К. Дж. Чери
Светът на Пел (38)

Глава пета

Пел: белият док: 9.1.53 г., 04:00 ч. станд.вр., 16:00 ч. алт.вр.

Докерните бригади бяха от съюзистки войници, облечени в работни дрехи, но зелени на цвят, сюрреалистична гледка на Пел. Деймън слезе по рампата зад гърбовете на облечените в брони войници от „Норвегия“, които обграждаха тесен район и охраняваха достъпа до кораба. Отсреща на пустия док се забелязваха други войници в брони — съюзисти. Той пресече безопасната зона, мина през редицата от хора на „Норвегия“ и се насочи сам-самичък през широкото свободно пространство, покрито с разхвърляни боклуци и отломки. Долови вълнение зад гърба си, чу някой да идва подир него и се обърна.

Джош.

— Малори ме изпрати — рече той като го настигна. — Имаш ли нещо против?

Поклати глава, неимоверно зарадван от спътник за там, където отиваше. Джош бръкна в джоба си и му подаде компютърна лента.

— Малори я изпраща — обясни Тали. — Тя е настроила кодовете в компютъра. Казва, че това би помогнало.

Взе ролката и я пъхна в джоба на кафявия работен комбинезон на Компанията, който носеше. Съюзисткият ескорт ги чакаше край войниците, облечен в черно и със сребърни значки. Поеха отново нататък и с приближаването им Деймън бе изумен от приликата на тези войници, от тяхната красота. Съвършени хора, всички еднакви на ръст, приличащи си напълно.

— Какви са тези? — попита той Джош.

— От моя вид — отговори Тали. — Не толкова специализирани.

Той преглътна трудно и продължи да върви. Войниците на Съюза ги обградиха и безмълвно ги придружиха по дока. Виждаха се жители на Пел, които стояха тук-там на групички и ги наблюдаваха. Константин, чу той да се шепне. Константин. Видя надежда в очите на някои и изтръпна като знаеше колко малко можеше да направи. В някои от зоните, през които преминаха, цареше хаос, цели сектори бяха без осветление, без вентилация, изпълнени със смрадта на изгоряло и на разхвърляните трупове. Усети известен прилив на гравитация, известна нестабилност. Не знаеше какво бе станало в ядрото, с жизнеосигуряващите функции. След известно време системите можеха да излязат необратимо извън строя, когато равновесието им се нарушеше извън определени граници. Лишена от мозък, останала без главно управление, Пел бе деградирала до нивото на ганглии — нервни центрове, които не бяха свързани помежду си, автоматични системи, всяка от които се бореше за живота си. Без контрол и равновесие помежду им те щяха да престанат да функционират — като едно умиращо тяло.

Минаха по коридора на девето синьо ниво, където стояха други войници на Съюза, излязоха на аварийната рампа, където също имаше мъртъвци — тела, покрай които те и ескорта им трябваше да се промъкнат по пътя си нагоре. Изкачването бе дълго, започна от девето ниво и стигна до зона, където бяха разположени войници в брони. Спряха и вдигнаха погледи, застанали един до друг. Не можеха да продължат по-нататък; предводителят на ескорта им свърна встрани и ги преведе през вратата към второ ниво, в коридора на финансовите служби. Там стоеше друга група войници и офицери. Единият от тях, с посребрена от подмладата коса и доста значки върху гърдите, се обърна.

Шокиран Деймън разпозна онези, които бяха застанали непосредствено зад него. Ейръс от Земята. И Дейин Джейкъби. Ако имаше пистолет в ръката си, щеше да застреля този човек. Спря се, втренчил поглед в него, и лицето на Джейкъби силно почервеня.

— Мистър Константин — рече офицерът.

— Капитан Азов? — предположи той по отличителните знаци на високия му ранг.

Азов му подаде ръка. Той я пое с горчивина.

— Майор Тали — обърна се Азов към Джош и също му протегна ръката си, която Джош стисна. — Радвам се, че сте отново сред нас.

— Сър — промълви Тали.

— Вярна ли е информацията на Малори? Мазиан към Сол ли пое?

Джош кимна.

— Не ви е излъгала, сър. Мисля, че това е истината.

— Габриел?

— Мъртъв е, сър. Застрелян от хората на Мазиан.

