Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Misery, 1987 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 153 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- maskara (2008)
Издание:
Стивън Кинг. Мизъри
Издателска къща „Ведрина“, София, 1992
ISBN 954–404–020-Х
Превод от английски: Весела Прошкова, Весела Еленкова, 1992
Художник: Петър Добрев, 1992
Технически редактор: Георги Кожухаров, 1992
Коректор: Емилия Александрова, 1992
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от meduza)
Статия
По-долу е показана статията за Мизъри (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мизъри.
| Мизъри | |
| Misery | |
_front_cover,_first_edition.jpg) | |
| Автор | Стивън Кинг |
|---|---|
| Първо издание | 1987 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | хорър |
| Вид | роман |
| ISBN | ISBN 0-670-81364-8 |
| Мизъри в Общомедия | |
Мизъри (на английски: Misery) е роман от Стивън Кинг, публикуван през 1987. Книгата, за която Кинг твърди, че почти е написал на ръка, е една от малкото му романи, чието действие се развива в Колорадо. Първоначално Стивън Кинг има идея Мизъри да е следващият роман на Ричард Бакман (псевдоним на Стивън Кинг) след Проклятието, но след като се разкрива, че Ричард Бакман е негов псевдоним, той се отказва от идеята.
Действието в романа се развива около Пол Шелдън, автор на любовни романи-бестселъри, който, след автомобилна катастрофа, е спасен от жена на име Ани Уилкс, медицинска сестра, която твърди, че е най-голямата му почитателка. Тя отвежда Пол в дома си и започва да се грижи за него. Малко след това последният роман на Пол, Детето на Мизъри излиза от печат. Като разбира, че любимата ѝ героиня умира, Ани държи Пол като затворник, докато не напише нова книга, в която да върне живота на Мизъри.
Адаптации
- Уилям Голдман адаптира романа във филмов сценарий за американски филм от 1990 със същото име, режисиран от Роб Райнър. В ролите на Пол и Ани участват артистите Джеймс Каан и Кати Бейтс. Кати Бейтс получава Оскар за най-добра актриса за ролята си във филма (вижте Мизъри (филм))
- Романът е адаптиран и в театрална пиеса, която не се радва на особен успех.
Външни препратки
12
„Няма да викам!“
Пол стоеше до прозореца, беше напълно буден и съзнаваше, че полицейската кола не е химера.
„Викай! По дяволите, викай!!“
Искаше да изкрещи, но внушението бе прекалено силно. Дори не можеше да отвори устата си — опита се, но моментално видя кафеникавите капчици, които хвърчаха от острието на електрическия нож; опита се и чу тракането на брадвата в костта, тихото припламване на газовата горелка.
Опита се да отвори устата си, но не можа.
Опита се да вдигне ръцете си, но не можа.
От плътно стиснатите му устни се изтръгна страхотно стенание, удряше с юмруци от двете страни на машината, но беше безсилен да промени съдбата си. Нищо от случилото се досега не бе толкова страшно — с изключение на мига, когато забеляза, че пръстите на отрязания му крак се движат — в сравнение с неспособността му да се помръдне. Навярно седя така около десет секунди, които му се сториха дълги като години.
Точно пред очите му беше спасителната кола, само трябваше да счупи прозореца и да извика: „Помощ! Спасете ме от Ани! Спасете ме от богинята!“
Същевременно друг вътрешен глас изкрещя: „Обещавам да бъда послушен, Ани. Обещавам да не викам, само не ме режи на части!“
Досега не беше съзнавал колко го е наплашила, колко е сломила духа му. Знаеше, че Ани непрекъснато го измъчва, но не бе усетил как полека-лека изпада под нейната власт.
Знаеше със сигурност само едно — онова, което ставаше с него бе много по-сериозно от парализата на езика му. Истината беше ужасяваща, но проста — Пол умираше бавно. Все пак тази смърт не бе толкова страшна; страшното бе, че той чезнеше и постепенно губеше разума си.
„Не викай!“ — изкрещя страхливият глас точно когато полицаят излезе от колата, като нагласяваше шапката си. Беше млад на не повече от двайсет и две години и носеше тъмни огледални очила. Спря да оправи смачканите си униформени панталони, без да съзнава, че само на трийсет метра от него някакъв синеок човек със състарено лице се взира в него от прозореца, стене със затворени устни и ръцете му безпомощно удрят върху дъската, поставена напреки на инвалидния стол.
„Не викай!“
„Викай!“
„… викай и всичко ще свърши…“
„Няма да свърши, докато не пукна. Този младок няма да се справи с богинята.“
„Божичко, Пол, нима вече си мъртъв? Викай, страхливецо! ВИКАЙ КОЛКОТО ТИ ГЛАС ДЪРЖИ!“
От устните му се изтръгна дрезгав звук. Пол пое дълбоко въздух и затвори очи. Нямаше представа дали ще успее да извика.
— Африка! — изкрещя той. Треперещите му ръце политнаха като подплашени птици и обгърнаха главата му, сякаш за да задържат мозъка му, който щеше да експлоадира.
— Африка! Африка! Помогнете ми! Помогнете ми! Африка!