Арнет Лем
Нишките на съдбата (10)

ГЛАВА ДЕСЕТА

Вестибюлът бе тъмен, като се изключи ивицата светлина, която се процеждаше изпод вратата на кабинета. От мястото си Сюизън чуваше гласовете на Майлс и Оли, но не можеше да различи думите им. Имаше нужда от всичките си сила и находчивост, ако желаеше двете с Нели да завършат успешно тазвечерната си акция.

Ами ако се проваляха? А ако Уилям се прибереше по-рано? А какво щеше да стане, ако Майлс или Оли откриеха Нели? Младата жена си пое дълбоко въздух, опитвайки се да не мисли за подобни мрачни перспективи. Непременно трябваше да си възвърнат останалите липсващи матрици за десените, колкото и рисковано да беше това.

Спря на прага на кабинета, изумена от сцената, която й се стори болезнено позната. Оли Куксън, поставил счетоводната книга в скута си, слушаше внимателно инструкциите на разположилия се в съседния стол Майлс. Сюизън се настрои за момент сантиментално от естествения ход на събитията, в резултат на който баща й бе наследен от Кънингам, все така подпомаган от Куксън.

— Мислиш ли, че е твое задължение — казваше точно в този миг Оли, — да възвръщаш на Сюизън загубите, причинени от измамните печалби на Робърт?

Младата жена разбра, че най-ужасните й страхове щяха да се окажат истина. Нима чичо й Робърт действително стоеше зад тази измама?

— Разбира се, че е мое задължение — изръмжа Майлс. — Трябваше да го държа под око по-отблизо, но, Боже мой, не съм и предполагал, че ще стигне до там да мами Сюизън.

— Все още мисля, че не е твое задължение.

Младият мъж се изхили.

— Не съм изненадан, след като ти забрави твоето задължение преди години.

Оли изсумтя присмехулно.

— Е, ако възнамеряваш отсега нататък да поемеш и задълженията на Сюизън, то, хм, моите задължения ще се променят съвсем. Няма да успееш да се справиш едновременно и с нейния, и с твоя бизнес.

Майлс се изкашля.

— Размислил съм и по този въпрос. И съм взел важни решения, които ще променят всичко.

Младата жена се стараеше да запази хладнокръвие. Майлс не можеше да се готви да поеме ролята на Робърт. Ако някой ден се появеше отново в Шотландия… Тази мисъл бе прекалено хубава, за да бъде истина. И същевременно — обидна. Тя несъмнено бе постъпила неправилно, възлагайки продажбата на своите платове на друг, но това бе останало в миналото. Отсега нататък щеше да продава продукцията си в Глазгоу. И въпреки всичко мисълта, че Майлс бе достатъчно загрижен за Сюизън Харпър, за да се намеси, й действаше въодушевяващо. И знаеше много добре причината.

Тя бе ръководила през целия си живот и се бе справяла с търговията на цяла област в Шотландия, но когато се намираше до Майлс, нямаше никакви други желания. Откакто бе в Лондон, не бе нужно да взема всеки ден решения за едно или друго в Пъруикшир, бе свободна от товара, легнал на плещите й. Как щеше да се върне в Роуард касъл и да бъде отново неговата господарка след дълбоката любов, която бе преживяла в столицата? Младата жена си спомни с каква цел бе дошла и това й помогна да възвърне контрол над себе си. Внезапно изпълнена с увереност за предстоящите събития, тя пристъпи напред.

Сякаш усетил присъствието й, Майлс вдигна поглед. Изражението му бе топло, изпълнено с нежност, в очите му видя чувствени светлинки. Младата жена се усмихна и намигна, а по гръбнака й пробягнаха тръпки. Дланите й се изпотиха. Избърса ги в престилката си.

— … да продадеш печелившия бизнес, какъвто е „Звезда“ — говореше Оли. — Но другите промени са наистина много сериозни.

Чуваше гласа на Куксън, но бе неспособна да откъсне поглед от Майлс, чиито очи издаваха сладострастните му мисли. Колкото и да се опитваше, не можеше да пренебрегне чувственото му послание. Той очевидно си спомняше за любовната им нощ и очакваше с нетърпение следващата, дори я окуражаваше да направи същото.

— Слушаш ли ме? — попита Оли.

