К. Дж. Чери
Светът на Пел (34)

Глава първа

Пел: синият док, на борда на КЗК 1 „Европа“: 29.11.52 г.

Сигни се облегна назад на стола в заседателната зала на „Европа“, затвори за миг очи, качи краката си върху седалката на стола до нея. Спокойствието бе кратковременно. Появиха се Том Едгър и Едо Пори и заеха места край масата. Малори отвори едното си око, после и другото, докато ръцете й останаха скръстени върху гърдите. Едгър бе седнал зад гърба й, Пори през един стол от заетия. Тя вяло се извини, смъкна крака на пода и се подпря на масата, като се загледа тъпо в отсрещната стена, без желание да води какъвто и да е разговор. Кеу влезе и се настани, по петите му пристигна Мика Крешов и седна на мястото между нея и Пори. „Пасифик“ на Сънг продължаваше да патрулира навън, нещастните капитани на ездачи от всички кораби бяха под негово командване в непрекъснато дежурство и влизаха на смени в доковете, за да подменят екипажите. Колкото и дълго да се проточеше обсадата, нямаше да отслабят вниманието и готовността си. Кръстосвачите на Съюза бяха наблизо, но не показваха признаци на присъствие. Забелязваше се като прашинка един-единствен кораб, „Чукът“, търгар, за когото бяха сигурни, че не е никакъв търгар. Той висеше в края на системата и излъчваше съюзистка пропаганда. Беше далекообхватен влекач и можеше да скочи по-бързо, отколкото техен кораб да го доближи и да го порази. Наблюдател. Знаеха, че е такъв. Вероятно имаше и друг кораб — „Лебедово око“, търгар като „Чука“, който изобщо не се занимаваше с търговия, и още един, чието име не знаеха, призрак, който се появяваше на далекообхватния сканер и после пак изчезваше. Би могъл да е съюзистки боен кораб — един или няколко. Влекачите на къси разстояния, останали в системата, поддържаха работата в мините, стояха далеч от Пел и от това, което ставаше в периферията. Те бяха отчаяни търгари, загрижени за своите собствени проблеми, без да обръщат внимание на цялата мрачна обстановка, на отсъствието на далекообхватните влекачи, на Флотата, призрачно появяваща се по границата на системата, на корабите наблюдатели, които ги държаха под око, на ситуацията наоколо.

Същото правеше и станцията като се опитваше да нормализира положението в някои от секторите, из които се разхождаха както дежурни, така и свободни войници. Командването на Флотата беше принудено да даде отпуски. Не можеха да държат войниците или екипажите затворени на доковете в продължение на месеци, когато бяха само на ръка разстояние от лукса на Пел, а жилищното пространство в кръстосвачите бе спартанско и претъпкано при продължителния престой в док.

А това водеше до особени затруднения.

Мазиан влезе, безупречен както винаги. Седна. Разстла пред себе си документи на масата. Огледа се. Последно и най-дълго спря погледа си върху Сигни.

— Капитан Малори, мисля, че ще е най-добре първо да прочетете доклада си.

Тя посегна, без да бърза, към листовете и се изправи на мястото си по собствено желание.

