Рей Бредбъри
Сбогом, лято (14)

14.

Извънредното заседание на училищното настоятелство в Грийн Таун можеше да започне.

Освен Калвин С. Куотърмейн присъстваха само двама: Блийк и секретарката госпожица Флинт, която водеше протокола.

Той посочи порциите пай на масата.

— Какво е това? — попитаха другите двама.

— Закуска в чест на победата… или може би обяд.

— Куотърмейн, това ми прилича на пай.

— Защото е пай, идиот такъв! Тържествен пир. Госпожице Флинт?

— Да, господин Кал?

— Запишете изявлението ми. Довечера ще кажа няколко думи при дерето.

— А именно?

— „Бунтовни нехранимайковци, чуйте ме: войната не е свършила, нито сте победени, нито сте победители. Изглежда, че засега силите ни са равни. Подгответе се за дълъг октомври. Взех ви мярката. Внимавайте“.

Куотърмейн поспря и затвори очи, притиснал пръсти към слепоочията си, сякаш се мъчеше да си спомни нещо.

— А, да. Колко ни липсва сега полковник Фрийли. Имаме нужда от полковник. Фрийли колко време е бил полковник?

— Май от месеца, когато е застрелян Линкълн.

— Е, някой трябва да бъде полковник. Аз ще се нагърбя с това. Полковник Куотърмейн. Как звучи?

— Доста добре, Кал. Доста добре.

— Чудесно. Сега млъкнете и си изяжте пая.