Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Misery, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 153 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
maskara (2008)

Издание:

Стивън Кинг. Мизъри

Издателска къща „Ведрина“, София, 1992

ISBN 954–404–020-Х

 

Превод от английски: Весела Прошкова, Весела Еленкова, 1992

Художник: Петър Добрев, 1992

Технически редактор: Георги Кожухаров, 1992

Коректор: Емилия Александрова, 1992

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от meduza)

Статия

По-долу е показана статията за Мизъри (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Мизъри.

Мизъри
Misery
АвторСтивън Кинг
Първо издание1987 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрхорър
Видроман
ISBNISBN 0-670-81364-8
Мизъри в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Мизъри (на английски: Misery) е роман от Стивън Кинг, публикуван през 1987. Книгата, за която Кинг твърди, че почти е написал на ръка, е една от малкото му романи, чието действие се развива в Колорадо. Първоначално Стивън Кинг има идея Мизъри да е следващият роман на Ричард Бакман (псевдоним на Стивън Кинг) след Проклятието, но след като се разкрива, че Ричард Бакман е негов псевдоним, той се отказва от идеята.

Действието в романа се развива около Пол Шелдън, автор на любовни романи-бестселъри, който, след автомобилна катастрофа, е спасен от жена на име Ани Уилкс, медицинска сестра, която твърди, че е най-голямата му почитателка. Тя отвежда Пол в дома си и започва да се грижи за него. Малко след това последният роман на Пол, Детето на Мизъри излиза от печат. Като разбира, че любимата ѝ героиня умира, Ани държи Пол като затворник, докато не напише нова книга, в която да върне живота на Мизъри.

Адаптации

Външни препратки

12

Намираше се в болнично отделение. Изпита огромно облекчение, дори му се доплака. Някакво чудо се бе случило по време на съня му, някой бе дошъл или Ани бе размислила. Но това нямаше значение. Беше заспал в къщата на жената чудовище и се бе пробудил в болница.

Но защо го бяха поставили в отделение, голямо колкото самолетен хангар? То бе пълно с редици легла, в които лежаха еднакви мъже — всички до един бяха на системи. Той седна и видя, че мъжете в леглата до един имаха неговия образ. После, някъде отдалеч, дочу биенето на часовника и разбра, че е сънувал. Облекчението му се замени с тъга.

Вратата на огромната стая се отвори и Ани Уилкс влезе вътре — само че сега бе облечена с дълга рокля, върху която носеше престилка, а на главата й имаше боне; беше предрешена като Мизъри Частийн. В ръката си държеше сламена кошница, чието съдържание беше покрито с кърпа. Докато я наблюдаваше, тя отметна кърпата, загреба с шепата си нещо и го запрати в лицето на първия заспал Пол Шелдън. Той разбра, че хвърля по него пясък — това бе Ани Уилкс, която се преструваше, че е Мизъри Частийн, а последната се преструваше, че е пясъчният човек. По точно — пясъчната жена.

Лицето на спящия стана мъртвешки бледо, когато пясъкът го обсипа, страхът му го изтръгна от съня и го пренесе в спалнята. Ани Уилкс бе наведена над него. В ръката си държеше дебелото евтино издание на „Рожбата на Мизъри“. По листчето, с което си отбелязваше, личеше, че е прочела почти две трети.

— Стенеше — каза Ани.

— Сънувах кошмарен сън.

— Какво сънува?

Той издърдори първата лъжа, която му дойде наум:

— Африка.