Проследи погледа на младия мъж и забеляза Сюизън. В сините очи на управителя блеснаха разбиращи светлинки и брадатото му лице се разтегна в усмивка.

— Не — засмя се той. — Виждам, че не ме слушаш.

Майлс неохотно върна вниманието си към Куксън.

— Нека да продължим или ще се наложи да стоим тук цяла нощ.

— Да, ако се наложи — отвърна Оли. — Трябва да решиш какво ще правим със складовете.

Младият мъж хвърли поглед към разтворените върху писалището счетоводни книги.

— Няма да го намериш тук — обади се управителят. — Дневникът за разтоварените стоки е в стаята ми.

— Аз ще го донеса — предложи Сюизън. — Дойдох само да съобщя, че вечерята е готова. — Спря да говори за момент, за да произнесе безмълвна молитва планът й да не се провали. — Питах се дали, след като мистър Куксън вече се чувства по-добре, няма да вечеря в трапезарията с вас тази вечер?

Майлс скръсти ръце пред гърдите си и отвърна, без да отделя очи от нея:

— Момичето е право. Какво ще кажеш, Оли? Достатъчно добре ли се чувстваш, за да се храниш долу тази вечер?

— Разбира се, че съм добре — отговори ядосано управителят. — Но дали няма да се наложи да вечеряме и след полунощ, ако не свършим работата си тук?

Младият мъж се ухили и рече:

— Сигурна ли си, че нямаш нищо против да донесеш счетоводната книга?

— Разбира се, че не — каза Сюизън, стоплена от искрения му тон.

Куксън завъртя очи и въздъхна театрално. Майлс му хвърли убийствен поглед, но Оли се направи, че не е забелязал. Когато младият мъж се намръщи и присви очи, Сюизън побърза да добави:

— Тогава само ще донеса счетоводната книга.

Докато бързаше към стаята на управителя, тя си мислеше за другите случаи, преди толкова години, когато баща й, Оли и Майлс седяха в гостната в дома на фамилията Харпър в Абърдийн. Беше на шест години, когато баща й доведе за първи път Майлс. И до смъртта му, три години по-късно, двамата бяха неразделни. Бяха едно семейство. „В кой момент — питаше се тя, — Майлс бе взел напълно под свой контрол бизнеса на баща й? Една година след смъртта? Или две?“ Майлс бе само на деветнайсет години по време на смъртта на Едуард, а Сюизън — на девет. Не си спомняше почти нищо от погребението, освен тъгата и замаяността си. Но едва след смъртта на майка си, само година по-късно, след като Майлс я заведе в Роуард касъл, Сюизън бе узнала истинския смисъл на самотата.

Имението на рода Камерон в Пъруикшър бе приютило безкрайната й мъка. Единствената й утеха, когато полагаха майка й в гроба, бе топлата длан на Майлс, стиснала нейната мъничка ръчичка. Той също бе страдал, когато погребваха Сибийл Харпър, бе тъгувал и бе плакал. И бе поделил носната си кърпа с нея. Тя запази четвъртитото парче лен, тъй като то бе връзката й с Майлс, докато младият мъж не обяви, че тя ще остане в Шотландия и ще живее в Роуард касъл, а той ще се върне в морето. При мисълта, че ще бъде отделена от него, в гнева си тя бе реагирала по детски и бе изхвърлила кърпичката, а с нея и обичта си към Майлс Кънингам.

Никога нямаше да забрави и жестоките слова, които му бе казала на раздяла. „Радвам се, че си прекалено млад, за да ми бъдеш настойник. Ти не заслужаваш да отговаряш дори за една змия.“

През следващите години враждебността й към него бе продължила да нараства. При всяко посещение на чичо си Раби, тя очакваше неизменно неприятните вести от Майлс. Ала повече от разказите за непристойното поведение на младия мъж обаче я нараняваха лаконичните му писма. Със съзряването бе дошла и поносимостта към Кънингам. Вече не очакваше любов и привързаност от него. Възприемаше го такъв, какъвто е: егоист, без желание да поддържа нишката, свързвала ги някога. Разочарованията я бяха приучили да не се надява да получи от него повече, отколкото бе способен да й даде. Приемаше незначителната издръжка, която той й изпращаше по Раби, тъй като предполагаше, че средствата бяха получени от продажбата на нейните платове.