— На 28.11.52 г. в 23:14 часа влязох в номер 0878 на тази станция, който е жилище в район с ограничен достъп, като действах въз основа на слух, стигнал до офиса ми, съпровождана от майор Дейсън Джанц и двайсет въоръжени войници на мое подчинение. Там намерих военнослужещите лейтенант Бенджамин Гофърт и сержант Байла Майсъс, и двамата от „Европа“, и още четиринайсет други войници, които живееха в този четиристаен апартамент. Налице бяха наркотици и алкохол. Войниците и офицерите в апартамента изразиха устно своя протест срещу влизането и намесата ни, но гражданите Майла Ертън и Томас Сентия бяха упоени до такава степен, че не бяха в състояние да се подчинят на властта. Наредих да се претърси жилището, при което бяха открити още четирима души — мъж на двайсет и четири години, мъж на трийсет и една, мъж на двайсет и девет и жена на деветнайсет години, всичките цивилни, в разсъблечено състояние и със следи от изгаряния и други малтретирания, затворени в една стая. В друга стая имаше кашони, които съдържаха алкохол и лекарства, взети от станционна аптека и съответно обозначени, както и кутия, съдържаща сто и тринайсет скъпоценни предмета, и втора, съдържаща сто петдесет и осем броя лични и кредитни карти от Пел. Намерени бяха също опис, който съм прикрепила към този доклад, обхващащ по-ценните предмети, и списък на петдесет и двама членове от екипажи и военнослужещи от Флотата, освен онези, заварени в апартамента, край чиито имена стоят записани определени скъпоценни предмети. Запознах с тези открития лейтенант Бенджамин Гофърт и поисках от него обяснение на случая. Той отговори: „Ако си искате вашия пай, няма нужда от такъв шум. Какъв дял би ви задоволил?“ Аз казах: „Мистър Гофърт, вие сте арестуван. Вие и вашите съучастници ще бъдете предадени на капитаните ви за определяне на наказание. На разговора ни се прави запис, който ще бъде използван при разследването.“ Лейт. Гофърт: „Мръсна кучка! Мръсна копелдашка кучка! Кажи какво искаш!“ На този етап престанах да споря с лейтенант Гофърт и стрелях в корема му. Записът ще покаже, че оплакванията на другарите му престанаха още в същия момент. Моите войници ги арестуваха и ги отведоха без по-нататъшни инциденти на кръстосвача „Европа“, където те останаха под арест. Лейтенант Гофърт почина в апартамента, след като направи пълни самопризнания, които са добавени към доклада. Наредих вещите от апартамента да бъдат пренесени на „Европа“, което бе изпълнено. Разреших цивилните граждани на Пел да бъдат пуснати след щателно извършена идентификация, като им отправих сериозно предупреждение, че ще бъдат арестувани, ако на станцията се разчуят подробности около случая. Предадох обратно апартамента на станционната управа, след като бе напълно освободен и почистен. Край на доклада. Следват приложения.

Мазиан не преставаше да се мръщи.

— Според вашите наблюдения лейтенант Гофърт беше ли упоен?

— Според моите наблюдения той пиеше.

Той махна леко с ръка, давайки й знак да седне. Сигни зае мястото си и се облегна назад с навъсено изражение на лицето.

— Пропуснахте да обясните какви са били по-специално вашите основания за тази екзекуция. Бих искал да ги чуем, за да имаме яснота.

— Отказ да се подчини при арестуване не само на майор от войската, но и на капитан от Флотата. Отказът му бе направен публично. Моят отговор също.

Мазиан кимна леко, все още мрачен.

— Ценях високо лейтенант Гофърт. В нормалната практика на Флотата, капитан Малори, има известно разбиране, че войниците не са задължени да спазват по-строгата дисциплина на екипажите. Тази… екзекуция представлява голяма тежест за другите капитани, които сега трябва да вземат собствени решения, като следват това най-тежко наказание. Вие ги принуждавате да се съобразяват с вашата суровост срещу собствените си войници и екипажи. Или открито да не се съгласят с нея като пуснат войниците с порицание, каквото заслужава обикновено подобна дейност, и по този начин да изглеждат мекушави.

— Провинението, сър, е неподчинение на заповед.

— Така е отбелязано и именно такова ще бъде обвинението. На онези войници, за които военният съд реши, че са участвали в неподчинението, ще бъдат наложени най-строги наказания. Другите задържани ще отговарят за по-дребни провинения и ще бъдат освободени.

— Също и по обвинение в съзнателно и умишлено нарушаване на сигурността и спомагане да се създаде опасна ситуация. Аз напредвам с новата идентификационна система, сър, но старите карти все още са валидни в големи райони от станцията. Лицата в този апартамент бяха пряко замесени в контрабанда на лични карти в ущърб на моите старания.

Другите възразиха с мърморене и смръщеното лице на Мазиан помръкна още повече.

— Били сте изправени пред положение, в което може да не е имало друг изход, освен използвания от вас. Но искам да ви обърна внимание, капитан Малори, че съществуват и други гледни точки, от които се тълкува моралът в тази Флота. Например фактът, че сред арестуваните и в онзи злополучен списък няма нито един от „Норвегия“. Може да се допусне, че въпросният слух ви е бил предаден преднамерено заради определени конкурентни интереси на вашите собствени войници.

— В случая не бяха замесени мои подчинени от „Норвегия“.

