Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Misery, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 153 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
maskara (2008)

Издание:

Стивън Кинг. Мизъри

Издателска къща „Ведрина“, София, 1992

ISBN 954–404–020-Х

 

Превод от английски: Весела Прошкова, Весела Еленкова, 1992

Художник: Петър Добрев, 1992

Технически редактор: Георги Кожухаров, 1992

Коректор: Емилия Александрова, 1992

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от meduza)

Статия

По-долу е показана статията за Мизъри (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Мизъри.

Мизъри
Misery
АвторСтивън Кинг
Първо издание1987 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрхорър
Видроман
ISBNISBN 0-670-81364-8
Мизъри в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Мизъри (на английски: Misery) е роман от Стивън Кинг, публикуван през 1987. Книгата, за която Кинг твърди, че почти е написал на ръка, е една от малкото му романи, чието действие се развива в Колорадо. Първоначално Стивън Кинг има идея Мизъри да е следващият роман на Ричард Бакман (псевдоним на Стивън Кинг) след Проклятието, но след като се разкрива, че Ричард Бакман е негов псевдоним, той се отказва от идеята.

Действието в романа се развива около Пол Шелдън, автор на любовни романи-бестселъри, който, след автомобилна катастрофа, е спасен от жена на име Ани Уилкс, медицинска сестра, която твърди, че е най-голямата му почитателка. Тя отвежда Пол в дома си и започва да се грижи за него. Малко след това последният роман на Пол, Детето на Мизъри излиза от печат. Като разбира, че любимата ѝ героиня умира, Ани държи Пол като затворник, докато не напише нова книга, в която да върне живота на Мизъри.

Адаптации

Външни препратки

33

На другия ден дойдоха нови полицаи — този път бяха местни хора. Придружаваше ги кльощав човек, който носеше куфарче с машина за стенограми. Ани препречи пътя им на алеята и ги изслуша с безизразно лице. Сетне ги поведе към кухнята.

Пол седеше тихо и слушаше изявлението й, което съдържаше всичко, което бе казала на Давид и Голиат преди четири дни. Подлагаха я на излишен тормоз и той с ужас установи, че я съжалява.

Местното ченге, което задаваше въпросите, предупреди Ани, че има право да изиска присъствието на адвокат. Тя отказа и дума по дума разказа своята версия.

Останаха в кухнята около половин час. Накрая един от полицаите я попита от какво са дълбоките рани по челото й.

— Снощи се издрасках. Сънувах кошмари — отвърна тя.

— И какво сънувахте?

— Че след толкова години хората си спомниха за мен и отново започнаха да ме посещават.

След като си отидоха, тя се качи в стаята на Пол. Изглеждаше разсеяна и болна.

— Къщата започва да прилича на Централната гара — промълви той.

Ани не се усмихна.

— Колко ти остава до края?

Пол се поколеба, изгледа купчината изписани страници, прехвърли погледа си върху нея и отвърна:

— Два-три дни.

— Следващия път ще донесат заповед за обиск — каза тя и излезе, без да дочака отговора му.