Спря пред стаята на Оли. Майлс не бе спечелил нищо от продаденото. Напротив, сега щеше да загуби по своя воля, тъй като чичо Робърт я бе измамил.

Сграбчи студената дръжка на вратата — неприятната истина прониза сърцето й. Майлс бе невинен, трябваше да вини чичо си Раби. Майлс обаче бе извършил още по-тежко престъпление. Бе направил единственото, което не би могла никога да прости — беше откраднал най-скъпоценното богатство на Шотландия, Maide dalbh.

Внезапно й се зави свят, когато осъзна какви странни, криволичещи пътища свързваха живота на двама им. Мразеше го — не го мразеше. Обичаше го, а не трябваше. Искаше да прекара остатъка от живота си с него, а не можеше.

Дланите й бяха сухи като пергамент, когато завъртя дръжката и влезе в стаята на Оли. Изпълненото й с болка сърце започна да се огражда със стена от безразличие. Никога повече нямаше да позволи да бъде мамена нито от Майлс Кънингам, нито от чичо си Раби. Скоро щеше да вземе и последните десени и да се върне в Шотландия, където щеше да бъде в безопасност.

Придобила смелост от подсиленото си чувство на дълг, младата жена измъкна счетоводната книга и вече с по-лека стъпка се върна в кабинета. Куксън изглеждаше така, сякаш бе на края на издръжливостта си, но изражението на Майлс не се бе променило. Топлата му усмивка издаваше възхищението му, а очите му танцуваха от нетърпение. Така поне й се стори. Сюизън успя да се усмихне срамежливо, подаде дебелата тетрадка на Кънингам и се измъкна от стаята.

Щом се озова в кухнята, тя се приближи веднага до задната врата. Ръцете й започнаха да треперят. Сърцето й заподскача от страх. Какво щеше да каже, ако Майлс я завареше точно сега? Ами ако Уилям се върнеше по-рано? Усетила, че смелостта й се топи като пролетен сняг, младата жена реши да изхвърли тревожните мисли от главата си. Щеше да успее да изпълни замисъла си. Бе се справила успешно с пътуването си през Англия. Оставаше да се направи съвсем малко, трябваше й още мъничко време, още мъничко смелост. Едва тогава щеше да се върне в дома си. И само тогава можеше да се успокои.

Сюизън хвърли поглед през рамо. Помоли се пантите да не изскърцат и Нели вече да е там. Отвори внимателно вратата. Нели наистина я чакаше.

Младата жена се огледа отново и се ослуша предпазливо. Тишина. Затаила дъх, тя придърпа слугинята в кухнята и оттам — към входа на мазето.

Един поглед й бе достатъчен, за да разбере колко ужасена е прислужницата й. Обикновено руменото й лице сега бе побеляло като тебешир, а раменете бяха свити към врата й.

— Каква е тази отвратителна миризма? — попита Нели.

Сюизън я огледа с упрек и изшътка.

— От таз воня започва да ми се повдига — изплези се слугинята. — Смърди на запъртъци и изгнила риба.

Без да й обръща внимание, младата жена натисна дръжката на вратата за мазето. Беше заключена! Не се сдържа и измърмори една от цветистите ругатни на Нели.

— Къде е ключът?

Гласът на прислужницата потрепера, а очите й се насочиха нервно към коридора. Сюизън подозираше, че бъбривостта на слугинята бе само маска, с която се надяваше да прикрие страха си.

— В килера. Стой тук, без да издаваш нито звук.

Нели кимна. Плитките й се метнаха на една страна, но тялото й бе като вкаменено.

Сюизън откри ключа. Ключалката изстена. Звукът им се стори достатъчно силен да събуди света Ниниан в гроба й.

— Трябваше да смажете т’ва нещо тук. Туй е признак за недобре свършена работа на икономката.

— Ще млъкнеш ли?

— Какво сте готвила? — кимна към голямата купа на масата Нели.

— Нели… — смъмри я младата жена, докато отваряше вратата.

— Ами, мирише на лошо. Само един презрян англичанин може да яде подобна помия.

Разбрала, че прислужницата няма да млъкне, докато не й отговори, Сюизън рече:

— Миш-маш с кълцано месо.

Слугинята се хвана за корема и се престори, че повръща.

— Ау, английски боклуци. И най-мършавото овчарско куче на Макайвър няма да погледне таквоз нещо.