Азов кимна намръщено, погледна Деймън отново в очите.

— Давам ви шанс — каза той. — Мислите ли, че може да въведете отново ред на тази станция?

— Ще опитам — отговори Константин, — ако ме пуснете горе.

— Именно това е проблемът ни в момента — отвърна Азов. — Нямаме достъп там. Туземците са блокирали вратата. Нямаме представа какви щети са нанесли те, нито какво би станало, ако решим да стреляме по тях.

Деймън кимна бавно, погледна назад към вратата, извеждаща на аварийната рампа.

— Джош ще дойде с мен — рече той. — И никой друг. Ще върна равновесието на Пел. Войниците ви могат да дойдат, когато всичко се успокои. Ако почне стрелба, може да загубите станцията, а на този етап не желаете това, нали?

— Не — съгласи се Азов. — Не бихме искали.

Константин кимна и тръгна към вратата. Джош вървеше до него. Високоговорител зад тях започна да отзовава войниците, които заприиждаха от рампата, подчинявайки се на повикването, разминаха се с тях, когато двамата поеха нагоре. Площадката на върха бе празна, вратата към първо синьо ниво бе затворена. Деймън натисна бутона, но той не работеше. Отвори ръчно вратата.

Зад нея седяха тамдолци, сгушили се един до друг, маса, която изпълваше главния коридор и страничните.

— Константин-мъж! — възкликна един то тях като скочи веднага, ранен, както и много други, кървящ от изгаряния. Останалите се изправиха също на крака, протегнаха ръце към Деймън, когато той влезе, за да го докоснат. Подскачаха от радост и викаха на своя си език.

Проби си път през множеството, следван по петите от Джош, през тази обезумяла въртележка. В центъра за управление имаше още тамдолци, които се виждаха зад остъклените му стени, седнали на пода, върху пултовете, заели всяко свободно местенце. Стигна до вратата, потропа на прозореца. Лицата на хайза се вдигнаха, погледнаха го големи кръгли очи, сериозни и спокойни… и изведнъж светнаха. Тамдолците наскачаха, затанцуваха, заиграха, нададоха крясъци, заглушени от стъклото.

— Отворете вратата — викна им той. Невъзможно бе да го чуят, но той посочи бутона отстрани, тъй като те я бяха заключили отвътре.

Някой го натисна. Деймън влезе сред тях, за да бъде докоснат и прегърнат, докоснати на свой ред, внезапно усети дръпване, видя ръка, която бе сплела пръсти с неговата и я придърпа върху гърди, покрити с козина.

— Аз Сатина — каза му женската, усмихвайки се. — Мои очи топли, топли, Константин-мъж.

От другата страна стоеше Синия зъб. Тази широка усмивка и този рунтав кожух му бяха познати и той прегърна тамдолеца.

— Твой майка праща — рече Синия зъб. — Тя добре, Константин-мъж. Тя казва врати затваря стои тук не мърда, прави тях търси Константин-мъж, идва прави добре Тамгоре.

Деймън пое дъх, докосвайки косматите тела, отиде до основния контролен панел, последван от Джош. На пода лежаха трупове. Единият бе Джон Лукас, прострелян в главата. Седна на главния пулт и започна да натиска клавиши, да възстановява. Извади ролката с лентата и се поколеба.

Подарък от Малори. За Пел. За Съюза. Лентата можеше да съдържа какво ли не — капани за Съюза… команда за окончателно разрушаване…

Прокара ръка по челото си, накрая взе решение, постави ролката в устройството. Машината пое лентата, всмукна я необратимо.

Таблата започнаха да приемат нормален вид, светлините по тях станаха зелени. Сред хайза се забеляза раздвижване. Константин вдигна глава, видя върху стъклото отраженията на войници, застанали на входа с вдигнати пушки. И Джош, изправен зад него, извърнал се с лице към тях.

— Не мърдайте от там, където сте! — изкряска им Тали.

Те останаха на място и сведоха дулата. Може би се дължеше на лицето на роден в лабораториите съюзист или на недопускащия възражения глас. Джош им обърна гръб и подпря ръце на облегалката на Деймън.

Деймън Константин продължи трескаво да работи, после хвърли отново бегъл поглед към отраженията върху стъклото.