— Действали сте извън периметъра на вашите собствени правомощия. За вътрешната сигурност отговаря капитан Кеу. Защо той не е бил предупреден преди нахълтването?

— Защото бяха замесени войници от „Индия“. — Тя погледна Кеу право в навъсеното лице, после другите и пак Мазиан. — Случаят не изискваше особено голяма акция.

— И все пак вашите войници са се изплъзнали от мрежата.

— Те не са били замесени, сър.

За момент настъпи гробно мълчание.

— Вашите са по-добродетелни, така ли?

Сигни се наведе напред, опряла лакти на масата, и впи очи в Мазиан.

— Аз не разрешавам на моите войници да преспиват на станцията и строго следя къде се намират. Така че знаех къде са те. Никой от „Норвегия“ не е замесен в контрабанда. И докато ми се държи сметка, биха искала също да направя една забележка. Не одобрих дадената свобода на войниците в отпуск, още когато тя бе предложена, и настоявам да се преразгледа този въпрос. Дисциплинирани войници се съсипват от работа, докато от друга страна им се дава твърде голяма свобода. Държите ги на пост, докато припаднат от умора, и ги пускате да си развяват байрака, докато изпопадат от пиене — такава е сегашната политика, каквато аз не разрешавам на моите подчинени. Дежурствата се сменят през разумни периоди и свободното движение на войниците е ограничено до тясната ивица на доковете под прякото наблюдение на собствените ми офицери — за краткото време, което изобщо им е разрешено. Освен това никой от „Норвегия“ не е замесен в онзи случай.

Мазиан я гледаше изпитателно. Тя наблюдаваше равномерното свиване и отпускане на ноздрите му.

— Отдавна се познаваме, Малори. Винаги сте била кървав тиран. Така ви наричат. Известно ви е.

— Напълно е възможно.

— Застреляли сте някои от собствените си войници на Ериду. Наредили сте на един взвод да открие огън по друг.

— „Норвегия“ си има норми.

Мазиан пое дълбоко дъх.

— Другите кораби също имат такива, капитане. Вашата политика може да се възприема на „Норвегия“, но отделните командвания имат различни изисквания. Да действаме самостоятелно е нещо, което владеем отлично, което правим от много отдавна. Сега обаче аз нося отговорността да се обедини отново Флотата и да заработи като едно цяло. Вече видях резултата от независимото упорство, което накара „Северен полюс“ и „Тибет“ да висят навън, вместо да навлязат в системата, както трябваше да им е подсказал здравият разум. Два кораба са мъртви, Малори. И ето че ми представяте ситуация, когато един кораб се държи по-различно от останалите, после извършва самостоятелно разследване на очевидно незаконна дейност, в която са замесени другите екипажи от Флотата. Говори се също, че в онзи списък е имало втори лист, знаете ли? И че е бил унищожен. Това е морален проблем. Давате ли си сметка?

— Осъзнавам проблема и съжалявам, че е възникнал. Отричам да е унищожавана страница и съм възмутена от извода, че моите войници са били водени от завист като са докладвали за случая. Отказвам да приема положението, в което ги поставяте по този начин.

— Войниците на „Норвегия“ ще спазват отсега нататък същия график, както и останалата част от Флотата.

Сигни се облегна назад.

— Свидетел съм на политика, която ни води към метеж, а сега ми се заповядва и аз да я следвам?

— Дребната контрабанда е естествено да се зароди всеки път, когато войниците се намират извън кораба, Малори, но проблемът сега е допускането, че има офицери и кораби, които могат да вършат, каквото си поискат, и си съперничат. Не можем да си позволим такова разделение, Малори, и аз няма да го допусна, независимо под какво име се представя. Тази Флота има един главнокомандващ. Или вие ще основете опозиционна партия?

— Приемам заповедта — промърмори тя.

Гордостта на Мазиан. Свръхчувствителната му гордост. Когато очите му добиеха онова особено изражение, значи са стигнали до границата, която не биваше да се преминава. Стомахът я присви, смилайки лудото желание да счупи нещо. Но Сигни остана спокойно на мястото си.

