Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Misery, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 153 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
maskara (2008)

Издание:

Стивън Кинг. Мизъри

Издателска къща „Ведрина“, София, 1992

ISBN 954–404–020-Х

 

Превод от английски: Весела Прошкова, Весела Еленкова, 1992

Художник: Петър Добрев, 1992

Технически редактор: Георги Кожухаров, 1992

Коректор: Емилия Александрова, 1992

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от meduza)

Статия

По-долу е показана статията за Мизъри (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Мизъри.

Мизъри
Misery
АвторСтивън Кинг
Първо издание1987 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрхорър
Видроман
ISBNISBN 0-670-81364-8
Мизъри в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Мизъри (на английски: Misery) е роман от Стивън Кинг, публикуван през 1987. Книгата, за която Кинг твърди, че почти е написал на ръка, е една от малкото му романи, чието действие се развива в Колорадо. Първоначално Стивън Кинг има идея Мизъри да е следващият роман на Ричард Бакман (псевдоним на Стивън Кинг) след Проклятието, но след като се разкрива, че Ричард Бакман е негов псевдоним, той се отказва от идеята.

Действието в романа се развива около Пол Шелдън, автор на любовни романи-бестселъри, който, след автомобилна катастрофа, е спасен от жена на име Ани Уилкс, медицинска сестра, която твърди, че е най-голямата му почитателка. Тя отвежда Пол в дома си и започва да се грижи за него. Малко след това последният роман на Пол, Детето на Мизъри излиза от печат. Като разбира, че любимата ѝ героиня умира, Ани държи Пол като затворник, докато не напише нова книга, в която да върне живота на Мизъри.

Адаптации

Външни препратки

34

Същата нощ Ани дойде в стаята му. Минаваше дванайсет и тя го сгълча:

— Трябваше да си в леглото преди час.

Той вдигна поглед, изтръгнат от фантастичния свят на книгата. Джофри, който се оказа главен герой — току-що се бе срещнал с отвратителната кралица на пчелите, с която трябваше да се пребори на живот и смърт, за да спаси Мизъри.

— Няма значение, ще си легна след малко. Понякога не можеш да оставиш работата наполовина.

Той разтърси възпалената си ръка, която пулсираше от болка. От вътрешната страна на показалеца му се бе образувал мехур от притискането на молива. Таблетките можеха да облекчат болката му, но щяха да замъглят съзнанието му.

— Увлечен си в историята, нали? — тихо попита тя. — Предполагам, че е интересна. Но сигурно вече не пишеш книгата само заради мене.

— О, не — отговори той и за миг се изкуши да й каже: „Никога не е била за теб, Ани, нито за хилядите читателки, които подписват писмата си с думите «Вашата най-голяма почитателка». Единствената причина, която кара писателите да посвещават книгата си някому, е, защото се ужасяват от егоизма си.“

Но подобна постъпка би била глупава.

Пол продължи да пише до ранни зори, след което се просна в леглото и спа четири часа. Сънищата му бяха объркани и неприятни. Видя как бащата на Ани се изкачва по висока стълба. Носеше кошница, пълна с изрезки от вестници. Пол се опита да извика и да го предупреди, но всеки път, когато отвореше устата си, от нея се изтръгваше една и съща фраза: „Един ден, след около седмица…“ Внезапно в коридора се втурна Ани Уилкс, крещеше и протягаше ръце, за да блъсне баща си по стъпалата… постепенно виковете й се превърнаха в жужене, тялото й започна странно да се изменя — Ани се превръщаше в пчела.