— Трябва ми комоператор — рече той. — Някой, който да включи каналите на предаване до всички и да говори. Намери ми някой с типичен за Пел акцент. Иначе всичко е наред. Унищожили са част от паметта, изтрили са записи… Но ние едва ли ще имаме нужда от тях, нали?

— За тях няма разлика дали ще е едно или друго име — каза меко Тали, — не е ли така?

— Именно — отвърна Деймън.

Действието на адреналина, който го бе поддържал дотук, започна да отслабва. Забеляза, че ръцете му треперят. Погледна встрани, когато съюзистки оператор се настани зад компулта.

— Не! — реагира той, стана и тръгна към него, за да възрази.

Войниците вдигнаха пушките си.

— Спрете! — извика им Джош и офицерът се поколеба.

После самият Тали се обърна и отстъпи. На входа се бяха появили други съюзисти. Азов и спътниците му.

— Лично съобщение ли, мистър Константин?

— Трябва да извикам специалисти, които да поемат работата — заяви Деймън. — Те ще дойдат, ако чуят глас, който познават.

— Сигурен съм, че е така, мистър Константин. Но не разрешавам. Стойте настрана от комстанцията. Оставете нашите оператори да я обслужват.

— Сър — обади се тихо Джош, — мога ли да се намеся?

— Не и в този случай — отсече Азов. — Ограничете се в рамките на непублични дейности, мистър Константин.

Деймън пое бавно въздух, върна се обратно до пулта, който бе напуснал, и внимателно седна в креслото. Пристигнаха още войници. Хайза се отдръпнаха назад, притиснати към стените и върху пултовете, бъбрейки с тихо безпокойство помежду си.

— Разкарайте тези същества оттук! — нареди Азов. — Веднага!

— Граждани — поправи го Константин. — Граждани на Пел.

— Каквито и да са.

— Пел — чу се гласът на Малори по интеркома. — Подгответе се за излизане на кораб от док.

— Сър? — запита съюзисткият комоператор.

Азов даде знак да мълчат.

Деймън се облегна и понечи да даде сигнал за тревога. Към него се насочиха дулата на пушки и той размисли. Самият Азов отиде до компулта.

— Малори — рече той, — съветвам ви да си останете на мястото.

За момент настъпи мълчание.

— Азов — отвърна меко гласът, — все си мислех, че крадците нямат чест и достойнство.

— Капитан Малори, вие сте прикрепена към Съюзистката флота, под заповедите сте на Съюза. Приемете го, противното означава метеж.

Отново мълчание. Което продължи дълго. Азов прехапа устни. Пресегна се през ръцете на комоператора и въведе свои кодове.

— Капитан Майъс, „Норвегия“ отказва да се подчини. Изтеглете корабите си малко по-навън. — После превключи на канала на Сигни. — Или приемате предложението ни, Малори, или ще останете без пристан. Можете да се отскубнете от дока и да избягате, но ще сте цел номер едно за корабите ни в пространството на Съюза. Може да настигнете Мазиан и да се присъедините към флотата му. Или да тръгнете с нас срещу него.

— На ваше подчинение?

— Изборът е ваш, Малори. Амнистия или преследване до дупка.

Чу се сух смях в отговор.

— Колко дълго още ще остане „Норвегия“ под мое командване, след като на мостика ми дойдат съюзисти? И докога ще са живи моите офицери или който и да е от войниците ми?

— Амнистия, Малори. Или я приемете, или я забравете.

— Като другите ви обещания.

— Станция Пел — намеси се нов глас, доста притеснен. — Тук е „Чукът“. Имаме контакт. Станция Пел, чувате ли? Имаме контакт.

После друг:

— Станция Пел, тук е търгарската флота. Говори Куен от „Естел“. Навлизаме в системата.

Деймън погледна далекообхватния сканер, който бързо обработваше новите данни, приемайки сигнал, тръгнал преди два часа. Елена! Жива, идваща с търгарите. Пресече залата, за да се приближи до комстанцията, получи удар с приклад в корема и залитна към пулта. Можеха да го застрелят. Можеха да го убият, след като бе стигнал чак дотук. Погледна към Джош. Елена трябваше да получава предаванията от Пел, които отразяваха кризисното положение преди четири часа; от два часа проникваше навътре в системата. Тя щеше да зададе въпроси. Ако не й дадеше вярна информация… ако Елена не получеше отговор от познати гласове… сигурно би се държала настрана, сигурно.