— Моралният проблем съществува — продължи Мазиан по-спокойно и се отпусна назад с един от онези театрални жестове, които изразяваха пренебрежението му към нещата, за които няма смисъл да се спори. — Не е справедливо да го свързвам единствено с „Норвегия“. Извинете ме. Давам си сметка, че до голяма степен сте права. Но всички действаме при трудни обстоятелства. И ние и Пел знаем, че Съюзът е там навън. Сигурно нервите на войниците са опънати, защото не им е известно всичко. Отдават се на удоволствия доколкото могат. Виждат, че станцията е изпаднала в тежка ситуация — недостиг, развихряща се контрабанда, най-вече враждебност от страна на цивилните. Не са наясно с действията, които предприемаме, за да пооправим положението. Известно е, че има наблюдател на Съюза, срещу който не можем да направим нищо. Дори движението по доковете на тази станция не е нормално. Готови сме да се хванем гуша за гуша, а не е ли точно това, на което Съюзът се надява? Да продължи да ни държи тук без възможност за измъкване, ние да се скапем сами. Те не желаят да се изправят срещу нас в открита схватка — ще им струва скъпо, дори ако успеят да ни изтласкат. Но не искат и да рискуват, като ни оставят да се разпръснем и да се върнем към партизанската война, защото имат Цитиана, нали? Там е столицата им, която е доста уязвима, ако някой от нас реши да я порази на всяка цена. Те знаят какво може да ги сполети, ако ние се измъкнем оттук. Затова изчакват. Държат ни в несигурност. Надяват се, че ще се подлъжем да останем тук като ни предлагат достатъчно спокойствие, за да не мръднем. Те спекулират, вероятно събират сили. И са прави — ние се нуждаем от почивка и от убежище. Това е най-лошото нещо за войниците, но как иначе да се справим? Изправени сме пред проблем. И предлагам да накараме съгрешилите войници да почувстват опасността, нещо, което да ги стресне и убеди, че обстановката е напечена. Ще отидем да потърсим някои от суровините, от които има недостиг на Пел. Влекачите на къси разстояния така се стараят да останат встрани от пътя ни, но не могат да се движат надалеч, нито бързо. А в мините има още неща, провизии, които ги обезпечават. Ще изпратим втори кръстосвач да патрулира навън.

— След това, което се случи със „Северен полюс“… — промълви Крешов.

— С необходимите предпазни мерки. Ще държим корабите на станцията в готовност и няма да се отдалечаваме. Има курс, който би отвел един кръстосвач близо до мините, без да излиза особено надалеч от прикритието. Крешов, вие имате забележително чувство за предпазливост, нека това е вашата задача. Съберете доставките, които са ни необходими, и им дайте някой и друг урок, ако се наложи. Малко агресия ще разтовари напрежението от войниците и ще повиши самочувствието.

Сигни прехапа долната си устна, загриза я, накрая се наведе напред.

— Аз поемам доброволно тази задача. Нека Крешов остане тук.

— Не — рече Мазиан и бързо вдигна ръка да ги усмири. — Не ви подценявам, съвсем не. Вашата работа тук е жизнено необходима и вие я вършите чудесно. „Атлантик“ ще отиде да патрулира. Ще вкара в конвой няколко товарни кораба и ще възстанови транспорта до станцията. Ако трябва, взривете някой от тях, Мика. Вие знаете как да се справите. И им платете с книжни пари на Компанията.

Разнесе се всеобщ смях. Само Сигни остана кисела.

— Изглеждате недоволна, капитан Малори — обърна се към нея Мазиан.

— Стрелбата ме потиска — отговори тя цинично. — Както и пиратството.

— Сега спор за политиката ни ли ще водим?

— Преди да предприемем каквато и да е широкомащабна операция от този вид, бих искала да видя, че се прави усилие да се привлекат на наша страна влекачите на къси разстояния, а не да се унищожават. Те ни подкрепиха срещу Съюза.

— Те не можеха да се махнат от пътя. Разликата е голяма, Малори.

— Би трябвало да се запомни — кои от тях са били навън с нас. Към тези кораби трябва да се подходи по друг начин.

Мазиан не беше в настроение да слуша доводите й, не и днес: Бузите му бяха доста зачервени, а очите — потъмнели.

— Нека да свърша с нарежданията си, стара приятелко. Всичко това е взето предвид. Търгарите от тази категория ще получат специални предимства при кацане на станцията и предполагаме, че никой търгар от същата категория няма да попадне в групата на неподчинилите се да се придвижат насам.