— Моля те, Нели. Зная да готвя само три неща. Това е едно от тях.

Слугинята вирна брадичка.

— Не е ваша работа да готвите и прислужвате на таквиз като тях.

— Haud yer wheesht! — Разгневена, младата жена бутна Нели през вратата. — Дванайсетото стъпало скърца.

— Тогава намажете го с таз кокоша мазнина, дето англичаните мислят за храна.

— Ще ти откъсна главата, ако не слезеш внимателно и не ме изчакаш долу — смъмри я Сюизън. — Да не искаш да ни хванат?

Очите на слугинята се разшириха от ужас.

— Извинявайте — подсмръкна тя. — Нещо съм настинала и от това главата ми е замаяна. Колко трябва да чакам?

— Няма да е дълго. Трябва да сложа масата. Помниш ли къде е сандъкът?

Нели кимна, но този път дори плитките й не помръднаха.

— Под стълбите.

— Къде е каруцата?

— В конюшнята, скрита от всякакви погледи.

Сюизън започна да се поуспокоява — Нели бе свършила добре своята част от задачата.

— Можеш да запалиш лампата, но стой в тъмното, така че ако мине някой, да не те види. Ще сляза веднага щом мога.

— Как ще се измъкнеш?

— Не съм сложила виното на масата.

— Добре. — Топлата длан на слугинята стисна Сюизън за ръката. — Не се страхувайте, миледи. Работата ни е лесна, все едно че подготвяме становете за тъкане.

Младата жена въздъхна шумно. Звукът й се стори като шепот в сравнение с оглушителното думкане на сърцето в гърдите й. Затвори вратата с треперещите си ръце. Пъхна ключето в джоба на престилката си и отиде да приготви масата.

Запалваше последната от свещите върху масата, когато чу приближаването на Оли и Майлс. Като се опитваше да изглежда невъзмутима, тя се обърна да ги посрещне.

Майлс, със сиви панталони, бяла риза и жилетка с двойно закопчаване, вървеше бавно, за да бъде в крак с мъчителното придвижване на Куксън. Единият крачол на управителя бе разпорен заради гипса и краищата на плата се мятаха, когато ходеше. Сюизън се учуди как ли един толкова придирчив човек като Куксън се би примирил с промените, наложени от счупения му крак.

— Девойче?

Майлс издърпа от масата един от столовете и подканящия му поглед не оставяше съмнение за кого е предназначен.

Как не се бе сетила, че може да я покани да седне при тях на масата. А трябваше да може да влиза и излиза от стаята, в случай, че Нели се нуждае от нея.

— Мислех, че с Оли имате да обсъждате важни неща. Вече вечерях… но с удоволствие ще ви сервирам — бе единственото, което се сети да отговори тя.

Майлс я изгледа с любопитство, но преди да успее каже нещо, Оли се отпусна със смях върху предложения стол.

— Винаги си се държал възпитано, Майлс, момчето ми, и си уважавал по-възрастните.

— Но не благодарение на моите учители — отвърна саркастично младият мъж и бутна стола прекалено близо до масата.

Куксън изсумтя. Майлс като че ли не забеляза. Протегна ръка към нея и рече:

— Ще седнеш с нас. Донеси още едни прибори.

Сюизън се подчини, като кипеше вътрешно. Когато постави чинията си до неговата, той я хвана за лакътя и й помогна да седне. Младата жена вдигна поглед към него и опита да се усмихне, но умът й не искаше да се отдели дори за момент от Нели и останалите десени. Планът да ги измъкнат всичките още тази нощ внезапно й се стори страшно глупав.

Майлс я огледа изпитателно. Дали не бе усетил страха й? Той се запъти грациозно към почетното място на масата и седна.

— Какво си приготвила?

Сюизън заби пети в килима.

— Миш-маш с кълцано месо.

Изражението му й подсказа, че имаше предвид не само храната.

Младата жена едва се държеше на омекналите си крака. Донесе предястието, което се състоеше предимно от пилешко месо, киселец и яйца. Пламъчетата на свещите потрепваха и на нея й хрумна глупавата мисъл, че свещите също бяха нервни. Сервира първо на Майлс. Без да произнесе дума, той продължи да я наблюдава съсредоточено и докато тя напълни чинията на Оли и накрая — своята.