Нечии очи се насочиха към екрана на сканера, после вниманието на всички бе приковано в него. Сега се виждаше не една точка, а цял куп. Множество, рояк, невероятна армия от търгари се приближаваше към тях. Константин се вгледа в картината и се облегна на пулта като наблюдаваше прилива, а лицето му се разтегна в усмивка.

— Те са въоръжени — рече той на Азов. — Капитане, това са далекообхватни влекачи и те са добре въоръжени.

Лицето на Азов бе стегнато. Той хвана един микрофон и го включи.

— Говори Азов от флагманския кораб на Съюза „Единство“, главнокомандващ на флотата. Сега Пел е съюзистка военна зона. Стойте настрана, за вашата собствена безопасност. Ако някой кораб се приближи, ще бъде посрещнат с огън.

Започна да мига тревога, на един от панелите от другата страна на контролния център светнаха сигнали за опасност. Деймън погледна към тях и биенето на сърцето му се учести. От белия док идваше предупреждение за предстоящо излизане от док. „Норвегия“. Той се обърна и включи този канал, войникът до него стоеше скован в суматохата.

— „Норвегия“, стойте там! Тук е Константин. Останете на мястото си!

— Повтарям — дойде по комвръзката гласът на Елена със закъснение заради разстоянието. — Приближаваме се за влизане в док. Следихме предаванията ви. Сдружението на търгарите предявява своите права върху Пел и ние я обявяваме за неутрална територия. Приемаме, че ще уважите този наш иск. Предлагаме незабавни преговори или всички търгари от тази флота могат да се изтеглят напълно от пространството на Съюза. В посока към Земята. Смятаме, че това няма да е най-доброто решение за никоя от заинтересованите страни.

Настъпи мълчание, което продължи особено дълго. Азов отправи поглед към екраните, върху които нашествието се разливаше като вълна. Търгарският кораб „Чукът“ бе престанал да се отличава, тъй като сигналът му бе засенчен от червените точки.

— Имаме какво да обсъдим — каза Азов.

Деймън пое бавно и дълбоко въздух, после го изпусна.

Пел: червеният док: 9.1.53 г., 05:30 ч. станд.вр., 17:30 ч. алт.вр.

Елена излезе с ескорт от въоръжени търгари на дока. Заради бременността си вървеше бавно, а търгарите около нея се стараеха да не я застраши каквато и да е опасност на широкия док. Деймън остана до Джош с представителите на Съюза, докато издържаха и накрая рискува да тръгне насреща й, без да е сигурен дали и едната, и другата страна ще му позволят да стигне до нея. Пушките в ръцете на търгарите се насочиха към него в нервен и заплашителен пръстен и той спря, останал сам насред обширното празно пространство.

Но Елена го видя и лицето й светна, търгарите пристъпиха и редиците им погълнаха Константин, който бе успял да се приближи до нея.

Тя бе търгар, отново сред хора като нея, отсъствала задълго от стабилната палуба на Пел. Дълбоко в съзнанието на Деймън се бе спотайвало съмнение, предчувствие за промяна, но то се изпари като видя лицето й. Целуна я, прегърна я, както и тя него — страхуваше се да не й причини болка. Както силно се бе притиснала в него. Стоеше там сред цяла армия от въоръжени търгари, заобикаляща ги като бляскава мъгла, и вдъхваше нейното ухание, усещаше реалното й присъствие; целуна я отново, като знаеше, че нямаха никакво време за разговори, за въпроси.

— Наложи се да направя голяма обиколка докато се върна у дома — промълви Елена.

Константин се засмя весело, тихо, озърна се наоколо и погледна назад към силите на Съюза, сетне стана сериозен.

— Знаеш ли какво се случи тук?

— Не всичко. Може би до голяма степен. Стояхме там отвън… доста дълго. Чакахме момент, когато няма да им остане друг избор. — Потрепери, прегърна го по-здраво. — Мислех вече, че сме загубили. Тогава Мазиан се изтегли и ние навлязохме в системата, още в същия момент. Съюзистите си имат проблем, Деймън. Предстои им да се насочат към Сол и трябва да го направят, без да е засегнат нито един от корабите им.