Тя кимна и се постара да заличи укорителния си израз. Опасно бе да се противопоставя на Мазиан. Самомнението му бе ненадминато. Понякога дори надделяваше над по-добрите му качества. Той щеше да стори каквото бе разумно. Винаги го правеше. Но понякога ядът му траеше дълго.

— Бих искал да спомена — намеси се дълбокият глас на Пори, — че, противно на очакванията на капитан Малори да получим помощ на място, срещаме проблеми в операцията на Тамдолу. Емилио Константин щраква с пръсти и получава каквото поиска от своите работници там. Това ни осигурява нужното снабдяване и ние се примиряваме. Но той изчаква. Просто изчаква и знае, че тъкмо сега ни е необходим. Ако докараме онези влекачи на къси разстояния на станцията, ще си имаме евентуално работа с още типове като Константин, само че ще са тук с нас, в съседно гнездо до нашите кораби.

— От тях не може да се очаква да навредят на Пел — обади се Кеу.

— Ами какво ще стане, ако някой от тях е съюзист? Много добре знаем, че те са проникнали в средите на търгарите.

— Тази възможност заслужава да се вземе под внимание — каза Мазиан. — Разсъждавах върху нея, което е една от причините, капитан Малори, да нямам сериозно желание за вербуването на онези влекачи. Те представляват потенциален проблем. Ние се нуждаем от суровините и някои от тях не могат да се доставят от никъде другаде. Трябва да приемем нещата такива, каквито са.

— Така че да дадем пример — рече Крешов. — Да застреляме копелдака. Той е като бомба със закъснител.

— Сега обаче — заяви бавно Мазиан — Константин и екипа му работят по осемнайсет часа на ден — действат ефикасно, бързо, умело и тихо. Не можем да постигнем такова нещо с други методи. Ще се занимаем с Константин, когато можем да минем и без него.

— Той знае ли го?

Пори вдигна рамене.

— Ще ви кажа с какво държим мистър Емилио Константин. Открихме място, на което са се събрал множество тамдолци и останалите хора на планетата, всички заедно, накуп. Една цел. И той го знае.

Мазиан кимна.

— Константин е дребен проблем. Имаме си по-големи грижи. И те са втората точка за обсъждане. Ако можем да се въздържим от друго нападение върху собствените си войници, бих искал да съсредоточим повече внимание върху местонахождението в самата станция на хора, способни на подривна дейност, и на бегълци от персонала.

Лицето на Сигни пламна, но гласът й остана спокоен.

— Новата система ще влезе изцяло в действие колкото се може по-скоро. До тази сутрин сме идентифицирали и картотекирали 14 947 души. Системата използва съвсем нови карти и нови персонални шифри с гласов ключ за определен достъп. Бих желала да е нещо още по-добро, но устройствата на Пел не са проектирани за повече. Ако бяха, още от самото начало нямаше да имат с такива проблеми със сигурността.

— Възможно ли е да сте дали карта на онзи тип Джесад?

— Не. Няма особена вероятност. Повечето от бегълците се движат в зоните, където не се използват карти и където все още действат техните стари или крадени — поне засега. Ние ще ги открием. Разполагаме с рисунка на Джесад и със снимки на останалите. Предполагам, че след седмица или две ще започнем последната чистка.

— Но всички оперативни зони обезопасени ли са?

— Системите за сигурност в главното управление на Пел са просто смешни. Дадох препоръките си за реконструкция на центъра.

Мазиан кимна.

— Когато работниците свършат с отстраняването на щетите. А безопасността на жителите?

— Изключението, което заслужава внимание, е присъствието на тамдолци в изолирана зона на четвърто ниво в синия сектор. При вдовицата на Константин. Сестрата на Лукас. Тя е безнадежден инвалид и тамдолците са съгласни да сътрудничат във всичко, стига да е гарантирана сигурността й.

— Това е слабо място — рече Мазиан.

— Имам комвръзка с нея. Тя ни помага особено много при разпращането на тамдолците в необходимите райони. Тъкмо в момента имаме полза от нея, както и от брат й.

— Докато са такива обстоятелствата — отвърна Мазиан. — Все същото условие.