— Знам, че не си вечеряла — произнесе като че ли между другото най-накрая Кънингам. — И това нямаше да бъде първото хранене, което пропускаш откакто я няма Маки. Прекалено си слаба, Мора.

Сюизън облиза внезапно пресъхналите си устни. Непрекъснато насоченото му към нея внимание бе достатъчно смущаващо и тя нямаше представа как щеше да изкара до края вечерта.

Не можеше нито да му отговори, нито да издържи погледа му, затова погледна встрани. Наложи си да запази спокойствие. Странно, но сега пламъците на свещите като че ли станаха по-неподвижни.

Оли опита от яденето и избърса грижливо мустака си.

— Превъзходно, Мора! Но как така едно шотландско момиче се е научило да готви нещо толкова типично английско?

— По рецепта на Маки — отвърна младата жена и почувства внезапен прилив на свян. — Каза, че ви било любимо. — После се обърна към Кънингам. — И на вас.

Майлс взе вилицата си и опита една хапка. След като я преглътна, младият мъж посегна към чашата си.

— О, Боже, забравих виното — излъга без усилие тя.

— Ще почака. — Вместо вино, той отпи вода. — Не си докоснала яденето — смъмри я леко той.

Светлината на свещите галеше красивото му лице.

— Не е по-лошо от яденето на Маки — вметна Оли. — Но не й казвайте за последните ми думи. — Очите му се изпълниха с копнеж и започна да бучка вяло храната в чинията си. Има да ми го натяква после.

— Оли е прав — усмихна се под мустак Майлс, очевидно усетил замислеността на управителя. — Но когато се върне, тя и без това ще има доста неща за разказване. Не е нужно да я окуражаваме допълнително.

— Все още ли искаш да купиш онази земя в Корнуол? — обърна се към младия мъж Оли.

Сюизън опита да скрие изумлението си. Корнуол! Нима Майлс щеше да се преселва в Корнуол? Нещо я прободе в гърдите.

— Да — отвърна Кънингам. — Писна ми от Лондон, от миризмата, от политиката, от…

Вече не го слушаше. Пламъчетата на свещите върху масата се люлееха опасно бурно. Сигурно Нели бе отворила задната врата. Какво щеше да стане, ако някой забележи? А просто нямаше как да не забележат. Огледа трепереща събеседниците си. Очевидно никой не обръщаше внимание на свещите. До края на вечерята обаче имаше още предостатъчно време и дотогава със сигурност щяха да се усетят.

Пламъците се успокоиха.

— … не това очаквах да направиш — казваше в този момент Оли. — Мислех, че може да отидеш…

— Решението ми е окончателно!

Сюизън отдели поглед от издайническите свещи. Майлс разсеяно посегна отново към винената си чаша. Очите й отново се насочиха към свещника. Пламъчетата пак се разиграха.

Младата жена изтърва вилицата си.

Майлс я изгледа с любопитство.

— Трябва да отида за виното — избъбра тя и се изправи.

Защо не бе затворила проклетата врата към вестибюла? Трябваше да поправи грешката си и то незабавно, иначе щеше да издаде Нели.

Преди някой от мъжете да успее да каже нещо, тя стана от масата. Щом се озова в кухнята, затвори вратата и се облегна на нея. Изчака дишането й да се поуспокои и се втурна надолу по стълбището за мазето.

— Нели? — прошепна тя.

— Тук съм, миледи. — Слугинята се показа от сянката, стиснала като бебе едно от Maide dalbh.

Сюизън се спусна към нея.

— Нещо не е ли наред? — погледна към стълбите Нели.

— О, Нели, трябва да действаш по-внимателно, когато ги качваш горе. Всеки път като…

— И как бих могла да бъда по-внимателна? — повиши глас прислужницата, а бузите й се зачервиха. — Промъквам се като дебела полска мишка, която тича из пълна с гладни змии равнина.

— Знам, знам, но…

— По другия начин бе по-добре. Казах ви, трябваше да продължите да ми ги подавате една по една през прозореца.

Сюизън обясни за издайническите пламъци на свещите.

— О-о! — Ченето на прислужницата увисна. — Надявах се, че вратата ще възпре течението.

— И двете сме много изплашени — додаде тихо младата жена, — но вече почти привършихме, благодарение на теб.

Нели повдигна рамене и намести товара си.

