К. Дж. Чери
Светът на Пел (19)

Глава втора

„Норвегия“: 14:00 ч.

Да се вкарат в док толкова много кораби бе продължителен процес. Най-напред „Пасифик“, после „Африка“, „Атлантик“, „Индия“. „Норвегия“ получи разрешение и от удобното място, което бе заела по средата на мостика, Сигни предаде заповедта си на Граф, в чиито ръце бе управлението. Кръстосвачът се насочи към дока доста експедитивно, след като бе чакал толкова дълго; докерните бригади на Пел отвориха шлюзовете, за да прикачат свързващите ръкави, в същото време, когато „Австралия“ започна операция по кацане. Обезопасяването за престой приключи преди суперкръстосвачът „Европа“ да се плъзне в своя док, пренебрегвайки помощта, която станцията искаше да му окаже.

— Не забелязвам нищо нередно тук — рече Граф. — От управлението на дока ми казват, че всичко е спокойно. Навсякъде е пълно с хора от Службата за сигурност на станционния кмет. Няма и следа от паникьосани цивита. Явно са им забранили да излизат.

Новината бе успокояваща до известна степен. Сигни се отпусна леко, обзета от слаба надежда за ред и разум, поне докато Флотата си върши работата.

— Съобщение — обади се комофицерът. — Общо поздравление от управителя на станцията Пел до Флотата на доковете: „Добре дошли и бихте ли се появили възможно най-рано в станционния съвет?“

— „Европа“ ще отговори — измърмори Малори и миг по-късно комофицерът на флагманския кораб наистина даде отговор, като помоли за известна отсрочка.

— До всички капитани — чу тя най-накрая познатия нисък глас на Мазиан по аварийния канал, който следеше от часове. — Явете се незабавно на закрито съвещание в заседателната зала. Оставете оперативните решения на лейтенантите си и елате веднага тук.

— Граф, поеми командването. — Сигни скочи от стола си. — Дей, прати ми десет души за ескорт, много спешно.

Интеркомът бълваше други заповеди от „Европа“: да се изпратят на доковете по петдесет войници в пълно бойно снаряжение от всеки кораб; временно командването на Флотата се предава на втория по ранг от „Австралия“ — Ян Мейис; ездачите, принадлежащи на кораби в доковете трябва да искат инструкции за приближаване от управлението на станцията преди да се приберат в гнездата си. Да се справи с тези подробности сега бе задача на Граф. Мазиан искаше да им даде дългоочакваното обяснение.

Сигни мина през офиса, където се забави само колкото да пъхне в джоба си един пистолет, после забърза към асансьора и навън по ръкава за достъп. Налетя на забързаните войници, изпратени от Граф на дока. Те бяха в бойно снаряжение още от приближаването към станцията и сега се насочиха към шлюза преди ехото от гласа на Граф да затихне из стоманените коридори на „Норвегия“. С тях беше Дей и ескортът на Малори, който се отдели и пое нататък с нея.

Целият док бе техен. Групата изскочи навън едновременно с войниците от другите кръстосвачи и охраната на станцията отстъпи смутено пред целеустременото настъпление на въоръжените отряди, които съвсем точно знаеха обозначения за покриване периметър и бързо го заеха. Докерните работници се мотаеха насам-натам, без да разбират какво се иска от тях.

— Хващайте се на работа! — викна Дей Джанц. — Докарайте тези маркучи тук!

Това веднага ги извади от двоумението им. Те не бяха опасни, защото се намираха близко и бяха твърде уязвими в сравнение с войниците. Погледът на Сигни обаче бе насочен по-назад, към службата за сигурност, както и към сенчестата мрежа от тръбопроводи и подемни кранове, където можеше да се крие снайперист. Малори бе заобиколена от отделение войници, предвождано от Бихан. Вървяха забързано покрай редицата корабни гнезда, отрупани със свързващи ръкави, рампи и електрокари. Докъдето очите можеха да видят нагоре по възходящата извивка на дока, тази гледка сякаш представляваше поредица от огледални изображения. Нарушаваше я единствено някоя арка на хидравличен портал между секциите и границата на издигащия се хоризонт. Отвъд дока на Флотата бяха кацнали търгари. По пътя между „Норвегия“ и „Европа“ стена от войници ги отделяше от станцията. Сигни вървеше след Том Едгър и ескорта му от „Австралия“. Другите капитани трябваше да са зад гърба й.