Последва обсъждане на подробности, статистики, досадни въпроси, които можеха да обменят помежду си чрез компютъра. Сигни ги изслуша с мрачно лице, усещайки главоболие и повишено кръвно налягане, от което се разширяваха вените на ръцете й, докато старателно си водеше бележки и представяше свои собствени статистики.

Храна, вода, резервни части — щяха да бъдат напълно заредени, всички кораби, които бяха в състояние да избягат, ако се стигнеше дотам. Поправяха големите повреди и продължаваха да извършват по-дребни ремонти, които бяха отлагали по време на операцията. Пълно преоборудване, докато същевременно Флотата се държи възможно най-подвижна.

Доставките представляваха най-голямата трудност. С всяка изминала седмица надеждата, че по-смелите от далекообхватните влекачи ще решат да се мярнат насам, намаляваше. Флотата разполагаше със седем кръстосвача, които държаха станция и планета, но единствено с влекачи на къси разстояния, които да ги снабдяват и които можеха да са единствен източник за някои резервни части — запасите, които самите товарни кораби държаха на борда за собствените си нужди.

Бяха хванати в капан, под обсада, без търгари, които да им помагат, без далекообхватни влекачи, които свободно можеха да се разхождат напред-назад дори през най-тежкото време на войната. Сега вече не се надяваха да стигнат до станциите край Старите звезди. Там не бе останало почти нищо ценно, бяха вън от строя, опустошени, някои вероятно изпаднали в нестабилност, тъй като отдавна, много отдавна орбитата им не е била регулирана. Бойните кораби не можеха сами да пренесат през скок тежкото оборудване, необходимо за сериозните строителни работи там. Без далекообхватните търгари Пел бе единствената функционираща станция, която им бе останала освен Сол.

Нежелани мисли се въртяха в главата на Малори докато седеше в заседателната зала, където се събираха редовно, откакто нещата на Пел взеха да се вкисват. Вдигаше от време на време поглед — към Мазиан, към слабото, угрижено лице на Том Едгър. „Австралия“ на Едгър действаше заедно с „Европа“ много по-често, отколкото останалите — те бяха стар, престар екип. Едгър бе вторият най-висш офицер във — Флотата, докато тя бе третият, но между втори и трети имаше огромна пропаст. Едгър никога не взимаше думата в съвета. Не се изказваше за нищо. Разговаряше насаме с Мазиан, сякаш бе в ролята на съветник на трона. Сигни отдавна подозираше, че бе така. Ако в залата имаше поне един човек, който наистина знаеше какво се крие в съзнанието на Мазиан, това бе Едгър.

Единствената станция освен самата Сол.

Значи бяха трима, които знаеха, даде си тъжно сметка тя, и продължи да мълчи. Бяха изминали дълъг път, за да се превърнат от Флотата на Компанията в това. Щеше да е голяма изненада за онези копелета от Компанията на Земята и на Сол, когато разберат, че войната е стигнала до прага на техния дом — когато завладееха Земята, както бяха сторили с Пел. И седем кръстосвача бяха огромна сила срещу планета, която отдавна се бе отказала от звездните полети, която като Пел разполагаше единствено с влекачи на къси разстояния и командваше няколко бойни кораба с обхват на действие в планетната система. А по петите им щеше да дойде Съюзът. Земята бе като стъклен парник. Не можеше да се бие… и да побеждава.

Но не възнамеряваше да се лиши от сън заради нея. Все повече и повече се убеждаваше, че операцията около Пел се вършеше, за да бъдат заети, че може би Мазиан правеше онова, което тя бе съветвала като намираше работа на войниците, дори на своите екипажи и капитани. Докато истинската операция бе тази на Тамдолу, а също и предложението за мините, влекачите на къси разстояния, събирането на запаси, ремонтите, пресяването на жителите на станцията за идентифициране и хващане на онези бегълци, които можеха да изникнат отнякъде и да помогнат на Съюза. Нейната работа.

