сюизън, няма да е необходимо отвърна той. — Правосъдието на негово величество във връзка с шотландските десени е извършено. — После вдигна ръка. — Шотландия изгуби достатъчно тази нощ. — След това се обърна към войника, който пазеше Майлс. — Пусни го! А железата сложи на Робърт Харпър!

От тълпата се разнесоха диви приветствия. Войниците си отдъхнаха.

В същия миг, в който оковите паднаха от китките му, Майлс протегна ръце към съпругата си. Сюизън се поколеба, в погледа й се четеше несигурност и отчаяние.

— Ела, любов моя.

Тя се хвърли в обятията му с тревожен вик.

— О, Майлс, ако знаеш само какво направих…

Полковникът се покашля нервно. Майлс вдигна очи, погледите на двамата мъже се срещнаха.

— Моите извинения на вас и на лейди Сюизън. Харпър ще бъде съден за престъпленията си. И ще получи заслуженото, мога да ви гарантирам за това, тъй като ще свидетелствам във ваша полза.

Сюизън вдигна обляното си в сълзи лице към офицера.

— Ще влезе ли в затвора?

— Да, лейди Сюизън, а може да бъде депортиран и в колониите.

— Не може да ме депортирате до колониите! — развика се Харпър, като клатеше глава и опитваше да се изправи. — Не! Сюизън! Няма да позволиш да направят това!

Към него пристъпи един от войниците. Робърт замълча.

Полковник Флечър се усмихна тъжно.

— Има ли къде… — започна неуверено той. — Някаква килия, където да затворим до утре Робърт Харпър? И ще ви помоля за малко от прословутата ви планинска гостоприемност, тъй като хората ми са измръзнали и уморени, а конете — гладни и капнали.

— Сюизън? — прошепна Майлс, отчаяно му се искаше да смекчи мъката й.

Тя вдигна очи. В тях блестеше любов, устните й колебливо се разтегнаха в усмивка.

Съпругът й усети, че кръвта му кипва.

— Ще приютим ли тези мъже и ще намерим ли килия за Робърт?

Меката й длан докосна бузата му.

— Това ще реши моят съпруг, господаря на Роуард касъл.

Безкрайна радост изпълни младия мъж. Любимата му бе като отговор на молитва, същината на вечното щастие. Усмихна се широко и, като премигна, за да удържи сълзите си, обърна глава и целуна ръката й.

— Да, полковник Флечър, в Роуард касъл приемаме английски гости.