Малори настигна Едгър по рампата на ръкава за достъп към „Европа“ и продължи да върви с него. Когато преминаха набраздения от носещи ребра тунел на ръкава и стигнаха до асансьора, Кеу от „Индия“ се присъедини към тях, а Пори от „Африка“ го следваше по петите. Никой не каза нищо, всички бяха замислени за едно и също. Никакви предположения. Взеха само по двама души от ескортите си, натъпкаха се в кабината на асансьора и се изкачиха все така мълчаливо. До заседателната зала се стигаше по главната алея на основното ниво. Стъпките им отекваха глухо в коридорите, които бяха по-широки отколкото на „Норвегия“. Но бе пусто — само няколко войника на „Европа“ стояха тук-там мирно на пост.

Заседателната зала също бе празна, не се виждаше ни следа от Мазиан. Това, че ги очакват, се разбираше единствено от ярко светещите лампи в помещението.

— Останете навън — нареди Сигни на ескорта си, който излезе заедно с другите войници. Тя и останалите капитани заеха местата си по ранг. Том Едгър бе първи, след него Малори, три празни места, после Кеу и Пори. Появи се Сънг от „Пасифик“ и седна на деветия стол. Пристигна също Крешов от „Атлантик“ и се настани на място номер четири от другата страна на Сигни.

— Къде е той? — запита най-накрая Крешов, чието търпение се бе изчерпало.

Малори вдигна рамене и скръсти ръце на масата, вперила очи насреща в Сънг, без да го вижда. Бързайте… и после чакайте. Изтеглени от битката, държани дълго в неведение, а сега отново оставени да чакат, за да им бъде обяснено защо. Тя фокусира погледа си върху лицето на Сънг, тази класическа, белязана от годините маска, която никога не издаваше нетърпение. Очите му обаче бяха потъмнели. Нерви, припомни си Сигни. Бяха изчерпани, отскубнали се от сражението и преминали през скок, за да се озоват сега тук. Не беше време да се правят задълбочени или крайни заключения.

Накрая Мазиан влезе тихо в залата и спокойно мина покрай тях. Зае председателското си място на масата, навел глава, изтощен като останалите. „Поражение?“ — запита се Сигни и тежестта на този въпрос се загнезди като несмилаема топка на дъното на стомаха й. После Мазиан вдигна поглед и тя видя онова леко изпъване на кожата около устните, което й подсказа, че не е така. Малори пое дълбоко дъх в изблик на гняв. Познаваше това леко напрежение, тази маска — Конрад Мазиан играеше театър, правеше постановки на появите си, режисираше засадите и битките, влизаше в ролята ту на аристократ, ту на грубиян. Сега изразяваше унижение, което бе най-лошо от всичко — скромно облечен, без нито една от подобаващите значки. Косата му, напълно посребрена от подмладата, бе вчесана безупречно над гладкото лице и тъжния му поглед — очите му лъжеха най-много от всичко, умело като на актьор. Сигни наблюдаваше играта на мимики, чудната лекота в поведението му, с която би съблазнил и светец. Мазиан се подготвяше да отклони вниманието им. Тя сви устни.

— Добре ли сте? — попита ги той. — Всички ли…

— Защо бяхме изтеглени? — веднага запита Малори, като изненада очите му с открития си поглед и предизвика гневен блясък в отговор. — Какво не може да се предаде по комканала? — Тя никога не бе задавала въпроси, никога не се бе противопоставяла на заповед на Мазиан през цялата си кариера. Сега го направи и видя как изражението му се промени от гняв в нещо подобно на обич.

— Добре, добре — каза той. Обходи с поглед залата, в която все още имаше празни места. Бяха деветима капитани, като навън патрулираха двама. Очите му се спираха последователно върху всеки от тях. — Има нещо, което трябва да научите — рече Мазиан. — Нещо, с което трябва да се съобразяваме.