Само че тук нямаше търгари, които да бъдат принудени да транспортират хора, и никой кръстосвач не можеше да се превърне в кораб за бежанци. Нямаше място. Не бе чудно, че Мазиан не отказваше да коментира каквото и да е, свързано с плановете за непредвидени случаи, вече влизащи в действие под различни претексти. Сценарият се оформяше от само себе си — разрушаване на главния компютър на станцията, тъй като те разполагаха вече с всички нови кодове; хвърляне в хаос на базата на Тамдолу като се отстрани единственият човек, който бе в състояние да я поддържа, и се избие събралото се множество от хора и тамдолци, така че тамдолците никога повече да не работят за хората; насочване на самата станция по спускаща се орбита. Самите те щяха да се понесат към някоя точка за скок под защитния екран на влекачите на къси разстояния, които можеха да послужат единствено като навигационни пречки. Скок към Старите звезди и веднага още няколко към самата Сол…

Съюзът трябваше да реши дали да спаси за себе си като база станция, пълна с хора, и да се пребори с хаоса на Тамдолу, заради който станцията би умряла от глад, дори ако й се окаже помощ… Или да остави Пел да загине и да се впусне в атака, без да има подсигурен тил, без никаква база зад гърба си, която да се намира по-близко от Викинг.

Копеле, обърна се тя наум към Мазиан, като го изгледа изпод вежди. Типично бе да подготвя ходовете си, изпреварвайки сериозно опозицията, и да мисли за немислимото. Той бе винаги най-добрият. Сигни му се усмихна, докато той даваше сухи, точни заповеди за каталогизиране, и тя със задоволство забеляза как великият Мазиан за момент изгуби нишката си на мисли. После си я възвърна и продължи като от време на време поглеждаше към нея с удивление и все по-голяма топлина.

Сега определено имаше трима, които знаеха.

 

 

— Ще бъда открита с вас — каза Малори на мъжете и жените, и прави и наклякали в общата зала на долната палуба, единственото място на „Норвегия“, където тя можеше да събере по-голямата част от войниците и да ги вижда — наблъскани рамо до рамо. — Не им харесваме. На самия Мазиан не му се нрави начина, по който ръководя този кораб. Никой от вас не е попаднал в онзи списък. Никой от нас не е замесен в контрабанда. Изглежда другите екипажи се дразнят и се носят слухове, че списъкът е бил променен, че случаят ми е бил донесен преднамерено заради съперничество между „Норвегия“ и останалите кораби на черния пазар… Тихо! Бяха ми дадени заповеди отгоре. Ще излизате в отпуск при същия режим и при същите условия като останалите войници, а също и ще дежурите по техния график. Няма да коментирам, само ще ви поздравя, че си вършите отлично работата. Още две неща. Почувствах се поласкана от името на целия кораб за това, че нямаше нито едно име от „Норвегия“ в скандала от синия сектор. Второ, искам от вас да избягвате всякакъв спор с други звена, независимо какви слухове се носят и как ви предизвикват. Тук очевидно играе особена завист, за което аз поемам лично отговорност. Явно… е, това може да не го казвам. Въпроси?

Настъпи мъртвешка тишина. Никой не шавна.

— Вярвам, че ще предадете новините на дежурната смяна още преди мен. Лично ви се извинявам за това, което други изглежда смятат за несправедливост към хората под мое командване. Свободни сте.

Все още никой не помръдна. Малори се обърна кръгом и се запъти към асансьора, към основното ниво и собствената си каюта.

— Изхвърлете ги в космоса! — промърмори достатъчно ясно глас зад гърба й. Тя закова на място, без да се обърне.

— „Норвегия“! — извика някой, а друг: — Сигни!

След миг целият кораб закънтя.

Тръгна отново към открития асансьор, пое дълбоко дъх на задоволство, въпреки че походката й остана лека и небрежна. Да изхвърлят в космоса Конрад Мазиан, ако някога си е помислил, че може да сложи ръка върху „Норвегия“. Беше започнала с войниците. Дей Джанц също щеше да има какво да им каже. Това, което заплашваше морала на „Норвегия“, застрашаваше живота им, унищожаваше рефлексите им, изграждани в продължение на години.

Както нея и нейната гордост. Лицето й все още пламтеше, когато влезе в асансьора и натисна бутона. Виковете, които ехтяха в коридорите, ласкаеха гордостта й, а ако признаеше пред себе си, тя не бе по-малка от тази на Мазиан. Наистина спазваше заповедите, но тя бе преценила влиянието си върху войниците и екипажа. Никой не можеше да й дава заповеди относно това, което ставаше на „Норвегия“, вътре в самия кораб. Дори Мазиан.