Стивън Кинг
Мизъри (69)

10

Напоследък заспиваше като старец — внезапно и по най-различно време — но никога дълбоко, сякаш бе винаги нащрек. Продължаваше да чува звука на косачката, но сега му се струваше някак си по-силен по-накъсан, по-дълбок, като звука на електрически нож.

Явно не бе избрал подходящ ден да се оплаче от липсващата буква на пишещата машина. Всъщност едва ли съществуваше подходящо време, за да откаже на Ани Уилкс. Наказанието закъсняваше, но никога не се отлагаше.

— Е, щом липсващата буква те притеснява толкова много, ще се наложи да отвлека вниманието ти от нея.

Той чу как Ани рови из кухнята, захвърля различни предмети и проклина. След десет минути се появи със спринцовката, „Бетадин“-а и с електрическия нож. Пол моментално закрещя. Приличаше на опитните кучета на Павлов, които отделяли слюнка при определен сигнал. Когато Ани влезеше в спалнята със спринцовка, дезинфектант и с режещ предмет, Пол започваше да крещи. Тя включи електрическия нож в контакта до инвалидния стол, докато писателят продължаваше да крещи, да се моли и да обещава да се държи послушно. Когато се опита да се изплъзне от спринцовката, Ани го сгълча и го заплаши да извърши операцията без упойка. Въпреки това Пол продължи да хленчи, тогава тя предложи да пререже с ножа гърлото му.

Думите й го накараха да млъкне и да позволи да инжектира. Този път тя поля с червеникавата течност левия му палец, както и острието на ножа. Сетне натисна копчето, ножът се раздвижи, във въздуха разлетяха капчици дезинфектант (Ани не им обърна внимание), а след това червени капки кръв. Когато си наумеше нещо, винаги го правеше и не обръщате внимание нито на писъци, нито на молби, защото бе уверена в правотата си.

Когато вибриращото острие се вряза в плътта му, тя отново го увери в безкрайната си обич.

Същата вечер…

„Не е сън, Пол. Привиждат ти се неща, за които не смееш да мислиш, когато си буден. Събуди се, за Бога, СЪБУДИ СЕ!“

Не му се искаше.

Ани бе отрязала пръста му сутринта, а същата вечер тържествено влезе в спалнята, където Пол седеше замаян от лекарствата и болката и притискаше към гърдите си лявата си ръка. Носеше торта и пееше „Честит рожден ден“. Въпреки че Пол нямаше рожден ден, върху тортата бяха забодени свещички, а точно по средата стърчеше малко по-голяма свещ — собственият му палец с изгризан нокът, който Пол понякога дъвчеше, докато търсеше правилната дума. „Ако обещаеш, че ще бъдеш послушен, ще получиш парче торта, без да те принуждавам да изядеш специалната свещ“ — бе казала Ани. Ето защо той обеща да бъде послушен не само от страх, че ще го накара да изяде специалната свещ, но защото Ани беше страхотна, Ани беше добра да й благодарим за храната включително и затова че не трябва да ядем момичетата просто искат да се забавляват но каквото и да стане не ме карай да изям пръста си Ани беше богинята никога не я лъжи защото тя знае всичко знае дали си добър или лош за Бога не плачи но най-вече не крещи не крещи…

Пол се събуди с потръпване, което разтърси цялото му тяло. Не съзнаваше, че устните му са стиснати здраво, за да не изкрещи, въпреки че Ани бе ампутирала пръста му преди повече от месец. Мисълта, че не трябва да крещи, беше толкова натрапчива, че той дори не забеляза колата, която идваше по алеята Когато я видя, си помисли, че е мираж. Беше полицейска кола на щата Колорадо.