Той натисна няколко бутона на панела пред себе си и активира екраните на четирите стени. Сигни видя схемата, която бяха разглеждали за последен път в Точка Омикрон, и усети горчив вкус в устата си. Изобразената област се разшири, като с промяната на мащаба познатите звезди се свиха. Сега не се забелязваше никаква територия на Компанията, нищо вече не им принадлежеше с изключение на Пел. При по-нататъшно разширение можеха да видят Старите звезди. Но не и Сол. Вече и това представляваше само един спомен. Малори много добре знаеше къде ще се намира най-старата станция, ако изображението продължеше да се разширява. Но то замръзна, престана да расте.

— Какво е това? — попита Крешов.

Мазиан ги остави просто да гледат.

Дълго.

— Какво е това? — повтори въпроса си Крешов.

Сигни въздъхна. Времето сякаш бе спряло, докато Мазиан сред мъртвешка тишина им показваше това, което вече се бе отпечатало в съзнанието им.

Бяха изгубили. Едно време са били господари тук, но бяха загубили.

— От една планета с живот на нея — каза Мазиан почти шепнешком, — от една населена планета, която бе началото, човечеството достигна толкова надалеч, колкото някога ние сме пътували. Сега ни остава само тясна ивица, далеч назад от пространството, което владее Съюза — Старите звезди. Пел и Старите звезди. Защитима територия, която, особено с персонала, пренаселващ Пел, е напълно възможно да поддържаме.

— Отново ли ще правим набези? — запита Пори.

По брадичката на Мазиан трепна мускул. Сигни си даде сметка, че сърцето й бие лудо и че дланите й се потят. Бяха на крачка от пълен крах, от това да загубят абсолютно всичко.

— Слушайте! — изсъска Мазиан, вече свалил маската. — Слушайте!

Той натисна друг бутон. Чу се глас, далечен, деформиран от записа. Малори го познаваше, чувала бе този чужд акцент, знаеше чий бе.

— Капитан Конрад Мазиан — започваше записът, — аз съм Сигъст Ейръс, втори секретар на Съвета за сигурност на Земята, код на пълномощията „Омар“ трета категория, и представлявам Съвета и Компанията. Прекратете огъня. Прекратете огъня. Водят се преговори за мир. За да се изрази добрата ни воля в тях, прекратете всякакви военни действия и изчакайте по-нататъшни нареждания. Това е заповед на Компанията. Правят се всички възможни усилия да се гарантира сигурността на служителите на Компанията, цивилни и военни, по време на преговорите. Повтарям: Капитан Конрад Мазиан, аз съм Сигъст Ейръс, втори секретар на…

Гласът млъкна внезапно при натискането на бутон. Последва мълчание. Лицата на капитаните бяха изопнати от смущение.

— Войната свърши — промълви Мазиан. — Войната свърши, разбирате ли?

Кръвта на Сигни изстина. На стените около тях се виждаше картата на това, което бяха загубили, на ситуацията, в която се намираха.

— Компанията най-накрая се реши да стори нещо — каза Мазиан. — Да им предаде всичко. — Той вдигна ръка и посочи екраните с жест, който включваше вселената. — Записах съобщението, което бе предадено от флагманския кораб на Съюза, точно това съобщение. От флагманския кораб на Себ Азов. Разбирате ли ме? Кодът на пълномощията е валиден. Онези представители на Компанията, Малори, които искаха да бъдат транспортирани, това направиха те.

Тя затаи дъх.

— Ако съм ги качила на борда…

— Не би могла да ги спреш, както добре знаеш. Хората от Компанията не взимат самостоятелни решения. Решението вече е било взето другаде, по-рано. Дори да ги бе застреляла на място, пак нямаше да го спреш, само щеше да го забавиш.

— Докато не предприемаме друга тактика — отвърна Сигни. Впери поглед в бледите очи на Мазиан и си припомни всяка дума, която бе разменила с Ейръс, всеки жест, всеки намек. Беше го оставила да си върви, да им причини това.