— Можеш да се обзаложиш, че ще го сторят — рече той. — Но не напускай този док. Каквото и да искаш да им кажеш, за каквото и да се налага да преговаряш с тях, настоявай това да стане на дока. Не влизай в никакво по-малко пространство, където Азов може да изправи войниците си между теб и твоите кораби. Не му вярвай.

Тя кимна.

— Разбрано. Ние сме само говорители, Деймън; аз ще защитавам интереси на търгарите. Те искат неутрално пристанище, както са тръгнали да се развиват нещата, и то е Пел. Не мисля, че Пел възразява.

— Не — отвърна Константин. — Пел не възразява. На Пел й е нужно да си поразчисти малко къщата.

За пръв път пое нормално дъх от доста минути насам и проследи погледа на Елена, отправен през дока към Азов, към Джош, застанал до съюзистките войници, очакващи нейното приближаване.

— Вземи десетина души със себе си, а останалите да охраняват този вход. Да видим какво представлява разбирането на Азов за разумност.

 

 

— Предоставяне — заяви твърдо, макар и тихо, Елена, подпряла се на една ръка върху масата, — … на кораба „Чука“ на рода Олвиг; на „Лебедово око“ на неговите собственици; на всички други търгарски кораби, конфискувани от съюзистките военни. Възможно най-строго наказание за превземането и използването на „Дженевив“. Може да възразите, че не сте упълномощени да го направите, но от вас зависят военните решения. Или ще наложим ембарго.

— Ние не признаваме вашата организация.

— Това — намеси се Деймън — трябва да реши Съвета на Съюза. Пел признава тяхното сдружение. А Пел е независима, капитане, склонна да ви осигури пристан в момента, но е в състояние и да ви го откаже. Няма да ми е приятно да взема такова решение. Имаме общ неприятел… но вие ще останете блокиран тук, задълго и в не особено приятна ситуация. А това може да е само началото.

От другата страна на масата, поставена насред открития док и оградена от два полукръга търгари и войници, се забелязаха намръщени лица.

— В наш интерес е — призна Азов — да се уверим, че тази станция няма да се превърне в база за операциите на Мазиан. И ние ще ви сътрудничим за осигуряването на вашата защита, без което… нямате особени шансове, мистър Константин, въпреки всичките ви заплахи.

— Взаимна необходимост — каза спокойно Деймън. — Бъдете сигурни, че отсега нататък никой от корабите на Мазиан няма да е добре дошъл на Пел. Те са разбойници.

— Ние ви направихме услуга — рече Елена. — Търгарски кораби вече се насочиха към Слънцето доста преди Мазиан. Един от тях тръгна достатъчно рано, за да пристигне там пръв, изпреварвайки го не с много, но все пак. Станция Сол ще бъде предупредена, преди Флотата да се появи.

Лицето на Азов се отпусна при тази новина, но не и на мъжа до него — пратеника Ейръс внезапно се усмихна, в очите му блеснаха сълзи.

— Аз съм ви признателен и благодарен — каза Ейръс. — Капитан Азов, бих предложил да обсъдим ситуацията насаме и да предприемем бързи действия.

— Това изглежда разумно — съгласи се Азов. После се отдръпна от масата. — Станцията е в безопасност. Работата ни тук е свършена. Всяка минута е ценна. Ако Сол подготвя посрещане на този разбойник, трябва да сме там, за да го ударим в гръб.

— Пел ще се радва да ви помогне при напускането на доковете — предложи меко Деймън. — Но търгарските кораби, които сте си присвоили, ще бъдат задържани.

— На борда им има наши екипажи, така че те ще дойдат с нас.

— Вземете си екипажите. Тези кораби са собственост на търгарите и ще останат тук. Както и Джош Тали. Той е гражданин на Пел.

— Не — възрази Азов. — Няма да оставя просто така някой от собствените си хора, по ваше искане.

— Джош — рече той като погледна към Тали, който стоеше заедно с останалите съюзистки войници, без да бие на очи сред тяхната идеално изглеждаща еднаква външност. — Ти какво смяташ по въпроса?