— Играех си на една игра. Всеки път, когато повдигах някой от десените, си представях, че точно той е кралският.

Откакто бе отделила на сигурно място десена на Лохиел Камерон, Сюизън не се бе замисляла за отделните кланове, представени от различните Maide dalbh. Най-известният и най-опасният сред тях бе десенът на красивия принц Чарли. Щеше да бъде много щастлива да върне цветовете на Стюартите в Шотландия. В момента обаче не можеше да мисли за нищо друго, освен за опасността, на която се излагаха, за палача… и че никога вече нямаше да се върне в Пъруикшир.

Нели подсмръкна отново.

— Не се тревожете, миледи — прошепна тя. — Трябва да отида и да се върна още само осем пъти и всичко е свършено.

Увереността на слугинята обаче не бе достатъчна, за да успокои господарката й.

— Не — отвърна тя. — Много е опасно. Отнеси и този десен и привършваме за тази вечер. Отново започваме да използваме прозореца.

Нели погледна товара в ръцете си и отново се вторачи в мрака пред себе си.

— Мислех, че бързате да се отдалечите от него.

— Разбира се, че нямам търпение да се отърва от него — отвърна прекалено припряно Сюизън.

— Хм! Точно от това се страхувах. Вие го обичате.

— Грешиш. Той не означава нищо за мен — излъга бурно младата жена, все още развълнувана от вестта за преселването на Майлс в Корнуол.

— Само така казвате. Изсмукал ли ви е на друго място?

— Нищо не ми е направил — изсъска Сюизън. — За кого си всъщност ти, Нели Бърк?

— За тез тук — потупа десените в ръцете си прислужницата. — И за вас, лейди Сюи…

— О, Боже! — възкликна младата жена и погледна към площадката.

Върху нея бе легнала дълга сянка. Обърна се припряно, но Нели вече я нямаше.

След това до ушите й достигна шепот.

— Задръжте негова светлост там. Утре вечер ще чакам до прозореца.

Сюизън се приближи до подредените бутилки вино и се престори, че чете етикетите по тях. Майлс заслиза по стълбите. Когато подметките му докоснаха пръстения под, младата жена помисли, че е обречена. Щом ръцете му допряха раменете й, тя едва не подскочи. Какво я бе накарало да вярва, че ще успее с подобен трик?

— Девойче? — повика я нежно той, а тонът му й се стори загрижен.

Сюизън се обърна с лице към него, знаеше прекрасно, че няма избор.

— Много ли се забавих с виното?

— Не давам пукнат грош за виното.

Погали я по бузата и тя потръпна. Докосването събуди чувства, нямащи нищо общо със страха.

— Кажи ми — повдигна брадичката й младият мъж, — какво те тревожи толкова.

— Тревожи ли? Не зная какво имате предвид.

И тя погледна крадешком към мястото, където се криеше Нели. Ъгълът бе съвсем тъмен.

— Лъжеш! — Очите му се впиха в нейните. — Надявах се, че отношенията ни са минали нивото на взаимните заблуди.

Сюизън не го разбра, тъй като половината от сетивата й бяха насочени към Нели Бърк. Доколкото знаеше, той заблуждаваше не само нея, ами и цяла Шотландия.

— Наистина не знам какво искате да кажете.

— В такъв случай ще опресня паметта ти.

Ръцете му я обгърнаха и я привлякоха към гърдите му. После устните му потърсиха нейните. Целуна я нежно, убедително и преди тя да разбере какво става, съзнанието й бе погълнато изцяло и единствено от Майлс. Обятията му я приютяваха, бяха единственото сигурно място в хаоса, в който се бе превърнал животът й.

Ръцете му се движеха нагоре-надолу по гърба й и премахваха напрежението на мускулите й. Устата му играеше страстна игра с нейната, хапеше и възбуждаше, докато тя не бе способна да мисли повече за каквото и да било друго, освен за сигурността, която намираше в обятията му.

Младият мъж прекъсна целувката.

— Присъствието на Оли на масата ли те притесни толкова? Идеята бе твоя, както знаеш.

Тя премигна, объркана от невинния му въпрос. Със съзнанието колко важно бе какво ще отговори, Сюизън насили ума си да се върне към настоящето.

— Отчасти — успя да произнесе тя.

— Да не би пък онова, което е причинил на лейди Сюизън Робърт Харпър?

