Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Misery, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 154 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
maskara (2008)

Издание:

Стивън Кинг. Мизъри

Издателска къща „Ведрина“, София, 1992

ISBN 954–404–020-Х

 

Превод от английски: Весела Прошкова, Весела Еленкова, 1992

Художник: Петър Добрев, 1992

Технически редактор: Георги Кожухаров, 1992

Коректор: Емилия Александрова, 1992

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от meduza)

Статия

По-долу е показана статията за Мизъри (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Мизъри.

Мизъри
Misery
АвторСтивън Кинг
Първо издание1987 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрхорър
Видроман
ISBNISBN 0-670-81364-8
Мизъри в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Мизъри (на английски: Misery) е роман от Стивън Кинг, публикуван през 1987. Книгата, за която Кинг твърди, че почти е написал на ръка, е една от малкото му романи, чието действие се развива в Колорадо. Първоначално Стивън Кинг има идея Мизъри да е следващият роман на Ричард Бакман (псевдоним на Стивън Кинг) след Проклятието, но след като се разкрива, че Ричард Бакман е негов псевдоним, той се отказва от идеята.

Действието в романа се развива около Пол Шелдън, автор на любовни романи-бестселъри, който, след автомобилна катастрофа, е спасен от жена на име Ани Уилкс, медицинска сестра, която твърди, че е най-голямата му почитателка. Тя отвежда Пол в дома си и започва да се грижи за него. Малко след това последният роман на Пол, Детето на Мизъри излиза от печат. Като разбира, че любимата ѝ героиня умира, Ани държи Пол като затворник, докато не напише нова книга, в която да върне живота на Мизъри.

Адаптации

Външни препратки

35

На другия ден полицаите не дойдоха, но се появиха неочаквано много непознати хора, главно зяпачи. Една от колите беше пълна с младежи.

Когато минаха по алеята, Ани се втурна навън и изкрещя да се махат от имението й, защото в противен случай ще ги застреля като мръсни кучета.

— Разкарай се, Дракон такъв! — изкрещя един от младежите.

— Къде си го погребала? — извика друг, когато колата зави в обратната посока сред облак прах. Трети хвърли бирена бутилка.

След час Ани премина с тежки стъпки под прозореца на Пол и се отправи към обора, като нахлузваше работни ръкавици. Лицето й беше мрачно. Върна се с веригата, която бе обточила с бодлива тел, и я постави напреки на алеята. После измъкна от джоба си червени парцалчета и ги привърза върху нея.

— Няма да спре ченгетата, но поне ще изплаши онези дрисльовци — заяви тя, когато най-сетне се качи в стаята на Пол.

— Права си.

— Ръката ти… изглежда подута. Съжалявам, че те притеснявам, но кога…

— Утре — отвърна той.

— Наистина ли? — лицето й моментално се проясни.

— Да. Към шест часа.

— Пол, но това е чудесно. Мога ли да започна да чета, или…

— Предпочитам да почакаш.

— Така и ще направя — изражението й се смекчи и Пол потръпна от погледа й, който ненавиждаше повече от всичко. — Обичам те, Пол. Знаеш го, нали?

— Да — отговори той и се наведе над бележника си.