Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Misery, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 150 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
maskara (2008)

Издание:

Стивън Кинг. Мизъри

Издателска къща „Ведрина“, София, 1992

ISBN 954–404–020-Х

 

Превод от английски: Весела Прошкова, Весела Еленкова, 1992

Художник: Петър Добрев, 1992

Технически редактор: Георги Кожухаров, 1992

Коректор: Емилия Александрова, 1992

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от meduza)

Статия

По-долу е показана статията за Мизъри (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Мизъри.

Мизъри
Misery
АвторСтивън Кинг
Първо издание1987 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрхорър
Видроман
ISBNISBN 0-670-81364-8
Мизъри в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Мизъри (на английски: Misery) е роман от Стивън Кинг, публикуван през 1987. Книгата, за която Кинг твърди, че почти е написал на ръка, е една от малкото му романи, чието действие се развива в Колорадо. Първоначално Стивън Кинг има идея Мизъри да е следващият роман на Ричард Бакман (псевдоним на Стивън Кинг) след Проклятието, но след като се разкрива, че Ричард Бакман е негов псевдоним, той се отказва от идеята.

Действието в романа се развива около Пол Шелдън, автор на любовни романи-бестселъри, който, след автомобилна катастрофа, е спасен от жена на име Ани Уилкс, медицинска сестра, която твърди, че е най-голямата му почитателка. Тя отвежда Пол в дома си и започва да се грижи за него. Малко след това последният роман на Пол, Детето на Мизъри излиза от печат. Като разбира, че любимата ѝ героиня умира, Ани държи Пол като затворник, докато не напише нова книга, в която да върне живота на Мизъри.

Адаптации

Външни препратки

26

— Май че е по-добре да ми сложиш инжекция, Ани — каза той, когато се озова в леглото.

Тя внимателно огледа пребледнялото му и изпотено лице, кимна и излезе.

Пол моментално измъкна плоския флакон и го пъхна под дюшека. След ножа не бе крил нищо там — довечера ще го премести на по-сигурно място.

Ани се върна със спринцовката. После постави бележник и подострени моливи на перваза на прозореца и доближи стола до леглото.

— А сега трябва да подремна. Ще се събудя, ако чуя приближаването на кола. Дано ни оставят на мира — ще спя чак до сутринта. Ето ти стола, ако решиш да пишеш на ръка. Ръкописът е на пода. Всъщност не те съветвам да започваш, докато краката ти не се стоплят.

— Действително няма да започна веднага, но вероятно здравата ще поработя тази вечер. Разбирам, че разполагаме с много малко време.

— Така е, Пол. Колко още ти остава?

— При нормални обстоятелство навярно щеше да ми е нужен месец, а както работя напоследък — две седмици. Ако се напъна, ще свърша за четири-пет дни, най-много за седмица, въпреки че ще се наложат поправки.

Ани въздъхна и съсредоточено се загледа в ръцете си.

— Навярно ще бъдат по-малко от две седмици.

— Ани, обещай ми нещо.

Тя го погледна, в очите й се четеше единствено любопитство без обичайните ярост и злоба.

— Какво?

— Обещай ми да не четеш нищо, докато свърща или докато… се наложи да…

— … спреш?

— Да. Така ще прочетеш финала наведнъж и той ще има по-голямо въздействие.

— Краят е хубав, нали?

— Да — усмихна се Пол. — Страхотен е.