Защо трябваше да поставя този въпрос?

— Не.

Зъбите му хапеха лекичко вътрешната страна на горната му устна.

— Разстроена си задето се появих гол в кухнята и те заплаших, че ще остана в този вид и в присъствието на Оли.

Сюизън се изчерви — искаше й се Нели да не слушаше този разговор.

— Никога не бих те поставил в неудобно положение. — Той се помръдна и устните им почти се докоснаха. — На никаква цена.

Доволна от признанието му и хипнотизирана от пронизващия му поглед, младата жена отвърна тихо:

— Не мислех, че ще го направиш наистина, но…

— Но какво? — промълви току в устата й той.

Изгаряше от желание да преодолее това нищожно разстояние между тях, да почувства устните му. Нели обаче ги наблюдаваше.

Майлс се отдръпна и повдигна въпросително вежди.

— Кажи ми и ще те целуна.

Тя едва не се задави. Проклетото арогантно копеле! Не можеше да се въздържи да не му отмъсти.

— Задръж си целувките.

Челото му се набърчи и сега зъбите му започнаха да си играят с долната устна, същата, която така отчаяно бе копняла да целуне само преди секунди.

— Кажи ми, девойче.

Сюизън се чудеше какъв отговор да измисли Дали той нямаше да породи нови въпроси у него. Ако Нели кихнеше в този момент, бяха загубени.

— Вестта за посещението на Робърт Харпър.

— Аха! Добре направи, че ми каза.

— Не е моя работа да изказвам възражения за гостите ти.

— Твоята работа е да бъдеш с мен — заяви младият мъж. — Робърт е безопасен, скъпа моя, но аз, аз не съм.

Сюизън си спомни за новата му къща в Корнуол. Ако споменеше за пренасянето му в провинцията, той щеше да реши, че ревнува. Затова реши да избере по-безопасно място, където да го обвини за смущението си.

— И кога пристига гостът ти? Не ми се иска да стане свидетел на прибежките ти от моето легло до твоето…

Какво, за Бога, приказваше? Та Нели ги слушаше!

Майлс замълча. Младата жена се уплаши.

Той наклони глава на една страна и се вгледа в нея.

— Той не е мой приятел, а чичо на Сюизън. Разменяме си писма чрез него, но тя не ми пише особено често.

Спря да говори и на Сюизън й се стори, че този факт го измъчваше. Но защо? Винаги му бе отговаряла. Наистина с годините писмата й бяха станали съвсем безлични, но същото се отнасяше и за неговите. Нима не той бе пожелал да стане така?

Все по-объркана и по-малко уверена, младата жена постави длани върху раменете му.

— Кога пристига Робърт Харпър?

Майлс сякаш се отърси от замислеността си.

— Към края на месеца.

Обзе я безкрайно облекчение. Ако побързат с Нели, щяха да успеят да спасят всички десени.

Ръцете на младия мъж се плъзнаха към хълбоците й и бавно започнаха да повдигат краищата на роклята.

— Не! — Погледна крадешком към ъгълчето, където се криеше Нели. — Не трябва!

— О, напротив, трябва. — Усука полите около кръста й, разтвори краката й и се потърка в нея. — Сега разбра ли как се чувствам, девойче?

Сюизън почувства допрения в корема й твърд, настойчив, възбуден член. Хладният въздух, който погали разголените й бедра, контрастираше силно с вътрешния огън, който се надигаше в нея. Прохладата й припомни за Нели, която ги наблюдаваше.

— Моля те…

Единственото, на което можеше да разчита, бе да го трогне от молбите си. Трябваше да го накара да спре!

Ноздрите на Майлс се разшириха.

— Така да бъде, девойче — започна да разкопчава сакото си той. — Макар да не възнамерявах да те взема тук, насред мазето.

„Мили Боже, той ме е разбрал погрешно!“

— Не, не е това — избъбри паникьосано тя.

Майлс повдигна учудено вежди. В същото време плъзна ръка към дюкяна на бричовете си.

— На масата ли?

Младата жена не можеше да отвърне.

— Ще разкопчееш ли тези копчета?

И той постави дланта й на мястото на своята.

„Нели ще чуе всяка една думичка!“ Нямаше да може да преживее този срам. Пламнала от смущение, най-накрая успя да избъбри:

— Разбра ме неправилно. — Наведе глава. — Неправилно създадох у теб впечатление, че искам да…

Спря да говори, окончателно отвратена от глупостта си.