— Значи все пак са намерили кой да ги откара — продължи Мазиан. — Въпросът е какво споразумение са сключили първо на Пел и какво точно са отстъпили после на Съюза. Съществува също така възможност тези тъй наречени дипломати, водещи преговорите, да не са съвсем с всичкия си. Ако са успели да им промият мозъците, те биха подписали и казали каквото им нареди Съюза, особено като знаят шифрите на Компанията. Може да не съзнават какво друго са издали; шифри, информация, какво и доколко са предали от всичко останало. Не става дума за нашите вътрешни кодове. Не знаем обаче кои от шифрите на Пел са разсекретени, както и всичко, което би позволило на Съюза да пристигне направо тук. Тъкмо заради това ви отзовах. Да, планирахме в продължение на месеци, изоставихме станции, изгубихме кораби и приятели, причинихме ужасни страдания на много хора — и всичко това за нищо. Трябваше да взема спешно решение. Флотата е непокътната, както и Пел — разполагаме поне с тях, за добро или за зло. Можехме да победим край Викинг и да се окажем хванати там като в капан, да загубим Пел и единствения ни източник на суровини и запаси с нея. Ето защо се оттеглихме.

Никой не издаде звук, нито помръдна. Изведнъж всичко изглеждаше съвсем разумно.

— Не исках да ви предам това по комканала — рече Мазиан. — Изборът е ваш. Намираме се на Пел, където имаме избор. Ще приемем ли, че това съобщение е било изпратено от представители на Компанията, и то с пълното им съзнание? Без да бъдат принудени? Ще повярваме ли, че Земята все още ни подкрепя? Но… приятели мои, има ли това някакво значение?

— В какъв смисъл дали има значение? — попита Сънг.

— Погледнете картата, приятели мои, разгледайте я отново. Ето, тук има една планета. Пел. Без нея не можем да оцелеем. Какво представлява Земята, ако не именно това? Предоставя ви се избор: да се подчините на нещо, което би могло да е заповед на Компанията, или да се установим тук, да съберем сили и да предприемем действия. „Европа“ ще остане независимо каква е заповедта. Ако останат достатъчно кораби, ще накараме Съюза два пъти да помисли, преди да си покаже носа. Той не разполага с екипажи, които владеят нашия стил на бой. Имаме източник на доставки, имаме ресурси. Вземете сами решение — аз няма да ви спра — тръгнете, или останете и вършете това, което мисля, че можете. Аз съм направил вече своя избор.

— Аз също оставам — обади се Едгър.

— И аз — рече Сигни заедно с утвърдителното измърморване на останалите. Мазиан бавно ги изгледа един по един и кимна.

— Тогава се установяваме тук и първо завземаме станцията. Скоро ще разберем дали ще срещнем сътрудничество или съпротива. И още: не знаем дали всички сме на това мнение. Сънг, искам лично да отлетиш до „Северен полюс“ и „Тибет“ и да им представиш как стоят нещата. Обясни им ги, както намериш за добре. И ако в някой екипаж или сред войниците има голям брой несъгласни, ще ги благословим и ще ги пуснем да си вървят — на някой от търгарските кораби тук. Оставям този въпрос да бъде решен от всеки капитан.

— Няма да има несъгласие — заяви Кеу.

— В случай че има — отвърна Мазиан. — Колкото до станцията, ще влезем в нея и ще разположим навсякъде собствена охрана на ключовите позиции. За половин час може да уведомите подчинените си. Независимо какво ще решат да направят те, няма никакво съмнение, че трябва да държим Пел здраво в ръцете си. Чак тогава ще предприемем каквито и да било действия; или да освободим кораб за тези, които искат да се махнат, или да подготвим отбраната си тук.

— Да вървим ли? — попита Крешов, когато настъпи мълчание.

— Вървете — каза меко Мазиан.

Сигни стана от стола и излезе след Сънг, мина покрай охраната на Мазиан, повика двамата войници, които бяха неин ескорт, и си тръгна, усещайки другите по петите си. Все още изпитваше несигурност. Беше работила за Компанията през целия си живот — беше я проклинала, мразила нейната политика и късогледство, — но изведнъж се почувства гола, когато трябваше да остане извън нея.

Това е нерешителност, разсъждаваше тя. Обичаше историята и ценеше нейните уроци. Най-големите злини идваха от половинчатите мерки, от извинения, от компромиси с грешна политика, от колебание пред това, което трябваше да се направи. Космосът и неговите изисквания бяха абсолютни величини и компромисите, който Компанията бе решила да направи със Задпредела, нямаше да се спазват по-дълго, отколкото бе изгодно на по-силния — Съюза.

Ще служим на Земята по-добре, убеждаваше се Малори, с това, което правим, отколкото представителите на Компанията с всичко, което отстъпиха.