Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Misery, 1987 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 153 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- maskara (2008)
Издание:
Стивън Кинг. Мизъри
Издателска къща „Ведрина“, София, 1992
ISBN 954–404–020-Х
Превод от английски: Весела Прошкова, Весела Еленкова, 1992
Художник: Петър Добрев, 1992
Технически редактор: Георги Кожухаров, 1992
Коректор: Емилия Александрова, 1992
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от meduza)
Статия
По-долу е показана статията за Мизъри (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мизъри.
| Мизъри | |
| Misery | |
_front_cover,_first_edition.jpg) | |
| Автор | Стивън Кинг |
|---|---|
| Първо издание | 1987 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | хорър |
| Вид | роман |
| ISBN | ISBN 0-670-81364-8 |
| Мизъри в Общомедия | |
Мизъри (на английски: Misery) е роман от Стивън Кинг, публикуван през 1987. Книгата, за която Кинг твърди, че почти е написал на ръка, е една от малкото му романи, чието действие се развива в Колорадо. Първоначално Стивън Кинг има идея Мизъри да е следващият роман на Ричард Бакман (псевдоним на Стивън Кинг) след Проклятието, но след като се разкрива, че Ричард Бакман е негов псевдоним, той се отказва от идеята.
Действието в романа се развива около Пол Шелдън, автор на любовни романи-бестселъри, който, след автомобилна катастрофа, е спасен от жена на име Ани Уилкс, медицинска сестра, която твърди, че е най-голямата му почитателка. Тя отвежда Пол в дома си и започва да се грижи за него. Малко след това последният роман на Пол, Детето на Мизъри излиза от печат. Като разбира, че любимата ѝ героиня умира, Ани държи Пол като затворник, докато не напише нова книга, в която да върне живота на Мизъри.
Адаптации
- Уилям Голдман адаптира романа във филмов сценарий за американски филм от 1990 със същото име, режисиран от Роб Райнър. В ролите на Пол и Ани участват артистите Джеймс Каан и Кати Бейтс. Кати Бейтс получава Оскар за най-добра актриса за ролята си във филма (вижте Мизъри (филм))
- Романът е адаптиран и в театрална пиеса, която не се радва на особен успех.
Външни препратки
39
Господарю Ян, тя…
— Щт-т-т изсъска свирепо Ян и Езекия уплашено се сви. Джофри усети, че пулсът му усилено бие в гърлото му. Отвън долиташе ритмичното скърцане на корабните съоръжения, тихото плющене на платната, издувани от първия полъх на попътния вятър, и крясъкът на птици. Откъм палубата се чуваха грубоватите гласове на моряците, които пееха. Но тук, долу, цареше тишина. Тримата мъже — единият чернокож, другите двама — бели, очакваха Мизъри да се съживи, или да…
Ян дрезгаво изстена и Езекия сграбчи ръката му. Джофри си каза, че трябва да се държи. Нима след всичките им премеждия Бог ще бъде толкова жесток и ще я остави да умре? Едно време би отрекъл подобна възможност и би се изсмял, вместо да се възмути — мисълта, че Бог може да бъде жесток, би му се сторила абсурдна.
Но сега повечето му представи за света бяха променени. Всичко се бе случило в Африка. Тук бе открил, че няма само един Бог, а много — повечето от тях бяха не само жестоки, а безумни. Възгледите му се бяха променили — можеше да проумее жестокостта, но не да се бори с безумието.
Ако страховете му се оправдаеха и Мизъри умреше, той щеше да се хвърли в морето. Винаги беше знаел и приемал факта, че боговете са неумолими, но нямаше намерение да живее в свят, управляван от безумни божества.
Тъжните му размишления бяха прекъснати от дрезгавото, изплашено възклицание на Езекия.
— Господарю Ян! Господарю Джофри! Очите! Погледнете очите й!
Огромните, прилични на синчец очи на Мизъри се отвориха. Тя погледна Ян, сетне Джофри, после пак Ян. За миг в тях се четеше само учудване, но след малко Джофри разбра, че ги е познала. Душата му се изпълни с щастие.
— Къде съм? — прошепна Мизъри и се протегна. — Ян, Джофри, защо сме сред морето? Защо съм толкова гладна?
Ян, който едновременно плачеше и се смееше, се наведе и я прегърна, като непрекъснато повтаряше името й.
Смутена, но щастлива, Мизъри също го прегърна. Сега, когато беше сигурен, че Мизъри ще оздравее, Джофри можеше да понесе вида на двамата влюбени. Щеше да живее сам, момееше да живее сам в мир и спокойствие.
Може би не всички богове бяха безумни…
Той докосна Езекия по рамото.
— По-добре да ги оставим насаме, старче.
— Прав сте, господарю Джофри — ухили се Езекия и откри златните си зъби.
Джофри хвърли последен поглед към Мизъри и за миг светлосините й очи отвърнаха на погледа му и стоплиха сърцето му.
„Обичам те, скъпа — помисли си той. — Обичам те, чуваш ли?“
Навярно си въобразяваше, но гласът й прозвуча съвсем ясно:
— Чувам… И аз те обичам.
Джофри затвори вратата и се качи на палубата. Вместо да се хвърли през перилата, както бе искал преди малко, той запали лулата си и бавно я изпуши, докато наблюдаваше как слънцето потъва зад далечния облак на хоризонта — облакът, който представляваше брега на Африка.
Най-накрая Пол постъпи по единствения възможен начин — измъкна последната страница от машината и написа на ръка най-обичаната и най-омразната фраза от речника на писателя:
КРАЙ