— Че искаш какво?

В очите му блеснаха игриви светлинки, а ръката му се плъзна между краката й. Тя опита да се отдръпне, но Майлс я държеше здраво до себе си. Напълно объркана, младата жена заекна:

— Знаеш какво имах предвид, когато… Ох!

Бе открил най-слабото й местенце. Дъхът й секна и тя се сбогува с всяка надежда някой ден отново да може да упражнява контрол над Нели Бърк.

Той изохка и наведе челото си до нейното.

— Толкова си сгорещена, девойче, че промених намерението си. Помогни ми да се освободя от бричовете. Ще те взема още сега.

Тя също изохка, но не единствено от удоволствие.

— Промени го отново — прошепна тя.

Дланта му се плъзна към кръста й, а след това пак надолу по голия й корем, за да поднови любовната си игра.

Сюизън опита отново да се изплъзне. В резултат само стана още по-уязвима.

— Майлс!

Дъхът му секна.

— Остави ме да те запълня с нещо по-съществено, любима.

Трябваше непременно да го спре! Сграбчи го за раменете и се отблъсна от него. Полите й паднаха на мястото си.

— Не тук, Майлс! Моля те, не тук! Трябва да се върнем. Оли ще заподозре нещо.

Успя да хвърли поглед към тъмния ъгъл под стълбите, но не забеляза нито следа от Нели. Какво значение имаше това? Нели бе чула всичко. Отвратена, младата жена погледна отново към Майлс.

— Нямах намерение да те плаша. Помислих, че точно това искаш — усмихна се криво той. — Понякога забравям, че само до преди няколко дни беше девствена и не знаеше нищо за тези неща. Винаги отговаряш с такава страст…

— Моля те! — изсъска тя. — Трябва да се върнем горе.

— Не и в състоянието, в което се намирам, скъпа моя — отвърна младият мъж, докато закопчаваше сакото си. — Оли има да ме подиграва цяла година.

Искреният му поглед я накара да се замисли. Според нея обаче Оли Куксън бе просто един аматьор в изкуството на острите и язвителни забележки в сравнение с Нели Бърк. Така че Сюизън не възнамеряваше да осигурява допълнително храна за хапливите й шегички.

— Защо не изберем виното — предложи тя, бе се поуспокоила донякъде, след като Майлс приведе в ред дрехите си. — Нали за това дойдохме.

Младият мъж се усмихна топло.

— Аз не дойдох заради това. А ти все още не си ми обяснила защо се държиш така особено тази вечер.

— Обясних — настоя тя и отново хвърли поглед към ъгъла.

По дяволите! Нели надничаше иззад редиците от каси с бренди. Сюизън кипна. Как щеше да се оправи с тази бъркотия! По-лошо, как щеше да я доведе до успешен край? Вдигна очи към лицето на Майлс — отговорът бе написан там. Той искаше да му признае, че държи на него, че нищо не се е променило между тях. Е, добре, така и щеше да постъпи.

Обгърна с ръце врата му и рече с най-прелъстителния си глас:

— Желая те, Майлс, но яденето ще изстине, ако се бавим.

Той се усмихна до уши. Никога досега не бе изглеждал толкова красив, толкова неустоим. Поне такова бе мнението на Сюизън.

— Първо на първо яденето си бе студено още в началото, но забавянето ми се струва пълно с обещания.

— Не, не тук.

Погледна крадешком към ъгъла. Нели стоеше там, кръстосала ръце пред гърди, с доволно — не, самодоволно — изражение. Поклати глава и плитките й се размятаха като златни ленти в мрака.

— Съгласен съм — отстъпи най-после младият мъж. — Но само ако обещаеш да сервираш десерта ми по-късно… много по-късно.

Сюизън бе готова да сервира захаросани плодове на самия крал Джордж, само и само да се спаси от проницателния поглед на Нели. Макар да бе сигурна, че слугинята щеше да повтаря забележката й години наред, тя отвърна:

— Да, но никакви трохи в леглото.

Веждите му се повдигнаха нагоре.

— Ето това се казва споразумение.

Посегна и издърпа две бутилки вино от полицата.

— Една за сега, — целуна я по бузата той, — и една за по-късно, любов моя.