Погледът на Джош се насочи някъде зад Деймън, навярно към Азов, после се върна обратно. Той не отговори.

— Изтеглете войниците и корабите си — каза Константин на Азов. — Ако Джош остане, туй ще е по негово желание. Нека Съюзът освободи тази станция от присъствието си до последния човек. Отсега нататък ще бъдете приемани в док при поискване и след разрешение от станционния управител, каквото ще ви бъде дадено. Но ако цените времето си, съветвам ви да приемете предложението ми и да го изпълните.

Азов се намръщи. Даде знак на офицера, водещ ескорта му, който строи на войниците. Те се оттеглиха нагоре към извития хоризонт, към синия док, където се намираше „Единство“.

А Тали продължаваше да стои на мястото, самичък. Елена стана и го прегърна, Деймън го тупна по рамото.

— Остани тук! — рече той на съпругата си. — Трябва да уредим излизането на един съюзистки кораб от дока. Джош, ела!

— Нейхарт — обърна се Елена към мъжа, застанал най-близо до нея, — погрижете се тези двамата да стигнат непокътнати в главното управление.

Тръгнаха след групата на Съюза, свиха по коридора на девето ниво, докато съюзистите се насочиха към кораба си, после се затичаха. В коридорите се виждаха отворени врати, на чиито прагове бяха застанали жителите на Пел, за да наблюдават какво става. Някои започнаха да викат, да махат, да се радват на последната окупация на търгарите.

— Това са наште! — извика някой. — Това са наште!

Поеха по аварийната рампа, качиха се нагоре на бегом; по пътя ги посрещнаха тамдолци, които се присъединиха към тях като подскачаха и бъбреха приветствия. Цялата шахта на спиралната рампа се огласи от ехото на тамдолските писъци и крясъци, от виковете на хора откъм коридорите докато вестта се разпространяваше от ниво към ниво. Разминаха се с неколцина съюзисти, които се спускаха, следвайки нареждания по интеркома в шлемовете им — сега те биеха твърде много на очи.

Излязоха в коридора на първо синьо ниво. Тамдолците отново бяха завладели главното управление и ги приветстваха с усмивки при влизането през широко отворената врата.

— Вие приятели — попита Синия зъб, — вие приятели, всички?

— Всичко е наред — успокои го Деймън и си проби път през навалицата от неспокойни кафяви тела, за да седне на главния пулт. Погледна назад към Джош, към търгарите. — Някой от вас знае ли как да работи с такъв компютър?

Тали зае мястото до него. Двама от рода Нейхарт се приближиха — първият се настани пред компулта, а вторият се разположи пред друга компютърна конзола. Деймън включи един канал на интеркома.

— „Норвегия“ — каза той, — вие напускате дока най-напред. Вярвам, че ще се измъкнете леко и без провокации. Нямаме нужда от допълнителни усложнения.

— Благодаря, Пел — отвърна му сухият глас на Малори. — Одобрявам приоритета ви.

— Побързайте обаче. Нека собствените ви войници помогнат за разкачването. Ще влезете отново, когато си възвърнем стабилността, и тогава ще си ги приберете. Съгласни ли сте? Те ще са в безопасност.

— Станция Пел — прекъсна ги друг глас — на Азов. — Споразумяхме се да не приемате хората на Мазиан. Този кораб е наш.

Деймън се усмихна.

— Не, капитан Азов. Този кораб е наш. Ние, планетата и станцията, сме суверенна общност и освен търгарите, които не са постоянни жители тук, ние поддържаме и милиция. „Норвегия“ представлява флотата на Тамдолу. Ще съм ви благодарен, ако уважавате нашия неутралитет.

— Константин — гласът на Сигни издаваше предупреждение на границата на гнева.

— Излезте от дока и стойте наблизо, капитан Малори. Ще останете да патрулирате, докато Съюзистката флота не напусне пространството ни. Ще останете на орбита и ще изпълнявате нашите заповеди.

— Заповедта е приета — отговори най-накрая тя. — Излизаме на орбита. Ще се отдръпнем и ще разгърнем ездачите си. „Единство“, постарайте се да поемете курс за директно напускане на системата. И предайте моите поздрави на Мазиан.

— Вашите собствени търгари ще са тези — обади се Азов, — които ще пострадат от решението ви, станция Пел. Прибирате кораб, който трябва да напада, за да преживява. Търгарските кораби.

— Вдигайте си чукалата оттук, съюзисти! — отвърна рязко Малори. — Поне може да сте спокойни, че Мазиан няма да ви измести отново. Той няма да припари до Пел докато аз съм наоколо. Вървете да си вършите работата!

— Спокойно! — рече Деймън. — Капитане, напуснете!

Вълна от светлини се разля по пултовете. „Норвегия“ се бе отделила от дока.

Звездна система на Пел

— Вие също ли? — попита кисело Блас.

Виторио намести по-добре раницата си с оскъдни лични вещи, непохватно се придвижи по тесния коридор към външния шлюз като се прехващаше от една ръкохватка към друга при нулева гравитация заедно с останалите от екипажа, който бе държал „Чука“. Тук долу бе студено и слабо осветено. Усети трептене — долепване на тръба за достъп към техния люк.

— Не изглежда да ми е останал особен избор — отвърна той. — Няма да седя да се разправям с търгарите, сър.

Блас се усмихна криво и се обърна към шлюза, който се отвори, за да ги пропусне по тясната тръба, отвеждаща към чакащия боен кораб. Около тях зейна мрак.

 

 

„Единство“ се движеше с постоянно ускорение. Ейръс се бе разположил в едно от удобните кресла с възглавници в главната зала на най-горната, луксозна палуба, покрита с мокет. До него седеше Джейкъби. Можеха да следят поетия курс — цяла редица екрани, покрити с цифри и изображения. Кръстосвачът мина право сред прохода, направен им от търгарските кораби, тесен тунел през заобикалящото ги множество. Най-сетне Азов намери време да се обърне към тях по видеовръзката.

— Всичко наред ли е? — запита ги той.

— Прибираме се у дома — отвърна Ейръс самодоволно. — Ще ви предложа нещо, капитане. В момента Сол и Съюзът имат повече обединяващи ги, отколкото противопоставящи ги позиции. Затова, когато неизбежно изпратите куриер обратно към Цитиана, включете следното предложение от моята страна: дългосрочно сътрудничество.

— Вашата страна няма интерес към Задпредела — каза Азов.

— Капитане, ще ви изтъкна, че такъв интерес може би тепърва се събужда. И че няма да е от полза на Съюза, ако той не бъде отзивчив и не предложи на Земята своята закрила, както Сдружението на търгарите. В крайна сметка Сдружението вече е изпратило свой вестоносец на Земята. Така Сол ще може да прецени и да направи избора си, нали? Търгарското сдружение. Съюзът. Или Мазиан. Предлагам да обсъдим въпроса. Нови преговори. Изглежда никой от нас няма пълномощията да отстъпи Пел. А се надявам, че ще мога да дам на моето правителство благоприятни препоръки по отношение на вашето.

Елена пристигна заедно с голяма група търгари и застана на вратата на обзетата от страх зала на главното управление докато тамдолците се отдръпнаха настрана с тревога. Но Сатина и Синия зъб я познаха, затанцуваха и я докоснаха от радост. Деймън стана от мястото си, хвана я за ръка и й направи място да седне до него и Джош.

— Май не ме бива за големи изкачвания — рече тя като дишаше тежко. — Трябва да пуснем в действие асансьорната система.

Константин намери време само да я погледне. После насочи поглед отново към екрана на пулта си, откъдето го гледаха тъмните, живи очи на Алисия Лукас, спокойно отпусната върху белите чаршафи. Тя се усмихваше — с едва забележимо движение.

— Току-що успяхме да се свържем с Тамдолу — обясни Деймън на Елена. — Да им предадем информация и те да ни отговорят. От разбита сонда, намираща се край основната база, която молеше Малори за помощ. И от оператор, разположен някъде по-далеч от базата, който каза, че Емилио и Милико са в безопасност. Мястото на оператора е някъде сред хълмовете, но очевидно всички са намерили убежище и са добре. Трябва да изпратя наш кораб долу, а навярно и лекари.

— Нейхарт — каза Елена като погледна към спътниците си.

Един едър търгар кимна.

— Всичко, което ви е необходимо — рече той. — Ще го отнесем долу.